Упоменах, че предната тема, за да не се превръща в двутемие, може да се приключи :))
Те ви тук специален пост за изневярата, творете - нищо, че и там сте писали ;)

Малко внимание, моля! И повече примери от живота, хахха :)) кефят!

Хм, аз мисля, че трябва като кажеш нещо, да го изпълниш :) Т.е. ходи където ще ходиш, подишай чист въздух, пък се върни с качествено сортиран ферман :))

Не ми хвърляй 300 мисли, задавям се :))

Колко ми била най-дългата връзка - не аз съм зарязвал, мене са ме зарязвали :P Това не ме прави немоногамен, хаха!

Поемането отзад? - да
Поемането вагинално? - да
Свирката? - нинам и аз тука…
Обикновената целувка? най-голямата изневяра!
Масажа на гърдите? - ???? в смисъл? хората си ги масажират всеки ден в градския трансорт
Масажа на пениса? - горното важи
Цялостно галене на тялото? - зависи дали има чувства
Флиртът - пак

абе все е изневяра, ама ако има чувства към обекта, С който изневеряваш, този НА когото изневеряваш го боли повече…

А да те питам, ти предпочиташ да знаеш или да не знаеш, ако ти изневерят?

Предпочитам да насера някого до смърт, ако разбера :))) Това отговаря ли на въпроса ти?

ne

Въпреки цялото лай**** чувство, което ще ме връхлети, предпочитам да знам :)

@Zelengorova:
Верно много въпроси и размисли хвърли, ама дай да видим първо от предишната тема какво остана в завет… Аре да почнем от дефинициите :) Значи имаме двама души дето са се решили да се “обрекът” един на друг. Значи преди да започнат да обменят физически флуидите си помежду си, са минали през тръпката на влюбването(в една от темите имаше следното определение - “пеперуди в стомаха”, това яко ме изкефи :) ). Т.е. вече духовно са свързани. За тях другите не съществуват и не им обръщат внимание. Сега прескачаме напред във времето и сме в момента когато по една или друга причина(абе не ме кефи секса; абе той/тя не иска да прави това или онова; аз приказвам за класика, партнера за фолк…) единия или и двамата вече почват да се оглеждат наоколо. Ако причината е в “духовното неравенство”, тогава ако се намери “подходящия” индивид, може да стане тази ситуация - с един/една се чука, а много харесва. Засега е само влечение, а не любов. Тука обаче, според общоприетата дефиниция на понятието “изневяра”, никой не е нарушил нищо. И обществото е happy, че ти си негов пълноценен член(това се отнася и за жените :) ) и не нарушаваш обществения ред. Обаче, понеже човекът е любопитно, егоистично и ненаситно същество, значи драмата се развива, защото индивидът, който е намерил “по-подходящия” иска да продължи натам и ще се стигне поне до размяна на милувки, ако ли не и до секс. Тука вече, се започва с размахването на пръсти и с викове “разпни го” понеже вече е налице “издънка”. Поради егоистичната нотка в човешката същност, ние не можем да приемем, че могат да ни заменят. От тук идва и ревността, поне според мен. Значи какво се получава: 2-ма души духовно се “обвързват”(а не физически с верига един за друг), а пък “изневяра” е понятие за физическо действие. Би следвало “изневяра” да е случаят който казва Zelengorova - с един/а се чукам, а много либя. Това идва да покаже за пореден път, че светът в който живеем е супер шашав и неконтролируем и е много трудно, почти невъзможно да бъде дефиниран. Следователно не може да се даде точна дефиниция на духовно-физически свързани помежду си понятия(любов-изневяра), което показва, че няма за какво да се извиняваме/оправдаваме в случай на “изневяра”. Това води до извода, че приказката “любовта е измислена от комунистите, за да чукат безплатно” е с много дълбок житейски смисъл и трябва да се изучава във всички училища, в 12 клас, 2-рия срок.
:)

За много видове изневяра прочетох по-нагоре, ама нещо май пропуснах тази, която е в главата на човек. Скоро четох нещо много искрено, което с две думи казваше – ‘Всеки ден изневерявам и дори по няколко пъти’. Погледнато така звучи страшно, но като ти се усмихне някоя засукана мадама или някой приятен младеж ти направи комплимент, не си ли помисляш за обекта срещу теб със разни по-други мисли. Не храни ли това желанието ти, фантазията ти, а и вдъхновението също…

А, относно ревността – от мен да знаеш, много гадно нещо. Имам предвид тази болезнената, която те кара да се държиш гадно, да обиждаш без причина (това много боли), да ограбиш света на другия и накрая той да разбере, че човека срещу него е нищо повече от един истински враг пред портата.

Of, abe i az sum revniva - ne mi haresva, mu4a se da ne sum, ama ne mi se poly4ava, 4estno kazano… I za men pravilo e 6tom boli - iznevqra e! Ne mi pyak nadurvil li go e ili ne, svur6il li e, kvo e pravil… boli!!!

@legrandelf
Ако някога ти се случи да ти изневерят, по-добре да не разбираш. Чувството те убива, главата ти бушува по-силно и от океан, и не можеш да си намериш място. Аз лично предпочитам да не знам!

