Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Списание “Ебъни” ли е Моето списание ?

« публикувано на 23-12-2008 @ 5:04 pm »


Искам да давам по 5 лева всеки месец за някое яко издание, мамка му !

В коментарите към статията за трагичната цена на класическата литература по улиците ни, неофициално се повдигна въпроса за списанията, които българския потребител може да си закупи.

Разбира се, доста грубо, както казах - неофициално. Но тъй като за мен това е леко болезнена тема (предвид голямото търсене и последвалото разочарование), реших да раздухам малко въпроса, а и да ми дадете съвет… кое гланцирано българско издание става за нещо повече от подпирачка за късия крак на масата във всекидневната ви.

Много обичам Groove Manifesto.
Като име, като дизайн, като стил, като списване - всичко бе, абсолютно Грууууви са хората, грижещи се това чудо все още да съществува.

Както знаете (а и както забелязвате по цветовата схема на статиите ми), обичам черно бялото. По-изчистен дизайн, без много говнарии по него. Вярно, в Cynical Speech се среща и синичко, но според мен не е толкова набивно като… да речем синия бар на Windows-а ви, нали така? Най-малкото не ви тероризира очите.

При всички положения, цветна фотография никога не е оглавявала моя статия (в този блог, CINEMANIAC е друг въпрос).

Мисля, че е спретнато така, а вие?

Но… когато в мен отново се обади огромното желание да чета нещо публикувано на хартия, пожелах си българско списание в този стил. Groove + Cynical би било много приятно за очите ми.
Започнах едно търсене. Питах и приятели, оказа се че повечето не четат. Бившето ми гадже пък купуваше “Мениджър” в един свой период, ама в последствие мисля, че спря. Както и да е…

Нямах никаква насока. Какво можех да си купя? Когато ходя да гледам филми в CINEPLEX, нон стоп ми промиват мозъка с едни стари, ама много стари реклами на списанията “Playboy”, “MAXIM”, “Joy” и не знам си още кои.

ОК! Запознал съм се с тези издания - ми не ме кефят.

Българския Плейбой?! Моите уважения, ама няма нищо общо със списанието на одъртелия винено червен халатник Хю Хефнър. Само името и зайчето. Съжалявам, но циците в това списание са прекалено малко, в повечето случаи дори некачествени. Но това е по-малкия проблем за мен.
Знам, че едно списание, за да се издава му трябват парички. Тия парички обикновено идват от реклами…

Сега, преживявам факта, че за да стигна до първите цици на някоя мадама, трябва да прелистя 10 страници с часовници и автомобили. Но точно когато ми е станала патката, разглеждайки сесията на мис Ноември, да отгърна следващата страница и да видя интервю с Минчо Празников или Стойчо Младенов (с перфектна не-фотошопната тяхна снимка в голям формат)… ми пада всичко - курове, пердета… всичко!

Посъветваха ме да разцъкам на Сашо главното списание - “MAXIM”. Ех, аха да ми стане по-симпатично от “Playboy” и… на предната корица залепени две картончета с DVD-та с феноменалните герои на Бербо. Тенкю, пийпс! Задължен съм ви! Въпросните дискове още прашясват някъде по рафтовете зад гърба ми.

След внимателно отделяне на този подарък от корицата (за да не я повредя), започвам да разцъквам с интерес. Хубаво, хубаво, ама от време на време - опити за някакви много яки статии. Честно казано, само една ми хареса. Наистина беше много секси написана. Останалото, можех спокойно да не си го мажа по мозъчната кора, но… сега вече е късно! Опетнен съм.

Замислих се по въпроса за “EGO”. Тлъсто списание, казват че е най-доброто мъжко списание (всъщност на рекламите си, всички наричат себе си най-доброто списание). Купувах, купувах… бла. Спрях да купувам. Освен колонката на Цвети не видях друго интересно вътре. А нея мога и така да си я чета, че и по-често.

Някъде там обаче, април-май тази година (която вече ни маха за довиждане в последните си 8 дена) виждам реклама в Mall of Sofia на някакъв нов гланциран формат. Името му - “L’Europeo”.
Ау! Името - готино!
Фейса - готин!
Предвещаваше и темите да са много секси (само да ви поясня, казвайки “секси”, имам предвид “готино”, някъв измислен елфски сленг ползвам, прощавайте ме ако ви дразни).
И най-важното - беше черно бяло по обещания. Такова и се оказа.

С интерес разцъках изданието и наистина беше класно. Но… не всяка статия, още по-малко всеки брой. Натъжих се. Това беше почти като изпълнена моя мечта, която накрая е крашнала с 200 км/ч в някое крайпътно дърво. Жалко.

