Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Най-дългият ден в годината

« публикувано на 27-10-2008 @ 5:52 pm »


Вили, авторката на “Ничия земя”, с поста си “Подареният час” ме подтикна (неволно) да спиша и аз нещо по въпроса…

Всички много се радват, когато дойде последния уикенд на месец октомври. Тогава изморените и фрапиращо ангажираните са пред душевно изпразване, поради факта, че получават 1 час отгоре във въпросното денонощие на неделята. “Смяната” е проста, като стане 4 сутринта, в неделя… просто връщате часовника назад с 1 час. Воала, вече е 3 сутринта и вие ще има да спинкате още малко - прекрасно! Но как стоят нещата в действителност?!

Много хора твърдят, че денят ставал по-дълъг. Прави са. Както и да го гледаш, веднъж в годината, независимо високосна или с по-малко опадали косми, последната неделя на октомври вие живеете 25 часа. Прецедент, ежегоден, не е причислен към свръх събитията, които ни се случват, така че не би трябвало толкова да го правим на въпрос.

Всички изпадат в частична еуфория, като се чудят какво да го правят този един допълнителен час. Как какво? Нещо нормално свършете. Така или иначе в останалите 24 часа, както и в другите 24 на останалите дни… няма да свършите нищо необичайно, защо този час да е специален? Не знам. За мен е просто час.

Защо говоря така лековато, като че ми е даденост? Е как да не ми е? През месец март, отново последния уикенд, ми беше брутално отнет. В 3 сутринта, трябваше да си бутна часовника с 1 час напред. И стана 4 сутринта. Не че се оплаквам. Спал съм бил по-малко. Че аз винаги спя по-малко :) Няма разлика и в онзи ден. Нито пък ще се счупя от сън във въпросната (вече минала) неделя, в която ме облагодетелстваха с 1 час.

Но си мислих по въпроса и ми беше гот, че след 23 години живот (плюс няколко месеца) най-сетне установих, че има най-дълъг ден в годината. Определено е така. В продължение на 25 часа “Последната неделя на октомври” (защото не можеш да кажеш с число кой ще бъде) е най-дългият ден в годината! 100%!

Най-късият съответно е този от март - само 23 часа.

Още нещо. Приз за най-дълъг (сещайте се продължителен, като време) месец е октомври. 31 дена + 1 час, много яко! Хахахаха…
Най-краткият обаче не е март, а февруари… независимо дали годината е високосна или с по-малко паднали косми.

Нещо, върху което да си мислите, докато разбърквате следобедния си чай… Докато се прибирате от работа, докато дундуркате децата, или просто докато серете в кенефа. Толкова от мен, по тази тема. Я да видим вашето мнение?
Как оползотворихте този велик дълъг ден? Нещо по-специално? Насапунисахте ли се повече в този въпросен час? Станахте ли по-добри, мъдри или умни? Хаааа… Чакам, чакам…

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. æren @ October 27, 2008

Аз разбрах, че май съм помъдрял…

2. legrandelf @ October 27, 2008

Бравос!
Освен, че си помъдрял, по случайност се оказа и коментар номер 700 в Cynical Speech :P
Още един път браво и честито на печелившите, хахаха :)

3. vilford @ October 28, 2008

Елф, винаги успяваш да ме изненадаш с нещо, което е било под носа ми, но не съм забелязвала. Но сега вече ще знам кои са правилните отговори, когато ме питат за най-дългия и най-късия ден в годината. ;)
Много ме зарадва с този дълъг и нестандартен отговор на въпроса ми. :D

4. legrandelf @ October 28, 2008

@vilford:
Много се радвам, че винаги успявам да те изненадам :P
Освен това, аз и в поста си признах, че току що съм направил това… “велико откритие” :))))

Но пък от една страна (любопитната), вярно си е хубаво да знаеш някакви такива изподносни открития :)

5. вили @ October 30, 2008

Аз не бях се замисляла. Винаги съм свързвала най-дългият ден с по-дълго спане и начин да си оправя режима и да си лягам по-рано, за да ставам по-лесно сутрин, но не би…Т.е. никога не съм успявала с последното. ;))))

6. legrandelf @ October 30, 2008

@вили:
Хехе :) Ако говорех за най-тегавия ден в годината, това обезателно щеше да е всеки един съботен ден, след препиване. Тогава наистина, ама ужасно наистина времето тече бааааааааааааааавно!!!!! :)))
То даже не е за спане… едно такова, ъх, уф, пфу въздишане, докато те носи главата :)

« Пляскай ме, шибай ме Войната на презервативите »