@si:
Честно да ти кажа, с една неофициална моя, имаше периоди на лъжи, шибни с други, още лъжи и като цяло… загуба на доверие от моя страна. И как няма? Много мразя да ме лъжат, чувствам се предаден и… съвсем се отегчавам. А отегча ли се, положението е много кофти! :)

@Събина:
Че боли, боли, я! Щот обичаме заради това. В другия случай ще ни е повече яд, отколкото болка, накрая ще претръпнем, ще станем по-вулгарни и ще си направим блог, в който да пишеш mindcrush-ове, нали? Хихихик!

@legrandelf:
тайно подозирах, че причината за тукашната ни “сбирка” е жена, но пък на мен ми харесва как се заформя “седянката” :)

@legrandelf
Ама естествено, че боли, не само боли ами направо те разкъртва… Пък и на мен все ми се случваше да разбирам случайно, например отивам някъде и хоп - нашия човек с някоя, е това направо ме разбиваше. Не студен душ, не топли вълни ама… и аз не знам как се нарича това. И затова май предпочитам да не знам. Дори само мисълта за това ме ужасява.

Kolko po-ulgarni mojem da stanem? Az za men si ve4e se pla6a, 4estno kazano…

Nai6 ot koga 6a si pravq blog, ama kato ne moga kato teb sama da si napravq i ne mi se zanimava s drygi hosteri…

@si, явно степенна на емоционална спирачка, зависи от това колко силно преживяваш нещата! Ако много рипа сърцето при такава гледка (гаджето спипано с друг(а)), значи или има много любов, или много емоционалност в натурата, или просто - желание за грандиозно преживяване.

Бляк! Не ме кефи…

@Събина:
Вулгарността май няма горна граница. За долна може и да има, но горна не вярвам.
Но пък не е нужно в блог тогава - пиши notes, като Жоро. Пак ще ти олекне, нали? ;)

Iskah da kaja cini4ni… za men tova za razli4ni ne6ta… ;)

Ти и предния път спомена, че намираш разлика. Ще я споделиш ли с нас (мен). Тъкмо да направя преценка, в коя категория съм в момента. И дали ще си планувам някакво преминаване (волно или неволно, няма значение) :))

mda, 6te spodelq na dylgo… no ne sega… :) na kratko oba4e ednoto e otno6eniq kum jivota, a drugoto stil na govorene… razbira se, otno6enieto kum jvota vklu4va i opredelen stil na govorene, no ne vinagi tozi, kojto pove4eto hora razbirat pod “vylgaren”, za6toto toj moje da e mnogo grozen…

PS: Boje, ako seksi kolegata mine o6te vednuj pokraj… ne znam prosto!

@Sabina
PS: Boje, ako seksi kolegata mine o6te vednuj pokraj… ne znam prosto!
За изневярата ли ставаше въпрос? :)))))

Кефиш ме, Събина… и ако имаш имен ден днес - Да ти е живо и здраво името, много усмивки и късмет!

@Zelengorova: (part II)
Взех си малко почивка, че много словоблудствах преди малко, а това не е характерно за мен, та се уплаших, но да продължим… :)
Значи лалто вече казах човекът е любопитно, егоистично и ненаситно същество. Любопитството е виновно да се стигне до изневяра(каквото и да се крие зад тази думичка :) ). Но пък то е виновно и за просперитета на света(или поне така твърдят учените-откриватели), значи не е чак толкова лошо нещо и е добре, че го има. Та да минем нататък. Няма да казвам какво е моето отношение към брака, най-малкото защото и аз съм женен, само ще спомена, че за мен е леко безсмислена институция. Но другите хора намират в това, нещо смислено, защита, спазване на порядки и други разни такива неща :) Аз не съм против това, харесва ми принципа “всеки да прави каквото го кефи, стига да не пречи на другите”. Но леко ми се натрапва идейката, че това “чудо на чудесата” е много яко свързано с егоистичността на човека. Сега, запознат съм с повечето теории за възникването на брака(съюза) между половете, включително и тази която казва, че пра-пра-пра-…-мъжът искал да има осигурено чукане, а пра-пра-пра-…-жената осигурена храна, та затова решили да бъдат обосебена двойка. Е мен, по ме кефи идеята за комуната, но то е явно защото съм евоюлирал вече или е от радиациата :)
След всичко премислено, май се налага повече идеята, че оправданията са заради нас самите, защото сме ненаситни и искаме още и още, че и да е различно :) Запознат съм с чувството, което се “загнездва” в такава ситуация и трябва да призная, че наистина не е “приятно”. Но когато “философствам”, стигам до извода, че човека като полигамно животно, изкуствено си създава “спирачки” да не прави разни “лоши” неща с други, когато уж се води в “съюз” с един. Вярно, че това според общоприетото схващане е лошо, но защо тогава човешката природа го позволява? :)
Държа да отбележа, че не приканвам никого към никакви действия и страсти, а само към размисли и споделяния при желание :)

@pa4ito:
Не знам откъде се появи, майн фройнд, но ме кефиш :)))
Със сигурност и Зеленгорова (а.к.а. Светла) ще ти се накефи. Всъщност, тя вече го прави, още от предната тема. Доста добре й репликираш.

