Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Тези безсънни ноемврийски нощи

« публикувано на 27-11-2011 @ 6:10 pm » разпиши се »


mist-о-графия: Henrik Adamsen
слушайки: Elton John - Sorry Seems To Be The Hardest Word

Цял един неземен живот си позволявах да ти говоря за лицемерието. Толкова уверено, така убеден в думите си, говоря ли, говоря. Уви, страхът е по-силен от мен, затова не мога да му затворя устата. Опитвам, с крива игла и ръждив конец, да прехапя устните му. Перфорирани, разкъсващи се подир волята ми, допускат кръвта да бликне вън от тях и отново зашумяват.

Притеснително. Неудобно. И много, много грозно.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, those sleepless nights, , , ,



Тези порочни октомврийски дъждове

« публикувано на 29-10-2011 @ 10:31 pm » 2 драскачи »


miss-о-графия: Tumblr
слушайки: Basil Poledouris - Funeral Pyre

Филмът свърши. Но и двамата бяха сухи. Предимно меки. Изгледаха “Този остров Земя” и се въргаляха в леглото. Телата им се дърпаха, но мислите им ги свързваха. Каква беше възможността това да е естествен подбор?

— Човек.

Тя беше права. Въпреки, че гледаше през прозореца, право навън. Където мъглата се разстилаше навред. Миришеше на дъжд, но очакваните капки, в този късен период на октомври, така и не се появяваха. Имаше някаква тъга в неговия взор, но той си оставаше все така мълчалив. До момента, в който не реши да промълви:

— Обичам ли те?

искам още…

« подобни cynical speech, those vicious rains, , , ,



Рак на цинизма

« публикувано на 18-10-2011 @ 10:32 am » 1 драскач »


фотография: Васил Германов

Всеки ден някой, някъде страда от нещо. Всеки ден друг някой, на някое друго някъде умира от друго нещо. И ако уводното пелтечене ви се струва твърде арогантно, то парният чук на реалността е съвсем (не)закономерната гледна точка, теглилка ако щете, която независимо от вашите предпочитания, маркира с „Да“ или „Не“ всеки един от присъстващите в житейския списък на… световната популация.

Всеки ден някой, някъде съзнателно обработва нечий апел по някаква социална тема. Колкото по-тежка е тя, толкова по-сериозно е и очакването. Или очакваната сериозност, като чиста проба подход.

искам още…

« подобни cynical speech, , , , , , ,



Хризантема с вкус на долна устна

« публикувано на 13-09-2011 @ 10:51 pm » 23 драскачи »


smoke-о-графия: fotolog.com
слушайки: Jacques Loussier - Main Theme from Dark of The Sun

Много е потно. Даже задушно. Душите стенат, а стените дишат. Но от друга[та] страна няма(ше) нито един психопат, който да си точи ножа. Картините нямат дупки, освен проядените от молците. Защото влакното е класно, египетско, но твърде ценно, за да бъде тленно. И безсмъртно. От единия ъгъл на стаята се чу пукане. Скърцане, може би. Или просто нечия кост “хрусна”. Сладко!

— Защо пиеш?
За да не пиеш ти. Колкото повече го правя аз, толкова по-малко остава за теб…

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, , , ,



Неговото име е двадесет и осем...

« публикувано на 05-09-2011 @ 1:53 am » 1 драскач »


галант-о-графия: 0uttaspace
слушайки: Hans Zimmer - Dewey’s Theme

Имаме ново число. И неговото име е двадесет и осем. Цифром: 28.

— Момент! Нека ви запозная - някакъв досаден глас превърна тишината в негодуваща и бездушна върлина. - Това е той.
— Той, това е тя.
— Тя, това е той? А те са онези? Когато ти си с него, в тях са други(те).
— Приятно ни е.
— На мен също.

По подобен начин се разсъбличат човешките отношения. Колкото по-сложни са, толкова по-елементарно приключват. Лошото в случая е, че започват твърде лесно, за да… свършат, нееякулативно, по възможно най-перверзния начин. Който човешкото съзнание, макар и добре обиграно, в рамките на двадесет и един еволюционни века, познава.

А къде, в цялата тази купчина лайна, се съдържа изконното 29?!

— 28! Не говорим за банкова сметка, нито за ЕГН. 28 - запомни го!
— Окей, прощавай… та, къде е?!
— В доминото…

искам още…

« подобни cynical speech, , , ,



Семеен живот с Cipisec

« публикувано на 25-08-2011 @ 10:12 am » 5 драскачи »


mermaid-о-графия: (непри)Личен архив
припявайки: MIKA - Happy Ending

Семейният живот е изключително трудно нещо. Но ситуацията става още по-комплексна, когато сте намерили перфектния партньор, който не просто ви ебе добре, разбира ви и не пречи на интелектуалните ви инициативи, но и ви се лепва като нежелан трипер в разгара на лятото, точно когато всичко живо навън се е разпичило.

От известно време се радвам на своята по-добра половинка. Не, това не е отрязаната ми глава, набита на кол, колкото и силно да го желаете. Става въпрос за магарето, което е повече човек и по-малко огре. Cipisec himself!

Не познавате “Мислителя в ръжта”, както той сам нарича себе си? Well, затегнете коланите…

искам още…

« подобни cynical speech, , ,



Мементо... като форма на възбуда

« публикувано на 20-08-2011 @ 6:40 pm » 3 драскачи »


cock-о-графия: Tumblr
слушайки: чуждото тракане върху клавиатурата, в опит да… познаят!

— Знаеш ли какво е “екстраваганца”?!
Музикален… хъх, мотив? По-точно мотиви от индиферентни жанрове, но добре групирани…
— Оу, шат да фак ап, уу’лд я?!
К’во?
— Не те питам по буквар какво значи. А дали го познаваш като усещане?! Екс-тра-ва-ган-цааааааа!!!
Еми не го!
— Пф.
Какво “пф”?! Писна ми да ме поучаваш. Ако ме ебеше със същия устрем, с който ми наливаше акъл в главата, вероятно щях да съм по-щастлива.
— Искаш да си тъпа ли?
Не! Искам да ми го вкар(в)аш така, както преди години.
— Това няма как да стане. На мен не ми става както преди години, а и ти не ми го вдигаш… по същата причина.
Педераст!

искам още…

« подобни cynical speech, , , ,