Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Разгонени котки и “разбеснели” се съседи

« публикувано на 30-10-2008 @ 10:15 am »


Мечето от картинката казва: “Не съм дебел! Пухкав съм!”
Разбира се, всеки е прав за себе си, защото гледни точки - много!

Спинкам си аз, делничен ден през лятото е… пробуждам се заради много, ама много виещо звучене, идващо отвън. Брххххх… чудя се какво ли е? Човек ли вие, вълк ли - не помня да съм заспивал в гората, нито да живея близо до нея.
Оказва се най-обикновена котка. Най-обикновена разгонена котка. Изобщо не им знам кога е сезона на съешаването им, обаче в квартала тая котка я има от доста време и… винаги вие. Може и да е нещастно влюбена, кой знае!

Съпровождайки събуждането ми, милото коте сутрин, с прекрасния си глас, ме приканва да ставам. Излизам на балкона и го търся с поглед. С една ръка стиснал перваза, а в другата държа саксия… Чакам да го мярна, милото, малко, сладичко котенце… А аз обичам котки! Да не си помислите нещо. И само да съм видял някой да набира номера на Бриджит Бардо…
Оглеждам… няма котка. Обаче виенето продължава. Аз вече забравих какво е сладък сън и съм с половин час подранил (със ставането). Няма проблеми, тъкмо ще се поосвежа и ще се заредя с енергия преди да изляза. Но все така жадно и злобно търся мацата, която подло ме извади от съня си с провлаченото: “Миииииииииииииияяяяяяяяяяяяяяяяяяаааааааааауууууууууууу”.

Самия аз, през живота си, съм имал много котки. Все готини такива, обичам да ги галя. Е, виж жените повече по кучета си падат. Не защото… последните могат да влязат в сексуална употреба, ами са наясно що за кучки са котките и… не искат да се виждат в образа на животно.
Аз обаче си държа на писаните. Кефят, не всички де, но повечето кефят. Последната, беше култува. Мъжкар, мъничък, сив такъв, пуфкаф и оттам му дойде и името - Пуфи, Пуфката, Пуфанаги. Мъчно ми става като се присетя, голям образ беше. Изчезна миналото лято. Успях само няколко месеца да му се нарадвам. Дотолкова, че да се привържа към него… Изчезна безследно. Сега като видя подобно сиво, или просто рекламата на Whiskas… и ми става емоционално.

Но да удържим сълзите и да се върнем на тая… еблива котка. Мамка й! Събуди ме тогава, а аз бях бесен. Защо ли? Предната вечер същата котарана (определено е женска, усещам го) в 3 през нощта наду друга симфония. Казват, че котките имали 9 живота… ох, де да имах способността (психически) да смогна да тествам това твърдение. Уви!

Бихте ли я одрали вие? Знам, че така или иначе трябваше да ставам за работа, но… нещо хубаво сънувах и тая сирена отвън беше като опикаването сутрин, когато спиш над кенефа. Потресаващо! И много влажно… насълзяващо!

Сега се сещам за един цитат от едно филмче:

Излиза една наконтена мадама, с много яко палто, направено очевидно от много животни. Отпред на входа има струпали се протестиращи от някаква защитна организация. И едно момиче от тях се бута пред нея и я пита осъдително:
- Знаете ли колко много животни са били убити, за да бъде направено това палто?
А коконата бясна отвръща:
- А вие знаете ли с колко животни трябваше да се изчукам, за да мога да си го позволя?!

Накратко - уважавайте гадните писани, които в периода си на ебливост, са решили да пеят под балкона ви. Правят го с добро! Разбира се, че е с добро. Освен това, китайските ресторанти вече приемат само кучета, котките не може да ги пласирате. Ужас! Не ги е срам… ама хич!

Но това мило писе, не може да се сравнява с мъркащия звук на пробиващия стените ми комшия, в събота сутрин, след като съм се прибрал в 6 сутринта… пиян!
Ситуацията беше следната:
Петък вечер, наливаме се с Вальо, не си спомням къде… прибираме се с малко плацикащ “Абсолют” на дъното на бутилката. Пред магазина го подпрях, а аз влязох да взема Cappy-та, щото на сутринта ще имаме ОТЧАЙВАЩА нужда от тях. Напазарувах набързо, поздравих дежурния в магазина, който се задавяше от смях пред вида на клатушкащия се Вальо на витрината, и излязох.

Щяхме вкъщи да се паркираме, няма как. Макар, че транспорта вече беше тръгнал, София се събуждаше в една прекрасна съботна утрин. Можех да кача Валката нагоре към Редута, ама ме мързеше честно казано. Спеше ми се, цяла нощ будуване и наливане, шум и потни цици… мерси! Спинкаше ми се!

