На един екип

« публикувано на 27-11-2008 @ 2:12 am »

“Слънцето грее… но ледът е хлъзгав”
Алек Болдуин като Ламонт Кранстън в “Сянката”

Жълти листа по земята, напоени в локвите вода, от току що изсипал се дъжд.
Разхождам се напът за работа и се радвам на последните лъчи на есенното слънце.
Когато… някой ме настига…
Притеснен в първия миг, успокоил се в следващия…

Вестоносец, който ме поздравява с тайната ни фраза.
Предава ми някакъв затворен плик и изчезва в далечината.
Дори не го проследявам с поглед, той като любопитството ми е по-голямо.
Пръстите ми вече късат плика, а очите ми поглъщат празния лист.

Вадя запалката, нагрявам хартията от долната й страна.
Пред мен се появяват изписаните тайни думички.
Адрес е… час… и дата… на някаква среща…
Специална покана за мен - там ще съм!

Седмици по-късно, отново съм на път.
Обувките ми газят в разтопен сняг, който с падането на нощта ще се превърне в подъл лед.
Става все по-тъмно… до момента на непрогледен мрак.
Не спирам, не поглеждам назад.

Стискам в ръка тайното писмо и оглеждам тъмните улички една подир друга.
Накрая достигам една сграда, от прозореца на която мъждука някаква светлина.
Единствената светлина в радиус от няколко пресечки. Тихо е…
Шмугвам се в един тунел, следвайки описанието.

Потропвам по указания в писмото начин, след малко вратата се отваря.
Изкачвам тъмни стълби, тишината ме поглъща.
Още няколко крачки, слял се с мрака, стоя и чакам…
Нова врата се отваря, а там…

Посрещат ме едни невероятно красиви очи.
Брилянтна усмивка и топло излъчване.
Мили думи, които сгряват премръзналото ми лице.
Въвеждат ме в тайната квартира на съглашението…

Обсипват ме с грижи, приготвят ми топъл грог,
а аз продължавам да проучвам физиономиите, които ме наобикалят.
Жизнерадостно здрависване с офицера, отговарящ за централата в Гърция,
след това едно още по-топло посрещане от страна на по-висшестоящ.

Двама от глашетаите също са там,
офицерите, които са в контакт с централите в Румъния, Русия и Турция
един подир друг ме поздравяват.
От една малка стаичка се поява и друг глашетай…

Затрупан с листи, приключил настройването на декодиращата машина,
носи нова информация и с усмивка на лице ме поздравява.
Последният от обитаващите това секретно помещение
не го срещнах… но очаквахме до край появата му, може би следващия път.

Все още не осъзнавах къде съм, защо получих поканата…
Но атмосферата, в която попаднах, и обстановката, бяха толкова приятелски,
отворени и либерални,
че останах повече от очарован.

Имаше внимание, личеше качеството на старанието, устремът и
мотивацията, съглашението да постигне целта си съвсем скоро.
На малко събрание, на което присъстваха няколко от офицерите,
бях просветен в Тайната.

Хареса ми, влюбих се в нея, знаех че ще отдам значима част от бъдещото си време,
проверявайки слабостите й, допълвайки новостите й, изглаждайки качествата й.
Тайната е това, за което скоро всички извън тайното съглашение ще научат.
И няма да забравят…

На един много добър екип,
който ме върна в приятни спомени…
когато по-същия начин
се наслаждавах на собствената си работа.

На Favit team

« подобни cynical speech, destiny, internet

Комитата рече: "Стига толкова, Елфе !" - Авторът на Cynical Speech ЗАБРАНЯВА статиите му да бъдат публикувани в svejo.net !