Аман от заварки :))))))

@si
imam! Mersi!

@legrandelf:
Данке, за доброто посрещане.
Случайно попаднах от Чичо Гошо(гуугъла де) на една темичка тук, изкефих й се на макс и реших да се позапозная с нещата по отблизо. :)
Нали знаеш какво казват хората - краставите магарета се надушват през десет планини :)

Нахално ще се включа в темата,която аз лично си пожелах…с оффтопик :)
Елф,прощавай,но имам вопиюща нужда от помощ…тамън получих мисъл (от небето) и си надрасках първата публикация и ето че съм изперкала от яд,щото не мога да се оправя с пошлото табло за управление…разбирай,или блогът не знае какво значи “съкратен вариант за показване на публикацията”…или аз не знам какво значи…а целия текст да виси грозно на заглавната страница ме изпълва с мръсна ярост…
Ще помогнеш ли :(((

Ами пращай един мейл с адреса на блога и ще го оправим :))
Освен имейл, нещо друго за виртуална комуникация? :))

Ами прошепни си мейла и ще ти го пратя адреса…както и виртуалната комуникация,която ти е най-удобна?

п.п.Намерих профил в скайп,който забележително напомня за теб :)

Хайде де, чакам да ме добавиш :)) Някъде си, ако ли не, пощата ми е:

legrandelf[at]gmail[dot]com :)

Нека започнем отначало :-)

1. Какво би ви накарало да изневерите?

Хммм, ами…ако човек не е достатъчно задоволен сексуално според мен би изневерил - чукане -да - но дали си заслужава или как се чувства човек след изневяра - това вече е персонално за всеки отделен индивид. Може въобще да не се появи чувство на вина (малко клиширано, но който както си го направи, всеки си има мироглед и пречупва нещата през собствената си призма).
Или може би, би изневерил само защото иска да отмъсти на партниора/ката си (имам приятел и приятелка, които са изневерявали само заради отмъщение), причини много..желание да има, повод все ще се намери :-).

С колко бихте го направили?

хихиих..смятам да не коментирам този въпрос, надявам се, знаеш отговора :-Д

Колко далеч бихте стигнали?

Разбира се, че до край :-Д

Ще се прикриете ли?

Най - вероятно да ще се прикрия, не бих се горяла със постъпката си.

Как бих се прикрила: може би ще се затворя в себе си, докато бурята вътре в мен около изневярата утихне..не знам…

Ще си признаете ли?

Не. Знам, че ако изневеря и партньоа ми разбере ще го нараня много, а аз не желая това. Бих признала само ако го правя за отмъщение, защото нали отва ще е целта на изневярата.

Ще ви хареса ли?

Ами ако чукането е яко…дааааа..аз по принцип не винаги мисля за последствията от действията си :-Д…бих се насладила на момента на изневяра и до там :-Д
Ще ми харесат…10-те секундното удоволствие и релакса след това :-ДДД..дамм

Други въпроси мили ми Марти?

че само сексуално незадоволението ли би ви накарало да изневерите, бре, чета? (не четох всички коментари, ако някъде е споменато, извинявам се)

амии..не точно, нотова е един от вариантите :-)
Мен лично може да ме накара да изневеря ако срещна човек, който може с един поглед да ме накара да се подмокря :-Д…тогава със сигурност ще съм склонна към изневяра..
Но всъщност всичко зависи от обстоятелствата..трудно е да кажа..

Дали бих изневерил?
Зависи. Най-вече от това колко държа на жената насреща. Не задруго, а защото ако лапна сериозно, не ми е до изневери (и тя странно не ми и омръзва). От друга страна, като ми омръзне, не изневерявам - директно късам. Просто не обичам да си губя времето с човек, който вече ми е без значение.

С кого?
Еми… много ясно, с готината колежка, с мадамата в трамвая, която ме гледа така, че колената ми омекват, със старото гадже… (впрочем ето ти въпрос - изневяра ли е, ако преспиш със старото гадже, докато сте скарани със сегашното?). I’m not easily distracted, I’m regularly thinking about pussy…

Бих ли си признал?
Категорично не. Ако тя сама разбере, няма да отричам или да се правя на идиот с клиширани фрази. Но пък ако не разбере… толкова по-добре.

Ще ми хареса ли?
Стига да не ме тормози прекалено досадният глас на съвестта, определено. Няма лошо в секса, стига да няма емоционални терзания…

Ще се прикривам ли?
Малко поотминах тази възраст, когато си давах подобен зор да прикривам това, което правя. Едно време се фуках, че съм по-потаен и от партизанин на разпит. Сега по ме е хванал мързелът, разчитам и половинката да я мързи поне толкова. Щото ако по-малко я мързи, току-виж не си допаднем :)

Абе в общи линии след една 5-годишна връзка, в която тя ми [censored] майката от изневери, а аз бях луд по нея и страдах като айде да не обяснявам, преболедувах ревността и развих имунитет, така че напоследък съм яко безразличен накъм чисто секс-кръшкането.

