Сетивността на изкушението

« публикувано на 15-12-2008 @ 4:25 am »

Галейки ме с нокти, впити в тялото ми…
Слушайки The Cars - Drive

Как да се наситя? На теб, на изяществото ти?
Нима е нещо, с което се срещам всеки ден? Не е така…
Напротив! Така случайна си ми, толкова рядко имам удоволствието,
да вдишам от теб, дори когато не го желаеш и не навираш уханието си в мен.

Ще се вгледам в светлините на града, без да прекъсвам среднощната си разходка.
С мисъл към теб, ще усещам тялото ти, потръпващо някъде на отсрещния край.

Ще загубя глас, докато викам името ти…
Около мен ще се струпат непознати фигури, ръкомахащи в опити да ме спрат.
Учудени физиономии, тъпи погледи, нищо неразбиращи лица.
Дефицит на усмивки, още по-голям на съчувствие…

И как биха могли? Тъй като не те познават.
И как биха могли? След като никога не са те докосвали.
И как биха могли? Без да познават смехът и сладкото звучене на възбудения ти глас.

Разбирам по пламъка в очите ти, че не си доволна.
Също като мен, трептиш и чакаш, бризът на изкушението да те понесе
в правилната посока на едно нелогично чувствено продължение.
Нима възможно е това?

В облаци ако ще витаем, един за друг не бихме се държали.
По водата ако ще се носим, за потоп безспирен ще копнеем.
Дърветата ще ни брулят, полетът ни ще спират,
водорасли на дъното на безкрайната синева ще протягат алчно ръце, за да ни укротят.

И как биха могли? Когато с мисъл ме преследваш.
И как биха могли? След като аз от своята не те изкарвам.
И как биха могли? Без теб, съм толкова неекзотичен и булеварден.

Крещиш името ми, но от другата страна на стъклото.
Залепила ръце върху повърхността на отразяващата граница,
се надяваш аз да съм отсреща, на същото място…
да погълна топлината на студените ти пръсти…

Прекрасна си, а в своята духовна свобода,
не осъзнаваш колко силно пленена си от моята брилянтност.
Обичаш ме, обикновено, мощно, от пръв поглед.
Обичам те, обикновено, силно, от първия път, когато погали ме с мъркането си.

Заслушай се в мелодията на града, рано сутрин.
Приветствам те, с песента на моето ежедневие.
Не бягай от мен… И как би могла…
Когато съзнанието ти е пленник на сетивността от моето изкушение…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. IOVAN @ December 15, 2008

Aaa, … отново е … БРИЛЯНТНО !!! :-))

2. Viktoriya @ December 15, 2008

Марти…
както винаги си невероятен в писането на mindcrush. Днес, четейки това и слушайки (The Cars - Drive - моята любима песен, която винаги ми напомня за теб) се чудя колко ли още такива красиви произведения ще прочета…на колко ще се зарадвам, и на колко ще се разплача…

Мога да продължа само да те окуражавам да пишеш в същия дух…
Обожавам да те чета…

3. legrandelf @ December 15, 2008

Тенкю вери мач! :)))
Ще продължавам, ще продължавам…

4. si @ December 15, 2008

Много БЛАГОДАРЯ за красивото начало на седмицата :)

5. legrandelf @ December 15, 2008

За теб винаги, si :)))

6. admon @ December 15, 2008

Написано е много добре. Ние всички сме изпълнени в сетивата с изкушение. Отдайте се на изкушението, почувствайте силата му как напира във всяка наша частица. Обладайте усещането. Почувствайте живота. Но внимавайте да не придобиете зависимост.

7. Viktoriya @ December 15, 2008

Ами ако не можем да се овладеем, отдавайки се на изкушението и ако не можем да си го позволим…тогава?

8. admon @ December 15, 2008

Живота учи най-добре. Средоточи се в живота, той ще ти покаже правилния път.

9. Viktoriya @ December 15, 2008

:-)))