Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Фотографията е нещо повече от изкуство

« публикувано на 24-12-2008 @ 11:47 am »


Снимката принадлежи на този сайт.
Заснет е фотограф, опитващ се да снима, докато виси над земята закачен за кран.

Не съм професионален фотограф, затова не мога и да звуча като такъв.
Но мога да ви кажа какво ми е мнението по въпроса за… фотографията.

Да улавяш моменти и да ги архивираш върху някакъв носител, към който може да се обърнеш по-късно в бъдещето е едно.
Съвсем друго е обаче, да се занимаваш с това като хоби, като страст, като най-якото нещо в живота си.

Затова сигурно е нужно време - много време.
Може би трябва да се посветиш изцяло на “идеята”.

Обичам черно белите фотографии.
За мен са по-изразителни.
Бих правил такива нон стоп, стига да имах времето.
Ще попитате: “Защо не отделиш време за това ?”

Защото смятам, че това отдаване не бива да бъде правено между другото.
Спомням си когато бях малък, баща ми си имаше малка “зе лаборетори” вкъщи.
Снимаше често, правеше много снимки, един вид ясно даваше израз на тази своя страст.
Кефеше го… но вече не го прави. Не го прави от много години.

А аз… освен, че от време на време щракам с телефона си и правя неща като това и това,
не разполагам с професионално фото оборудване.

Не съм си и налагал волята да започвам занимания в тази насока.
Но много бих искал.
Колко много? Ако много исках, щях да го правя нали?

И все пак някъде там, дълбоко в главата си, ми се ще 24-те часа да са 48 и всъщност да мога да отделям един друг живот само на това…
Да улавям момента, да правя композиция така както аз я искам и виждам.
Да радвам другите с подобни визуални творения,
както и самия себе си, че нещо толкова велика като зрението, може да се улови и запечата за идните поколения.

Защото снимките говорят.
Носят спомени…

Защото фотографията не е просто учение или изкуство,
това е начин на живот и израз на неконтролируема човешка страст…

« подобни cynical speech, just a photography,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Bunny @ December 24, 2008

И аз много обичам… по едно време се бях замислила да започна да ходя на курсове или нещо, но се оказа адски скъпо хоби. Затова си снимам с моето си апаратче и да ти кажа, получава ми се не-зле! :Р

2. legrandelf @ December 24, 2008

:)) Получавало ти се не-зле. Що не качваш във FB тогава. Виж, на Жорката също му се получават не-зле и той си качва. Вярно понякога има тъпи изказвания на някои особи по повод снимките му, но като цяло той си е куул, щото не го ебе за мнението на някои заядливци :)

Та и ти така.
То и аз снимам те тъй, като видя нещо хубаво. Плюс това е с телефон, не е апарат даже. И пускам, някои харесват, други не - различно.

А че е скъпо хоби - много! Но пък оставяш ебаси паметната следа в живота си…

3. Bunny @ December 24, 2008

Ами защото имам много снимки, а във FB гледам да качвам смешните и от разни поводи, точно за да има коментари. Едно време имах над 4000 във flickr.com, ама от как е платен - нъцки.

4. Acnapyx @ December 24, 2008

При мен нещата позалезоха по технологични причини. За фотографията ме запали един приятел на баща ми, Бог да го прости. Невероятен беше като умение за разкадровка, въпреки че иначе си изкарваше хляба като професионален химик. Естествено, с проявяването и всичко останало. Логично и аз се запалих по черно-бялото, още повече че то беше по-достъпно тогава.

Последните снимки с нормален фотоапарат ги правих към първи курс в университета. Бяха изцяло черно-бели, от репетиции на балерини. Никога не ги сканирах (то аз вкъщи и скенер нямам). След това просто спрях. Първо, заради липса на оборудване - горе-долу тогава започнах да осъзнавам, че старичкият ми ФЭД-5В не е върхът на сладоледа, а за по-добро нямаше пари; тогава тресна и голямата криза от 97-ма, която окончателно попари прехода ми към по-добри апарати. След това дойде бумът на цифровото и да се проявява ръчно вече изглеждаше толкова безсмислено.

По бюджетни причини сега снимам единствено с телефона, от който обаче нямам как да извадя снимките. Просто и той е едно дърво… :( За сметка на това в повечето случаи е с мен навсякъде, което не може да се каже за всякакво професионално фото-оборудване. Бюджет за DSLR нямам, за друго пък вече не си струва, освен за стара аналогова огледално-рефлексна камера. Но пък магазините за такива съвсем изчезнаха.