Прибираме се вкъщи, нагласих го да легне, щото той беше пиян на винкел. Оставих му сок до леглото, прибрах водката в хладилника и си легнах. Много ми беше топло и меко… яко отвсякъде. И какво си мислите се случи?

В 9 и 30 сутринта мъркането на съседското HILTI ме извади от сладката идилия на пиянския сън.

Какво по дяволите?!

Това бяха първите ми мисли. Защо точно днес? Защо след като сме пили цяла нощ… точно сега? 3 часа, след като си легнахме… МАМКА МУ! Въртя се в леглото, въртя се… но не издържам. То не беше блъскане по стените, викане… квичане - ужас! Не спира бе!

Когато вече пяната излизаше от устата ми, се увих през глава и притисках възглавницата към ушите си. Горе долу се получи, ама не съвсем. Накрая се примирих. Употребиха ме, гъза ми се разшири до толкова, че не усещах вибриращия хуй, който ми навират… И тогава в стаята ми влезе Вальо:

Който го прави това… е най-големия и шибан ПЕ-ДЕ-РАСТ!

Точно така… но това ме разсмя. Всъщност, вече и двамата се бяхме разбудили. Часовника показваше 11:00, а ние бяхме будни… Странно нали… Жадно стискахме кутиите Cappy в умиление да пуснат още сок. Явно от там ни е дошла силата.
После минахме на малко vbox7 и тъпите изпълнения на Галин Релефа. Тоя пак го споменавам, ужас. Ама ги редувахме де. Ту беше Галин и баба му, ту Баче Кико. А за последния няма нужда да разказвам… квалитетен тип…

Спри да ебеш, баче Кико!

Защото простотията се разпространява най-лесно. И се учи най-лесно, независимо на какъв език е проповядана. Факти…

Все пак не се скарах със съседите. За какво? Не са ми виновни, че съм поркал цяла вечер. Започнаха да къртят в 9 и нещо, нормално време за… къртене в събота сутрин, аз така го виждам. А и вечер, когато геймя, откачам… викам като ненормалник. Никой не се е оплакал все още, надявам се и в бъдеще да си остане така. В крайна сметка, всеки по някакъв начин разпуска и има нужда от въздух. Що да се караме със съседите?! Няма смисъл! Да живеем по-приятно, щото сега като разцъкаме и общите сметки… историята ще стане курвенска. А ние не я желаем такава… Нали?!

« подобни cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Amaroo @ October 30, 2008

4 седмици… 4 седмици постоянен къртеж, при това в чисто нов блок! колко стени имат тези хора , бе??? и за какво като са го купували на зелено не са си направили различно разпределение? от вибрациите всички стени вкъщи се напукаха, кучето остана без уши, аз не мога да се наспя вече месец, а събота и неделя за нищо ги нямат! за разкош, тази сутрин в асансьора пътувах с единия от къртачите… от аромата на мъж ми се запени устата и свитки ми излезнаха, да не казвам през къде!

2. legrandelf @ October 30, 2008

Точно така :))))
И аз съм на същото мнение. Нови блокове, а седмица след това ги гледаш как викат майсорите. Все нещо да… донаправят! Да еба и крепостите и мавзолеите дето си строят…

По-хубаво къща да си бяха вдигнали, трябва ли цялата кооперация да им слуша ремонтите! Знам, че се налагат такива, и аз съм бил в процес, но… повече от седмица, дори за основен ремонт - айде сега! :))

Но продължават да са ми смешни тия с новите блокове! Аха се нанесли и вече наредиха скелето отвън по стената! Нямат спирка тия… ;)

3. Viktoriya @ October 30, 2008

Не са само майсторите, ремонтите….
Представете си - имам съседи, който се прибират два или три пъти в годината и се появяват винаги в неподходящия момент….разбира се подходящ за сплитни и разправии…
Будят те рано сутрин, защото все нещо им е неугодно..ее побеснявам значи…на никой не го пожелавам…Именно те са ме будили събота сутрин след само два часа сън, аз все още не знаеща на кой свят съм…… няма да сподялям черните си
мисли за тях…
Няма значение - въпроса е, че взаимоотношенията със съседите трябва да се балансират, защото в противен случай ще се наложи да живеем в ад….

4. vilford @ November 7, 2008

Хахахаха!
Току-що открих, че страдам от пълна липса на съчувствие към тежките утрини на другарчето. ОБАЧЕНЕЕМОЯВИНАТАДАЗНАЕШ! Още на “Може и да е нещастно влюбена, кой знае!” (това за котката) си се хилех и така си откарах до последния ред. Само не мога да се въздържа да не попитам: ти и цветя ли си гледаш? Имаш направо извънземни качества, брей!
:D

5. legrandelf @ November 7, 2008

Хах :)) Вили, разгонените котки не са шега работа, ей! А цветята… не казвам! :))

« Пласибо Студенти срещу танкове »