Патологичната ревност е мн. вредна болест.

Винаги ме забавляваш с “новите” си имена :)))

Моята гола истина. Бях част от всичко това, което описва автора. Невероятно добре написано, моите комплименти към автора. Да разкажа какво преживях. Поредната изневяра на моята любов. Женен съм за друга жена. Породи в мен нова вселена, друга реалност. Опустошен, възродих се като феникс. Приех факта, но не мога да разбера напълно истината породила се от фактите. Приех поражението, но както винаги продължавам да се боря за нея, любовта. И с любов се боря. За да бъда разбран трябва да разбера другия. Любовта е по-силна от ревността, която е мотив да укрепи любовта. Човек трябва да приеме ревността, но не да я провокира. Трудно мога да пиша, но много мога да кажа за живота. Ще продължа, когато разбера как да напиша всичко. Благодаря!

Не разбирам защо ревността трябва да е свързана с изневяра? Мисля, че ревността сама по себе си е нормално чувство, стига да не е патологична (както казва ПИЧКОмерът). В случаите,когато е патологична, най-вероятно няма никаква изневяра, но има болезнена, неоправдана и маниакална ревност.
Била съм обект на такава. Силно обичах човека и бях готова на всичко за него. За жалост обаче той ме ревнуваше от всичко и всички. Изоставих приятелките си заради него, да не говорим за приятелите мъже - а аз имам такива(някои са хетеро, други хомо). Дори и от тези, които харесваха мъже ме ревнуваше. Дълго се борих с ревността му. Никога не му бях изневерявала, никога дори не си бях помисляла да го правя. Докато след като дълги години бяхме заедно, след като споделяхме почти цялото си време заедно и т.н. разбрах, че ревността му никога няма да изчезне, независимо как и какво правех за него. В този момент разбрах, че всеки следващ миг прекаран с него е обречен. Раздялата беше неизбежна.
Тази ревност не я разбирам определено… Тази, която крие в себе си изневяра е съвсем различна, но не зная доколко градивна би могла да бъде ревността като чувство.

Дааааа, … ревностаааа !!! Наистина трудно за дефиниране понятие !!!
Очите се наливат с кръв, главата ти бумти, а ти се чудиш под кого милото пъхти и се поти ???
И как така във взаимен вакум са се събрали ??? И как така рога на теб са дали като са се наебали !!!
Кофти тръпка братче, мнооого кофти даже !!!

Знам, че съм неправ, но за мен ревността е преди всичко форма на суета. Нещо като гневно възклицание пред самия себе си: алоу, абе с какво аз съм по-лош?

Не знам кога изневеряващият е прав и кога крив, съзнавам само, че в повечето случаи причината за изневярата е частично и в този, който страда от наличието на вроговяващи се израстъци на главата. Защото при по-продължителна връзка кръшкането става почти винаги, когато не си поливаш и обгрижваш съвестно собствената градинка. Казано другояче, ако не обръщаш достатъчно внимание на половинката, тя търси по-добър маркуч навън :)

Важното е да не запуснеш нещата предварително. И да съзнаваш, че не друг ти засажда рогата, а ти сам го правиш (не говоря за патологичните случаи, когато приятелката кръшка непрекъснато - тогава прав й път, при това колкото може по-скоро!).

Всъщност аз съм малко фаталист и будист по убеждение, така че съзнавам, че демонстративните прояви на ревност са дълбоко безсмислени. Същевременно се смятам за достатъчно разсъдлив, за да седна, колкото и да ми е криво, и да преценя какви са причините, поради които рогцата ми са пораснали с още няколко сантима. Когато спреш да изпитваш ревност, значи другият почти стопроцентово вече ти е безразличен. Когато обаче правиш сцени на ревност, ти сам допринасяш той да се отдалечи още повече.

Може и ревността да не е градивна, но засега никой не е измислил начини да се избавим от нея, без заедно с нея да се избавим и от любовта. Защото в крайна сметка тя е преди всичко израз на стремеж към притежание!!! А ние, дето претендираме, че сме произлезли от маймуните, доста болезнено приемаме посягането към това, което приемаме за наше. Впрочем в някои далечни прекрасни страни тя си е принципно непозната, но в нашенската западна култура, където притежанието се възприема като битие, тя просто е свързана с думичката МОЙ преди приятелка, жена, съпруга, любовница и така нататък.

