Хубаво и тъжно,Елф… :(

Pak uspq da me prosylzish..

Знам… Но няма да ви се извинявам за това :)

И на всичкото отгоре заглавието е на любимата ми песен…
Ух,Елф,пак успя да ме докоснеш.В момента преминавам през нещо подобно…по-точно има вероятност да е нещо подобно-и току-що прочетох опасенията си,колоритно описани от тебе :))) !
Светът май не е чак толкова,голям,а?..
And it’s hard to hold a candle
In the cold November rain…

Мда, макар че от един месец насам кината друго зоват: “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” :))

Мда, страхотна песен! Разбира се, не знаех, че ти е любима, но… то толкова прилики, след като и на мен ми е любима - хоп!

Спокойно! Заеби опасенията, или поне не ги слагай на първо място. Ще се разсеят. Според мен и това, както и всичко друго е на приливи и отливи. Ама много време отлива…

Мхм…дъъъълъг отлив и при мен.Само дето хората се променят,докато взаимоотношенията им си играят да преливат и отливат.И ако не следиш кратинката добре,в един момент се оказва,че това,което си приемал за нормалната,обичайна закономерност,всъщност е нещо друго.

А пък знаеш ли,есенно-зимното време е пиково за депресантски настроения,в следствие на които си внушаваме разни глупости…

Истината е някъде там :)

Затова гледам да не си внушавам разни работа :) Било то и глупости или умности, к’ви ще да са.

Есенно-зимната… хах, това ми прозвуча като някаква модна колекция.

Пробвайте новите анти-депресанти, сезон есен-зима. Сезонно намаление за редовните клиенти. Присъединете се към тях и спечелете безплатна бутилка вино с тирбушон, за нова година… когато ще сте си сам(а) вкъщи и ще плачете по бившия любим!

Какъв черен хумор,хахахахха!Нееее,при мене работата е малко по-различна-не съм сигурна точно каква,но мисля,че е предсмъртен писък на умиращи чувства…от моя страна.Случвало ли ти се е да усещаш как ония емоции,които са придавали цвят на живота ти,се сгърчват и умират бавно,мноооого бавно…а ти да се чудиш защо,по дяволите,защо??

За да не дърпам дявола за опашката, се базикам с него в лицето му :)) Това оправдава черния ми хумор, хехе. Освен това жестоко ми се пикае, но не знам защо още не отивам до тоалетната.

Та… за чувствата, сгърчени и умряли. Абе аз затова не желая среща с въпросната сега, щото… може много яко да се разочаровам, та после хептен няма да се сещам какво да правя :))))))

Но конкретно, не съм чувствал обезцветяване на най-важните усещания и чувства от живота ми (миналото)!

Това ако е писано за конкретна мацка, би трябвало да я разтопи!!! Обаче ти готов ли си да се върне?

Сефте я разтапям :) Но както и в горните коментари лъха, много някак си не ми се ще да се връща :)
Сигурно по-добре ще е, да си остане там където е сега. И да не ми се вярва, нещата са се променили. Няма място за вероятно, надявам се и разни такива :)

Литература…

Тъй като сме на дъждовна вълна, а мен ме изтряска сантимента, ще поздравя Елфа с една моя също много любима песен (с извинение,че ще трябва да ходи след мен да ми “поправя” поста:))
Billie Myers - Kiss The Rain
Дъждът си е дъжд…ние си избираме как да гледаме на него обаче :))

Марти: Благодаря за поздрава! :)

При теб е дъжд. При мен е вятър и мъгла.
Стихиите са опасна работа.
Затова препоръчвам климатик и вода от чешмата.

Хубаво, красиво, тъжно, сантиментално, но… Както се казва когато се скъса конеца, за да го съединиш трябва да го вържеш, а възела винаги се набива на очи. Ще остане един хубав спомен след време, който ще топли сърцето ти заради преживяната емоция! :))))

Не ми се пие вода от чешмата, Blondie 2 :))
От 5 години не я консумирам. Ама на фона на другите стихии, може пък да не е толкова лошо :))

@вили:
Мдааааам :))

Пишеш наистина невероятно чувствено :) …

Много благодаря, Дени :))
Ще продължавам тогава!

ММ скоро може да наваксам с четенето на всички истории. Тази е една от многото, които ми допадат. Бравос май френд

А и като знаеш кой е роден през ноември… :)

хах лелииии. стига е :))

ммммррр.. това май ми се нарежда сред любимите?

“Спомням си, как обичах да те галя.
Все още обичам.
Спомням си, как обичаше да ти шептя в ухото…
Все още обичаш?”

Много вълнуващо, наистина. Особено ми хареса обрата в диманиката и въпреки нея, последното изречение… то сякаш остави прозореца отворен, в случай, че вятъра на спомените реши да се върне и да погали героя… отново.
А дали ще продължи напред? Понякога се чудя дали човек може…