В някои отношения си прав, в други не. Това да са по два лева си има и предимството - ако някога си пропуснал дадена книга поради някаква причина, сега можеш евтино да наваксаш. Примерно като намериш книгата на Кенет Кларк за Леонардо, която някога само си гледал с жадуващи очи.

Впрочем не забравяй, че ако е не-техническа литература, нерядко можеш да я откриеш и онлайн. Аз обичам да чета на хартия, но безплатното онлайн просто не може да се мери с двата лева.

Иначе признавам, че цената на подобни класики е наистина смешна, но… каквото търсенето, такова и предлагането. Ако имаше търсене, щеше да нарасне, нали?

Да, хората не четат. Аз самият от работа, социални контакти и преглед на сайтове не успявам да чета, въпреки че имам желание. Наваксвам с хартиените издания само когато ми спрат по една или друга причина Мрежата :)

Не си прав, не е литература за подпалки. За интелектуалци е, а те повече от 2-3 лева не могат да си позволят да дадат за книга. Защото после няма да има какво да ядат. И за пенсионери също. Защото имат всичкото време на света… и нямат какво да го правят. Освен да четат, и да се срещат с малкото останали техни връстници.

Ох, прекалено черногледо звучи, но това са фактите. Лично аз виждам в такава цена и плюса на това да ми е по-достъпна покупката на по-редки неща. Които в противен случай биха били дори с завишена цена, просто защото са редки.

Паро, много ясно че е предимство факта, че може да купиш цялата поредица за по-малко от 100 лева. Но някак си е… като кур в задник, човек! Не ми звучи справедливо :(
Вярно, авторите на тези книги отдавна не са между живите - боли ги тях. Но от едното уважение, не знам - някакви вътрешни терзания са за мен по скоро :)

Що се отнася дали интелектуалци или пенсионери ще ги четат, а и цялата магия около заглавието на статията - аз не приветствам хората да си подпалват книгите :)

Ирония и сарказъм му е майката :(

Всеки път, когато минавам през подобни “масички” ми става жал за хората, които продават…но защо са стигнали до това положение е друга работа..
Споделям мнението, че наистина е жалко да се продава такава литература на безценица.
Но и Аспарух е прав, защото това са законите на пазара - ниски са цените, защото предлагането е по-високо от търсенето “А не са малко подобни “масички” из София, нали?”
Хората, които продават тази литература на безценица са благодарни за това, че някой се е спрял точно на тяхната “масичка” и затова не могат да предложат по-висока цена…
Настина е тъжно…но това е действителността..:-(

Така е, адски е тъжно! И аз също много пъти съм се чудела какво може да те накара да си продадеш книгите. Не знам колко трябва да съм отчаяна, за да си продам книгите! Събирала съм ги с годините, поръчвала съм да ми ги носят от чужбина… (ПС: Имам няколко в Моло дето си ги чакам!!!) На кратко, на мен са ми ценна, важна точка в живота ми!

Тъжно е и за списанията! Липсва ми онзи Егоист от едно време. Не искам да чета само за гримове и коя мурва с кой спи! Искам да чета ей такива хора - като теб и мен, да пишат в списанията… уви!

Ще дойдат дни, така просветни,
аз и ти в списания да пишем.
Ще превърнем делата си в заветни,
за да ни помнят и след като пометнем.

:))

хехехе… е айде да не помятаме! Поне аз, моля те…

Дано!

Както дойде, Събина…

Как да ти кажа - а и вечни хара няма…

не, аз просто го приемам много буквално тоя глагол е това е гадно за всяка жена, както се сещащ…

Разбирам те, но аз влагам другия смисъл - цялостно изпаряване от тая земя :) А не чисто женското. Прощавай!

:)

Дай боже в последното стихче да си прав, Елфе. Щото сега някогашните вождове на Егоист, Ритъм и прочие култови списания от онова време… абе хайде да не обяснявам къде са. Някъде arse deep… или се занимават с глупости и цици, или работят за слабоизвестни сайтове, или като Боги Гнусев оглавяват безплатни приложения на делови седмичници( впрочем още при Боги Егоист започна да запада). Марто КУрбовски не го броя, той си е на щат на добри места, но това не означава нищо. Защото той нищо читаво според мен не е написал от времето пак на онзи “Егоист”.

