Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Преразказ на миналото нес(ъ)вършено

« публикувано на 20-01-2013 @ 9:59 pm » 3 драскачи »


фото-memory: lowbird
слушайки: Cosmopolis OST - Long to Live

Имах си нова любовница. Казваше се Петя. Носеше същото име като някогашната ми (щото е отдавна забравена) първа братовчедка, към която имах сексуални помисли в продължение на няколко летни месеца.

“Любовната” връзка с Петя се изчерпваше с предварително уговорени междуобедни виждания (да ги наречем обедни почивки, през които аз консумирах пица и бира, а тя “слънчева салата” и сперма) и пиянски такива, тип “Искаш ли да се чукаме?”, случващи се по ни едно време на денонощието (обикновено в малките часове).

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, , , , , , ,



Чрезвичайна нуова год

« публикувано на 02-01-2013 @ 2:49 am » 1 драскач »


фотография: Welsh Love
слушайки: Enya - May It Be

Защото знаем, че само един живот не стига. Светът е тесен, народонаселението — затлъстяващо… и не само физически, най-вече линеещо в съзнанието си. А има толкова много, което да дадем. Не всички от нас, не за всеки от нас. Но има. И колкото повече осъзнаваме, толкова повече превъртаме календара.

От всичко, което ни заобикаля, на което са ни учили, което философски проповядваме в разговорите си на по чашка… от всичко това не остава нищо повече от паметта ни. А преди ми казаха — човек се определя не от смъртта, а от миговете допир, които е оставил след себе си, в спомените на хората, които е докоснал. И тя беше права. Все още е!

искам още…

« подобни cynical speech, ,



Приятели

« публикувано на 25-10-2012 @ 3:10 am » разпиши се »


незаспиващо: Good Ol’ Jack-er
слушайки: Queen - Too Much Love Will Kill You

Напоследък ми се гади
и сънувам странни сънища;
че напоследък ми се гади
и не мога да си тръгна от тези сънища.

Но после се будя,
без да правя особена разлика
между това кое е реалност
и кое независима илюзия.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, , ,



Изтрезняване пред(и) Смъртта

« публикувано на 13-05-2012 @ 3:16 pm » 8 драскачи »


confession-о-графия: favim.com
слушайки (по спомен): Elton John - Something About The Way You Look Tonight

— Не приличаш на себе си, Мартине.
Така е.
— Защо газиш хората по този начин? И да е имало някой, виновен в живота ти, това не са всички останали, които срещаш.
Наясно съм.
— Защо не се вземеш в ръце?
Защото трябва да си изпразня главата първо.
— И това как ще стане?
След два месеца. Може би…
— От кого зависи.
От мен, разбира се.

искам още…

« подобни cynical speech, notes from the bar, , , ,



Истините (не) са в тефтера

« публикувано на 27-02-2012 @ 12:14 am » 3 драскачи »


equation-о-графия: www.1x.com
записки от бара: очарователно грешни

Ъ? Човек — цел. Цел != човек.

(следователно)

Човек !! човек (социопатия?)

Безчовечност <=> безцелност.

искам още…

« подобни cynical speech, notes from the bar, , , ,



Полумесец в Алжир

« публикувано на 26-02-2012 @ 5:41 pm » 3 драскачи »


sunset-о-графия: over Niihau (in technicolor)
слушайки: Bebe - Cocaine

Играем карти. Някои губят на нула, но пък раздаванията са добри. Никой не си проклина късмета, освен в случаите, в които уискито в чашата е песимистично никакво. Не ме гледа в ръцете, още по-малко в очите, но пък начинът, по който шепти ми е познат. Първо ме пита за акумулатора, а след това хвърля мрачен поглед върху ключовете от колата ми. Последните — разстлани грациозно до най-близкия пепелник, покрити с белезникави прашинки от геноцидираните (в последния половин час) евтини махорки.

— Взимай ги! — тръгна да прибира картите ми, но аз се дръпнах, насочвайки го с поглед към ключовете. — Отивай при нея.
— Не мога. Не знам. Не искам. — с широки, недостигащи за един човешки дъх паузи помежду им.
— Това са… това са най-лесните “решения”, нали знаеш?
— К’во да правя там, братле?
— Бъди. С нея.

Това беше преди две седмици.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, , ,



Ин ракия веритас

« публикувано на 24-02-2012 @ 1:47 pm » 2 драскачи »


пиянското мото: In Rakia Veritas — на кирилица…
има и други с черни дробове: книжни алкохолици…

Преди две години за първи път станах част (защото в такова начинание си просто едно от многото звена) от т. нар. попкултурна изгъзица — кулинарен туризъм. Беше много яко. Пътувахме до Сърбия, пиехме “Вода-Вода”, спирахме да пикаем, когато си поискаме, но най-якото, разбира се, беше гастрономическото (само)задоволяване.

Няколко стотачки от сръбска валута (равняващи се на няколко десетачки българска) за нищо време се превръщаха в плескавици, вешалици, “обикновени” кюфтенца и разни други мляно-месни вкус(н)отии. Хубавата кухня, обаче, е нищо без приятна глътка, с която да си дооправиш вкуса и да минеш на следващото стъпало от социалната фракция — контролирано преяждане.

Тогава направих сефтето на сръбската ракия, при това не каква да е, а приготвена[та] от дюли. Да речем, че онези два дни зад граница… бяха като прераждане.

искам още…

« подобни cynical speech, , ,