Абе холан, слез на земята. На това ме научи бившата МИ, която впрочем още не съм преболедувал за 6 години. Когато й кажех “скъпа моя”, тя питаше “скъпа чия???” (истинска кучка, но това е положението :)). Хора, разберете, другият НИКОГА няма да бъде ваш. Той е СВОЙ и вие трябва да се научите да живеете с това… или да живеете без него. Другото е мазохизъм и взаимно изтезание.

@si:
Знам че така изглежда. Така съм го и написал, но при мен ревността винаги задълбаваше до изневяра. Не говоря за леката форма, където не искам момичето да се умилква с други мъже, просто докато си прави веселото.

Тука съм наблегнал на онази, подлудяващата изневяра.
Отива някъде приятелката ти, без теб, в компанията на мъж(е) и ти си въртиш в главата какви ли не филми. Нещо такова :)

Няма хубаво в ревността - първо хабиш си нервите, второ изнервящо е за другата страна, ако тя всъщност не прави нищо, което да оправдава тъпата ревност :)

@legrandelf
На едно мнение сме :)))

“Когато ревнувам, аз страдам четири пъти. Защото съм ревнив. Защото се упреквам, че съм ревнив. Защото се страхувам, че ревността ми ще нарани другия. Защото се оставям да ме подчини една баналност.” Ролан Барт…

Ето за това ти говорех сутринта…
И аз съм така - ревнувам, знам че това е лошо, опитвам се да го контролирам, но не мога. Знам, че това може и да е сигурен начин да загуба човека, но пак не мога да спра. Затова се опитвам поне максимално да го прикривам, не че пак не води до ерозия във връзката…

Аз съм ревнива. Ревнувам даже приятелите си, макар да знам колко съм важна за тях и колко ме обичат. Според астролозите е защото Луната ми е в Скорпион, според други - защото съм едно дете и не съм научена да деля, според трети - просто съм абсолютен егоцентрик. И трите са верни в някаква степен.

За мен обаче ключът от палатката е в баланса. Не може и без ревност. Имах връзка с човек, който не просто, че не ревнуваше, а даже ме насърчаваше да спя с други хора - това го възбуждаше. Аз не съм го направила, но това е друга тема. Така прекарах месеци да се чудя дали е възможно да е толкова не-ревнив или просто и грам не му пука за мен. И двете бяха верни до някаква степен.

Идеята ми е, че ревността в малки количества е признак на чувства, крайната ревност или не-ревност не са за добро!

Ревността стимулира любовта.

Или я убива…

Умерената ревност може да бъде своего рода стимул, дори може да бъде ласкателство, но обсебващата такава е палци долу.

Приемайки желанието на изневеряващия, спираме да ревнуваме. Съмняваш ли се в теб, ревнуваш, покажи че си по-добър и спираш да ревнуваш.

Интересно, интересно, моля, продължавайте в същия дух! И къде са другите обичайни заподозрени? Чакате да падне мрак, за да се изкажете ли?

Погледнете - навън е тъмно!

Моята история. Те са безброй. Правехме любов и след това тя отиде при него. Дни след като той я разби от ебане тя дойде да я възнеса. Тя се изгуби и плачеше. Когато е получила мега оргазъм тя плаче. Как да разберем нейната ревност?

Нищо не разбрах…

Admon, thumbs up.

@Zelengorova,

ами защото не мога! Работя върху това, но е по-силно то мен…

@ Zelengorova,
затова казах, че страдам 4 пъти… гледам да не го показвам, но тогава ти вилнее в мен. А и аз не съм типа човек, който може да си прикрива емоциите… Права си не печеля, но… по-силно е от мен…

И аз съм на мнението на горепишещият “12. ПИЧКОмерът” т.е. тука всичко е ясно - влизаме в максимата “Всяко нешо в умерено количество е полезно”. Иначе става - Мам си джейс, сиреч мамата си джаса. Сега, по-гадния момент е, как аджеба да се проконтролираш… При мен стана след як размисъл на тема “как да се самоубия по-ритуално, че да ме запомни света” :) Е, след 2 седмици усилен размисъл стигнах до горната максима, защото не можеш да промениш станалото(ако е станало), но можеш да откриеш къде грешиш(ако грешиш) и да поправиш нещата. В противен случай - кой, откъдето е и по своя път да върви. Значи в никакъв случай няма смисъл да се ядосва човек. И затова реших, че по-добре от време на време да показваш малко ревност, така човекът до тебе разбира, че държиш на него. Но в никакъв случай не трябва да се самоизтезаваш с прекомерна ревност. Е, освен ако не си мазохист де… :-)