Вината е и в издателите; напоследък не съм видял читаво лайфстайл списание, а Марто З. погреба и последните остатъци от някогашното поколение издания. От Уебата научавам, че май Его от известно време дори не бил на Захариев, а на Спас Русев (то не че и преди нещата не стояха по сходен начин, някой път ще взема да се разприказвам за това, което знам). Все едно - от този ноември и Его е в небитието, за сметка на Gay Quarterly и Glamour.

За “Ритъм” пък изобщо не ми се говори, че ми е стара болка. Бях сред хората, които му правеха второто и последно опело. И станах свидетел как “възраждането” му под формата на MySound се превърна в пълно фиаско.

Съвременните лайфстайл списания отдавна sux. Просто целевата аудитория се промени. Парадоксално, но провалилия се някога конкурент на Егоист - пълният с реклама Sax, в който също имах пръст (че и цяла ръка), стана моделът за подражание - и окончателно угроби бранша. Сега визията е решаващата за успеха на такова издание. Оттам и безкрайните фотосесии и присъстващия навсякъде Косьо Вълков, който ни “радва” с новите лондонски трендове, какво е да си джетсетър и защо ти трябват дизайнерски мебели :D

Но това е друга тема, Паро… И толкова болна за мен! Мислех по въпроса много отдавна, в търсене на ИСТИНСКОТО списание. Еми няма, бахти!

Пробвах и с “ЕГО”, пробвах с “Люропео”. Нещо… нещо не е както трябва. “Люропео” донякъде се приближаваше до онова, което исках. Даже за миг си помислих, че и от “ЕГО” има какво да цоцна.

Уви - курец! И то много дебел. Ама май ще дръпна една тема по въпроса. Щото освен всички тия фенове, дето блеят по “Списание 1″, не виждам друго кое да подкрепиш. Кое “Playboy” или “MAXIM”?
Едното пълно догоре с часовници и тъпи интервюта, другото… с пошли цицорани и нито един, повтарям нито един качествен за четене текст.

5 лева ли да им давам??? Много са им!

@Аспарух,

според мен пазара, вече не е добър за такива списания. Просто няма кой да ги купува. Хората искат да четат за чалга звезди и гримове. Не им се чете нещо, което ще ги накара да мислят. Захариев точно за това продаде Егоист според мен.

Колкото до Русев, от както е той, според мен, Капитал Лайт най-накрая пак може да се чете. По едно време за нищо не ставаше.

Другите къде са? Нойзи последно го видях в Максим, не знам дали е там. Но за мен Нойзи е най-добрият главен редактор в България за последните 20 години. Той просто може да прави списания и туй то! Сашо Жеков, който е вторият най-добър за мен, последно се чу че е в Македония. Ина Григорова е в Щатите от години вече…

Но проблемът, не е че няма кой да пише готини текстове. Проблемът е:

1. Няма кой да ги публикува: Даже в списанията, които се опитват да поддържат такива текстове имам чувството, че никой не търси свежи хора. Пишат все едни и същи хора, познати вече от други медии. В Его специално е така.

2. Няма кой да ги чете: Масата хора искат да четат помия според мен. Не че няма умни, мислещи хора като нас тука, но просто сме пъти по-малко. :(

@ Елф,

едно време в мъжките списания имаше за четене, вече и там няма. 1 не съм отваряла от години - беше ми снобарско, но ше взема да го пробвам. L’europeo става, макар истински добрите текстове да са на чуждите автори, разбира Ролан Барт и Моравия например, което не прави списание.

Лошо е нуждата да те притисне да продаваш ценни за теб вещи.
Но е хубаво, че хубавите неща са на достъпни цени.Така се увеличава шансът някой все още неориентиран млад мозък (разполагащ с ограничени средства) да посегне към световна класика за 2 лв, отколкото към простотията “Космополитън”, например.Вярно, че го прави, защото иска да спести за цигарки, но какво значение има - нали си е купил книгата и вероятно ще я прочете!Малък процент биха го направили…но пак е нещо.