Макар че пък в момента съм без сериозна връзка от… чакай да помисля, май от 6 години? Така че може би мнението ми няма чак толкова голяма тежест :)

Много пълен и готин коментар. Готин ли? Всъщност, започнах да го чета към 3 и половина тая сутрин, но заспах… пияница с пияница! Те така бе, заспах. Но сега на свежа?! глава го прочетох и… ти благодаря за изчерпателния коментар. Винаги е удоволствие да чета написаното от теб!

А на това:
“I’m not easily distracted, I’m regularly thinking about pussy…”

се смях така, че май съседът на първия етаж се събуди, хахахаха :))

И не е вярно, че мнението ти няма голяма тежест.
Има и то ГО-ЛЯ-МА! ;)) Продължавай…

az sam izneverqval vednaj kofti slu4ka nqma da si spomnqm podrobnosti napravih go za da prekasna edna ma4itelna vrazka 6Tot madamata ne 6te6e i ne6te6e da si tragne /spored men edein maj na mqst moje da bade 6tastliv s edna istinska Jena a s 5 samo ne6tasten

Той примера си е много хубав, Зеленгорова :)
Натюрел и баш какъвто трябва да бъде.
Проблема е че не само такива путкоподатливи типове се връзват в изневери.

Просто този пример е такъв. И няма значение, колко му е голямо… BMW-то на оня. Явно пишката не е достатъчно голяма, та тая освен близане на сламка има нужда и да върти някакъв геврек (което ще й е персона нон грата знак за следващия минетчия).

Както и да е :)) Хубав пример, но за дисциплината, тъпотията и курвите ненаситни, които с 10 мерцедеса ще им е малко да ги погребеш… друг път :))

Хе-хе, това вече не е изневяра, това си е направо система, начин на живот(живот на екс). Таз мацка може спокойно да започне работа като ръководител полети на летището и съм убеден, че няма да блъсне нито един самолет :))))))
И аз съм виждал няколко такива мадами и всеки път се замислям как след известен брой години ще им е мнооого кофти, когато “премине” обаянието им.

@pa4ito:
Честно казано, аз НЕ бих й поверил контрола на летищен терминал! Не бих рискувал с толкова много хора (нищо, че ние си имаме 1 самолет само, или са 2).

Живот на (с)екс, звучи добре - ама според мен е на 300% засмукване от световния живот. Бахти компенсацията трябва да има от другата страна, за да се балансира това… бохемство!

Прав си Елф, но ако е вярна квантовата физика, значи има паралелни вселени. В епохална публикация от 1957 г. математикът Хю Евърет, който по това време е все още студент в Принстън, показва как квантовата теория предсказва, че една отделна класическа реалност би трябвало постепенно да се раздели на отделни, но едновременно съществуващи области. Значи в някоя от паралелните вселени, мадамата може да е монахиня :))))

Zelengorova, разказваш интересни истории. Имаш черпене от мен, ако продължаваш да ги споделяш с нас. :)

Аз какво да направя, че да получа почерпка?! :))
*мигам на парцали, невинно*

Ти вече си я изкарал със замисъла и създаването на това тук :-)
P.S. В унисон с една от темите тук, искам да отбележа че съм напълно осъзнат хетеро сексуален индивид и горното не трябва да се приема като нещо с различен подтект от това което е написано :-D

Знаех си, че съм на борда с почерпките, но трябваше да се подсигуря :))

Защо пък наем :) Стига си ръсила пари за “глупости”!
Пускам ви аванта тука, вие се чудите как да си платите! Аман ;)))

Моля! Пак заповядайте, щом ви е сладко да си пишете тука ;)
Всички вие, които така хубавко си списвате приятни коментари под моите теми!

Съвсем случайно попаднах тук докато се чудих как да се разсеям от понеделнишната скука. :) Страшно много ми харесаха темите и коментарите, които се разразяват след тях и най-вече това, че тук изчетах много коментари и в нито един, нито за момент не видях колебание в увереността на тези които ги пишат, че когато сочиш някого с пръст всъщност сочиш самия себе си.(мое усещане, с което не искам никого да обидя, а точно обратното)
Темата за изневярата е спрягана на много места и по много поводи, но дискусията, която видях тук за първи път ме увлче толкова много, че не усетих как ми е минал половината ден и няма и помен от понеделнишната скука :)
Невероятни коментари и невероятни истории. Поздравления на всички. Супер сте!

Ха, добре си дошла, Силвия (Сисчо) :))
Радвам се, че намираш забавление тука - чети, радвай се, пилей време, пък като ти писне - вземи да поработиш :))

Поздрави!