Елфе, адмирации за сайта! :) Забавалявам се тук от доста време вече.
Тъй като темата за ревността ми е силно любима, не мога да не ви предоставя любимия си цитат:
“Ревността е чисто и просто страх, че нямаш стойност. Тя търси доказателства да потвърди идеята, че друг ще бъде предпочетен и възнаграден повече от мен. Има само една алтернатива - собствената стойност. Ако не можеш да обичаш себе си, не вярваш, че друг може да те обича. Винаги ще си мислиш, че това е грешка или късмет. Не гледай към другите, а навътре към себе си. Намери семенцата на ревността си, изхвърли старите гласове и спомени. Впрегни всички сили за да изградиш собствената си крепост на лична и емоционална сигурност. Тогава вие ще бъдеш този, на когото завиждат, ще си спомниш болката и ще опиташ да им помогнеш.”~Jennifer James (http://www.quotegarden.com/jealousy.html)

@Зеленгорова и Събина:
Точно така момичета, общувайте, обменяйте опит! Важното е да изчистите проблема :) Ако ви се чисти де, хихик!

@pa4ito:
Всеки път като ти видя името, знам че ще си написал нещо усмихващо. Много се радвам, че намери това място и че се включваш! :)

@Невена:
Благодаря! Добре си дошла и също така, браво че прописа! :)))

@Невена,

адски си права! И аз мисля, че това е правилната посока на мислене!

Като цяло съм съгласна с Невена.
Била съм обект на нечовешка ревност.Аз самата съм точно обратното - нечовешки НЕревнива.Но не мога да отрека, че за 22 години щъкане по земята съм имала своите кратки и болезнени срещи с ревността.Опитът ме е довел до следните умозаключения ===>

Ревността най-общо я разделям на два основни вида - външна и вътрешна.

Външната ревност е по-добрият вариант.Когато те ухапе коня, защото половинката ти е дала очевиден повод за съмнение ,това е лошо.Но може да се изясни с разговор …а най-добре да се изясни с малко премисляне на ситуацията - все пак, предполага се, че познаваш човека до себе си и знаеш дали, как и защо би бил склонен да ти забучи (или да не ти забучи) рогца.
Но това не променя фактът, че ревността е ирационално и деградивно чувство - дори и да имаш всичките основания на света да вярваш, че си рогоносец , да се измъчваш по този повод (все едно дали тихо ще си страдаш или ще правиш грозни скандали) не е нищо друго,освен гавра, която САМ прилагаш на себе си.Защото ако помислиш малко … ако половинката се е “изплюла” върху тебе и вашата връзка, значи не заслужава и грам страдание.Нито уважение.Нито неистова “борба” да си я запазиш или (тук се усмихвам ехидно) да я “вкараш в правия път”.

Вътрешната ревност от своя страна е това, което повечето хора наричат патологична ревност.Тя идва изцяло и само от обърканите възприятия на човека, който ревнува.
Ниска себеоценка.
Липса на доверие.
Страх от загуба.
Развиване на чувство за собственост.
Комбинация от гореописаните…
Такива хора сами си измислят поводи, за да вгорчат живота на другия. Честно казано, никога не можах да си обясня логиката на това да смяташ, че някой е неверен, недостоен за доверие и въпреки всичко да тичаш подире му и да тровиш своя и неговия живот със съмненията си.На какво се надяваш? Че ще го промениш ?!

Ако човек обича и уважава СЕБЕ СИ достатъчно, никога няма да допусне отровата на ревността да потече във вените му вместо кръв.