Аз лично с удоволствие се възползвам от такива разпродажби.Радвам се, че мога да си купя Юго, Дюма, Мопасан и каквото ми душа сака.С малко повече търсене намирам и Фройд, Фром и други светила.

Освен това, има и нещо друго.Мнозина от хорицата са си купували книги, само за да има какво да си сложат на рафта на библиотеката.Не всички, дори не и половината - но въпреки това - доста!Нали се сещаш, че си личи кога една книга е четена.А специално аз съм виждала по такива антикварни книжарници/ сергии НЕДОКОСНАТИ световни класики …

От може би 2 години 95% от всичко което съм прочел а то хич не е малко е било в електронен вид .. Замислих се и аз за една такава масичка просто зашото няма къде да си държа хартиените книги обаче се оказа че има и друга опция - да ги дариш на библиотека (библиотекарката ни “дари” с печено пиле ама това е друга история :-) ).

Бас държа, че оня приятел – с кашоните – не продава собствената си библиотека. И приказката му, че на „Славейков” би взел + 10 лв., говори за това. Да сте забелязали случайно – в пресата имам пред вид – обяви от сорта: „изкупувам книги”? Та според мен случаят по-скоро отговаря на съвсем друг сценарий: търговец пуска споменатата обява, лицето Х (както и лицето Y, и лицето Z и т.н.) се обаждат, търговецът им казва цената си, с която лицето Х (както и лицето Y, и лицето Z и т.н.) се съгласява, а тази цена е да речем… 1 лев! За „Клетниците”, например. За други книги – по-малко. Евентуално. Не съм участвала в подобни сделки. Може да има и малко пазарлък. Най-сетне страните по сделката си стискат ръцете, безценната мъдрост е опакована в кашони и… нататък е ясно – или „Славейков”, или 2 лв. Тоест, търговецът получава печалба от 100%, а на „Славейков”? Смятайте… Не е зле, а? Дори и с разходите около „дейността”.
Въпросът е защо лицето Х (Y или Z) се съгласяват на такава цена. Предлагам варианти:
І. Пенсионер, който не може да си плати парното и поради това, че пенсията му е = максимума за подпомагане + 1 лв., си продава книгите – но не сам, на улицата, а на търговец!, за колкото там му дадат.
ІІ. Наследниците на споминалия се пенсионер, решават да поразчистят – доволни са на каквото им дадат, все ще има колкото за Х количество пиячка.
ІІІ. Наследниците на споминалия се пенсионер, решават, че е време да спретнат един ремонт, да обзаведат отново от – до, модерно и минималистично, поради което книгите явно пречат (доста съм оглеждала всякакви сайтове за мебелен дизайн и някак установявам, че „изчистените” линии, правоъгълните форми, минималистичното верую, определено не са за мен – къде ще дяна всичките си книги!!!). И тъй като пречат – ами колкото дадат, става, да не е съвсем без хич, като има загубеняци, които дават пари за някакви си там „Клетници”!
Самото наличие на кашони сочи вариантите ІІ и ІІІ, та никога не бих предложила на човека от сергията, при всичкото ми уважение към който и да е колос на перото, 20 лв вместо 2 лв. Още повече, че въпросният търговец си разполага сергията там обикновено в неработно време, за да не му поискат разрешително, фирмена регистрация, БУЛСТАТ и пр. – около него такива реквизити няма.
Та все повече субекти, напиращи към ниво „елит” (ха, елит!!!) са устремени към минималистичното, задължително в цвят венге – и като дизайн на околната среда, и като дизайн и съдържание на духовната им такава!
И прощавай, все още в българския език действа правилото за пълния член, все още БАН не го е отменил. И аз допускам грешки, когато пиша в нета, но някак в статия, а не в коментар, не върви…

Не вярвам всички тия маси с кашони да са задълбали в такава яка индустрия. Супер планове си изредила, но не ги вярвам :)

О, да! За пълния(т) член(ът) мът, фът, бът…

Кажи ми, ако ти говоря очи в очи, случайно да ти натъртвам за пълния(т) член(ът)? Кажи ми :)))

Щото си свикнала, щото ти изглежда правилно, щото БАН не го бил отменил все още.
Мерси за напътствията относно член(ът), мът, фът, бът :)