Измежду другите наобикалящи ме се носеше мълвата (а и сега продължава) за “Едно”. Ах, това превелико “Списание 1″. Навремето бачкахме в една сграда. Сайта им ми е супер привлекателен, но изданията им… освен креативната корица, не ме грабват. Още един провал в опита ми да намеря Списанието!

Какви други бошлаф мозъчни пръдни предлага пазара?
Споделете. Не се сещам, за други които да си струват коментара. Кои? Еднодневките “Една седмица в София” или “Програмата”? Те са ми наистина само, докато чакам филма да започне и не мога да се вържа към Wi-Fi в мола. Слабичко…

Няма “ЕГОИСТ”, нямаааа…
Няма и да има. И не само той. Не ща да го прехвалвам. Наистина, беше върховно издание и много акъл влагаха в него списващите. Но после се прееба. Дали заради собственици, дали заради редактори, дали защото се пръснаха активистите. Сега списват други неща или водят предавания по телевизията. Ама, не им се кефя особено. Разцепи се силния сноп, сега се жилавят отделните класове качествена българска стомана.

И си оставам недоволен. Гледам корицата на списание “Ебъни” (сега, толкова глупости могат да тръгнат от това заглавие, че си мисля за песента на Пол Макартни и Стиви Уондър) и в главата ми се върти идеята: “Обама, абаносов ли е, или е някакъв по-тъмен модел хонолулска слонова кост ?!” - вие как мислите, а?

Аз не вярвам, че “чуждица” ще ми се лепне в подвижната литература. Искам да давам 5 лева за някое хубаво, готино, много секси, българско списание! Черно бяло с един хубав графичен дизайн, с големи заглавия, като таблоид, но книжна форма. Абе… накрая ще си събера пари и ще го издам както искам да бъде, ама… обикновено неща, които сам правя, когато ги завърша не са ми интересни. Тъй че… нож с две остриета, приятели!

« подобни cynical speech, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Иван Пидов @ December 23, 2008

Не прочетох цялата статия тъй като бързам и нямам време, като се прибера ще я прочета.
Искам само да кажа, че ако на българският пазар има списания, които си заслужават 5-те лева то това са “Мениджър” и “.NET”

Поздрави,
Иван Пидов

2. legrandelf @ December 23, 2008

ОК, чети по-късно, като имаш време и очаквам малко повечко разяснения :)) Така де, да има дискусия :P

Що се отнася до “.NET”, не съм го зачитал, но по името мога да се ориентирам за какво иде реч.

Аз търся друг тип списание, но нищо де - ще се радвам на кратко представяне.

Поздрави и на теб!

3. вили @ December 24, 2008

OХ, това е проблем! Подобно е положението и с дамските списания. Всеки втори лист е реклама, уви. Нямам съвет за теб. Явно ще си останеш с мечти за квалитетно българско списание ;))

4. Acnapyx @ December 24, 2008

Както бях подхванал въпроса в предишната ти тема, така накратко ще резюмирам въпроса и тук.

MAX в някакъв аспект ме кефи, въпреки че е превзето почти колкото Едно. Maxim не ми е просто банално, а направо тъпо. Не за друго, а защото пънкарее точно като нази тука. Езикът ни за блог става, но това, отпечатано на лъскава хартия и придружено с няколко чифта цици, просто не ме грабва. В първите си дни имаше и един едноок звяр… абе не е за разправяне. В същия кюп слагам и FHM, разликите между двете са практически нулеви и като ниво, и като текстове. Плейбой понякога има няколко статии в средата, които горе-долу стават за четене, но… ич не е кул останалото. Имах си няколко любимки като модели от старите броеве, но като цяло… няма расови кобилки, а текстовете като цяло не струват, освен ако съвсем си умрял от скука.

Еуропео се ядва, макар че много обича да дълбае в една и съща тема - и с това става доста банално. То впрочем това си е стилът на Калина, тя отдавна правеше същото и в останалите си колонки в пресата. Нивото горе-долу го докарва, но… тц. Така, за цвят, на няколко месеца.

За Лайт-а на Капитал отдавна съм си казал мнението; той беше най-добре още преди там да се цъфне Мира Нейнска. След това нещата тръгнаха надолу.

За Мениджър не ми се говори, защото ако не си HR по дух, душа, мисъл и визия за света, омръзва на петата минута. За лайфстайл притурката към него въобще не ми се иска да коментирам, толкова е зле.

Донякъде женско, но пък черно-бяло и стилно като дизайн (включително с оригиналния шрифт на западното си братче) е Amica, но това мъж да го чете… ох, мъка. Но пък наистина е радост за окото.

