never-ending apriori: Tumblr.
слушайки: M83 - Outro (Art of Flight OST)
Те казват (душите в нас),
че най-добре се вижда през призмата
на слепеца. Който навирил нос е и чака,
ароматът около него да се промени.
Обаче, наивникът, въобще не подозира,
че около него са се събрали чакали.
Някои емоционални, други не —
но и двата вида ги обединява общата цел!
А каква е тя?!
purple-о-графия: Flores del Fango
слушайки: Hurts - Unspoken
Толкова сме много, и така лицемерни.
Обичам да говоря за себе си, в множествено число.
И в множествени оргазми.
Не ги предизвиквам (особено много), но пък е…
… своенравно!
Което ме връща (назад) във времето,
когато всичко беше пастели, утайки от акварелни бои(чки),
плюс малко недооценена плацента. След изхвърлянето утробно!
Скъпи овци,
Приветствам ви с леко тъжната новина, че естественият подбор (а и до известна степен еволюцията) ни предадоха. Или по-скоро ги чувстваме недостатъчно фертилни и стабилни в дни като днешните. XXI-ви век, макар все още циврещ в крехките и невинни пелени на стогодишния си социален пашкул, доказва за пореден път, че разумно мислещите индивиди (а и отбороиди) са малко (тук много ме сърбяха пръстите да напиша едно “сме”, но)…
Въпреки тези лоши статистически данни, подхранвани от зловещото предубеждение, малкото немързеливи в главата люде се опитват да компенсират всеобщото затъпяване. Ето и един пример срещу голословието ми:
innuend-o-графия: Last.fm
OST: Not!
Синдром на публичната ирационална недостатъчност — в XXI-ви век е лесно да ти го лепнат.
И не защото не си се родил жена, което автоматично те лишава от възможността да си курва номер едно (с големи букви), а защото душевният ексхибиционизъм, който си достигнал, те кара да сереш наляво и надясно без дори анусът ти да трепне (в знак на протест).
брюнет-о-pussy-е: Sexy Han(d) Solo
слушайки: димната завеса на безмълвието; путкомерна симфония на два гласа
Преди… когато нямаше сертификати за социална противо-/равнопоставеност, беше лесно. Пишех върху салфетки и свършвах върху женски цици. Нещата след това малко се промениха. Салфетките станаха скъпи, че и с картинки отгоре им, а жените — девствени, недружелюбни и с малки цици.
Не, че искам огромни (цици), но все пак.
Днес нещата се повтарят. С което [нещо] съм напълно окей. Обаче салфетките изгубиха мекотата си и съвсем не попиват мастилото така, както циците на жените едно време попиваха спермата ми. Неприятно усещане, наистина!
shame-о-графия: Gore Vidal
лис(т)енинг… ту: листенцата, падащи от ТУ… Сто-Петдесет-и-Четири
Клатенúчко бързичък ни бил,
и на майка си взел номерче, че свил.
В пазвата лелина забъркал със финес,
въобще циците й — голям интерес!
Но пледорията била гневна,
че занимавката му била повече от дневна.
И гушкал се той във сестра си,
грапаво нежничка като баща си.
brunette-о-графия: New Brunette
слушайки: Chill Out Excerpt
Непонятно остава в очите на другите,
на сърцето ти сценарият за саморазрушение.
Уви, несгодите са привички на самотата,
а социумът в забвение пратен — решение!
Осколъчен мрак пада, а светлината бездушно ридае.
Чуди се: “Ще дойде ли пладне, похотливо без утрин?”
Но глухоням хоризонтът и шепот не връща,
още по-малко — надежда. Мълчалив и лукаво усмихнат.
