“Don’t be dismayed at good-byes. A farewell is necessary before you can meet again. And meeting again, after moments or lifetimes, is certain for those who are friends.” Richard Bach

Аз много вярвам в тези думи…

Звучи добре!
Но написаното от мен е по-скоро обратната гледна точка. За която никой не мисля, че отделя време.
Всички оплакваме и се жалваме, а какво е от другата страна? Отделилия се от живота, стоящ сам?! :)

Хм, да знам… мислила си съм го и това… Колко ли е гадно да си отидеш млад и да трябва да чакаш всичките си близки и приятели, да ги гледаш всеки ден. Трудно е и за двете страни,това е истината.

Мен ме побърква мисълта за следващите 20, 30, 50 години без човека… мисълта, че дацата ми няма да го познават… Много е сложно, а писането го прафанизира, честно казано… Затова аз се осланям на думите на Бах, а те важат и за двете страни.

Това е хубаво, откъде е?

Благодаря ти!

не е възможно да е самотен на оня свят е много по пренаселнено от на тоя - там трябва да има и други роднини

>”а какво е от другата страна”

А има ли друга страна?
Според мене не.

Именно, интересен въпрос. Има ли ;)
Ти смяташ, че “не”. Аз пък не спирам да се колебая…

I az ne spiram da se kolebaia i da tursia dokazatelstva…A bi bilo tolkova hubavo…

Прочетох някъде следната интересна мисъл:

“Ако не можеш да намериш истината там , където Си,
къде другаде смяташ да я търсиш?”

“Не трябва да скърбим за мъртвите, а да се радваме за тях, защото станали са част от Силата” - така казва Йода(Star Wars). Християните признават съществуването след смъртта(ако не слушаш - бегом към ада :) ). И при исляма е така(заради тези хурии, колко ислямски камикадзета има…). Будистите(Zelengorova и аз харесвам Дзен ;) ) смятат, че една душа се преражда много пъти, като със всеки живот се “учи”, докато стане готова да отиде при Буда и достигне нирвана. Накъдето и да покледнеш, всяка религия казва, че смъртта не е края. Ако пак прибегнем до любимата ми квантова теория, след като има паралелни вселени, не може да няма аналогична съвкупност и от “другата” страна. Нали нищо не се губи, само сменя формата си. Всичко е в кръговрат и е взаимосвързано. При будистите основните начала Ин и Ян се преплитат в кръг. При Дзен, основния символ на пустотата е кръг. Значи ако вземем животът на една душа(основната част в триединството “човек”) с всичките й паралелности, за едната част от кръга, то другата част е след като душата се освободи от материалната си обвивка наречена тяло. Т.е. смъртта е преход към “другия” тип съществуване на душата. Най-близкото състояние, в което човекът се доближава до вратата към “другия” живот на душите е съня. Затова насън се получават посланията от душите, които са от “другата” страна. Това е моето разбиране за Живота, Вселената и всичко останало… А както знаем, отговорът е 42 :)

много минорно звучите всички!смърта е като мухоловка,към която се стремим цял живот.края на едно ново в играта на живота ни,преди да минем на по-горното ниво.колко по-ясно го е казал пънк гения на мисфитс в песента им last caress:

I got something to say
I killed your baby today
And it doesnt matter much to me
As long as its dead

Well I got something to say
I raped your mother today
And it doesnt matter much to me
As long as she spread

Sweet lovely death
I am waiting for your breath
Come sweet death, one last caress

“Липсвам ви?! Не колкото вие на мен”
… Нямам думи просто … Всички оплакват, но повечето мислят как ще живеят занапред (разбираемо е, то и аз не виждам как). но малко са тези, които мислят как се чувства покойника …
Не знам дали има “нещо” след земния живот. Ако става дума за мен предпочитам да няма. То и замния живот е безсмислен. Единственото, заради, което ми се иска да вярвам, че има отвъдно е заради хората, които вече не са сред нас. А за тези, които са живи - надявам се още дълго да са, колкото и хубаво да е “там”, както и да са здрави и щастливи. Поне да не тръгнат преди мен.

“В денят на мойта смърт не искам плач.
И не пишете никакви хвалебствия.
Не казвайте-такава беше тя.
Не ми носете хляб. И цвете.
В денят на мойта смърт не съжалявайте.
Не викайте до Бога. Не кълнете.
Не се сърдете. Не изпадайте в тъга.
Не искам прочувствени слова над гроба.
Не искам сълзи, нито топли думи,
истерии и празнословия.
Не плакахте, когато бяхте с мене
не ме изправяхте, когато бях прекършена…
и все едно ми е
дали
ще плачете тогава, когато дойде моят свършек.
Изпивахте ме - имахте ли жажда.
Изяждахте ме - гладни или сити.
Оставяхте ме празна, смазана,
изписвахте ми веждите, очите
В денят на мойта смърт
любимите
ще стискат нервно дланите и ще преглъщат.
Безпаметно ще се напият,
че вече няма кой да ги прегръща.
В денят на мойта смърт ще разберете,
когато побелея и притихна,
че не на мъртвите се носи цвете
И мъртвите не се обичат. “

Браво, на всички ви! :)

Zelengorova, както вече имах случай да кажа на Елфа - краставите магарета се надушват през десет планини. Така и аз ви надуших тука и взе, че ми хареса… :))
JustAFaceInTheCrowd, много е готино това, щом и аз с моите нелитературни наклонности го харесах.

justafaceinthecrowd, размаза ме … макар че, някак си не ми се вярва (поне не ми се иска), че това го мисли майка за дъщеря/син/съпруг и т.н. … просто мисъл …

:)

deni4ero, страшно много мъка има по тоя свят…и на мен не ми се иска много неща да са такива, каквито са :)).Хората с нормален живот често не осъзнават какво притежават, докато не се сблъскат с една подобна трагедия.Всъщност… всеки в някакъв момент е склонен да си мисли, че неговия живот е ужасно труден и уникален по своята трагичност, докато не надникне в очите на истинската трагедия.Затова, когато ме избие на драматизъм, периодически си припомням подобни неща :).