Значи какво се получава на практика: с повечкото мангизи идва и снобарското самочувствие, че всичко се “оправя” - кое с пари, кое с много пари…
Излиза, че изневярата е тясно свързана с парите. Е да, ама има случки и когато не е свързана с тях. Т.е. изневярата съществува във всички възможни случаи. Значи е естествен придатък към нашия живот. Което идва да покаже, че нейното отричане е вид цензура. Демек, изневерявай народе, не било грешно. ;-)

Всичко е въпрос на успокоение на съвестта :) Не малко пъти съм го казвал, особено в случаите за изневярата. Не я подкрепям, казах също че подивявам ако аз съм с рогата, ама на… не може все ти да ги слагаш.

pa4ito: това е така - “Което не се оправя с пари, се оправя с много пари” :)))

А и честно казано, човека колкото и Лади да кара, колкото дебел, плешив и небръснат да е, като му се напълни кесията изпростява и от имане, се чуди какво да прави за разнообразие. Простичко!

Елф, вземи напиши нещо за ревността. Вчера четох страхотен текст по темата на Ролан Барт (в L’europeo) и твоята гледна точка ще ми е интересна, честно казано…

@Зеленгорова:
Не съм те и спирал, така че когато се почувстваш достатъчно топла за писане - заповядай, чакаме с интерес поредната изневяра в думи :)

@Събина, четеш Люропео?! Найс, найс!
Тема за ревността. Нека помисля. Хмм… права си, има какво да се каже - предвид какъв маниак съм, докато ревнувам момичето си! Ужас :)

Още малко и плакати ще направите с надпис:

“Елфе, пиши за ревността !”

ще дойдете в квартала ми и ще скандирате слогана на постерите, нали? Ще има и знамена, няма да млъкнете с виковете, докато не я напиша темата :))))))))

Няма лошо, звучи ми интересна!

Истината е там някъде. Живея с това, за което пишете. Харесва ми. Но голата истина затова е различна за всеки. Разбирам изневярата, тя има много лица. Всеки трябва да пробва, за да разбере. Ревността е кошмар, който трябва да се победи. Ако обичаш раждай любов и ако си достоен ще получиш любов, но не очаквай това. Всичко има цена, различна е разплащателната монета. Живота е всичко - хаос и логика, игра в която няма правила, но всеки индивид притежава своите карти - качества и несъвършенства. Ще продължа, когато поставя ред в мислите си за това. Благодаря!

Както неофициално обещах - продължението:

“Ревността като механизъм” :)

Хмм, Zelengorova, късно видях какво си ми написала и вече оставих “словоизлеяние” в другата тема. Не, аз по принцип съм “мирна душица” и не проповядвам революции. Е, не съм и пацифист… абе по средата съм. :-)
Понеже съм “човек на логиката”(баси, как звучи :-D) и стигнах до този извод по логика…

Любовта и ревността - това са родителите на изневярата. Но само в тях не може да се намери логика.

Тук можете да кажете много. Не се пестете, говорете за човешката слабост. Умолявам всички, споделете мъдростта си. Така ще станете богати душевно.

@zelengorova:
Хората изневеряват защото им се живее. Така казват и мисля другите. Не мислят за партньора, защото са пропити от егоизъм. Егоистите са най-голямата част от изневеряващите. Другата част са глупави, а останалите чудаци. А за другите части не знам, не съм мислил, е и няма да мисля.

@admon, според мен изневеряват от любопитсво, а ревността е от егоизма. Всеки си мисли, че може да “мине метър” и да топне в кацата с чуждия мед. А и манталитетът, че чуждото е по-добро. И всичко се върти около любопитството - какво е усещането да си с друг/друга…
Интересен факт е, че дори Светата Църкава раздава т.нар. “индулгенции” - разписки опрощаващи греха, след определено заплащане. В това число се е опрощавала и изневярата. Е как да не я заобичаш таз Църква :-)
Древните гърци за тази цел са имали сума ти и богове: напиеш се - Дионисий виновен, вселил се в тебе; набиеш някой - Арес виновен, управлявал ти ръката; харесала ти мацка и се отдадеш на разврат - Афродита се появява на небосклона…
Значи, всяка култура оправдава това “действие”.
И кажете ми как да не се възползва човек, след това? :-)

Зеленгорова като се появи пак, ще ви дръпне една обобщаваща реч и пак ще ви даде повод за размисъл :)

@pa4ito:
Казах че им се живее. По нашия край казват кой не иска да живее - да умре. Любопитството е признак, че не знаеш. Да простиш е БОЖЕСТВЕНО, могат го само благородните души. Ситните, т.е. дребнавите, изневеряват (душички). Искаш да опиташ - добре, но прекрати текущата връзка. Достойно и прави каквото щеш. Или нямаш топки (КУРажа) да постъпиш правилно… или е по-лесно егоистичната?