В малкото, но болезнени случаи, в които аз ревнувах - едно, че имах поводи колкото щеш…но въпросът е, че тогава не си вярвах, че съм достойна за обич.И не изпитвах достатъчно уважение към себе си, за да знам и да усещам, че ако някой ме наранява, то той не заслужава и частица от моето внимание …и че ако и да съм го обичала…съм обичала това, което съм си мислела, че е, допреди да се светна за истината.Т.е.,че човекът, на който съм подарила част от сърцето си, е бил само в моето въображение…което си е МОЯ грешка, щото не е луд оня, който яде зелника …

Сегашната ми половинка е същият чешит като мен - антиревнивец.Не мога да ви опиша колко е гот …Вярно, преди ревността (като се изключи патологичната) ми е четкала егото…и дотам. Тогава и самочувствие достатъчно нямах, та затова се радвах на вниманието и “признанието”, което ми се оказваше с проявите на ревност от страна на бивши гаджета.После започна да ме дразни ужасно много …А сега ми е спокойно и ми е адски гот - знам, че няма да бъда нападната, гледана под лупа и тровена заради буболечките,които подскачат в нечия глава и нямащи нищо общо с моя милост.

Неслучайно има приказка, че ако ревнуваш без основание,е глупаво,а ако има основание -вече е късно, чадо.

Ако НЕ ревнуваш някого, значи ли това, че не го обичаш, не държиш на него, не ти пука за него и въобще - да прави каквото ще, все ти е тая?

Възможно е. Но може да значи и доста други неща.

Може да значи, че в никакъв случай не би си позволил да не зачиташ свободата на другия.
Може да значи, че (според теб) докато взаимността в една връзка съществува, връзката е наред и страничните обстоятелства не са важни.
Може да значи, че си привикнал да редиш живота си сам и за теб не е от значение “какво ще кажат хората”.
Или - че имаш ясна представа за собствената си стойност и тази представа не може да се промени от факта, че някой в определена ситуация те e пренебрегнал.
Може да значи, че вярваш на другия достатъчно, за да го оставиш да реди своя живот, без да му се бъркаш.
Може да значи, че цениш у другия неща, които няма как да се “похабят” от секс с някой трети.
Може да значи и най-тривиалното - че го обичаш дотолкова, че можеш да му простиш всичко.
Изреждането сигурно може да бъде продължено, но и това стига.

Тезата, че истинската любов задължително включвала ревност, е, меко казано, идиотска. Това не е теза, а оправдание.

Ревността е атавизъм, остатък от механизмите на естествения подбор при животните. Хипертрофиран собственически инстинкт, който се е разпрострял там, където на собствеността е забранено да се простира: върху друго човешко същество.

Ако някой е чувал уважителна причина или резонна обосновка за ревност, да каже. Но не вярвам - защото такива случаи просто няма.
Ревността може да се обосновава единствено чрез самата себе си. Евентуално - чрез свободно тълкуваеми понятия като “емоционалност”.
Освен това има едно крайно неприятно свойство: след като веднъж се появи, може да се самовъзпроизвежда и самоусилва до катастрофални нива, без значение дали има реално съществуващи предпоставки или не.

Изобщо, това състояние (не казвам “чувство”, защото то не е чувство, а психическо състояние) е нещо, с което човек няма никакво основание да се гордее. Точно обратното.

Между другото, ако си емоционален (дори и силно емоционален), непременно ли трябва да си и психически лабилен?
Естествено, че не. Просто “емоционалността” е едно от дежурните и най-лесни оправдания за лабилната психика. Оправдание, което има едно особено ценено свойство: безпроблемно освобождава психически лабилния от отговорност пред самия него.
А това е изключително примамливо за мнозина. Особено за тези, които са наясно, че нямат основание да се гордеят с това, което са, и което правят.
Затова едва ли има ревнивец, който да не се провъзгласява за “емоционален”. Разбираемо е.
Но е неприятно.

Нови, много хубави, изчерпателни и по-у-чи-тел-ни коментари! :) Благодаря, обогатяваме темата!

От всички коментари,най много ми допадна този на Невена.Тя даде точната характеристика на ревноста.Браво, Невена!

Според мен, не че имам опит с ревостта, но мисля, че човек ревнува нещо, което се страхува, че ще загуби. Ако връзката е силна, доверието е на ниво, значи няма проблем. Ревността се прокрадва, тогава, когато има вина, еднопосочна, двупосочна, без значение, вината си е вина. Ревността си е ревност.

П.С. Това е най-тъпия коментар, който съм правил :)

:)))) Що бе, Лъчо, хахаха :))
Редовете ти ми приличат на хладнокръвни разсъждения :) Мислиш, следователно съществуваш. Чувстваш, че си написал най-тъпия коментар в живота си - може и да си прав, може и да не си, хахахахах :)

@ XYZ,

ехе… ти направо присъди ни раздаде на емоционалните хора… по-полека молим!