Любопитно ми е какво ще излезе от Gay Quarterly a.k.a. GQ. Но то в оригинал е в общи линии нещо като Vogue за мъже, така че…

Храня някои надежди, ако тръгне наистина български Esquire, там да се съберат част от читавите писачи и да направят нещо. Като знам кои ще са издателите обаче… пас. Шансовете са средни, но пък не виждам как ще вложат достатъчно кинти и ще направят нещо наистина реално заслужаващо внимание. Другата ми голяма надежда е Rolling Stone, ако някой се навие да го издава тук. И двете обаче ще са твърде далеч от каквато и да е черно-бялост. В оригинал и някои от източноевропейските издания (руското например) обаче стават отвсякъде.

Абе Equire да излиза. Да го видя и да преценя ще го плюя ли, или ще го обожавам. И ако ти се чете нещо по-сериозно, доскоро поне Тема поддържаше нелошо ниво, но там развлекателната част е почти нула. На мен като ми се дочете нещо наистина интересно, разравям старите архиви с Егоист (преди времето на Боги Гну) и потъвам в носталгия.

Сори за масовата липса на кавички около имената на изданията, мързи ме всеки път да натискам Shift за кефа на капризни читателки, които реват за Пълните Членове. А, и благодаря за Совичка, вече се намърда в моя блогрол :)

5. legrandelf @ December 24, 2008

:)))

6. legrandelf @ December 24, 2008

Хубаво де, наречи ме инат, ама ще си бия главата засега я в търсене, я в опит да си издам пънкареенето!

:))

Не знам, кефи ме да намеря начин да ви опровергая. Вярно, прилича на блъскане в стена, безмислено, но пък си е една идея за по-напред и по-светло бъдеще, нали?

Зеленгороваааааа, стига кризи бе, стига кризи :)

7. Bunny @ December 24, 2008

Много болна тема! И на мен и се реве, честно ти казвам… Аз пописах доста в предната ти тема защо според мен няма списания за четене.

За мен в България в списанията само се перат пари, на хората не им се чете (малцина сме, никой не си прави труд да търси автори и идеи… Няма как да имаме готини, секси, както ти казваш, списания!

Аз в момента съм на L’europeo. Аз се бях отказала да търся и после един приятел ми го препоръча.

Само да ти кажа, че ЕГО ще става GQ, да видим какво ще излезе.

8. dzver @ December 24, 2008

Имам си буукмаркнати 40-50 блога, дето са ми като ежедневно списание, каквото беше пресния Егоист ;-P

9. legrandelf @ December 24, 2008

То и аз имам интернет четива достатъчно :)) Че даже и повече, ама нека го кажа така:

“Обожавам мириса на списанията” :))

Наричам ме нарко, че съм бил дишал лепило. Ми не, не съм, хахаха!

Но уханието на списанията (новичките) е много яко!

10. siera @ December 25, 2008

Съжалявам, но и аз няма да се включа със съвет.. само ще кажа,че и аз споделям тази “мания”.
Обичам да чета и обожавам да разлиствам лист след лист..след лист..
За жалост не виждам нещо,което да ме заинтригува достатъчно. Купувам си от време на време “ЕГО” и от списанията,които съм чела смятам,че е най-добро.
Иначе взимам и “Нешънъл джиографик” също от време на време.

Ако все пак някой разкрие нещо ново на хоризонта,което да си заслужава - моля информирайте ме :)
П.С. Дотук говорехте за мъжките списания.. да видите женските какви са…

11. admon @ December 26, 2008

Качеството си струва. Да има класни списания трябват и класни читатели. Дал БОГ.

@zelengorova:
интересна фотография (до мнението ти) ОГЪН ЖЕНА.

@ELF:
Как мога и аз да си кача едничка фотография?

12. Антоанета @ December 31, 2008

Драги….., (не видях името ти под или над така наречената ти статия, която впрочем не е лоша, освен безкрайното мрънкане за черно-бяло, но за това по-късно). Аз чета Егоист още от времето на Unison Media, по-късно познатото и на теб Егоист, и да, съгласна съм, беше много готино списание, нямах търпение да го видя по бутките, за да си го купя. Може да се каже, че отраснах с него и Ивайло Цветков и Сашо Жеков ми се струваха най-интелигентните мъже, ако не на планетата, то поне в България. Но тогава бях на 16. След като напуснаха Егоист - списанието доскуча и в мен се появи празнина. Нямаше какво да чета. През последните години си купувам Maxim и смятам, че е готино. Има хумор, ирония и естествено - Сашо Жеков и Ивайло Цветков. Откакто излиза в България L’europeo го чета и него и да ти кажа честно - много ми харесва. Няма “Делото драйфус” и “Всичко живо е трева” от годините на Егоист, но пък и аз вече не съм на 16. Статиите са доста смислени, фотографиите са много добри, има интересни неща, които можеш да научиш, често написани през призмата на иронията, която липсва на 99% от списанията у нас.
И все пак, ако искаш нещо черно-бяло от което хем да ти става патката (дотам някъде ти четох статията), хем да се чувстваш интелектуално обогатен, мога да ти предложа едни книжки, в които трябва да свържеш точките от 1 до 100 с черен химикал върху бял лист и всеки път се получават мъж и жена, обаче в различни пози. Хем ще ти е черно-бяло, хем ще ти става патката (някъде към 60-тата точка) от вълнение, хем няма реклами.
Друг съвет не мога да ти дам.
Освен може би да опиташ в розово и светло синьо. Повярвай ми, Светът изглежда различен!