Спазвам правилата от едното уважение към Българския Език. И да припомня: “за пълния член”, но “пълният член е задължителен…” Колкото и други езици да научим, родниЯТ език е един; той се състои, както впрочем и всички останали езици, освен от словесно богатство, история, морфология, синтаксис, семантика и прочие филологически разкош, също и от правила - част от споменатия разкош. Тези правила се постановяват и приемат от Института за Българския Език към БАН и имат характер на задължителен стандарт, спазването им е мерило за грамотност, освен всичко останало; подобни институции има в (почти) всяка цивилизована държава със собствен език - е, латиноамериканските страни се подчиняват на правилата, които приема/отменя Кралската Академия на Езика. Тези институции са страж за езиковата чистота. Те са спирачката за езиковата инволюция - май ще се окаже вярна теорията, че еволюцията на човека е приключила и че следва инволюция - назад към пещерата! Към безсловесното общуване в стил “3to ToZi nA4iN hI4 n3 Mi S3 NrAvI”! Та що се отнася до мен, спазвам правилата, не защото ми “изглежда правилно, щото БАН не го бил отменил все още”, а защото уважавам българския език, което е съществена част от самоуважението. Ако сам не се уважаваш, ако си настроен нихилистично към изконните си ценности и собствените си устои, никой няма да те уважава - като индивид, като общност, като нация! Та ако човек е против писменото общуване в тийн-стил от рода на “3to ToZi nA4iN hI4 n3 Mi S3 NrAvI”, не виждам защо трябва да се глуми: “Мерси за напътствията относно член(ът), мът, фът, бът :)” ;))

Няма да споря с теб :)
Щото всяка следваща моя дума, каквото и да говоря, както и да изразявам мнението си, ще бъде последвана от твое изказване (в против).

Благодаря! :))

А, да, може и да не ми вярваш, но си направи труда да направиш една проверка - обади се на някой телефон по обява, предлагаща изкупуване на стари книги. Или заговори, ей така, нехайно някой от продаващите. Поразгледай самите книги - аз обикновено си маркирам моите; ако намериш две, три, различно маркирани - или подписани, това също ще е показателно. Точно фактът, че са толкова много “всички тия маси с кашони” говори в полза на версията за сериозен бизнес! В същност, след като пуснах първия си постинг, от спомните ми изплува - беше преди доста време - в момент на интелектуална безизходица и пред дилемата - дали да си нахраня детето или да си задържа книгите, реших, че мога да се лиша от някои; обадих се на една подобна обява и чух цена, от която онемях! Почти се задавих от обида! Не само поради парите, които съм давала за всяка една от книгите, лищавайки се от други неща, а поради това, че въпреки неоспоримата им духовна стойност, бяха третирани като проста и презряна обезценена стока! Разбира се, тогава потърсих (и намерих, славя богу) други решения на проблемите си.

И аз благодаря! Но все пак - аз изразявам аргументи, докато ти - капризи и заинатяване - ясно в каква посока. Без да посочваш нещо сериозно против аргументите. Бъди здрав!

Ще бъда, поне още известно време. След това ще се разболея и ще умра в страшни мъки, щото не съм слагал пълен член :))

Аргумента ми е въпрос към теб, о, себеуважаваща се :)

Ако, в разговор, не ти натъртвам, пълният, член, НЯМА ли да, ме разбереш, какво ти говоря?! :)))

Честно?

И не ми излизай с правилата защо трябва да се ползва, нито затова че било приказно красив текста с пълен и непълен член.

Не ме и принизявай до нивото, че щом съм гледал само да се разбираме, то живея в колиба и не знам си какво още.

