На Данте

« публикувано на 15-10-2008 @ 11:06 am » 2 драскачи »

“Не познавам звяр, така жесток, който да не притежава капка жал.
Аз я нямам, следователно и звяр не съм”
“Ричард III”, Уилям Шекспир

Част X. » “Част IX. Миг на последна нежност”

Угасих фаровете, няколко преки, преди имението Хевън. Огромен зид, заграждащ обширна зелена площ. Някъде там, навътре, обвита в приглушено осветление се издигаше къща. Мъждукаща светлина се прокрадваше през прозорците на последния етаж. Оглеждах останалата част от имението. Изглеждаше ми спокойна. Нямаше камери около парадния портал, стори ми се странно. Вероятно имаше животни из градината, пуснати свободно ала “Каквото си намерите - ще ви е за вечеря!”.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story, detective

Миг на последна нежност

« публикувано на 14-10-2008 @ 2:29 am » 10 драскачи »

“My soul is painted like the wings of butterflies
Fairytales of yesterday will grow but never die
I can fly - my friends”

Част IX. » “Част VIII. Жертва vs Жертва”

Шофирах бавно. Бях неспокоен. Голям натиск върху мисълта ми в този мрачен час. Тя продължаваше безмълвно да стои на седалката до мен. Погледа ми шареше ту в огледалото за задно виждане, ту наляво и надясно в търсене на правилната пряка. Наложи се да мина през тесните улички, за да избегна евентуални преследвачи. Излязох на по-широк участък, без коли пред мен. Врътнах копчето на радиото. Улучих най-любимия ми момент от една прескъпа за мен песен. Заедно с “I can fly - my friends” отправих поглед към небето. Продължавах да гоня пътя с очи и да внимавам. Напрежението в главата ми беше огромно. Бегъл поглед към нея ме успокояваше за минута-две.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story, detective

Жертва vs Жертва

« публикувано на 12-10-2008 @ 11:56 am » 16 драскачи »

“В един непознат свят, страховете са първите неща, които научаваме.
Рискувайки пълно себеотрицание, привикваме към по-леките от тях.
Останалите - превръщат ни в жертва на вечността…”

Част VIII. » “Част VII. Нима сънувам ?”

“Стъпка. Стъпка. Стъпка. Стъпка. Стъпка…
Познатото ни минало се движи зад нас по-бързо, отколкото ние напред в непознатото ни бъдеще.”
Думи на Филип. Каза ми ги много отдавна. Наистина отдавна. Неестественото ни движение назад, дори буквално погледнато, винаги ни е затруднявало. Но изкушението от връщането е толкова голямо. Носталгията, цялата меланхолия по изминалите времена, винаги действат добре на бушуващите частици в тялото ми. Понякога е болка, друг път задоволство. Не мога да го нарека радост, тъй като забравих значението на това чувство. Затова привиквам към изпълването - като душевно такова, било то и временно.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story, detective

Нима сънувам ?

« публикувано на 09-10-2008 @ 5:15 pm » 2 драскачи »

“Претенциозност…
Помпозност…
Безразличие…
Нима това остана в мен, след всичките години на вълнение, размисъл и отзивчивост…”

Част VII. » “Част VI. В хватката на желанието”

Тялото ми все още пулсираше. Цялата усвоена енергия от изминалия ден ми дойде в повече. Чувствах се изморен. Не си давах възможност да изживявам подобни състояния. Нямах време за тях. Тук вече не ставаше въпрос за самоунищожение и повърхностен алтруизъм. Факт е, че психически бях изморен също толкова много, колкото и физически. В главата ми се въртяха кадри от последните няколко часа. Не толкова с ужас, колкото с неспособността ми да ги анализирам правилно и бързо.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story, detective

В хватката на желанието

« публикувано на 05-10-2008 @ 7:33 pm » 8 драскачи »

“В търсене на феноменалното… обикновен начин, да докажеш на себе си, че нищо не струваш. Ти си най-обикновен субект, тръпнещ от самота. Безпричинно викащ насред тълпата - объркан, когато някой се спре и ти подаде ръка…”

Част VI. » “Част V. Привлекателна самота”

Патрулът спря точно до мен. Шофьорът излезе от колата и ми помаха. Надигнах глава, посочвайки запалената цигара. Онзи помаха още по-дръзко. Направих физиономия, при което нервите му вече не издържаха и той тръгна към мен.