Поздрави, Антоанета!

13. legrandelf @ January 2, 2009

Само ще ти се усмихна, Антоанета ;)
И да ти кажа, може да подхванеш ти писането на статии, щото от коментара ти ми стана патката :)))

Айде, поздрави и на теб ;)

14. Антоанета @ January 8, 2009

Здравей, Измислен-герой-от-детска-ненаписана-приказка-с-френски-произход!
Ще бъда честна - това увлекателно есе по-горе, което си написал ме грабна! Поради една единствена причина - харесваш Егоист. Винаги съм мислила, че редовните читатели на това списание са интелигентни хора, владеят добре поне три езика, имат основни познания по още три и могат да четат, да си преведат и произнесат на глас някои основни изречения от латинския. Освен това смятах, че тези хора също така разбират от музика, експериментират с всичко и не им пука особено за никой, освен за тях си, което е логично, след като четат Егоист.
И тъй като ти ме заинтригува с това свое откровение - ето ме, аз пак съм тук. Исках да видя как пишеш, исках да видя адекватността, самоиронията, поп-културата, усмивката и революцията. Видях вместо това последната ти статия от днес - свързана с изпразването. И макар, че още на третия ред ме оттегчи, реших да загубя няколко минути в четене до края. Това че не казваш нищо смислено не е изненада, вероятно до там е стигнал сексуалния ти капацитет. Но стилът…, darling, стилът е всичко, той оправдава безсмислените писания. Пробвай пак. И да ти призная - мъжете в живота ми никога не са се чудили къде да свършат. Цялото им внимание е съсредоточено в “след колко минути ще мога пак”. И пак.
Както и да е, не оставай с погрешни впечатления, симпатичен си ми. Но не чак толкова, че да ми пука за патката ти (извинявай, не можах да оставя коментара ти без отговор…).

Едно е сигурно - продължавай да пишеш, аз тържествено обещавам - няма да чета!

Честита Нова 2009 Година,
Антоанета

15. legrandelf @ January 8, 2009

Здравей, Непознаваща-произхода-на-моят-интернет-псевдоним!
Ще бъда честен - кефи ме, че въпреки незаинтересоваността си, продължаваш да се стараеш в критиката си към мен :))

Бива, не ми харесваш писанията, какво правиш още тук :)))
Пиша за всички - не всички четат ;)
Не може всички да са “Егоист”, не може всички да са като мен :)

Не оставай с погрешни впечатления, ужасно симпатична си ми, но пак… не разбирам какво правиш тук, след като ти е безкрайно отегчително (не, не си го казала, дългият ти коментар лъха на тази “емоция”) :)

Не, не владея 10 езика, не чета, превеждам или пиша на латински ;)

Неграмотен съм и сексуално :)

Ммм… изчерпах ли се? Жалко, изчерпан… ами сега как ще пиша статиите, които ти тържествено обеща, че няма да четеш? :)

Честита Нова 2009 Година ;)
Марти

16. Антоанета @ January 9, 2009

Здравей, Марти.

И двамата знаем - това дали аз харесвам, цитирам теб “писанията” ти или не - не е от значение.
Радвам се, че имаш смелостта да ПИШЕШ. Каквото и да е. Защото твърде много хора, в преследването на перфектния текст, книга или статия, никога не написват и един ред. От страх, че могат и по-добре. От страх, че ще се изложат. От страх, че ще се изчерпат, преди да са стигнали до истината. Поздравявам те за смелостта, самочувствието и упоритостта.
И в твоя подкрепа ще кажа, че не харесвам и Чарлз Буковски, но това не означава, че не е велик.

Продължавай смело напред!

Антоанета

17. legrandelf @ January 9, 2009

Здравей, Антоанета.

Продължавам! Продължавам… ;)

Марти

« В дните на неприкосновена заспалоза Фотографията е нещо повече от изкуство »