Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Как се гали женско тяло...

« публикувано на 26-12-2008 @ 1:10 am »


В главата ми едно, на върха на пръстите ми друго…
а тук колко влажно ще стане - нямам никаква идея…
слушайки Crazy / Beautiful OST - I Want To Believe You

Обожавам голо женско тяло (хубаво де, понякога и малко пооблечено) излегнало се върху завивките на леглото. Ако беше лято, бих си представил това изящество разположено и върху парещия пясък на плажа или върху хладна, приказно зелена поляна в планината…

Любов върху природата, върху земята, докато даряваш нежното създание с още по-нежни и съвършени целувки… то да провира пръсти между стръковете мека трева…

За теб, любов…

В началото, бих те галил само с върха на пръстите си.
Докато кожата ти тръпне в очакване, ще духна леко в свитата си шепа, за да стопля дланта си.
За да се навлажнят леко пръстите ми, въпреки че вълнението в мен вече ще се е погрижило за това.

Ще усетиш докосването, защото ще започна с връхчето на единия си пръст, най-малкия…
Докато той пътува нагоре по теб, към него ще се присъединят и останалите.
Втори, трети… четвърти… възвишение, потръпване, възбуден стон, пет пръста…
Цяла длан и нежна милувка.

Държа ръката си толкова близо до кожата ти, че да я усещаш най-интимно.
Настръхнала, последната се надига, в желание да достигне възбудителя.
Приближаваш цялото си тяло към мен, сякаш съществува магнитна връзка помежду ни.
Не мога да се отделя от теб, както ти не можеш да се отделиш от допира ми…

Тогава полагам ръката си върху формите ти, за да успокоя вълните, минаващи през цялото ти тяло.
И точно когато то си мисли, че всичко е приключило,
ще приближа лицето си към него.
С леко отворени устни…

Отново ще се плъзгам по теб, но този път с върха на нослето си, ще търся пътя към изкушението.
То ще чертае маршрута ми, а с топлия си дъх ще заличавам следите му.
Ще усещаш кожата си по неповторим начин, овлажнена и пареща,
цялото това нежно сияние ще се разпръсне по цялото ти тяло и вълните ще се сблъскват помежду си непрестанно…

От време на време ще се спирам, за да ти помахам с целувка, за да потръпнеш върху мен.
В мига, в който свикнеш с моите поздрави, ще те запозная със своя език,
още по-чувствен, още по-нетърпелив да се запознае с теб.
Доближавам го в съчетание с поредната целувка…

Пръстите ми, върха на устните, симфонията, която досега дирижирах с тяхна помощ, отстъпва пред физическото чувство за езика ми по формите ти.
Всеки заобикалящ ни звук отеква в главата ти.
Толкова бурно и силно, толкова цветно и приятно, че през устните си пускаш стон след стон.
Радостта за ушите ми, пътеводната светлина в моята любовна игра с теб…

И докато с езика си рисувам форми по твоите,
накланям глава близо до теб, за да почувстваш лекия допир на миглите ми.
С тях скицирам рисунката си,
с езика си след това запълвам очертанията.

Превръщам те в произведение на изкуството, в същия този миг,
в който ти и твоите любовни ласки ми действате като сладък полъх на летен бриз.
Тялото ти иска да се изправи на крака и да ме аплодира,
но творецът в мен съвсем не е готов да те пусне…

Цветето, което положих до теб, преди да те извадя от блажения ти сън, се озовава в ръката ми.
Не спираш да наместваш тялото си върху застланата коприна.
Но то не желае да бъде укротявано, стене за още.
Тогава цветовете на финното природно творение подухват в лицето ти.

Опитваш да ги гризнеш, отваряш устни, повдигаш езика, заедно с главата си.
Замижала си и клепачите ти треперят, но това те възбужда повече…
Факта, че не виждаш причинителя… той е там, над теб и си играе с чувствеността ти.
А ти желаеш страстно да го гризнеш в същия този миг…

Въртеливи движения, така че цветовете да милват лицето ти,
като последователни капки пролетен дъжд попаднали върху топлата ти кожа.
Успокоявам клепачите ти, спирам се до миглите ти, преодолявам ги,
заигравам се с устните ти, след това се спускам надолу по брадичката и възбудената ти шия.

