Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Когато дъждът се надпреварва със себе си

« публикувано на 04-12-2008 @ 9:43 pm »


“Un nuevo amor… Tanto Mejor,
Quisiera olvidar… Tanto lo mejor,
Quisiera vivir… Hay nada mas,
O si my way”
Gipsy Kings - A Mi Manera

Сигурно си виждала дъжд. Не може да не си!
Аз ти го показах, допреди това не знаеше какво е усещането
от падащи върху лицето ти капки,
които нежно си играят с всяка една извивка от красивата ти външност.

Показах ти го, а ти ме погали.
Прокара пръсти през мокрите ми коси, сграбчи ги.
Впи устни в моите, без да затваряш очи…
Предизвика ме и аз ти отвърнах, толкова топло…
че ти цялата заруменя, потрепери, отпусна захвата в косите ми,
отпусна се назад и знаеше че ще те прегърна.

Оттогава мина време, много време.
Но сега, докато през запотените мокри стъкла на автобуса
виждам размазани сияния от червени стопове на автомобили,
си мисля за теб… отново!

Гледам как капките нервно падат върху прозорците.
Защо нервно ли?
Писнало им е да бъдат утехата на небето,
неговото успокоение… писнало им е да са сълзи,
на едно такова силно чувство,
на такъв гигантски емоционален индивид… като небето.

Последния път, когато обърнах внимание на тези сълзи,
бях в едно кафе, до мен имаше чаша мляко с канела,
играех Crash Bandicoot, а зад мен група хлапета
толкова много ми се радваха, че се почувствах отново на 12!

Те се зачудиха, защо започнах да падам в пропастите
с всеки следващ ход.
Бяха по-заплестани в играта и от мен (дори когато бях на 12).
Защо ли?

Гледах огромния прозорец на кафенето,
навън валеше…
Върху стъклото по-изящен начин, с невероятен финес
се спускаха множество капки.

Една подир друга, гонеха се… не спираха да се състезават.
Кому беше нужно това?
Опитах се да направя форма от вадичките, които преплитаха в ход.
Не се получаваше.

Тогава затворих очи и си представих лицето ти.
Видях го, разбира се - сърцето ми може да е заключено за спомени,
но съзнанието ми… не подлежи на такъв контрол.

Отворих очи и сълзите небесни, вече дирижираха твоята красота,
върху този огромен и студен прозорец.
Но това ме накара още по-добре да запомня момента,
защото противно на студа… ръцете ми бяха топли.

Както сега… дори не знам къде съм,
но не спирам да флиртувам с капките по стъклото.
Те са твои - ти плачеш,
а заедно с теб… мога и аз!

четвъртък, 4-ти декември, 2008 година, гр. София,
Някъде по бул. “Евлоги Георгиев”, линия 72, 19:40

« подобни cynical speech, mindcrushing art, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Lady Frost @ December 4, 2008

:)

2. æren @ December 4, 2008

“Те са твои - ти плачеш,
а заедно с теб… мога и аз!”
Така е.

3. Viktoriya @ December 4, 2008

Mnogo krasivo!!!

4. trakatumka @ December 4, 2008

:)))))))))))))))))))))))))))))) Този пост предизвика няколко мълчаливи усмивки.:)

5. legrandelf @ December 4, 2008

Благодаря, момичета!

И Ваньо! :)))))

6. вили @ December 5, 2008

Абе, ти спирачки нямаш ли? Два- три дена не съм влизала и цяла камара статии пак си насвяткал! Кога ще наваксам? А вече и ми се спи ;)))
Пак си влюбен!

7. legrandelf @ December 5, 2008

Уж имам, ама понякога прекалявам :)))
Вили, това че имаш да наваксваш не е мой проблееееем! :)))))))

Пак ли съм влюбен? Или още съм влюбен? Кое е правилното? :)

8. вили @ December 5, 2008

Май още, но не смея да гадая! Звучиш влюбено и това е хубаво. Нали знаеш, че мисля за теб и искам да си щастлив, влюбен и обичан :))))

9. legrandelf @ December 5, 2008

Ихаааа :))
Много се радвам, че мислят за мен, и това че искат да съм щастлив, влюбен и обичан :)

10. si @ December 5, 2008

С нетърпение чаках да видя как те е вдъхновила чудната буря. Бях сигурна, че ще има пост да чета и то какъв…
Както винаги прекрасен :)

п.с. Ей, много сме тия, дето мислим за теб и искаме да си щастлив и обичан, да знайш ;)

11. legrandelf @ December 5, 2008

Три пъти ура за фенките, желаещи моето щастие, влюбеност и обич :))

12. pa4ito @ December 5, 2008

@Елф:
приятелю(не се познаваме ама се надявам, че мога така да ти викам :) ), на мен ми се струва, че малко тъгуваш за миналото… Има една стара източна поговорка(падам си малко по дзен, ама само малко) - Щом още си мисля, че не трябва да мисля за теб, значи си мисля за теб. Ще трябва да спра да мисля, че не трябва да мисля за теб!
Малко е объркана, но на мен ми е помагала… :)

13. Sys4o @ December 8, 2008

Дъждът е невероятно красив във всяко едно отношение.
Едно от най-хубавите и невинни изживявания които съм имала е да се разхождам под дъжда. Без грижи, без хора, без пошлост, без никой и нищо.
Само аз и дъжда.
Една неповторима интимност, която никой не може да наруши.
Това преживяване зарежда неворятно с енергия и при всеки удобен случай го изживявам наново и наново. ( е, всичко е много хубаво, ако не броим варненския вятър през зимата :) )

14. legrandelf @ December 8, 2008

Точно така, неповторима интимност е това с дъжда ;)
А! Не е хубаво Варна през зимата+дъжд+вятър - опасно ми звучи!

15. ѣрен @ December 9, 2008

“А! Не е хубаво Варна през зимата+дъжд+вятър - опасно ми звучи!”
Ако в горното уравнение заменим “Варна” с “Бургас”, то резултатът би бил *ОТВРАТ* :P

16. L. @ September 12, 2009

Like it..! :)

треперливостта и простотата

17. alish @ January 9, 2010

Плаче ми се чак… а аз обичам дъжда. Дъждът винаги ме е карал да се смея като идиот. Та така… прекрасно е.
И между другото се онесох и започнах да ровя из доста стари неща, даже от когато те четях редовно. Просто явно съм пропуснала много. Това няма значение де, винаги мога да наваксам, а и ти няма да ми се сърдиш… много. Нали?

18. silverlining @ July 22, 2010

помня когато дъждът в очите на едно момче отмиваше малко по малко образа на едно момиче
аз стоях отстрани и не разбирах

изобщо не проумявах как са възможни такива неща

и сега на толкова хиляди години живот отново не проумявам
стоя отстрани и гледам как дъждът в очите на едно момиче бавно отмива образа на едно момче

Приятелю, спри!
Такива неща не са възможни!

« Бял съм, ща во(ж)дя Ангелски оргазъм »