Циничният Елф на хартия

« публикувано на 01-04-2011 @ 8:08 am » 52 драскачи »

слушайки: Moulin Rouge! OST - Show Must Go On

Представете си, че интернет е една огромна, приказна тоалетна? В която има всякакви огледала, четки за побутване, фаянс и какво ли още не. Знам, че обичате да прекарвате времето си там, но да не го чувствате прекарано. Поне не и преди да дръпнете шнура, с който flush-вате целия неприязън, който толкова доволно сте изтървали от себе си. Съвсем случайно, нали…

А сега си представете, че е време да напуснете това приятно местенце, но в ръката си не намирате правилния способ, с който да… мръцнете финален щрих. Или по-скоро върху, който да изрисувате любимото си петно на Роршах.

Е, чакането свърши. Време е да се избършете и да напуснете “виртуалното” пространство!

искам още…

« подобни cynical speech, art, lifestyle

“Фльор де ли” - винтидж едишън

« публикувано на 21-12-2010 @ 12:48 am » 9 драскачи »

фотография: Пиърс Морхаус Пачет
слушайки: L.A. Confidential OST - Jerry Goldsmith

Няма да ви (раз)казвам колко як всъщност е “Поверително от Ел Ей”. Мисля, че хиляди пъти съм го споменавал. Няма да разтягам локуми и по адрес на Лилията. Тя си знае защо!

Но както и да го въртя, както и да го с(м)уча, благодарение на тези два фактора - нещата отиват към изпразване! В случая - душевно.

Знаете, че съм киноман. Също така знаете, че обожавам черно-бялото “присъствие”. Понякога наистина съм уморен от прекомерното количество цветове и натрупвания, но не там е разковничето. Не съм противник на прогреса, нито на еволюцията - напротив. Подкрепям ги с два средни… кхъ, два срещуположни палеца нагоре!

Но от любопитство и експериментален дух, преди горе-долу седмица реших да направя следната постановка…

искам още…

« подобни cynical speech, art, cynemaniac, memories

Ревю: “Српски филм”

« публикувано на 19-12-2010 @ 1:03 am » 16 драскачи »

фотография: A Year of Celluloid Insanity
на вашето внимание: Официалният(?!) трейлър към филма

Някога да сте гледали snuff film, м? Оставя едно такова после чувство, сякаш са ви отрязали главата. При това не така хуманно, както Мачете би го направил.

А порно филм гледали ли сте? Сигурно да. Няма да ви питам за любим поджанр, тъй като слабо се интересувам от такива детайли. Но бас държа, че малцина от вас са имали удоволствието(?!) да съчетаят едното с другото.

Липса на топки, липса на време, правилните свръзки или пък чиста проба недостатък на въображение са честите причини да не се докоснете до подобен вид… изкуство! За ваше огромно щастие, западна(ла)та ни съседка Сърбия има какво да (по)каже по въпроса.

искам още…

« подобни cynical speech, art, attitude, cynemaniac, mindcrush, problems, sex

Ревю: “TRON: Legacy”

« публикувано на 17-12-2010 @ 8:36 am » 18 драскачи »

фотография: MTV Movie’s Blog
задължително четиво: Филмът през призмата на Операция кино

То не бяха четки, то не бяха баданарки. Но усещането да си зидаромазач в една епоха на дигитални преживявания, реално близки до неприятното окосмяване под мишниците, когато навън е 35 градуса по Целзий, няма как да не ти докара стабилен психически ърткуейк. Нещо като “Wake up call на Нинтендо генерацията” (вива, Житен, вива “Хакери”).

Думата “epicness” идва от епичност, примесена с достатъчно солидна доза мистицизъм, единствено и само равняваща се по абсурдност и апокалиптичност на обаянието, което притежава чудовището от Лох Нес.

И точно тук идва момента, в който си казвате: “Този потребител се е надърпал с някакъв страховит дигитален коз”! Ами да… ще се окажете прави!

искам още…

« подобни cynical speech, art, cynemaniac, lifestyle, memories

7едем(стотин) смъртни гряха

« публикувано на 04-11-2010 @ 9:15 pm » 11 драскачи »

фотография: pic-for-me
слушайки: Se7en OST - Howard Shore - Envy & Wrath

Содом и Гомор напомняха за себе си. Лукавостта на протагониста надминаваше допустимите граници. Затова те решиха да му дадат добър урок. Заключиха библиотеката от вътрешната страна. Угасиха осветлението и оставиха единствено книгите като буден свидетел. Последните щяха да попиват миризмата на страха, който Данте предстоеше да изпита в продължение на плеядата завъртания около греховната ос.

До главната порта бе застанал Белфегор. Ползваше сянката на нощта, за да прикрие белезите по лицето си. Лумналия пожар две вечери назад го маркира за цял послесмъртен живот. Тогава не успя да помръдне, дори когато надуши пушека със собствения си нос. Не желаеше да мърда и сега…

Луцифер бе прекалено горд, за да помогне на съмишлениците си. Стоеше на няколко крачки от тях, като във всеки един момент бе готов да се отрече от злодеянието. Не осъзнаваше колко лицемерно постъпва. Не осъзнаваше, преди да погледне в огледалото и да види… стената зад гърба си. Нямаше отражение, бе прокълнат и това го вбесяваше.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, art, destiny, madness, mindcrush

Вагинален разтвор

« публикувано на 27-09-2010 @ 8:25 am » 18 драскачи »

hot-ография: Събина бърника из ffffound.com
слушайки: Kenny Rogers - Just Dropped In

Не бе минало много време от предишната оргия, в която Микеланджело имаше пръст! Събуди се със слънчеви лъчи в очите си. Не успя да намери разсъдъка си, а само едно пихтиесто мозъчно парче в боклуците на пода. Спусна се с поглед при тях, за да провери в какво състояние се намира състоянието му…

Останалото бе душевност! Когато излезе навън съзерцаваше небето, което бе неясно, досущ като спомените от (из)миналата нощ!

Разби пръстите на левия си крак в един камък, но не изкрещя. Нямаше глас, нито желание за болка. Просто подмина случката и продължи към Нея. А тя го чакаше. Зовеше го пламенно (поне) от няколко седмици…

“Моля те… свърши в/с мен… моля те!”

искам още…

« подобни cynical speech, art, madness, sex

Промо: “Българ”-ският анимационен сериал

« публикувано на 21-09-2010 @ 2:16 pm » 10 драскачи »

заглавка: официален уеб сайт на “Българ”
на вашето внимание: Епизод I: Теория на относителността

Преди по-малко от седмица се запознах с Неделчо Богданов. Не лично. Чрез интервюто, което Velinsky му беше направил. Измежду многото въпроси и отговори, успях да фокусирам вниманието си върху късометражната анимация “Екип 54”, която по думите на Богданов е “най-добрият ми филм досега”.

Хареса ми, особено музикалното съчетание. Все едно гледах Серджо Леоне, разпънат върху 24-кадров анимационен сториборд.

Но не всичко беше музика. Заложената в анимацията стилна гротеска ми допадна, при това много. Наясно съм, че напоследък, а и изобщо в жанра, много малко художници, независимо дали творят самостоятелно или под егидата на (средно) голяма киноиндустрия, обръщат внимание на цялостния детайл. С прости думи - рисунките не се опитват да приличат на истинските неща, които ни заобикалят.

Защо ни е подобно нещо? Нали гледаме анимация. Преувеличението е основен фактор в този деликатен жанр!

искам още…

« подобни cynical speech, art, cynemaniac, fun, problems