Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Алкохолия: My fair(y tale) Jameson

« публикувано на 16-10-2013 @ 10:52 pm » 10 драскачи »


слушайки: Bebe - Siempre Me Quedara

“Вечерта е била яка, ако е свършила или в Пирогов, или в Уго… а защо не и в двете” — е една от любимите сентенции на моя приятел Меци. След многото пиянски вечери с него, кои планирани, кои не, лафът се превърна в поличба, предимно приятна…

Но най-добрите преживявания, физически или пък били те чисто психо-емоционални, са тези, от които ти остават белези. Или пък и двете?

искам още…

« подобни cynical speech, , , , ,



Преразказ на миналото нес(ъ)вършено

« публикувано на 20-01-2013 @ 9:59 pm » 3 драскачи »


фото-memory: lowbird
слушайки: Cosmopolis OST - Long to Live

Имах си нова любовница. Казваше се Петя. Носеше същото име като някогашната ми (щото е отдавна забравена) първа братовчедка, към която имах сексуални помисли в продължение на няколко летни месеца.

“Любовната” връзка с Петя се изчерпваше с предварително уговорени междуобедни виждания (да ги наречем обедни почивки, през които аз консумирах пица и бира, а тя “слънчева салата” и сперма) и пиянски такива, тип “Искаш ли да се чукаме?”, случващи се по ни едно време на денонощието (обикновено в малките часове).

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, , , , , , ,



Лицето ти, запечатано в моето съзнание

« публикувано на 03-12-2012 @ 3:13 am » разпиши се »


erot-о-графия: The Parachute Diaries
слушайки: Pink Floyd - Cluster One

Summon my daemons,
fear them in my dreams.
I’ll be glad seeing you there,
no matter how creepy it will be.

Summon them, with or without me;
or my permission.
It’s your right to be…
Just be!

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, ,



Когато никой не те слуша...

« публикувано на 16-11-2012 @ 3:22 am » разпиши се »


schiz-о-графия: Favim.com
слушайки: Sharleen Spireti - All the Times I Cried

— О, здравей! Long time no see?
— Ти знаеш по-добре. Как е лицемерието?
— Все тая. Не се интересувам, а и другите май не се. Пък и не ги питам, така или иначе.
— Т.е. чувстваш се окей?
— По-скоро да, защото свърши периодът на потене и чудене. Става студено, облачно и хората започват да се гушкат.
— С теб?
— Няма значение. Все някой ще стигне и до мен.

искам още…

« подобни cynical speech, , , , ,



Приятели

« публикувано на 25-10-2012 @ 3:10 am » разпиши се »


незаспиващо: Good Ol’ Jack-er
слушайки: Queen - Too Much Love Will Kill You

Напоследък ми се гади
и сънувам странни сънища;
че напоследък ми се гади
и не мога да си тръгна от тези сънища.

Но после се будя,
без да правя особена разлика
между това кое е реалност
и кое независима илюзия.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, , ,



Салфетка с вкус на путка

« публикувано на 29-06-2012 @ 3:40 pm » 7 драскачи »


брюнет-о-pussy-е: Sexy Han(d) Solo
слушайки: димната завеса на безмълвието; путкомерна симфония на два гласа

Преди… когато нямаше сертификати за социална противо-/равнопоставеност, беше лесно. Пишех върху салфетки и свършвах върху женски цици. Нещата след това малко се промениха. Салфетките станаха скъпи, че и с картинки отгоре им, а жените — девствени, недружелюбни и с малки цици.

Не, че искам огромни (цици), но все пак.

Днес нещата се повтарят. С което [нещо] съм напълно окей. Обаче салфетките изгубиха мекотата си и съвсем не попиват мастилото така, както циците на жените едно време попиваха спермата ми. Неприятно усещане, наистина!

искам още…

« подобни cynical speech,



Ин ракия веритас

« публикувано на 24-02-2012 @ 1:47 pm » 2 драскачи »


пиянското мото: In Rakia Veritas — на кирилица…
има и други с черни дробове: книжни алкохолици…

Преди две години за първи път станах част (защото в такова начинание си просто едно от многото звена) от т. нар. попкултурна изгъзица — кулинарен туризъм. Беше много яко. Пътувахме до Сърбия, пиехме “Вода-Вода”, спирахме да пикаем, когато си поискаме, но най-якото, разбира се, беше гастрономическото (само)задоволяване.

Няколко стотачки от сръбска валута (равняващи се на няколко десетачки българска) за нищо време се превръщаха в плескавици, вешалици, “обикновени” кюфтенца и разни други мляно-месни вкус(н)отии. Хубавата кухня, обаче, е нищо без приятна глътка, с която да си дооправиш вкуса и да минеш на следващото стъпало от социалната фракция — контролирано преяждане.

Тогава направих сефтето на сръбската ракия, при това не каква да е, а приготвена[та] от дюли. Да речем, че онези два дни зад граница… бяха като прераждане.

искам още…

« подобни cynical speech, , ,



« По-стари истории Начало