Капките сластна пот по цялата ти кожа, биват погълнати от цветето.
То блесва в красотата си, като току що разпъпило се създание под мекия допир на сутрешната роса.
Не спирам…
Не искаш да спирам…

Обичам те…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Нели @ December 26, 2008

Е,ами сега,тъй ме разчувства! Да звънна на моя да си дойде да четем заедно,ама е на работа.Пък и да си дойде те децата у дома.Май ще четем довечера:)

2. admon @ December 26, 2008

Всичко се прави с мерак и фантазия. Пробвайте!

3. Lady Frost @ December 26, 2008

Бива си те! :)

4. si @ December 26, 2008

Ех…толкова хубаво!
А как ги подбираш тези парчета само, с тях е още по-чувствено :)

Благодаря!

5. legrandelf @ December 26, 2008

Аз благодаря, а как ги подбирам ли? Някой път случайно се пускат в плейлистата, друг път умишлено, трети път ме зареждат с тях.

Сега имам още подходящи… само трябва да им драсна лирическия съпровод и пак ще имате нещо за четене с кафенцето (или чая) :)

6. si @ December 26, 2008

Е, вече е време за грога, даже аз ще си сипя уиски ;)
И, бтв, твоите мога да ги чета с всичко и по всяко време ;)

7. legrandelf @ December 26, 2008

Винаги хубави и топли думи, si - благодаря ти! :))

8. nandi_m @ December 26, 2008

Леле, леле, добре че излязохме от коледните пости ;-)Браво- изкусително -реалистично-пожелателни чувства събуди у мен !

9. Flirt @ December 26, 2008

Mmmm, “да ти помахам с целувка”….толкова добре казано! Щастлива девойка е тази, която те вдъхновява за подобни писания. Благодаря, че и с нас ги споделяш, за да притворим клепачи и да помечтаем.
Мммммммм!
:)

10. Viktoriya @ December 26, 2008

Марти,
гордея се с теб!!!
За пореден път си подбрал точната песен за точната статия. Речникът ми вече е беден за суперлативите по твой адрес :-)))!
Страхотен за пореден път…
Искаме още, и още, и още…мога да бъда много нахална :-)))

П.П: Много прегръдки!!!

11. Марти @ December 26, 2008

Много нежно…

12. legrandelf @ December 26, 2008

Радвам се, че сте го почувствали и че ви се е харесало! :)) Усмихвате ме!

13. Whiskey @ December 26, 2008

Умееш добре да боравиш с… езика ;) Браво, готино написано, макар че по някое време ми се загуби малко нишката, поради твърде многото образни средства, с които си служиш.

14. legrandelf @ December 27, 2008

Малко понякога, да, но пък там се крие цялата феерия на нежността ;)

15. месояд @ December 27, 2008

А освен да говориш такива хубави работи, можеш ли и да ги правиш? Или само си лаеш, но като застанеш пред сочната пържола подвиваш опашка:)-

16. deni4ero @ December 27, 2008

ами, аз оставам без д(ъх)уми, Елфи :)

17. legrandelf @ December 27, 2008

Още усмивки и на двама ви (месояд и Дени) :)

18. deni4ero @ December 27, 2008

Драги месояд, тъй като Елфа е достатъчно добър, аз ще се заям с тебе лекинко, щото ми е писнало от такива критици, дето само лаят (използвам твоя речник). Първо, като си толкова ербап, що си неактивен и второ, толкова ли ти е трудно просто да се насладиш на написаното, трето, да ти беше минало през месеоядния ум, че може би, евентуално, просто ей така, не щеш ли, някак си това би могло да е лично преживяване? Ама, само ей така - просто го пусни през мозъка си, не заради друго, ама да видиш, че би могло да има и друга гледна точка :)
Айде, сега си полай на ум и ако нямаш нещо хубаво да кажеш, по-добре си замълчи, моля :)
Извинявай, Елф, не се сдържах, а ти си, както обикновено, душанка.

19. legrandelf @ December 27, 2008

Стига мрън-мрън за навалицата де, хахаха :))
Пък поръчайте си сепаре, ще ви запазя :)
Не е трудно, хихи!

20. deni4ero @ December 27, 2008

Наздраве, Светле :) То, хубаво сепаре, ама … ти ще бегаш по другите маси, Елф :)

21. legrandelf @ December 27, 2008

Няма как да не обикалям по масите :)
Трябва да се погрижа за всички гости :)
Нека бъдем по-отворени и неегоисти :))

22. BaDaZzz @ December 27, 2008

Уникално!