@admon, малко крайно ми се вижда това, ако не искам да живея - да умра, защото утре като ми омръзне да съм мъртъв няма как да стана пак жив. А средно положение няма, та по-добре да остана засега в текущата витална форма на духа. Съгласен съм с теб, че човек трябва да може да си носи последствията от постъпките, но не ми е ясно(в чисто хипотетичен план), защо трябва да се прекрати връзката с някой, преди да имаш физическа интимност с друг човек. Аз съм за теорията, че физическата изневяра е много по-несъществена отколкото психическата. Не оправдавам никоя от тях, макар че преди време положих доста усиля да докажа, че човек сам си е наложил правилото за моногамия, при положение, че природата не го е създала такъв. Но дали е правилно, трудно може да се каже, защото за един едно е правилно, за други друго - всичко зависи от гледната точка, която се придобива отчасти и в средата, където е израстнал индивидът. Ако питаш хард-последователите на Светата Църква, трябва да се самобичуваме по няколко пъти на ден, за да сме съпричастни с Исус. А дали това е правилно…

@pa4ito:
Има мъдрост в това, което казваш. Да не нараним партньора дори ако го заслужава. Затова трябва да сме искрени. Не прави това, което не желаеш да ти направят. Иначе губи се красотата на живота.

@admon, както сам каза - да простиш е БОЖЕСТВЕНО, могат го само благородните души, поради което напълно подкрепям твоето изказване.

“Да простиш е Божестевно, могат го само благородните души…”
“Божествена” не съм, а “благородството” съзнателно ще си го спестя!
Защо ли?
Ами защото в повечето случаи даването на прошка се явява като “поощрение” за съгрешилия.
Разчитайки на твоето “благородство”, той отново ще си “греши”, а ти в стремежа си да достигнеш “божественото” ще продължиш да се правиш на благороден, без да осъзнаваш как те правят на глупак!
Мерси, не на мене тия…

@zelengorova:
Велика си с твоите мисли. Приемам те безусловно като мой духовен ВОДАЧ.

@zelengorova:
Разбира се, провокирах те с моя интелект. Превъзхождате ме в това. Постъпвам и разсъждавам почти така, както го написахте. Възприемам ви много позитивно в духовен аспект.

@zelengorova:
Невероятно прекрасно (невидимо тяло) притежавате. Обожавам това!!! Държа да бъда правилно възприет от вас.

Явно имаш общо с изказването му :))

Само да подчертая :))) Това не е КРЪЧМА…
Гостилница е! :)))))))))
Хахахахаха…

:)) Гостилницата е място, където ми харесва.

@zelengorova:
Приемам ви съвсем нормално като личност с впечатляваща духовност и интелект. Не зная дали съм благороден по произход, но това няма значение. Аз съм човек, най-възвишеното творение на природата. Реално съм спартанец, роден в земята на СПАРТАК, бунтовник по характер. Ще ми се да бъде Едмон Дантес, но уви… псевдонима ми е ADMON. AD - знаете противоположното на рай, а MON на френски “мой”. “Ад мой” - това е живота ми, непрестанна борба с всичко. Живот ли бе да го опишеш, написа един мой земляк.

Бла, бла, бла :)))
Пак успя да ме убедиш… само да не се съберем “алкохолици опиянени от живота” в тая квартална кръчма (и ту някъде зазвучава Ивана със “Заведи ме в някоя квартална кръчма…”) :)))

Личности като вас придават едно магическо усещане за това място. Където аз получавам опиянение. Де да можеше в живота навсякъде да се получава това усещане.

Аз като чуя гостилница и винаги си представям заведение, в което 3-мата мускетари(заедно или поотделно) прекарват весело свободното си време в стил “Дай ми гроздова, дай ми сливова, и две три бирички, но без мезе…”. Точно като във филма по бтв вчера(б.а. 14.12.2008) :)

кръчмата е еволюирала гостилница :)
всъщност в гостилницата май е можело и да се преспи, сам или с някого… ;)

Аз може ли от време на време да си подремвам :)
Нали няма да ви обидя, вие си имате пълната свобода да се забавлявате и без аз да се навъртам наоколо ;)

Много обичам да заспивам, докато някой си бърбори. Пък и ако камината в кръчмата още гори (искате камина, нали) и от време на време се чуват някакви остатъчни наздравици в опитите да се доизпие пиенето… ехаааа… трябва да помисля над въпроса, кога ще я направя тая кръчма реалност!

Zelengorova: …ако продължа посоката на мисълта ти, всъщност превръщаме недостатъците на кръчмата в предимства…
А нима това не е целта на заниятието ;-)
Елфе, можеш да подремнеш спокойно, ние обещаваме да не злоупотребяваме с дъбоките винени запаси на тази хубава гостилница. Всъщност това понятие винаги ми е харесвало много повече от понятието “кръчма”. Може би защото в кръчмата понякога има неслухоприятна за мене музика :-)
И като стана дума за винце, тука нейде мернах едно маврудче от 18.. годинка… Зеленгорова, ти ли го скри? Дай да си го поделим деее… :-D

В моята кръчма (или гостилница) от ОНАЯ музика не пускат. Т.е. аз не пускам :)
Нямаш грижи. Оставете малко маврудче и за мен, все пак ще се събудя жаден по някое време, хихихи.

“Горчива луна” (1992)
———————————

Колко дълбоко в теб може да проникне ножа на режисьорски дух в ръката на Роман Полански?
Не знам колко дълбоко, но определено е ужасно силно. Ужасно - почти колкото кървавата 1969-та, когато бандата на Менсън убива съпругата му.
Но… има едно много голямо “но”… психологическата зависимост от творческия ултиматум наречен “Горчива луна” се превръща в очерк на човешката антипания към съвършения егоизъм.

