Хахаха, а аз понеже онзи ден ставах в 0600, за да си хвана ранен автобус за Бургас, съм си нагласила телефона за толкова… но естествено от отгава съм забравила да оправя алармата и трети ден ме буди в 0600! Добре, че ми напомняш, сега ше ида да го сменя!

Няма пълно щастие, за съжаление - и аз вчера трябваше да стана в 6.30, ама до 9 все успявах да си изключа алармата. Ама си е най-кофти, когато ти прекъснат съня.

Мър, мър :))

Нямам проблем със спането! Спя до късно без проблем ;)) Но понякога и аз се будя, но веднага си казвам - спи, че утре пак рано ще ставаш. :)))

А сега познай кой гледа като натровен със затворени очи ви пише, жаден за коментари. Баси… болен съм! :)

Пич, намери си работа, която да не изисква стриктно работно време. Ама ако може да е на нормална заплата, но да бачкаш когато ти се бачка, стига да си свършиш работата навреме. Иначе не ти облазявам. Абе най-добре си стани сам шеф, че тогава нещата са изцяло в твои ръце. Кеф ти, работиш, кеф ти - спиш. А най-добре ти да спиш, пък други да работят за теб :)))

Аз донякъде го докарвам като дневен режим, доколкото яко недоспивам делнично, за сметка на което през уикенда съм като труп. В част от месеца съм още по-утрепан, защото тогава се налага да комбинирам работата освен с хоби, личен живот, купони и браузване - и с втора работа на хонорар. За щастие тя отнема около десетина дни, за което време просто забравям какво е сън. Тогава блаженото уикендово излежаване ми отива тотално на кино, защото да се подготвя съдържанието на половин списание не е майтап работа. Макар че не завиждам на колегата, който след това преглежда текстовете ми. Като се има предвид колко съм неадекватен в такива моменти… евала му за търпението.

Иначе най-мръсният номер е когато кучето реши, че трябва да ме разбуди за един дявол знае каквото му е хрумнало. По възможност в ранните часове на деня. В уикенд. След като снощи съм работил до 3-4 часа, а после съм киснал в Мрежата (абе аз не се ли намирам точно в тази ситуация в момента?).

Един съвет, за да не закъсняваш: купи си един от тези будилници - и бързото ти събуждане е гарантирано. Лично аз съм за онзи с яйцата :)

Ще си стана аз и други ще да бачкат за мене :)))
Тя така е най-лесна като план, но пък too many bosses out there, mate! :)

Аз виждам, че нощем ме навестяваш и спамиш тука (joke) и предположих, че нещо те мачка неспането. Все пак появи се за първи път, когато се “жалвах”, че прекарвам много време на компа.

Що се отнася до събуждането, аз си чувам телефона като звъни, просто след туй си казвам: “Абе, не може ли още малко да дремна…” :))

Ееех, Legrand…! :)
Всичко зависело от гледната точка…
Какво е това спане в 7?! Де късмет! Какво да кажем тези дето сме първа смяна?
Ами ако и (Пази Боже!) болно детенце те събуди през нощта? Хм, де да беше розов сън! Всяко нещо с времето си ;)
Размечта ме ти (пак) и ме върна назад години, когато и аз не оценявах колко никак не е лошо да трябва да се будиш към 7, особено пък сравнено със сегашното 5. Been there, done that. Спомени…
То живота бил като компютърна игра - качваш нивото, Елф! Колкото по-нагоре, по-предизвикателно: Дали съм толкова добър, че да го мина и това?

Весели празници на всички и повече розови неща! ;)

Здрасти, Невена :))

Разбира се, че има йерархия в “оплакването” :))
Сега пискам, че ставам в 7, утре ще пискам, че трябва да ставам в 5, като теб да речем.

Но си права. Сравнението с играта и аз не малко пъти съм си го задавал като мисъл в главата.

Как мислиш, дали живота е измислил игрите, или игрите са измислили живота, че да ни зарибят да го играем?

Невена, ти до кой левел си стигнала? Аз съм почти до 24-то. Остава ми още малко експириънс и ще го стигна. Казват, че имало повече айтъми там (сиреч зарибявки), но пък за да ти се “отворят” трябва да положиш нови, по-големи усилия :))))

Гейминг…

Хммм, аз за толкова години не можах да се откажа, сутрин като се събудя, да си “доспивам”. Може да са 5-10 минутки, ама го има. Но да чукна на дърво(чук-чук… дааа, влез…) досега съм се успивал само 3-4 пъти. И това е защото съм нощна птица и мога да седя до късно вечерта, но сутрин… абе не ми се става и това. ;-)

Там е работата, pa4ito, че всъщност става въпрос за 1 час, не повече. Реално погледнато, през уикендите мога да си стана към 8 и половина без проблеми. Вярно, малко ще ми се наложи да разтъркам очи, но като цяло няма да мъркам.

Но както по-горе споменаха, сега пискам, че ставам в 7, след няколко години ще мънкам, че ставам в 6 и така, пада границата, а ние забравяме миналото!

Това е като жените, дето хленчат, че стават на 20… после на 30… после на 40, с всяко следващо десетилетие към възрастта си, им се ще да са на предишното такова (въпреки, че допреди това е било зверски плюто и нереспектирано) :))

Какъв казус, а? :)))))

хаххах..Марти много оптимистично..ние мрънкаме всяка година :-Д хииххихи