Предпази ме от това, което съм

« публикувано на 17-12-2008 @ 4:29 pm »

А днес в парка беше мрачно…
Много по-мрачно от вчера, когато звяра в мен
погълна беззащитната ти невинност без капка свян…
Обичам те !
Placebo - Protege Moi

Чувах гласът ти, леко задавен, треперещ,
умоляващ ме да спра - да не бъда така коварен.
Но не би… егоизмът в мен избуя като летен плевел,
обхвана чувствената ти душа, заби бодли в нея и разтвори паст.

Прехласнах се, удовлетворих те и се прехласнах.
Забравих що е болка!
Нараних те, с едно завъртане, с един поглед, с една дума,
с цялата си глупост…

Забравих, че ти си много по-ценна за мен,
отколкото целия свеж въздух в гърдите ми.
Забравих, че пламъкът от влюбеният ти поглед
е несравним, не може да бъде заместен от парещите лъчи на зимното слънце.

Забравих…

Опита се да ми напомниш, нагрубих те.
Ритнах те, блъснах те, съборих те…
Физически избягах от теб, но това не те обезкуражи.
Избягах психически, направих опит за това, разочаровах те.

Пожела ме - отблъснах те.
Аз те пожелах, сам спрях действията ти.
Заблудих те, обърках те…
Ти остана с леко отворени устни, безмълвна.

Слушах те как дишаш, дълбоко и чувствено,
представях си как бие сърцето ти от другата страна на линията.
Но не можех да те прегърна.
Знаех, че една прегръдка щеше да те успокои.

Исках да те прегърна и да не те пускам,
докато сърцето ти не забие с един спокоен ритъм.
Спокоен до толкова, до колкото ти позволява присъствието ми около теб.
Обичам те!

Знам че плачеш.
Как бих могъл да попия сълзите ти? С мисъл?

Аз не се разбирам…
Понякога и ти звучиш объркващо за себе си…
Ако аз мога да те предпазя от това, което си…
Би ли могла да направиш същото за мен?

Не го правя с умисъл.
Не ми харесва да те ранявам по такъв начин.
Искам да избягам от това,
но как да го направя, след като краката ми тежат, а душата ми не е готова за полет.

Безпричинно и много пенливо…
Горчиво и също толкова червено…
Задавящо, без възможност за разперени ръце…
Липса на гняв, на ръба с едно разочарование…

Как би могла да ме отегчиш?
Та аз нямам търпение да чуя гласът ти?
Как мислиш, искам ли да те виждам?
Не желая да те спирам, провокирам те, за да дойдеш.

Ще те галя ако пожелаеш, защото обожавам топлата ти кожа.
Можеш да се усмихваш насреща ми,
това ще ми е достатъчно…
но не забравяй…

Всеки път, щом си тръгнеш, аз оставам там.
Там съм и преди да се появиш.
Нямам избор, защото не знам какво точно правя.
Познато, но по-силно като чувство.

И цялото това бумтене,
всичката тая страст, желание и невъзможност,
оплитат думите ми по такъв начин,
че съзнанието ти не ги поема…

Задъхва се, изнемощява,
протяга жално мисъл към моята,
искаща да спра на секундата,
но всичко това е толкова бурно и неконтролируемо.

Нима е възможно да опиша с думи,
всичко онова, което желая да направя за теб…
Има ли нещо, което мога да направя за теб?
Обичам те…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Whos-bad @ December 17, 2008

ох тия никога не съм ги разбирал…аххаха дай малко по живи интересни работи ;д миналата статия ти беше уникална , повече такива !!! :Д

2. Bunny @ December 17, 2008

Добро проявление на нежната ти душа! Браво…

ПС: Снимката е перфектна…

3. rynel @ December 17, 2008

Казах ти : »Обичам те»…
и онемях…
Погледнах във очите ти…
и ослепях…
Дочух от теб: «Обичам те»…
и оглушах…
И вдишах мириса ти…
после бездиханна бях…
Докоснах те…
сега съм неподвижна…
Почувства любовта ми -
лека и безгрижна
Подарих ти всичко свое…
нямам повече какво да дам…
И отида ли си,
ти пак ще се почувстваш сам…

4. si @ December 17, 2008

Марти, спирам да дишам докато ги чета

Добре, че после се сещам и пак започвам ;)

5. skeila @ December 17, 2008

Хареса ми! Благодаря ти че сътворяваш такива неща и ни ги предоставяш :) да четем и ние

6. Very-shy @ December 17, 2008

Към автора
Не си прав (ама хич):-) да пишеш такива неща.
Съсипа целият ми мироглед. Така спокойно си живеех, докато не знаех, че има мъже, които да мислят и говорят по този начин…

7. Very-shy @ December 17, 2008

rynel,
ти също си страхотна.

8. Flirt @ December 17, 2008

Вярвам в предопределеността - понякога няма друго обяснение за съвпаденията, които ни се случват постоянно. Влизам за втори път тук. Не знам защо реших точно сега да го направя, но специално минах през сайта на Жоро, за да стигна до този. И на какво налетях?! Почти точно описание на безумието, което ми се случва в този момент - някаква динамична, хаотична, недоизказана, неизживяна, искана и нежелана, провокираща и отблъскваща, вдъхновяваща и изморяваща…абе, странна форма на общуване.
Кажи ми what happens next!

9. Flirt @ December 17, 2008

Я сега да видим каква е тая много свежа и интересна статия (според коментара на Whos-bad)за Препъни-камъка по време на секс и стига с тия депресии… :)

10. skeila @ December 18, 2008

Аз пък може да си я предпочитам отново и отново и не ме депресира изобщо :) Супер топли и нежни чувства предизвиква само!!!

11. Flirt @ December 18, 2008

Ммнеее, аз нямах предвид историята, тя си е чудесна! Мен депресията си ме друсаше преди това, просто този пост ми пасна идеално на настроението. Аз това се опитах да обясня, но май малко се поовлякох вчера. Whatever.

12. deni4ero @ December 19, 2008

верно спирам да дишам като някой по-горе :)
ама, що ‘сички са анонимни, бре?

13. legrandelf @ September 26, 2009

:)