Не, не ритам срещу ръжена, не съм анархист, обичам да има правила, но най-много, най-много обичам да има СМИСЪЛ :)

И ти бъди здрава и весели празници :)

Смисъл има, и се радвай, че си нямаме падежи - тогава току виж - и аз съм пропяла твоята песен - в братски дует! Ненавиждам ги! Още от рускиЯ и от немскиЯ - и се радвай, че и в бъларскиЯ не излизаш на отсрещниЯ бряг на океана още с глаголА на уста, както е в немскиЯ (в такъв случай, сегашнияТ ни обмен на закачки, ще ти се стори нежна песен). ПълниЯТ/непълниЯТ член си има СМИСЪЛ, независимо от това, че в разговорната практика все по-малко се използва. Може след Х време БАН да се произнесе по въпроса, кой знае.
И ти бъди здрав, не се разболявай, още ти е рано да гушваш китката, а тъй като Адам и Ева са съгрешили с дървото на познанието, а не това на ВечниЯ живот, тоест смъртни сме, ти желая не “страшни мъки”, като му дойде времето, някога далеч в бъдещето, а нещо такова - блажено отдалечаване, докато някоя добра фея ти държи ръката, прекарва копринена кърпичка по челото ти и те целува нежно през сълзи, след като го е правила и … - но това е съвсем друга тема…
Но да оставим тези мисли.
Весели празници :)

Олрайт ;)

П.П. Мразя падежите, руския затова ми беше толкова, хъх… бозав :))

Абе руския инак го уважавам, чета и разбирам, дори и преваждам от, не и на руски, но да говоря и пиша - не, благодаря…
:)

Какво сме се разжалвали, представи си на руснаците какво им е, хахахаха :))

и аз това ти казвам! И на немците! Да не говорим за унгарците, бррррррррр!

Честно казано, ако има друг език, който бих учил (нали освен английския дето го парларя от време на време) това е немския.

Много страшен ми изглежда, наистина. Ако пък говоря на немски докато съм ядосан, по-добре ще е да съм с избръснат мустак и незализан перчем :))

Унгарците… нямам мнение за тях :)

Аз пък си мисля, че книгите трябва да са жълти стотинки! Тогава тийнейджъра ще си купи книга и ще му остане за цигари и други насъщни. И така по малко ще започне да чете, а не като сега - книгата е лукс, 15, 20, 30 лв. за някви романчета

Чета много, с това си храня душата. Имам тонове в кила техническа литература. Ходех като студент в МОСКВА в техните вторични суровини да събирам книги. Между другото, говоря почти до съвършенство 6 различни езика. Различни по структура и по корен, но това не ми помага да пиша добре на нито един. В затвора прочетох много от КЛАСИЦИТЕ, поезия, художествена литература. Книгите са душевната храна за мен. Те нямат цена като произведения на човека.

admon го е казал много добре - Книгите са душевна храна и нямат цена. Дали ще си я купиш за 2, 10, 50лв или ще си я “даунлоаднеш” няма никакво значение. Важното е желанието да я прочетеш и да запомниш нещо от нея. Защото скоро ще изчезнат съвсем хартиените екземпляри и нищо чудно в един момент да се появят “пожарникарите” :)

P.S.: А това че книгите се продават за стотинки едва ли ще накара масата от днешни тийнейджъри да си купуват…

Thorin, опитай с добро, не ме стряскай така, укроти фантазията си. Пожарникарите! Брррррррррр!
Аз пък веднъж, това беше в Хавана, открих, почти в 13,00 ч. една събота, че съм останала без… сол, срамота е, но си беше чиста истина. Та се надигам да отскоча до супера не две преки от там, че инак затварят и чак в понеделник отварят отново! С две думи - купих сол в понеделник. На път към магазина, на самия ъгъл, гледам до кофите с боклук - купища книги, несметно богатство, така директно стоварени на тревната площ. И някакъв чичко рови ли, рови. Питам - чии са тези книги - оказа се че са на нечия леля или баба, която била преминала в други селения и роднината й решил да освободи още една стая - тоест библиотеката. Много развълнувана, боязливо запитах дали може и аз да погледна за някоя книжка - ама разбира се, душа моя - те така си общуват - ето, заповядай, има и за теб, и за мен. С две думи - прибрах два (2) големи чувала с книги. Дори човекът остана да пази моите, докато се върна с чувалите, предложи ми и да ми помогне да ги кача (до 4-ти ет., сграда без асансьор), но ми беше неудобно и отказах. Абе, дюшеш пълен! Неизменно, като си спомня, и ми потичат лигите! Пък сега Thorin взел да ме стряска с кошмари за пожарникари!