Филодендрон или дендрофил

« публикувано на 20-12-2008 @ 4:06 pm »

“Ти казваш, че няма. Но моята дефиниция за четивата там е именно “пънкария”. Отбележи си.”
прекрасното мултиленгуидж създание М и темата й

Малко предистория…
Въпросната тема на М е яка! Няма спор. Оттам леко позаговорих на моя си език, тя ми направи забележка, но можеше и да извади метлата и да ме нашиба по дупето с много мръсни думи и да ме изпъди от личното й пространство.

Освен това, вчера, отново разцъкващ в Джеймс-Бонд-без-седмицата, прехвърлях думички на ум. Нямам идея защо се присетих за филодендрона ми от детство, нито защо миг след това в главата ми бучеше думата дендрофил (и си представях Dendroid Archers от Rampart на Heroes III).

Много обичам така - бързата мисъл, дето навръзва подобни дивотии с някаква интересна и екзистенциална (бахти яката дума) тема. След като в ума ми се роди тая заигравка: филодендрон или дендрофил, се присетих за “Този чуден български език” на девойката М.

Викам си! Те това е шанса да изпънкарея по темата, но на моя територия. Тука метли няма и мога да бъда спокоен.

Едното е растение, а другото е… човек, любуващ се на растенията по един по-извратен начин. Гледайте какви глупости има в нета. Ужас направо!

Трябва винаги да внимаваме какво говорим, където и да отидем. Защо? Може леко да се поизложим, нали?
Ако в цветарски магазин поискаш един дендрофил, леко ще те изгледат… като че си просиш секс.
Също така ако списваш някакъв научен труд за психологията и човешките слабости и пристрастия, упоменаването на филодендрон като поведение - няма да е в реда на нещата.

Но дори и да оставим тези заигравки с подобни на вид думи, ние (хората) с обикновените думи не се справяме много добре, камо ли с тези. Сложно си е.
Общуването е толкова труден процес, че няма научаване. Цял живот се учим, както казват по-мъдрите от мен.
Цял живот, цял живот, ама накрая винаги обиждаш някой, понеже този някой е възприел думите ти по съвсем различен начин. Смисъла в тях, вложен от теб, няма общо. Стои си в твоята глава. Интерпретациите в чуждата пък могат да бъдат катастрофални. Понякога, разбира се. Друг път неразбирането или съвсем различното интерпретиране, могат да имат положителен ефект.

Исках да кажа нещо, те ме разбраха еди си как - обаче съм по-доволен от това им разбиране.
Само че при мен обикновено е обратното. Особено като започна да говоря на живо. Ужас!
Хубаво че поне малко от писането ми от време на време се разбира (хахаха, дали не си вързах коня).

Значи, визирам потребността на човек да придава смисъл на думите, които ползва в ежедневието си. Няма значение писмено или (пер)орално. И не ви говоря за това да казвате на черното бяло или пък вместо ориза да го зовете ориз, сте решили че сух фасул ще му отива повече.

Говоря за цялостния изказ. Начина на говорене, връзването на изреченията. Може би иронията и сарказма са един популярен пример. Уви, ако не уловите този специфичен разговорен дух на вашия събеседник, рискувате много да преебете нещата. Или май това не е ваш проблем. След като той чупи нормата, за него трябва да е притеснително. После може да излезе с изцепката:

“Никой не ме разбира…”

Донякъде може да е прав. Всеки индивид подлежи на проучване, за дълго време, не от пръв поглед. А да го разбереш въпросния индивид какви ги бръщолеви си е изкуство. Понякога попадаме на сродни души, с които имаме допирни точки и подобен начин на изказване. Оттам е по-лесно и цялостното разбиране. Но пак, не може да сме винаги убедени в смисъла на изказванията на тази сродна душа.

Аман от сложнотии. Разбрахте ли за какво ви говоря?
Че думите са много секси. Винаги. Кеф е да се говори, но понякога е по-хубаво да млъкнем малко. Затова няма да се простирам прекалено много в тая статия. И без другото понамирисва.
Отивам да си търся филодендрон в цветарския магазин. По пътя няма си повтарям думата, уж за да не я забравя… щото опитът ми показва, че когато съм правил така, накрая винаги съм бъркал. Пример ли? Отивам до аптеката, трябва да купя парацетамол. Понеже тогава ми беше чуждо (тогава е някъде в миналото) си го повтарях доста време. Накрая влязох в аптеката и казах:

“Един блистер парамацетол”

Такива ми ти работи.