@ XYZ, съгласен съм с изложената от теб теза, освен в едно - ревността не е атавизъм и не е част от животинското наследство при хората. Веднага доказвам - да вземем лъвовете. Пазят ревностно прайда си, включително и лъвиците, но само докато са в този прайд. Ако по някаква причина лъвицата бъде привлечена в друг прайд, от друг самец, първият няма да тръгне да си я връща. Вземи маймуните, Повечето живеят на стада с доминиращ индивид - било то мъжки или женски. Но при тях ревността е повече за доминираща позиция отколкото за индивид. Ревността е по-скоро състояние при осъзнати хуманоиди, добре разбиращи собствеността. Значи ако не искаме да има ревност по-добре да се сетим за Замундата и да тръгнем назад къмто джунглата :-)

Човек, който не ревнува, завижда в положителен смисъл. Аз съм такъв, завиждам на другите, че могат да я имат, а аз трябва да я заслужа - нея, любовта. Излъчвам любов, раздавам се и не ревнувам. Ревнуващите са на късо без жизненост (без енергия), но има черна страна, която поглъща всичко положително.

@zelengorova:
въпросът ще бъде зададен скоро, така както ти формулира

Благодаря за превода на автора.

@zelengorova:
психолог ли си?

Автора: Няма защо, просто е по-лесно да го четат останалите ;)

@legrandelf: Особено много се радвам, че са прозучали по-у-чи-тел-но. Мога вече да склопя очи спокойно, с чувството за изпълнен дълг ;-)

Винаги подкрепям хубавите и обосновани мнения :)
Ако са срещу моето мнение - понякога преглъщам и се съгласявам, друг път се влизам в словесна схватка, която е на приятелско ниво разбира се, водим дебат тука, не да се псуваме :)

Ако нещо е обидно или се усмихвам (ако съм на кеф), или ако отсрещната страна прекали - почвам да псувам и трия :)) Ама засега не ми се е случвало тук :)

@Елф
Това значи ли, че когато се усмихваш, всъщност си обиден (докато си бил на кеф) ?! :))

Весела, аз тия усмивчици ги слагам по навик :)
Съжалявам, ако на някой му се струвам в повече или пък безмислени :)
Ползвам ги вместо… точка да речем - приключвам едно изречение и - бам! Човече :))

Но когато са едни такива дъъъъъъъълги: :))))) тогава явно наистина се хиля.
Виж, намусените - те също са вярни, дори и да не са с много вълнички след тях.

Плюс това, аз ако се обиждам, обикновено си казвам :))

Ей това не му харесвам на интернет - общуването… трябва да обясняваш кое какво значи, иначе всеки си го насосва както му е кеф - и варианти винаги бол !
Мерси за разясненията :)) .

@XYZ
За малко да те пропусна… поздравления за добре изказаното мнение. Споделям го на 100%, само дето не можах да се изразя толкова добре, а се впуснах в анализи на ревността :))

Знам, Вес, кофти си е понякога, като не можеш да видиш директната реакция на този срещу теб, уви, по-бърза ни е тази комуникация, в някои случаи и единствената :)

Тъй че… да положим основите на някакво доверие и от време на време да се информираме относно това, какво значат написаните от нас думички (или емотиконки) :))

Не е кофти понякога …кофти е винаги - лишен си от сетивност изцяло, а пък сетивата и невербалният език хич не са за подценяване,ама здраве да е :)
То тук въпросът не опира толкова до доверие,колкото до познаване на събеседника.Но както сам каза, в доста случаи това е единствения вариант за комуникация.
Тъй че все някак ще се разберем ;)
Е па в краен случай, ша фърлим един боб :))

Трудно почти невъзможно е да разбереш другия ако не си бил на негово място. Комуникацията трябва да е искрена, за да се разбере контекста. Вие казвате истини, това ми харесва.

Аз боба днес не го хвърлях - изядох го! И да ти кажа много добре си ми дойде! Мммм, хубав обяд беше, хихихи! :)))

Ша стоиш тогава в неведение, бате - изеде матриала и сиганката няма как да ти предскаже бъдещето :P

“Не е кофти понякога …кофти е винаги - лишен си от сетивност изцяло, а пък сетивата и невербалният език хич не са за подценяване”

За сметка на това тук пък ти се изостря мисълта. А тя е нещо, което при директен контакт много лесно и много често остава на заден план. Щото да си сетивен и невербален хем е куул, хем е по-лесно.