Абе, 5 мегапиксела са си напълно достатъчни, ако не ги вадиш на хартия. Просто ми е време да събера кинти и да си взема някой читав камерафон. За предпочитане с оптика на Zeiss.

5. legrandelf @ December 24, 2008

Събина, голям праз какво е имало на flickr :)) Сега не ги виждаме нали?

А и не пречи въпреки фън снимките във ФБ да пускаш и малко тематични, такива… отнасящи снимки :))

Пак, за по едно: “Уау!”, “Супер е!” - те такива :)

Паро, забравих да спомена, че фотографията освен, че изисква отдаденост, изисква и сериозни финанси :)))
Но ти добре си ме поправил (волно или не).
Жалко, че не може да си сваляш снимките от телефона, чакай някои по-модерни технологии, които ще поправят тази грешка.

Идеята за камерафона е съблазнителна, при цялото това дигитализиране. Но пак де, класиката си остава класика ;)

Вива на черно бялото!

6. Bunny @ December 24, 2008

Елф, специално за теб ше взема да направя една Дъ Бест папка!

7. legrandelf @ December 24, 2008

Кууул ;)

8. si @ December 25, 2008

Хей, Марти,
Чудех се кога тези снимки ще се появят :)
Много са красиви, пак го отбелязвам.

Моята страст по фотографията датира от когато се помня. Малко се изприщвам от камери, но фотоапаратите много ги обичам. Като пълна издънка, която не искаше да учи в езикова гимназия, се бях насочила към фотографския техникум. Ходих на рисуване, беше едно потене над скиците в онова знойно лято… Е да, ама то и химия и физика трябва. Е, с физиката оправих се, ама химията…катастрофа. И така…една от най-високите оценки на рисуването (а те като цяло бяха около 4.5 макс), ама на химията ми резнаха крилцата. Какво да се прави, късмет… Сега си снимам за удоволствие и забавление и си се кефя сама :))) и на такива като теб :)

Дерзай :)

9. legrandelf @ December 25, 2008

Много ми хареса изказването за “издънка, която не искаше да учи в езикова гимназия” :))))

Между другото, аз също съм се занимавал с изкуство. Вярно, първите ми 7 учебни години (1-7 клас) бях в рисувателна паралелка. Но след това, нещата някак промениха приоритети си и аз тръгнах в по-техническа насока.

Не че тогава, докато майсторех с четки и боички (макар любимото ми да беше графиката… отново черно и бяло!) съм си мислел за фотография, но пак… една добра гледна точка за изкуство и изящество!

Ще дерзая, щом има такива кефещи се като тебе, ще дерзая! Какво друго да правя, хихихи ;)

10. si @ December 25, 2008

Личи си, че душата ти е дълбока Марти ;)))

Лирика, рисуване, фотография…
:)))

11. legrandelf @ December 25, 2008

^^

12. вили @ December 26, 2008

Романтични снимки! И аз обичам да снимам, но не ми остава време да взема някой професионален урок. А както всичко и фотографията си има тънкости… ;))

13. admon @ December 26, 2008

Фотографията е велико изкуство. Моят най-истински приятел Ивайло, е изключителен фотограф. Да уловиш мига във фотос е един поглед на живота в момента, такъв какъвто е…

14. legrandelf @ December 26, 2008

И аз това казвам, admon. Фотографията е много повече от изкуство :)

15. admon @ December 26, 2008

Моя приятел казва: “Фотографията е муза, която те вдъхновява да виждаш”.

16. siera @ December 27, 2008

Като говорим за фотография.. Nilgun Kara Photos
И аз съм почитател на това изкуство и затова препоръчвам на тези, които се интересуват да поразгледат сайт-а - има какво да се види

17. Bunny @ January 12, 2009

Марти,

голямо благодаря, че ме накара да направя онзи албум във Facebook! Толкова споемни! Супер хубаво ми стана!

18. legrandelf @ January 12, 2009

Няма защо! :)
Снимките са хубави, разгледах ги. Знаех си, че има защо да бъдат публикувани :))

19. Bunny @ January 12, 2009

Мерси! :)

« Списание “Ебъни” ли е Моето списание ? Весели празници, приятели мои »