Баща - слабост, сила и душевност...

« публикувано на 09-08-2011 @ 9:27 pm » 6 драскачи »

nightmare-о-графия: www.1x.com
слушайки: Arizona Dream OST - Dreams

— Хей! Как си?
— Доста добре.
— Видя ли го?
— Кое?
— Него. Баща ти?
— Идвал ли е?
— Човече, та ти държеше тялото му. Кърваво… Окървавено.
— Какво?
— Върху линиите, човече. Върху шибаните линии. Беше легнал между тях!
— Защо е лягал между линиите?!
— Не той. Ти, човече!

искам още…

« подобни cynical speech, destiny, mindcrush, relationship

(Не)познатата от сънищата ми, с която (не) правихме любов...

« публикувано на 30-06-2011 @ 12:38 am » 1 драскач »

dream-о-графия: Mon Manoir
под звуците на: Hans Zimmer - Patricide

Разбира се, че беше нощ. Някак празна. Може би, защото завивките бяха студени, главата безсънна, а съзнанието - бродещо навред. Нямаше родителско присъствие. Част от него се простираше в небитието, а другото - меланхолично затъваше в еднообразната действителност. Самотно.

Отвъд малките “терзания”, макар и умело отбягвани от подсъзнателната товарителница, онази мръсница, която образува нерви и желае да те прибере (още) по-бързо, се случваше романтиката. В една девствена форма, фина, грациозна, но едва прохождаща. Търсеше нещо (не)познато, но знаеше, че като го открие - веднага ще разпознае облика му. Истински при това!

На рафта бяха подредени няколко снимки. В рамки. Но в тях не си личаха стихващите усмивки на отдавна запечатаните мигове… виждаха се отраженията на няколко тъжни образа. През прозореца. Загледан навън, продължих със свободното плаване на мисълта. Търсеше безгрижието. А попадна на Нея…

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, destiny, mindcrush, sex

Образи: “Please, Please, Please Let Me Get What I Want”

« публикувано на 18-04-2011 @ 11:05 pm » 6 драскачи »

фотография: Danny Santos II
слушайки: The Dream Academy - Please, Please, Please Let Me Get What I Want

Когато сънуваш, не чувстваш (ли) кошмара.
Но когато кошмарстваш, ти се иска да сънуваш.
Теб или мен. Без значение от жанра,
важното е да сме двама. В него!

И аз във теб!

Но отгоре стои тяло, което се клатушка,
прилича на обесник, при това добре познат.
А пътеките са ясни, дори когато бурята
събаря клони, а другите гълчат…

Като мълнии в симетрия.

Безоблачност.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, shapes, destiny, mindcrush

Равноденствие

« публикувано на 24-02-2011 @ 3:56 pm » 18 драскачи »

suck-о-графия: Алис — @ Tumblr
слушайки: Jean Michel Jarre - Equinoxe 4

Понякога не се ли чувствате засмукани от ежедневието? Иде ви да изкрещите? Да се съблечете голи и да развеете горделиво The Flag of Your Father. Или да пуснете сълзичка през третото ви око? XX и XY са единствените неща, с които общувате всеки ден. Неприятни са, знам, но за съжаление и ние сме същите неприятници като тях. даже по-лоши!

Освен това живеем в една безкрилна житейска гнойна рана, която се опитва да ни задуши с еднообразието си. Но уповавайки се на вярата, изневярата, онанизма и мазохизма, минаваме на по-горен етап и се чувстваме по-добри. Лошото в случая е, че егото ни е… майката си джаса! Заради него остроумничим, дерзаем да станем (уж) по-интелигентни и препълваме с отрицателна енергия цялото това шибано място - Земята, че и отвъд.

искам още…

« подобни cynical speech, brainfart, destiny, fun, lifestyle, madness

Номер 13

« публикувано на 28-01-2011 @ 1:47 pm » 23 драскачи »

crime-o-графия: angie’s erotic selection
слушайки: Akira Wing - Violins and Gunfire March Hymn

Изпуши една цигара на верандата, след това загаси телевизора и излезе. С леко влажна коса. Горе.

Почака две минути, колкото да се изкуши покрай втората махорка. Запали я, едва вдиша от нея и още преди белите й дробове да я бяха почувствали - таксито се появи зад ъгъла.

За да предизвика още по-силно чувство на вина у шофьора (затова, че я е накарал да чака на студа) бавно сви крака си назад и угаси цигарата в и без друго финия ток.

Гимнастиката приключи с демонстративно трясване вратата на жълтата каляска, въпреки че малък надпис върху й гласеше: “Третирай ме нежно - почти като жена”.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, attitude, destiny, mindcrush

Сандра... Стълбица към небето

« публикувано на 13-12-2010 @ 11:18 pm » 12 драскачи »

фотография: Vikrant Shokeen
слушайки: Led Zeppelin - Stairway to Heaven

Препускането си има край. С едната разлика, че на въпросният край не те чака тънка виолетова линия (или някакъв друг цвят, маркиращ победата ти), а едно голямо незнание. Да не го наричам нищо, защото всъщност е най-голямото нещо, което ще се случи в живота ни. По време на това препускане се сблъскваш с различни премеждия. За едно от тях узнах днес… или ако трябва да бъда ненужно точен - тази вечер.

Неотдавна споделих, че не обичам думата “кауза”. Речниковото й значение придоби съвсем друг смисъл, а емоционалното й въздействие вече не е социално угнетяващо, а проклетнически дразнещо. Но и тук обратната страна на монетата е различна. Този път апелът идва не от телевизионният екран, или друг вид демон, който с времето сме заклеймили като покварен, а от приятелската мачта на закотвения недалеч от блогърския пристан кораб “Говорилня”.

искам още…

« подобни cynical speech, attitude, destiny, moral, problems, relationship

7едем(стотин) смъртни гряха

« публикувано на 04-11-2010 @ 9:15 pm » 11 драскачи »

фотография: pic-for-me
слушайки: Se7en OST - Howard Shore - Envy & Wrath

Содом и Гомор напомняха за себе си. Лукавостта на протагониста надминаваше допустимите граници. Затова те решиха да му дадат добър урок. Заключиха библиотеката от вътрешната страна. Угасиха осветлението и оставиха единствено книгите като буден свидетел. Последните щяха да попиват миризмата на страха, който Данте предстоеше да изпита в продължение на плеядата завъртания около греховната ос.

До главната порта бе застанал Белфегор. Ползваше сянката на нощта, за да прикрие белезите по лицето си. Лумналия пожар две вечери назад го маркира за цял послесмъртен живот. Тогава не успя да помръдне, дори когато надуши пушека със собствения си нос. Не желаеше да мърда и сега…

Луцифер бе прекалено горд, за да помогне на съмишлениците си. Стоеше на няколко крачки от тях, като във всеки един момент бе готов да се отрече от злодеянието. Не осъзнаваше колко лицемерно постъпва. Не осъзнаваше, преди да погледне в огледалото и да види… стената зад гърба си. Нямаше отражение, бе прокълнат и това го вбесяваше.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, art, destiny, madness, mindcrush