Има и такива, дето си съществуват само сетивно и невербално… ;-)

Ако трябва да се върна към темата: ревността е точно такова състояние - много сетивност, много невербалност, нищо друго.

Веднъж ме упрекнаха, че като се подлагала на анализ, ревността губела чара(?!!) си. :-D

o_0

Толкова е хубаво да демонстрираш ревността си…
Толкова е прекрасно, че във един момент започва да става по-интересно от есенните серенади пред езерото със лилиите на бутилчица божоле и прочие. Не се сещам за случай да съм се запознал с някого посредством репликата: “Ревнувам те!” - но после… Тоест, идва след време. След пастичките, тортичките и лимонадата* във “Пчела”. Трябва да мине време. В следващия епизод.

Какъв, тогава, е смисъла да си останат сбутани в болното подкожие и да сърбят, и да сърбят? Ползвай си го…

—-
*или боза, във Пчела сервираха универсално мегапрекрасна боза!

П.П. Ревността е като боя - изгражда…
не да разгражда…
тоест, може и да разгражда…
но жалко за шегичката, която всевластните си направили със човека като го дарили с трите сестрици: съвест, ревност и гузност

vlad :)) перефразирането на изказването от Даскала, но за ревността, много ми допадна :) Рано, рано - усмивка, хахах!

Но живота е надежда, вяра и любов. Има в нас ревност, защото съществува любовта. Съвестта е нашата мярка. Гузни сме защото не сме съвършени. Не трябва да сме гузни защото ревнуваме, а да сажаляваме, че не можем да променим ревността. Борете се за любовта, така ще преодолеете ревността. Тя не е от възвишените чувства.

Ей…супер як пост! Спомням си - ревността и изневярата са свързани със свръх силен коктейл от емоции, които замъгляват възприятията, изострят вниманието, ръцете ти се изпотяват, полазват те студени тръпки и хем те има, хем те няма когато ровиш из пощи, телефони, писма, бележки…… и си казваш - това което виждам не е ситинско!
Правих го много дълго и много успешно - сега мазохистчно си играя на чувство на достойнство, придружено с репликата - bye-bye baby!
Хората не знаят как да изневеряват а и рано или късно винаги се изтропват - дали ще почне да се бръсне преди работа, или ще носи по-ефирни сатенени рокли. Истинската изневяра е това да си помислят, че си МАМА или ТАТЕ и им забраняваш да си играят с приятелчетата(на чичо доктор).
Е МАМА я няма и ТАТКО не търпи свински номера:)
След като открих, че нямам нужда да ми се потят ръцете и сърцето да ми се качва в гърлото от глупости, открих колко е хубаво просто да си врътнеш задните части и да забравяш да си вдигаш телефона:)
- Може да не го искат, но само кажи че не може!

@Тиамат: “…Може да не го искат, но само кажи че не може!”
Та това е водещия слоган/девиз/мото на всеки българин. Какво приказвам аз, та това е движещият механизъм на цялото българско общество. ;)
Веднага следва: “Кой бе, аз ли не мога да го направя това? К’ви са тия да ми забраняват, бе.”
И се почва една… “мУтна и кУрвава”, както казваше една позната. Да не си насреща. За отрицателно време се свършва точно това. Понякога си мисля, че може да се използва като начин за просперитет на България като цяло. :-)

Не е точно по темата, но може да предизвика някои интересни мисли:
Официално: Кучетата изпитват ревност

Супер по темата си е :) Може да изходят някои странични разсъждения, които да ни помогнат после да в разрешаване проблема с човешката ревност! Кучетата често по характер си приличат на хората, нали?! :)))

Ревността ме кара да се чувствам жив. Усещам се слаб ако ревнувам. Затова обичам на инат и продължавам да се изграждам душевно.

Значи? Ревността е навързана с егото, силната любов и егоизма (повтарям се) :)

Значи ако правехме повече компромиси със и за себе си, нещата май нямаше да са толкова напрегнати. Уви…

Е, май без напрежение уви - не може. Натам се губя, не знам как да се изразя… ще помисля.