23. admon @ December 27, 2008

Има една песен на Лили Иванова, ако не се лъжа. А и песента от филма “Козият рог”.

@zelengorova:
Тези стихове създадоха асоциация у мен, напомниха ми тези песни. В цъфналата ръж……

24. legrandelf @ December 27, 2008

Цъфналата ръж и на мен ми е много мил спомен.
Още като малък стиховете са минавали покрай ушите ми, като поотраснах започнаха да влизат през тях и да се задържат в съзнанието ми.

Та досега, когато ми бяха припомнени! :))

25. siera @ December 27, 2008

Не знам как въздейства на другите това, което си написал (съжалявам, че започнах на “ти”, но май е по-добре от Г-н Елф ;)), но мен ме остави потна и задъхана…май много се вживях..
Поздравления,добро е. Напомни ми когато аз пишех подобни “писма” и оставях другите потни и задъхани..

26. legrandelf @ December 27, 2008

Разбира се, че може на ти :)
Не минаваш за първи път оттук.
Радвам се, че ти е харесало, само едно нещо… защо “пишех подобни писма”. Вече не пишеш? :))

27. siera @ December 27, 2008

Отказах се…изчезна ми музата. Пък и трудно се намират подходящи слушатели :))

П.С Тук определено ми харесва,да. Само дето твоето писмо май доста ме отнесе..почнала съм да пиша глупости–>”това, което си написЪл”<–извинявам се

28. Viktoriya @ December 27, 2008

Светла много ти благодаря за поздрава - усмихна ме до уши :-)))
Аз сега ставам и ми е като за закуска - много приятно :-))

Благодаря ти!

П.П: извинявай, че снощи изчезнах изневиделица, но изникна работа тип “пиянскии исктории” :-)))
и дори нямаше време да да реагирам.

29. legrandelf @ December 27, 2008

siera, не е тревожен факта, че тук там има правописни грешки :))))
Плюс това ме радва другия факт, че ви отнасят дотолкова (вас, четящите), че започвате да губите дар слово. Хихихи.

Като ги виждам грешките - поправям, като не - остават си там, хаха :))

30. siera @ December 27, 2008

За мен си е тревожен..гадно е да пишеш смислени неща, пък изпълнени с безсмислици..ако мернете някоя грешка в моите постове-поправте ме!
Иначе-да..хубаво е да четеш нещо и дотолкова да се отнесеш,че “да загубиш дар слово”
Благодаря ти, че “ми го причини”

31. legrandelf @ December 27, 2008

Ще те поправям, не е проблем :)
Пак заповядай! :))

32. siera @ December 27, 2008

:))

33. admon @ December 27, 2008

Е от такава свръх интелектуална доза мога да умра.

34. legrandelf @ December 28, 2008

:)))))))))))

35. pa4ito @ December 29, 2008

Ха, наздраве на всички и Весела Коледа.
Доста нещица има за четене(и за коментиране) и трябва да наваксвам много… Докато ме е нямало(цели 5 дена), Елфа е споделил много и все хубави нещица - това тука си е направо цяло ръководство ала Кама Сутра. Евала те Елф, машшала, бравос, както викат южните ни съседи :-)
Гледам забавата е в разгара си - хубави стихове се чуват, на които мога да отвърна само с люимото ми “Кой чука в този късен час? Аз чукам - каза Финдли…”.
А и любими песни се носят, напомняйки ми студентските години(мноооого готини)… Абе знаех си аз че сте все готини хора… ;-)

36. legrandelf @ December 29, 2008

Наздраве, pa4ito! :))
Радвам се, че и ти се отби пред-новогодишно :))

37. pa4ito @ December 30, 2008

Еййй, как да не ти е драго да идваш тука, при толкова весели и добри хора. :-)
Имах 4-5 дневна обиколка без интернет, ама вече съм тука и нема отърване от мене :-D
А и много има за наваксване.
Айде догодина пак… от същото питие, моля! :-)

38. Сглобяеми Къщи @ August 9, 2010

… НЯМАМ ДУМИ, КРАСОТА, ТАКАВА ЖЕНА СЕ ГАЛИ САМО С ЕЗИК

39. Бого @ August 16, 2010

… добър сии, много добър… много добре написано, бравос

« Трябва да издигнат бронзова статуя на чепа ми Бира, кисели краставички и “Големият Лебовски” »