Ревю: “TRON: Legacy”

« публикувано на 17-12-2010 @ 8:36 am » 18 драскачи »

фотография: MTV Movie’s Blog
задължително четиво: Филмът през призмата на Операция кино

То не бяха четки, то не бяха баданарки. Но усещането да си зидаромазач в една епоха на дигитални преживявания, реално близки до неприятното окосмяване под мишниците, когато навън е 35 градуса по Целзий, няма как да не ти докара стабилен психически ърткуейк. Нещо като “Wake up call на Нинтендо генерацията” (вива, Житен, вива “Хакери”).

Думата “epicness” идва от епичност, примесена с достатъчно солидна доза мистицизъм, единствено и само равняваща се по абсурдност и апокалиптичност на обаянието, което притежава чудовището от Лох Нес.

И точно тук идва момента, в който си казвате: “Този потребител се е надърпал с някакъв страховит дигитален коз”! Ами да… ще се окажете прави!

искам още…

« подобни cynical speech, art, cynemaniac, lifestyle, memories

Толкова епично, колкото се очакваше да бъде...

« публикувано на 06-12-2010 @ 9:44 pm » 17 драскачи »

фотография: Saint Woods
слушайки: Take a hard guess!

Тук дори не рискувам да се/ви разочаровам. Вероятно защото допреди няколко месеца “TRON” ми беше повече от непонятно заглавие. И от обикновен непросветен се превърнах едва ли не в един от най-големите фенове както на историята, така и на всичко свързано с нея. ОК, като казвам фен, не значи, че съм гийк. Няма да ме видите по улиците предрешен като Оливия Уайлд. Такова секси тяло не продават в нито един магазин за костюми, имитиращи популярни филмови персонажи.

Без повече отклонения.

Преди седмица (а може би повече) “TRON: Legacy” OST, дело на Дафт Пънк, се случи! Може да го намерите акостирал в залива на карибските пирати, а защо не й в трайбъл центъра на африканското “село”. Въобще - откъдето ви духне, натам трябва да се завъртите. Има го!

А звукът е повече от божествен!

искам още…

« подобни cynical speech, cynemaniac, music

Телефункен: “The Walking Dead”

« публикувано на 02-11-2010 @ 8:34 am » 24 драскачи »

фотография: IMDb.com
на вашето внимание: Официалният трейлър към пилотния епизод

Сигурно е някакво съвпадение (да бе, да), но премиерния епизод на дългоочаквания “The Walking Dead” се състоя на връх Вси Светий. Който иска да го нарича Хелоуин, важното е че “Живите мъртви” се върнаха, при това на малкия екран, но… съвсем не по-малко зли, гладни или (не)всяващи ужас по цялото протежение на зрителската кръвоносна система.

Още през юли, покровителя на въздесъщото зомби съвършенство - Бла, бе така добър да ме просветли (както мен, така и други плахо надникващи отвъд обителта на умиращата плът, живите мозъци и жадната за хемоглобин паст), че през есента на 2010 г. по телевизионните екрани ще имаме възможността да проследим една не дълга, но предполагаемо достатъчно епична зомби сага.

Вниманието бе приковано върху входната врата, като дузина вехти летви с нужната дебелина, гарантиращи спокойния ви сън, докато хайката живи мъртви броди около “дома ви”. Разбрахме, че са гладни. Също така научихме, че за да ни надървят подобаващо, най-добре ще е да ги пречукваме с прецизно закалена брадва, насочвана фронтално към главния (и единствен) зомби-лоб.

искам още…

« подобни cynical speech, cynemaniac

Ревю: “The American”

« публикувано на 28-10-2010 @ 8:17 am » 12 драскачи »

фотография: imigranti.net
на вашето внимание: Официалният трейлър към филма

Много добре! В интерес на истината съм изненадан. И щом като вече трето изречение не хвърлям къчове по адрес на филма - значи ми е харесал. Но за да не бъда прекалено голословен, сякаш умирате от желание да изчетете следващите редове, ще споделя няколко впечатления по адрес на “Американецът”.