Какво казах току що ли?

Това беше поредица от думи - не я разбирате. Шегувате се на ум, защото си мислите, че и аз не я разбирам. Но точно такива изречения се композират в съзнанието ми сега - 15 минути след като финалните надписи на “Горчива луна” изтекоха от екрана ми. Заедно с тях и… очите ми. Предадох се на човешката слабост. Не, не плаках. Слабостта и очния теч се свежда до емоционална зависимост. Инстинкта ми към разсъждения на коварни теми, засягащи човешките взаимоотношения е по-силен от което и да е друго чувство заложено в особата ми.

Нещо ми става, горчи, по-горчиво е и от луната на Полански.

Какво толкова ме жегна? Мен, познавате ме, поне знаете какво говоря и вероятно си мислите, че няма какво да ме изненада.
Не е точно изненада!

Някакъв глад, жажда и цялостно желание за мисъл. През последния месец гледах малко филми. Като цяло спрях и списването на “знаете-кое”. Някак си… някак си!
Но сега, това е първото ревю писано от мен за последните, хм, 3 месеца (почти).

Когато видя Хю Грант и Кристин Скот Томас се сещам за “Четири сватби и едно погребение”. Но луната на Полански е две години преди това.
Там някъде, до тях, застават Питър Койот (който винаги ме е увличал с присъствието си на екрана) и непознатата за мен Еманюел Сигнър (вероятно не произнасям името й правилно).

Заблудата с тези двамата кокетничещи англоговорящи с натъртващ акцент ме накара да се смея в началните 15 минути от филма.
Защо?
Бях в пълно невидение. Изобщо, ама изобщо не знаех какво очаквам от тоя филм. По-добра от тая изненада - здраве й кажи.

А какво видях?

Докато тръпнех по време на разказите на Койот към героя на Грант, в мен бушуваха мълнии от страст и ревност. Някаква неописуема завист в описателните любовни спомени. Може би щото онзи играеше писател, а аз се правя на такъв. Правя ли се? Да не говорим, че парижанската им клиширана любов и ескалираща зависимост взимаше неподправено реалистични върхове, което само ме радваше.
Постоянно чаках някакъв сериозен крах, нережисиран, тъй като Полански обича да си играе с публиката. Е не толкова колкото Милош Форман, но пак - държи да ти съсече главата в някой момент, преди финалните надписи.

Какво имаше под сиянието на горчивата луна?

Имаше една брилянтна история! Много! Свети! Още блещука!
В нея, преплетени един бохем, абсолютен чукащ мъжки индивид. Една нимфа - неоткрита, прекрасни очи, готини малки гърди, голям задник.
А между тях, благодарение (или за нещастие) - един билет за градския транспорт.

Феноменално.

Музиката на Вангелис ме жегваше всеки път, щом нотите й достигнеха до ушите ми. Едно такова, приятно галене на мозъка. Колко често усещате филм, който да си играе с вас? И това още преди да се е разкрила някаква значима част от него? Не са много, повярвайте ми!

Съвършенството на сценария е базирано на естествените точки, до които се допира. То е… взаимосвързано.
Леки отношения, имам предвид, нормални. Могат и на вас да ви се случат. И не е нужно да сте в Париж.
Леки, до толкова, че да те оглупят в началото. После започва едно катерене, катерене, пъхтене, нежелание за прекратяване… Зависимост! О, да! Прекарвали сте поредица от нощи, в обсебената си мисъл. Лицето ви тръпне, очите ви не спират да блуждаят, а пред тях… само един образ. На обсебващия ви обект.

След това тотемизиране - нещата се развиват с още по-голяма скорост. И дума да не става за прекъсване. Някои го наричат любов, други бърза афера с ужасно страстен развой на събитията. Кое точно е? Зависи колко циничен сте!

Но… в тоя филм цинизъм и вулгарност има… има и то много. Защо? За да направи историята по-реална. Пикането в устата на партньора е нещо съкровено. Не се среща често, освен на порнофилмите, ама там им плащат.

Кое може да накара Полански да създаде герои, които да преживеят толкова жестока зависимост?
Единствено, за да изгори съзнанието на зрителя! Бой с тоягата по главата!

Имаме любов! Имаме жестока изпепеляваща любов!
Достигането на върха й… води и до логичния финален старт за спускането. А то е голямо, с огромна скорост, а най-долу няма нито обезопасителни мрежи, нито очакван полегат склон, който да убие скоростта.

Потвърждение на “Не може да мразиш, ако не обичаш”. Много силно при това. Всъщност в един момент, действията на героите изглеждат повече от детински. Уви обаче, вълнението в гърдите е винаги правдиво. Защо? Защото въпросните герои, било то на 20, 30 или наближаващи 40-те, действат според интересите и най-вече ЗАВИСИМОСТТА СИ. А заради нея - определено вършат дивотии. Няма ограничения, забравя се що е да си зрял. Това се помни точно до момента, преди някой да те префасонира /ОБСЕБИ/ мисловно, психологически.

