Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Галилео, Галилео

« публикувано на 22-12-2011 @ 5:41 pm » 3 драскачи »


couple-о-графия: Tumblr.
записки от бара: със скръстени крака

Go, go, go… Mamma Mia…
(музикален съпровод)

Oh yeah!

Ooooooh, baby!

——

Бохемската рапсодия привърши…
и всички останаха по местата си,
докоснати, повехнали и… много дръзки!

искам още…

« подобни cynical speech, notes from the bar, ,



За лобните места и хората

« публикувано на 16-12-2011 @ 5:01 pm » разпиши се »


grave-о-графия: Sid Vicious Lives
записки от бара: без мисъл, без ръце

Значи, уважаеми, бъдете живи, здрави,
физически щастливи и емоционално свободолюбиви.

Ако битовизмът ви убива, обичайте го и вие.
Защото поражението е за влюбчивите,
а влюбването — за смелите!

искам още…

« подобни cynical speech, notes from the bar, ,



Тези безсънни ноемврийски нощи

« публикувано на 27-11-2011 @ 6:10 pm » разпиши се »


mist-о-графия: Henrik Adamsen
слушайки: Elton John - Sorry Seems To Be The Hardest Word

Цял един неземен живот си позволявах да ти говоря за лицемерието. Толкова уверено, така убеден в думите си, говоря ли, говоря. Уви, страхът е по-силен от мен, затова не мога да му затворя устата. Опитвам, с крива игла и ръждив конец, да прехапя устните му. Перфорирани, разкъсващи се подир волята ми, допускат кръвта да бликне вън от тях и отново зашумяват.

Притеснително. Неудобно. И много, много грозно.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, those sleepless nights, , , ,



Тези порочни октомврийски дъждове

« публикувано на 29-10-2011 @ 10:31 pm » 2 драскачи »


miss-о-графия: Tumblr
слушайки: Basil Poledouris - Funeral Pyre

Филмът свърши. Но и двамата бяха сухи. Предимно меки. Изгледаха “Този остров Земя” и се въргаляха в леглото. Телата им се дърпаха, но мислите им ги свързваха. Каква беше възможността това да е естествен подбор?

— Човек.

Тя беше права. Въпреки, че гледаше през прозореца, право навън. Където мъглата се разстилаше навред. Миришеше на дъжд, но очакваните капки, в този късен период на октомври, така и не се появяваха. Имаше някаква тъга в неговия взор, но той си оставаше все така мълчалив. До момента, в който не реши да промълви:

— Обичам ли те?

искам още…

« подобни cynical speech, those vicious rains, , , ,



Рак на цинизма

« публикувано на 18-10-2011 @ 10:32 am » 1 драскач »


фотография: Васил Германов

Всеки ден някой, някъде страда от нещо. Всеки ден друг някой, на някое друго някъде умира от друго нещо. И ако уводното пелтечене ви се струва твърде арогантно, то парният чук на реалността е съвсем (не)закономерната гледна точка, теглилка ако щете, която независимо от вашите предпочитания, маркира с „Да“ или „Не“ всеки един от присъстващите в житейския списък на… световната популация.

Всеки ден някой, някъде съзнателно обработва нечий апел по някаква социална тема. Колкото по-тежка е тя, толкова по-сериозно е и очакването. Или очакваната сериозност, като чиста проба подход.

искам още…

« подобни cynical speech, , , , , , ,



Атеистичното зло

« публикувано на 01-10-2011 @ 11:34 pm » 7 драскачи »


blasphem-о-графия: Markus Richter
слушайки: Aesthetic Perfection - The Ones

Вчера, 30 септември, отбелязахме международния ден на богохулството. Верният pro-rock в света на [а]теизма, Бла, се погрижи кино-културното ни образование по едноименната тема да е на достатъчно високо ниво, за да не скучаем както през уикенда, така и през оставащата част от ненужното ни човешко съществувание.

Темата е приятна за нас, а за други, тежко болните от най-популярната чума в света - вярата в Бог - не толкова. Диску(р)сията, която се зароди Там, няма да я коментирам, тъй като не съм толкова вещ, като някои от участ(ву)ващите в нея. Повече приличам на вещица, затова гледам да стоя далеч от хора, които се палят и… могат да ме накладят!

Ениуей…

искам още…

« подобни cynical speech, , , , ,



Неговото име е двадесет и осем...

« публикувано на 05-09-2011 @ 1:53 am » 1 драскач »


галант-о-графия: 0uttaspace
слушайки: Hans Zimmer - Dewey’s Theme

Имаме ново число. И неговото име е двадесет и осем. Цифром: 28.

— Момент! Нека ви запозная - някакъв досаден глас превърна тишината в негодуваща и бездушна върлина. - Това е той.
— Той, това е тя.
— Тя, това е той? А те са онези? Когато ти си с него, в тях са други(те).
— Приятно ни е.
— На мен също.

По подобен начин се разсъбличат човешките отношения. Колкото по-сложни са, толкова по-елементарно приключват. Лошото в случая е, че започват твърде лесно, за да… свършат, нееякулативно, по възможно най-перверзния начин. Който човешкото съзнание, макар и добре обиграно, в рамките на двадесет и един еволюционни века, познава.

А къде, в цялата тази купчина лайна, се съдържа изконното 29?!

— 28! Не говорим за банкова сметка, нито за ЕГН. 28 - запомни го!
— Окей, прощавай… та, къде е?!
— В доминото…

искам още…

« подобни cynical speech, , , ,