- Детектив Ейнджъл, случаят е спешен. Имам нареждането да ви отведа в участъка по най-бързия начин! - звучеше уплашено.

Знаех защо! Глупавият началник режеше такива като него още в първия месец от пребиваването им в участъка. Кофти тръпка, но може би единствения метод да направи мъже от тях. Нещо, което рутинната подготовка не е способна да постигне… с години.
Нямаше смисъл да се опъвам, току виж ме напъхали в багажника. Облизах дланта си, изгасих горящата цигара в нея и я подадох на сержанта срещу мен. Последният се ухили, взе я и с два пръста понечи да я метне на пътя. Хванах ръката му, усмивката му изчезна от лицето. Без да отлепям поглед от него, с другата ръка набутах фаса в шепата му и с двете заедно стиснах юмрука му. Кимнах и тръгнах към колата.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story, detective

Привлекателна самота

« публикувано на 03-10-2008 @ 10:17 am » 19 драскачи »

“Отваряш очи и поглеждаш. Протягаш ръка, за да докоснеш. Вдишваш дълбоко, за да подушиш. Наостряш уши, за да чуеш. Разстилаш език по повърхността, за да вкусиш…
Уви, оставаш празен - съзнанието ти не възприема така както би желало…”

Част V. » “Част IV. Флирт срещу стената”

Превъртах в мислите си част от последните думи на Филип към мен. Въртях ги, въртях ги, обърквах се все повече, докато в крайна сметка не стигнах до участъка. Колкото и да се радвах на миксера в главата си, трябваше да го спра.
На входа беше пълно с униформени. Всичките със сериозни физиономии. Дори не разговаряха помежду си. Изглеждаха като надрусани. Или по скоро, като група хора, видяли месията… или изплашени от някакво “друго” свръхестествено събитие. Загледах ги, покатерих стъпалата и влязох вътре с лек присмех. Пазители на реда - така стреснати?!

Кимнах на дежурния, който набираше някакви неща в компютъра си. Беше изпотен, отдалечe си личаха капките пот, спускащи се по лицето му. А определено не беше горещо! Усещах, че избилата течност е студена, породена от страх. Но от какво?
Това ми повлия и на мен. Станах сериозен, изчезна мнимата усмивка от лицето ми и попитах за Клара. Пратиха ме към бюрото й, а за да стигна до там знаех какво ще последва.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story, detective

Флирт срещу стената

« публикувано на 30-09-2008 @ 3:23 pm » 4 драскачи »

“Не можеш да спреш, нали? Никога не си могъл. Честно казано не знаеш как! Разбира се, че можеш… стига някой да ти покаже правилния път. А пътища много! Обожаваш потайностите, а аз обожавам тази твоя слабост…”

Част IV. » “Част III. Гонитба на съзнанието”

Продължих по главния булевард. Ходене. Хубаво занимание, за който го може. Понякога се чувствам изморен за подобни преходи, друг път отнякъде появила се енергия изпълва крайниците ми и не се спирам нито за миг. А ползването на возило… не, не и сега! Ще се замечтая и ще мина през някое кръстовище на червено - не е добра идеята.

Булеварда беше студен. Усещах го. Може би не толкова студен, колкото охладен от тази невероятна странно-дъждовна нощ. Небето ставаше все по-светло. Заформяше се лек поток от автомобили. Бройката им постепенно се увеличаваше. Засилвах крачка и продължих към Филип. Когато позвъних на входната му врата, градът вече беше буден… шумът от делата на сляпо съществуващите ме изпълваше със спокойствие. Знаех, че нищо нестандартно не можеше да се случи сега - успокоих съзнанието си. Филип отвори вратата…

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story, detective