Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Рак на цинизма

« публикувано на 18-10-2011 @ 10:32 am » 1 драскач »


фотография: Васил Германов

Всеки ден някой, някъде страда от нещо. Всеки ден друг някой, на някое друго някъде умира от друго нещо. И ако уводното пелтечене ви се струва твърде арогантно, то парният чук на реалността е съвсем (не)закономерната гледна точка, теглилка ако щете, която независимо от вашите предпочитания, маркира с „Да“ или „Не“ всеки един от присъстващите в житейския списък на… световната популация.

Всеки ден някой, някъде съзнателно обработва нечий апел по някаква социална тема. Колкото по-тежка е тя, толкова по-сериозно е и очакването. Или очакваната сериозност, като чиста проба подход.

искам още…

« подобни cynical speech, , , , , , ,



Сандра... Стълбица към небето

« публикувано на 13-12-2010 @ 11:18 pm » 12 драскачи »


фотография: Vikrant Shokeen
слушайки: Led Zeppelin - Stairway to Heaven

Препускането си има край. С едната разлика, че на въпросният край не те чака тънка виолетова линия (или някакъв друг цвят, маркиращ победата ти), а едно голямо незнание. Да не го наричам нищо, защото всъщност е най-голямото нещо, което ще се случи в живота ни. По време на това препускане се сблъскваш с различни премеждия. За едно от тях узнах днес… или ако трябва да бъда ненужно точен - тази вечер.

Неотдавна споделих, че не обичам думата “кауза”. Речниковото й значение придоби съвсем друг смисъл, а емоционалното й въздействие вече не е социално угнетяващо, а проклетнически дразнещо. Но и тук обратната страна на монетата е различна. Този път апелът идва не от телевизионният екран, или друг вид демон, който с времето сме заклеймили като покварен, а от приятелската мачта на закотвения недалеч от блогърския пристан кораб “Говорилня”.

искам още…

« подобни cynical speech, , , , ,



Мъж, жена - наденица, пастърма

« публикувано на 11-11-2010 @ 10:51 pm » 21 драскачи »


фотография: Маркус Рихтер

Ти! Даааааа, ти! Живееш на тази планета, без дори да знаеш утре ще имаш ли чиста вода, за да се подмиеш, или ще тънеш в мизерия, като че немците току що са ти почукали на граничната бариера. Нахлуването е процес, нахлузването - модел на поведение, нахуйването - начин на живот!

И тъй като в тоя живот има два модела на поведение (малко преди функционалното проникване, познато още като “нахлузване”) - мъж и жена, нищетата на социалното опознаване, самоопознаване, съзнание и самосъзнание се крие в катарзисните моменти на нашето съществуване.

Казват, че човек не се ражда хомо-, би-, транс-, мулти-, кибер- сексуален. В процеса на битуване си избира начин на живот, модел на подражание. Естествено! Не всички са пионери, повечето са последователи. Но това е без значение. Въпросът е… кой кога намира своето призвание за… признание.

искам още…

« подобни cynical speech, , , , ,



Ревю: “The Social Network”

« публикувано на 22-10-2010 @ 8:39 am » 17 драскачи »


фотография: IMDb.com
на вашето внимание: Официалният трейлър към филма

Това, от което (най-много) се опасявах, взе че се случи…

Но преди това, няколко думи за “Социалната мрежа”. Ако старателно се разровите в архива на блога, възможността да намерите теми, въртящи се около/базирани върху Темата, ще бъде малко по-висока от 500 милиона процента. Но не това ви интересува, нали?

Разчитате да ви хвана за ръката и право към киносалоните?

“Социалната мрежа” ви предоставя една привлекателна история за възможностите, както на един човек, така и на систематизирана група от хора. Със сходни интереси, ако щете. Историята е на Марк Цукербърг и не голямото му приятелско обкръжение. И за трети път ще го нарека история, защото е точно това. Добре разказана приказка.

искам още…

« подобни cynical speech, , , , ,



Цензура - какво да го &%# е това ?!

« публикувано на 18-11-2009 @ 10:12 pm » 53 драскачи »


фотография: Смешно ли ви е ?!
слушайки: Eminem - The Real Slim Shady

Може ли за малко внимание, ако благоволите, разбира се? Благодаря!
Няма да търсим под вола теле, нито кой по дяволите е истинският Слим Шейди. Него д-р Дре отдавна го е открил. Екзистенциалният въпрос, който срази работната ми мисъл през изминалия (вече) ден бе питанката от страна на Лекия:

“Добре бе, кой ги определя тия неща… сега - кур и путка, че са лоши думи ?!”

Тъй като лично приех въпроса, не защото притежавам и двата органа, а защото от време на време и аз се питам такива личностни въпросчета, реших да го “прежуля” откъде накъде колегата се обремени с това вербално начинание. Не се забави:

“Що примерно, по bTV като казват: “Миналата нощ простреляха мъж в гениталиите…” не кажат, че са го простреляли в кура ?!”

И е прав, да се интересува. Защо? И вас ви питам! Защо?!

искам още…

« подобни cynical speech, , ,



911 грама вмирисано сирене от село Цайтгайст

« публикувано на 11-09-2009 @ 2:24 pm » 12 драскачи »


фотография: историята помни, Epica Awards награждава
слушайки: Inglourious Basterds OST - Lalo Schifrin - Tiger Tank

Учебниците по история обикновено са дебели книжки. Грижовно събран материал, фотографии от различни източници, анализи, въпроси, отговори и като цяло - мистериозна фабула за това, ще ли да има промяна в бъдещето, с риск да не се повтарят историческите грешки. На първо четене, историята е тлъста защото е пълна със знаменателни стъпки, човешки деяния, силно повлияли върху развитието на останалия свят. Или пък значимо променящи хиляди събди, често милиони…
Историята не се повтаря в истинският смисъл на думата… но откровено казано тя перверизира!

искам още…

« подобни cynical speech, , , , ,



В живота на всеки мъж има по една Лолита...

« публикувано на 09-09-2009 @ 11:12 am » 29 драскачи »


фотография: Сю Лион в ролята на “Лолита” / 1962
слушайки: божествените ноти на Енио Мориконе

Продължаваше да рисува в студени цветове. Смразяващият следобед на далечният септември, в който любовта на живота му бе отнета, макар и далеч от него… на години разстояние, продължаваше да оказва влияние над творбите му. Над дишането му, с всяка глътка въздух, вода, залък храна, ако изобщо съумееше да пребори мъката си, за да сложи нещо в уста…
Сутрин провлачваше снага до прозорецът на стаята. Изпиваше с поглед празните улици. Заставаше на балкона в очакване на новият поток човешка същност. А тя не идваше. Облечени в ежедневието духове, преминаваха безмълвно, заглушени от силният стон на транспортните машини.

искам още…

« подобни cynical speech, , , , ,



« По-стари истории Начало