« публикувано на 13-05-2012 @ 3:16 pm » 8 драскачи »
confession-о-графия: favim.com
слушайки (по спомен): Elton John - Something About The Way You Look Tonight
— Не приличаш на себе си, Мартине.
— Така е.
— Защо газиш хората по този начин? И да е имало някой, виновен в живота ти, това не са всички останали, които срещаш.
— Наясно съм.
— Защо не се вземеш в ръце?
— Защото трябва да си изпразня главата първо.
— И това как ще стане?
— След два месеца. Може би…
— От кого зависи.
— От мен, разбира се.
искам още…
« публикувано на 12-05-2012 @ 12:21 am » 7 драскачи »
фотография: Tumblr.
слушайки: Electric Light Orchestra - Evil Woman
— Хубаво ли ти е?
— Относително.
— Ама ти никога не си бил конкретен.
— В какво ме упрекваш?
— В това, че никога не си бил конкретен.
— Сякаш ти някога си била.
— Не сменяй темата.
— Изобщо не знам защо продължавам да се занимавам с теб!
— Целувам те…
— Защо?
А тя не ми отговори!
искам още…
« публикувано на 22-03-2012 @ 1:32 am » 7 драскачи »
c(l)ock-о-графия: Some Kind of a Penis
слушайки: ушните тичинки, нашепващи лайняни мелодии…
Значи… майка ми умря преди (доста) време. Беше тъжно. Много тъжно в един момент. Но мина.
Реално. Ако трябва да бъда реален, разбира се… не виждам защо трябва да ми пука за когото и да било. Евентуално, повтарям… евентуално, би ми пукало за баща ми, брат ми и/или сестра ми, но и това не е много сигурно.
Толкова прегорял бушон, надали сте виждали. На тази възраст. {мнима пауза} Но възрастта е путка, при това космата. Защо тогава да се вслушваме в епитафиите й?!
искам още…
« публикувано на 11-03-2012 @ 7:18 pm » 5 драскачи »
музикално-портретно: Skunk Hedonism
feel good, not right: Skunk Anansie - Hedonism
Спря да си редовен, спря да си отговорен. Не, че си бил твърде отговорен, но поне към себе си — беше. Сега фамилиарничиш като говедо. Спря да си честен със себе си и правиш пълни глупости. Даже не са пълни — оставяш ги някъде по средата. Поне да показваше на хората къде са инструментите за почистване (след като минеш през тях). Ама и това не правиш.
Така ще продължиш, докато не спреш да си играеш. Ясно е, че… порастваш или израстваш, не знам кое по-добре ти приляга, но поне нещо ти се случва. Не м(р)ънкай, или пък ако ти се м(р)ънка — прави го, щом те успокоява.
А когато ти казвам да изтрезнееш, не означава, че искам да спреш с пиенето. Но поне с влюбчивото си самоопияняване може да не прекаляваш толкова.
искам още…
« публикувано на 27-02-2012 @ 12:14 am » 3 драскачи »
equation-о-графия: www.1x.com
записки от бара: очарователно грешни
Ъ? Човек — цел. Цел != човек.
(следователно)
Човек !! човек (социопатия?)
Безчовечност <=> безцелност.
искам още…
« публикувано на 26-02-2012 @ 5:41 pm » 3 драскачи »
sunset-о-графия: over Niihau (in technicolor)
слушайки: Bebe - Cocaine
Играем карти. Някои губят на нула, но пък раздаванията са добри. Никой не си проклина късмета, освен в случаите, в които уискито в чашата е песимистично никакво. Не ме гледа в ръцете, още по-малко в очите, но пък начинът, по който шепти ми е познат. Първо ме пита за акумулатора, а след това хвърля мрачен поглед върху ключовете от колата ми. Последните — разстлани грациозно до най-близкия пепелник, покрити с белезникави прашинки от геноцидираните (в последния половин час) евтини махорки.
— Взимай ги! — тръгна да прибира картите ми, но аз се дръпнах, насочвайки го с поглед към ключовете. — Отивай при нея.
— Не мога. Не знам. Не искам. — с широки, недостигащи за един човешки дъх паузи помежду им.
— Това са… това са най-лесните “решения”, нали знаеш?
— К’во да правя там, братле?
— Бъди. С нея.
Това беше преди две седмици.
искам още…
« публикувано на 24-02-2012 @ 1:47 pm » 2 драскачи »
пиянското мото: In Rakia Veritas — на кирилица…
има и други с черни дробове: книжни алкохолици…
Преди две години за първи път станах част (защото в такова начинание си просто едно от многото звена) от т. нар. попкултурна изгъзица — кулинарен туризъм. Беше много яко. Пътувахме до Сърбия, пиехме “Вода-Вода”, спирахме да пикаем, когато си поискаме, но най-якото, разбира се, беше гастрономическото (само)задоволяване.
Няколко стотачки от сръбска валута (равняващи се на няколко десетачки българска) за нищо време се превръщаха в плескавици, вешалици, “обикновени” кюфтенца и разни други мляно-месни вкус(н)отии. Хубавата кухня, обаче, е нищо без приятна глътка, с която да си дооправиш вкуса и да минеш на следващото стъпало от социалната фракция — контролирано преяждане.
Тогава направих сефтето на сръбската ракия, при това не каква да е, а приготвена[та] от дюли. Да речем, че онези два дни зад граница… бяха като прераждане.
искам още…
