Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

За еднорозите... Част II: Живот между (две) брюнетки

« публикувано на 11-02-2012 @ 2:39 pm » разпиши се »


unicorn-о-графия: PicFor.me
слушайки: Sigur Rós - Hoppípolla

Събуждам се с песен на Purple в устата. И вкус на пепел от рози в главата. А дали не беше обратното? Ръката ми е затисната не от твърдоглав алкохолик-приемник, забравил що е то милувка или домашен уют; а от момиче с непознат произход. Не се интересувам от семейството й, нито от научната й степен, още по-малко от любимите й занимания. Неприятно ми е, защото не знам как е попаднала тук, нито как се казва; не знам дори защо по дяволите живее на същата планета, заедно с мен. Не съм егоист. Ни най-малко. Не повече и от обикновеното!

— Братле, к’во ти стана снощи? — звуковият дисонанс в главата ми върна няколко реплики от изминалата вечер. — К’во ти стана снощи, пич? Пич?!

Защо не му отговарям. А, да. Не е наоколо.

искам още…

« подобни cynical speech, , , , ,



За еднорозите... Част I: Бегло

« публикувано на 05-02-2012 @ 10:22 pm » 3 драскачи »


brief-о-графия: Tumblr.
слушайки: Roxette - Crash! Boom! Bang!

В началото има[ше] разговори. Последните (макар, че току-що започнахме) са измислени от хрисими човешки същества, които са открили цената на думите, но са изгубили (или никога не са познавали) стойността на чувствата. Онези, които не могат да бъдат описани (колко пошло казано) със същите тези думи, техните синоними или неприлично-демоничните (и техни далечни) братовчеди — непознатите “между[в]метия”. Какво? Това беше най-глупавото нещо, което някога си писал. Тихо сега… Чети!

(и докато мислите се прескачаха умерено, без да се ритат по пищялите… имаш белег на врата; избърши го)

искам още…

« подобни cynical speech, , , , ,



Пиянски опит, мъдрост ненапита

« публикувано на 23-01-2012 @ 1:21 am » разпиши се »


wise-о-графия: www.1x.com
слушайки: Suvarna - All Is Dust

— Татко, може ли един въпрос?
Кажи, боец.
— За пиенето става въпрос…
Така?
— Няма да те питам кога започна, нито защо. По-интересно ми е защо продължаваше и каква част от случващото се (о)съзнаваше… че се случва.
Хмм…

искам още…

« подобни cynical speech, , ,



Тялото, в което живея

« публикувано на 01-01-2012 @ 7:41 pm » 3 драскачи »


moan-о-графия: Tumblr.
слушайки: Texas - Summer Son

Не посрещнах началото на тая нова година в тоалетната, но голяма част от следващите 365 дни ще ги прекарам в канавката. Това не е точно обещание, заръка или самоцелна клетва. И аз не знам какво е. Като много други неща. Обаче усещам… усещам, че (ще) е така.

Сънувах. Че даже и си спомням. Имаше много момичета, непознати, не можех да видя лицата им, въпреки, че се целувах с всяка една от тях. Но устните… устните им бяха чужди.

Бяха твоите, това позна(ва)х…

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, ,



Образи: “You Don’t Fool Me”

« публикувано на 24-12-2011 @ 11:28 am » 1 драскач »


forget-о-графия: Tumblr.
слушайки: Queen - You Don’t Fool Me

Той (беш)е агент на настроенията.
Още по-лошо. Мрази думичката агент,
но Тя толкова добре му приляга.

Напива се, избърсва сълзите
(ако е проронил такива)
и след това си ляга.

Моментум иммортале! Търси решението в храната,
но открива още от проблемите си в главата.

Толкова много неудобни вкусове…

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, shapes, ,



Тези безсънни ноемврийски нощи

« публикувано на 27-11-2011 @ 6:10 pm » разпиши се »


mist-о-графия: Henrik Adamsen
слушайки: Elton John - Sorry Seems To Be The Hardest Word

Цял един неземен живот си позволявах да ти говоря за лицемерието. Толкова уверено, така убеден в думите си, говоря ли, говоря. Уви, страхът е по-силен от мен, затова не мога да му затворя устата. Опитвам, с крива игла и ръждив конец, да прехапя устните му. Перфорирани, разкъсващи се подир волята ми, допускат кръвта да бликне вън от тях и отново зашумяват.

Притеснително. Неудобно. И много, много грозно.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, those sleepless nights, , , ,



Публика в мензис VIII

« публикувано на 14-11-2011 @ 12:24 am » 7 драскачи »


Думите останаха на заден план, тя го погледна строго… и му наля (още) едно…
слушайки M83 - Skin of the Night

Потънал в креслото, хвърляше сянка на съмнение върху най-близката му стена. А дори не бяха интимни. Главата се мотаеше, а устата бе привидно суха. “Колко (не)естествено”, помисли си той. Галеше малките си, неправилно оформени бакембарди. Теглеше ги косъмче по косъмче и се отнасяше в съвсем друга посока. Главата продължаваше да го мотае. Напред-назад. Нямаше спомен от този сън. Нито сънуваше предишните струпвания от (не толкова) приятните мигове.

Дублаж на не[съ]знанието.

Изправи се и застана до прозореца. Навън бе тъмно. “Колко (не)естествено”, помисли си отново той.

— Не. Неееееее. Не. Не! Не. М-м. Не!

Но отсреща нямаше отговор. Даже рефлексът на стъклото не се обаждаше. Но се обиждаше. А той беше свикнал да говори поне със себе си. “Къде си?”, промълви жално глухото ехо. “Къде си?”, изпари се във въздуха, досущ като алкохолен полъх от вечността.

искам още…

« подобни cynical speech, play: audience in menses, , ,