Виктория - пеперудка в цветовете на дъгата

« публикувано на 27-11-2008 @ 2:42 am »

В североизточната част на тази страна, зимата е по-топла и по-красива…
В момента един европейски град е много по-щастлив…
Името му е Виена…

Срещи… хората се срещат, хвърлят си погледи, гледат се и се подминават.
Срещи… виртуални срещи, четат си профилите, разглеждат си снимките…
и отново се подминават.

Но някъде там, насред цялото разнообразие, стои нещо непознато.
Може да си го срещал в реалното пространство, където x, y и z имат значение,
но да не си обърнал внимание.

Но в един не особено цветен ден, на един фонтан, под дъгата, видях кацнала пеперудка.
Поглъщаше цветовете на дъгата, която й правеше заслон,
поемаше от капките на водата, пръскаща наоколо…
хранеше се от енергията на слънцето и я разсейваше навсякъде около себе си.

Оранжеви багри… топли, разгръщащи -
потънах в мисли и инстинктивно направих опит да осъществя контакт с това създание.
Миг по-късно, тази връзка вече беше факт.

Времето се превърна в разтегливо понятие.
Една безразмерна величина в присъствието на тази пърхаща душица.
Размяната на топли чувства, настроение и усмивки - не спираше да радва и двама ни.

За пореден път, потвърждавахме правилото, че непланираните неща са най-приятни.
Най-колоритни, най-цветни, както обича да казва тя.
Непринудеността им ги прави уникални и толкова силни като връзка.

Сравненията, приликите и почти несъществуващите разлики помежду ни,
не позволяваха на добротата в изражението ни да утихне.
Тя ме караше да се усмихвам, аз я карах да се усмихва… а понякога просто беше бурен смях.

Няма тонус, тъжна е, позитивизма й бяга,
появявам се, а тя грейва…

Спи ми се, едва гледам, почти не мисля как ще изляза навън,
докато не се присетя за някоя нейна изява, тип лудетина… и аз грейвам.

Тя е там, всяка сутрин, за да ми каже “Добро утро”,
отвръщам на нейното чувство за споделеност и помахвам в знак на радост!

Преди да се усетим, вече хапваме торти,
задавяме се в удоволствието си,
плачем и се смеем през топлите сълзи, спускащи се по скулите ни.

Някъде около нас, хората потриват ръце и опитват да се стоплят,
но на нас това не ни е необходимо.
Когато погледите ни се срещнат, енергията се превръща в необходимия продукт,
от който нашите откачени особи имат нужда.

Настроението!

И аз го споделям с теб!

Добро утро, приятелко…
Добро утро, Вики…

(Не смятах, че някога ще ползвам Facebook, стоях настрана от тази “шеговита” дивотия на интернет пространството. Но едно или друго, накрая загледах една приветлива мадама, чучнала спокойно, позирайки на един фонтан. Облечена в пъстра рокля, преобладаващ оранжев цвят. Над главата си имаше дъга. Бутона Add as a friend се кликна сам. И няколко минути по-късно се запознах с нея…)

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. вили @ November 27, 2008

Усмихна ме! Радвам се, че има двама доволни и щастливи от съществуването си! ;)))

2. Sabina @ November 27, 2008

Ееее евала! Много красиво… Елфе, в теб скрие романтична душа… За добро или лошо…

3. legrandelf @ November 27, 2008

@вили:
За туй ме четеш, за да те усмихвам! Знам аз :))

@Sabina:
Благодаря! И пеперудката си го хареса :P
Надявам се за добро да е… романтизма ми!

4. Viktoriya @ November 27, 2008

Мартииииииииииииииииииии :-*

Това е най - хубавото добро утро, което съм получавала в живота си :-)
Чувствата в мен не мога да ги опиша (не че ми е беден речника :-))), но всяка дума ще бледнее в сравнение с емоцията, която се вихри вътре в мен)
Радвам се, че те имам (hug)
Страхотен ден ти пожелавам :-)
Аз знам, че моят ще бъде такъв..след такова утро -няма как :-**

5. legrandelf @ November 27, 2008

(blushing)

(flushing)

and more

:)))))

6. si @ November 27, 2008

Това, което чета и виждам, ужасно много ме радва и ме вдъхновява…да обичам утрото и хората около мен :)

7. legrandelf @ November 27, 2008

Здравей, Си ;)
Не знам дали Yossarian ти е предал, но… от мен лично имаш “Много поздрави” :)))

8. si @ November 27, 2008

:)))
Е, може би не точно по този начин. Много благодаря за поздравите! Да знаеш, че много ме радваш :)

9. legrandelf @ November 27, 2008

Аз пък много се радвам, че те радвам :)))
И не само теб, хаха ;)

10. si @ November 27, 2008

О, да, със сигурност не само мен :), и в това се крие тайната ;)

11. æren @ November 27, 2008

Хaaау найс ^^

12. JustAFaceInTheCrowd @ November 27, 2008

Ау,че хубаво!
Браво,Елфчо,браво!
Рядко,ама много рядко се трогвам от какъвто и да било вид романтика.А вярата ми в истинското приятлство,ако не беше един човек,щеше да е безвъзвратно изчезнала в тоя свят на интересите.
Трогна дори моята критикарска,цинична душица.
Истинското приятелство е нещо прекрасно,рядко срещано (!!!) и заслужава признание.
Много мил жест от твоя страна към Вики.
Их,че ме зарадвахте.Обичайте се,мили деца,обичайте се.И торти яжте-от това по-хубаво,в комбинация с първото,няма!

13. vilford @ November 27, 2008

Радвам се, че си намерил специално момиче, което да оцветява дните ти! Много усмивки и прегръдки за Виктория! :)

14. legrandelf @ November 27, 2008

Весела, колко хубаво, че съм ти влязъл под кожата с това романтично “Добро утро” :))
Пък ти не си толкова цинична, колкото си мислиш :)

@vilford:
Хаха, специална е ;)
Лудетина е и тя като мене. Ще се радва да си получи усмивките и прегръдките по-късно през деня :))

15. JustAFaceInTheCrowd @ November 27, 2008

@Елф
“Пък ти не си толкова цинична, колкото си мислиш :)”
Ти пък защо така мислиш,че ми стана интересно :))???

16. Viktoriya @ November 27, 2008

@vilford: Mnogo me zaradvaha celuvkite i pregrytkite ti..iskreno ti blagodarq :-)))

17. deni4ero @ November 27, 2008

Прекрасна Виктория :) Как хубаво усмихваш Елфа :)
Елф, ти сигурен ли си, че си човек на точните науки и компютърния език? Щото и Хемингуей би ти завидял на описанията :)