Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Гонитба на съзнанието

« публикувано на 28-09-2008 @ 8:24 pm » 22 драскачи »


“Въртиш се в кръг, когато нещо не ти е ясно.
Спираш да мислиш трезво, когато нещо не ти е ясно.
Разбираш че краката ти тежат, когато нещо не ти е ясно…
Продължаваш да тичаш в тъмното, със затворени очи,
когато усещаш че нещо ти е ясно…”

Част III. » “Част II. С дъх на тамян”

Обожавам черно бялото. А когато на такъв фон има контраст с червено - се изпразвам душевно. Няма такова удоволствие. Не ми действат природни пейзажи, перфектни натюрморти или творби на Гоген и Ван Гог.
Мисля си за Франк Милър и идеала в простотата на неговият “Sin City”. Любим мой филм. Когато го гледам изпитвам задоволство. Нещо повече от удовлетворение. Някак ми действа успокоително. Зная, че е прекалено кървав (а кръвта там се забелязва), но съм повече склонен да приема комикс измислицата като даденост и да са насладя на двучасовото сайкик творение.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story,



С дъх на тамян

« публикувано на 26-09-2008 @ 3:23 am » 11 драскачи »


“Всяка нова тръпка от неизвестен източник, превъзбудата от вероятността да бъдеш “никой и всеки” в следващия момент от живота ти, са движещата сила в машината на нощта…”

Част II. » “Част I. Паднал ангел”

Прекрасно е! Обожавам неочакваните неща. А неочакваните красиви такива - ме удрят право в мозъка. Не е точно душевен оргазъм. Не мога да кажа, че е сбъднатата ми мечта, но… има някакво изящество у нея. Продължавам да си мисля с наклонена надясно глава. Един угрижен поглед, вторачен в притворените й неспокойно трепкащи клепачи. Красива е.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story,



Паднал ангел

« публикувано на 17-09-2008 @ 7:01 pm » 9 драскачи »


“Виж сега, дяволът е най-красивият от всички ангели…”

Част I.

Отново в тъмната стая. Паралелепипеда на мисловния ми затвор. Отпуснат в креслото, вдигнал крака върху бюрото, проследявам кълбетата дим, които в танца си биват засмукани от въртеливото и изкусително движение на вентилатора. Образуват се странни форми всеки път. Цигарата ми догаря. Опитвам се да я изгася, но пепелникът е вече пълен. Бюрото, винаги ми се е явявало помощник. След многото случаи заедно, аз ще му се отблагодаря като загася последната си цигара за нощта в него. Няма да изпита болка, неодушевен предмет. Мебел, създадена с целта да ми служи и да улесни съществуването ми.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story,