В началото се дърпаш. После се наслаждаваш, след това съжаляваш.

Някакъв фатален цикъл на фона на горчивата луна.

А дали има завършек, колко фатален и обричащо силен ще го намерите - зависи от вас.
Във филма няма видно заложени авторски тези /ПОСЛАНИЯ/ като “Не изневерявай”, “Не върши глупости”, “Не се влюбвай до полуда”, “Пази достойнството си”…
В един момент даже, цялата работа ми заприлича на “Елена в кутия”.
Не знам, чувствах се странно през цялото време.

А филма със сигурност си заслужава и най-вече… реже! Направо отсича!
Няма как сега да се изпикая дори, без да ми държи влага онова противно чувство на мерзка манипулация и човешки оглупизъм.
Фатално! Феноменално, но много фатално. А някой тръгнал да прави списък на човешките взаимоотношения.

Боже, такова нещо не съществува! Не просто е строго индивидуално, ами… във всеки един миг може да поеме нова, непредвидена посока. И това го прави най-опасно! Състоянието на непредвиденост. А другото, което го превръща в секира на съдбата, това е невъзможността за контрол над очевадните неща, които прецакват цялата ситуация.

В акъла на човек е заложено много. Правилния трик за контрола е… да се бръкне в това съзнание, по някакъв начин, и да се драска ли, драска. Това се повтаря, докато не стигнем до логичния завършек. А именно въпросът: “Как може да сме толкова алчни?”…

@legrandelf
Браво!

Хахахаххаахаха :)))))
Не съм виновен, че са ти бацнали интернета. А и никой не те пришпорва, мацо, спокойно, хахаха :))

Кълбета ще разплиташ, така ли?
Заповядай, разплитай на воля като имаш време.

Само едно нещо ме притесни:
“Този филм го приемам много лично, почти като “мой” - случи ми се, с малки и не толкова съществени разлики”

надявам се (силно) изключението да е това, че не си направила някой инвалид, щото много си го обичала, нали?

:)))

Чакам разфасовката на моето ревю, пречупена през призмата на опитната ти гледна точка!

Наздраве Ви, запразнуващи:

Christina Motta - Besame Mucho

Може да си мъркате, в което кътче на страноприемницата си изберете. Позволено е групиране. Без шушукане, само любовни стонове! Иначе - на сцената и ще пеете, колкото можете - толкова :))

“Горчива луна”, да това е горчивата истина. Голата реалност. Да оцелееш? Туй е въпроса, да бъдеш или да не бъдеш. Оцелял като душевен инвалид аз вървя напред, търсейки собственото си аз. Позволих си слабост, която ме направи силен. Но докога ще издържа, туй се питам?
Велики сте, карате ме да разсъждавам.

Искам ясно и отчетливо да се изведат под чертата трите най-корави оправдания :

а) Аз не исках да изневерявам, но ТОЙ ме тласна в прегръдките на друг !!! (често следвано от “разбирате ли, господин съдия”). - това оправдание върши от векове прекрасна работа за жените, които успяват дори в подобна ситуация някак си да припишат вината на партньора … и това заслужава само адмирации, защото не е лесно така да извъртиш нещата, вЕрвайте ми !

б) Не му изневерявам, а го сравнявам … така с право мога да му казвам “ти си най-добрият”, а не като вас - да лъжа партньора си … гнус ме е от вас, как го гледате в очите ! - коментарът е излишен.

Но най-вече оправдание номер едно на мъжката част - “Еми с`а … мъж съм” - и някак странно се разбира, че като си мъж - явно трябва да го вреш къде ти дойде, защото … е, мъж си ся.

—————————–

Когато сваляте порно, вие сваляте капитализъм !!!

Какви интересни оправдания :))
Подточка “а” показва някакъв вид слабост, или може би… глупост :) Ако наистина вярваш в думите си, докато го казваш пред съдията (а и журито, lol) :))

За следващата - по-скоро наглост. Не е като да сравняваш шоколади, ебаси :))))))

А за мъжкото оправдание - без коментар, тъй или иначе опрял ли е до изневери, няма да се стига до някакви емоционално самопризнаващи оправдания, които да “оправят” нещата :))

“Once a cheater, always a cheater” беше казала Рейчъл към Рос :)))

Аз спрях да свалям порно, щото… с тоз капитализъм до никъде не го докарах, хахахаха :))

не толерирам….и не прощавам изневярата….не изслушвам оправдания….не съм изневерявала, а след като аз мога значи и отсрещната страна може….като не може….отива при новогодишната заря….факт

а и забравих да кажа, че две години след това ближа рани и рева като магаре….но на третата съм във форма…ненужни подробности…но да не решите, че съм ебахти и железната….

Sky high на майната си, а? :))

Придобита железност, в резултата на изживяна драма ;) (нека я наречем драма) :)

Няма да те заклеймявам с каквото и да е определение, все пак споделяш :)
А и начинът, по който го направи, пръска решителност. Още една форма, улавяща първопричината за мнението/решението ;)

Sky high…

псулютно ша знайш :D