А това отгоре дето виждате като картинка и се чудите, бе да го еба, какво общо има със статията? Ми как какво. Нали ви говорих за растения? Те на ви - дърво пенис, което всъщност не е надървен пенис, а си е чиста проба фенси изглеждащо растение. Хахаха. Дърветата са растения, нали?

Като я гледам тая как го гали с кеф, мисля си и за дендрофилията и се чудя, леле, в порното такова май не съм гледал. Но пък за сметка на това колко по-гнусни содомии са ми минавали пред очите (за мое огромно съжаление). Не ти пудели, не ти догове, хот догове… кончета. Мяу!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. JustAFaceInTheCrowd @ December 20, 2008

Да можеш не само да слушаш, но и да чуваш какво ти говорят, си е изкуство.
Всеки си гледка от собствената камбанария и трудно поглежда през чуждите очи.И после защо никой никого не разбирал и било пълно с ЕМО-та…
Само че, за да можеш правилно и пълно да разбереш думите на събеседника, се иска нещо повече от това да си умен и съпричастен - иска се и да го познаваш.Иначе, ако елементът на познаването липсва, пак можеш да стигнеш до верните изводи, но не можеш да си позволиш да ги имаш за нещо друго от предположения… до доказване на противното.
Хората много трудно изкореняват вредния си навик да съдят за другите по себе си.Ама стараем се, де.

2. legrandelf @ December 20, 2008

Хапи, хапи, хапсолютно :)

3. М @ December 20, 2008

Комуникацията е трудна работа. Разсъжденията ти за това, какво казваме и как то се разбира от другите, са точно в духа на скорошните ми размисли за слабите умения на повечето хора за „четене/слушане с разбиране“. Имам цифри от нарочни изследвания на ЕС и експерименти в блога ми и те са отчайващи. 25% от хората нищо не разбират. За съжаление.
А дали това не е хубаво понякога? Почнах да си задавам този въпрос, слад като прочетох „Човекът с роршаховата риза“ на Рей Бредбъри (http://www.chitanka.info/lib/text/9306).
А сега да помълчим.

4. legrandelf @ December 20, 2008

Може пък темата да е за мълчание :))

5. martinangelov @ December 20, 2008

Мммммм

6. legrandelf @ December 20, 2008

Звучи много интересно. А и самото “блог-пленер”, малееее, заеби! :))

Сега остава Жоро да мине оттука и пак да се изкаже като при теб, хахахахаха :P

Не, сериозно, това с анализите ми е любимата част. А след това и да питаш автора - ммм, перфетто!

7. legrandelf @ December 20, 2008

Регламент, ясно - хубаво е да има правила, така нещата са по-чисти и пригледни.

Може първо да си омръзнем с това аналитично творчество, което предлагаш за след празниците, пък след това да мислим такива инициативи ала “Един свеж ден”.

Може би: “Градът ми е мърляв, искам да го почистя” - като разбира се няма да се гледа буквално на заглавието. Не говорим само за проблеми с отпадъците - всичко отрицателно го пишем боклук. Бе, такива ти се въртели - на всички ни се въртят :))

8. admon @ December 21, 2008

Здравейте. Да се общува е трудно и още по-сложно със сложни думи. Елф, винаги нещата се променят, в каква насока е друга тема. Но се учим докато сме живи. Един мой голям приятел казваше: “Кино, опера, театър, всичко е вятър. Цялата култура се върти около кура”. Фотографията погледни. Имам предложение, направи един ъгъл на това място (гостилницата), където може да се говори и споделя между твоите гости. Страни от темата.

@zelengorova:
Регламенти трябват. Но за да разберем другите, трябва да преживеем техните мисли.

9. legrandelf @ December 21, 2008

admon, всяка една тема си е отделен ъгъл. Прииска ти се да се сгушиш в тоя ъгъл, коментираш си тука. Гугаш си с тия, които също го посещават.

Не е нужно да има 1 място, специализирано като ъгъл :)
А общо, всички тия ъгли, правят тази страноприемница един голям хол, в който всички се чуваме. И така.

Регламенти! Разбира се, че трябва да има :))
Ако съм прозвучал шеговите в предните си коментари, то най-вероятно е така, щото съм се шегувал :P

10. admon @ December 21, 2008

Имаш право и то неоспоримо. Заслужи си моите комплименти. Гостилницата е топ на върха.

11. mushichka @ September 28, 2009

в десетката! :)

а с играта какво се е случило? обичайно забвение или пореден нок-даун?