Преди месец гледах трейлъра. Джордж Клуни е симпатяга, вън от контекста на всяко мислопожелателно дамско привличане. От време на време актьора съумява да произведе качествен принос към филмовото изкуство, както от режисьорското си столче, така и с актьорските си изпълнения. Хубавото се крие именно там - в изненадата. Когато Клуни е не просто пълнеж за очите. А когато (именно) зад тях успее да изгради образ, достатъчно правдоподобен, че да забравите клишираните му изяви като Пича с “Мартини”-то или Господин Педиатъра, нещата вече изглеждат по-различно!

“Американецът” е от приятните изненади. Но това вече го чухте. В самото начало наистина очаквах нещо в духа на трилогията за Борн. Много се радвам, че не го получих. Имах опасения, че Клуни няма да излезе от обувките на един бивш свой модел в трилър жанра - Майкъл Клейтън. Предубедеността ми отново бе оборена. Останах с една единствена опция, по-скоро ултиматум - да изгледам “Американецът” докрай, за да видя ще издържа ли… докрай!

искам още…

« подобни cynical speech, cynemaniac

Ревю: “The Social Network”

« публикувано на 22-10-2010 @ 8:39 am » 17 драскачи »

фотография: IMDb.com
на вашето внимание: Официалният трейлър към филма

Това, от което (най-много) се опасявах, взе че се случи…

Но преди това, няколко думи за “Социалната мрежа”. Ако старателно се разровите в архива на блога, възможността да намерите теми, въртящи се около/базирани върху Темата, ще бъде малко по-висока от 500 милиона процента. Но не това ви интересува, нали?

Разчитате да ви хвана за ръката и право към киносалоните?

“Социалната мрежа” ви предоставя една привлекателна история за възможностите, както на един човек, така и на систематизирана група от хора. Със сходни интереси, ако щете. Историята е на Марк Цукербърг и не голямото му приятелско обкръжение. И за трети път ще го нарека история, защото е точно това. Добре разказана приказка.

искам още…

« подобни cynical speech, cynemaniac, internet, moral, problems, relationship

Ревю: “(bo)R.E.D.”

« публикувано на 18-10-2010 @ 9:00 am » 14 драскачи »

фотография: R.E.D. - Retired Extremely Dangerous
на вашето (не)внимание: Официалният трейлър към филма

Ох, омръзна ми.

Омръзна ми да ме третират с филмов булшит. Едва ли точно “Б.С.П. - Бесни Страшни Пенсии” заслужава пускането на тоалетното казанче, но е факт, че и това творение на киното не ми предложи нещо, което да ме накара да я захапя тая пуста кукичка на удоволствието и да я стискам със зъби, докато не ми откъсне част от небцето.

Колко му трябва на човек?

Омръзна ми трейлърите и постерите да са най-якото нещо в 90% от случаите, когато ми се гледа нещо ново. Трябва ли само претендентите за шибаните статуетки на Академията да са логични, последователни и поне малко хумористични/интригуващи/забавни. Дори и да не се изисква това от тях?!

Къде ми е перспективата, да му еба майката?!

искам още…

« подобни cynical speech, cynemaniac

Кошмари от Елф стрийт

« публикувано на 16-10-2010 @ 2:25 am » 5 драскачи »

horr-ография: frukhan’s photobucket
със спомени за: Samara’s BJ

Още не си бях изпил млякото, не първозасуканото - другото, когато в предверието стана предимно тъмно. Първосигнално потропах на отсрещната врата. Какво е първосигнален пръстов тропот ли? Чукаш в главата си. С главата си. След това реално протягаш ръка и… ако случайно достигнеш желаната тъкан, макар често тя да е мъртва или не(въ)одушевена, физическия акт на почукване се осъществява.

Потропус.

Той се връща в сънищата по неприятен и много див, вандалски, почти равен на този от немското порно ритъм. Фреди Пубер с палав поглед, неизрязани нокти, силно присъствие на акне и комедони върху лицето си. С вери як пуловер, покъсан, развлечен - младежки. Проблемът е в това, че мирише от километри. И пуловера, и собственика му. Как се подушва някой, пък бил той и неприятен, в една антисетивна сфера като съня ли?

Питайте доктор Живаго!

искам още…

« подобни cynical speech, cynemaniac, madness, memories, stress