Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Разочарование

« публикувано на 25-11-2008 @ 12:28 am »


Няма нищо по-лошо от това да те засити скуката,
особено когато се храниш от различното…

Устната ми пари!
Не е от топлина, изгорена е…
Премръзнала, залепнала за непознатия под,
съхнеща и болезнено кървяща от последните погалили я капки алкохол.

Когато очите ми спрат да страдат,
поглеждам и от близко пред себе си виждам,
празна бутилка кореселин…
не е съвсем празна, няколко капки се гонят по дъното.

Дори няма светлина, която да си играе с тази течност.
Слава, на който и да е над/около/до/върху/с мен…
Фаса е изгорил показалеца и средния пръст на дясната ми ръка.

Не съм се запалил,
между краката усещам студено,
почти ледено петно.
Петно ли, цяла пързалка!
По жълта от Тиананмен по време на летен митинг.

Напикал съм се?
Кой ме би, че да се усирам така гнусно?
Кому бе нужно да злоупотребявам, лекичко… така, за пореден път.

Календара е паднал близо до мен,
часовниците не тиктакът.
Телефонът звучи от дъното на кенефската чиния, вибрацията скоро ще влезе в резонанс с критичната честота на каучука.

Само това ми остава,
свежа Трейнспотинг вода,
да ме залее в миг!
Ще получа просветление,
пробуждане,
абсолютен съншайн-курифей!

Не мога да се изправя,
крайници изтръпнали,
челюстта ми на една страна - схваната!
Очите все така кърваво премрежени,
непосилно ми е да виждам,
ококоря ли се, удря ме чак в гръбнака!

Болка, език прехапан,
вкус на желязо в устата ми.
Това е моят хемоглобин, чувствам че съм здрав!
Но психически… емоционално…
умирам!
За последен път!

Защото ти помахах, а ти дори не се обърна.
Захапа го, откъсна го страстно,
впи нокти в него, и го остави да допулсира последните си мигове на мокрия паваж.

Капките дъжд падаха върху него,
червения му цвят избеляваше, докато не зачезна съвсем, сливайки се с цвета на отмиващата го струя-безвремие.

Чувствам, че течността си е свършила работата.
Пречистен съм - отрових тялото си, за да намеря път към свободата от теб.

Сбогом!

« подобни cynical speech, mindcrushing art,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. vilford @ November 25, 2008

Любов или Смърт, а?! Доста рисков лозунг.
Имаше една книга: “Възпитание на чувствата”. Винаги съм харесвала заглавието, защото то сякаш разказва отделна история. И така - какво остава за твърде интелигентните имащи слабост към дълбоките емоции: или да се опитат да “превъзпитат” емоциите си да реагират на дребни и делнични неща, или (поради изчерпване на набора от силни дразнители) да се тормозят физически, защото са изпаднали в емоционална летаргия. Мен ако питаш, това звучи прекалено сложно като за дилема. Дали не ни хвърляш прах в очите, за да не те проумеем твърде лесно (или пък изобщо)?!?

2. deni4ero @ November 25, 2008

… или пък го проумяващ, ама не вярваш на късмета си и отхвърляш възможността?
и пак, раздиращо сърцето …

3. JustAFaceInTheCrowd @ November 25, 2008

Въздействащо,много въздействащо…за всеки,който в някакъв момент от живота си е прегръщал идеята за смъртта…За щастие прегръдката е достатъчно гнусна,ужасяваща и ледена,за да бъде достатъчно отрезвяваща :)

4. legrandelf @ November 25, 2008

@vilford:
Нали знаеш, Вили :) Mindcrush-а винаги ще те оставя по средата на сложна дилема, ще те кара да се чувстваш сама, зле, дълбоко потисната, но усещаща правилния път. Затова - смело крачка напред и към следващия :))

@Дени:
Най-обичам на теб да ти късам сърцето, късно вечер… Ще ми простиш ли някога? =)

5. legrandelf @ November 25, 2008

@Весела:
Казаха ми, че това мило много “депресарско”. Аз затова ви го пуснах, щото онзи коментар ми звучеше прекалено… хм, тийн (ала 9-ти клас) :))

6. æren @ November 25, 2008

@ zelenogorova
Омг! Това вече го видях веднъж днес в скап о.О! …

Малко по-късно ще прочета публикацията, че нямям време сега.

7. JustAFaceInTheCrowd @ November 25, 2008

@Elf
Депресарско-не,не бих го определила като такова.Ама аз си гледам от моята камбанария.По-скоро ме усмихва леко носталгично и с голяма доза облекчение,че съм минала момента,в който такова нещо може да ме депресира поради асоциации със собствения ми живот,примерно.
На хората,които се спаружват от подобни творби/мисли/преживявания,мога да припомня кво е рекъл Буда- “И това ще мине!” :))

8. deni4ero @ November 26, 2008

разбира се, Елфче, само след това “Сбогом”, се надявам това да е последната подобна ‘творба’ :)

9. Lady Frost @ November 26, 2008

УАУ!

10. legrandelf @ November 26, 2008

Не знам, Дени :) Мога ли да си позволя това да е последната подобна “творба”?! :))
Какво ще правите тогава? Читатели? :)

11. fen @ November 26, 2008

Ох, направо ме съсипа с това произведение:)

12. legrandelf @ November 26, 2008

:)
Извинявай, Венци :P

13. JustAFaceInTheCrowd @ November 27, 2008

@Елф
Не,не можеш да си позволиш това да ти е последната творба,както е видно.Обичаш публиката и тя те обича.Заформила се е симбиоза тука :)
Аз като критика в най-чистия й вид ще си позволя да ти кажа,че макар и да не намирам абсолютно всичките ти постове за сполучливи,имаш много,ама много добри попадения.Винаги си личи кога пишеш с чувство и кога-за да си “чешеш пръстите”.
Има романтика в тебе,има и цинизъм.И двете неща заслужават да бъдат проявени.Интелигентните хора вече са рядкост,а още по-голяма рядкост са,ако са в комбинация с чувствителност,като тебе.Така че дерзай!!!
С уважение,
Едно лице в тълпата :)

14. JustAFaceInTheCrowd @ November 27, 2008

А,и още нещо!За пореден път бих искала да те призова да обърнеш малко внимание и на Cinemaniac !Предполагам,че не съм единствената,която би се зарадвала на малко активност от твоя страна там :)
Въпреки,че молбата ми е леко егоистична…Но все пак…съм длъжна да я отправя :))

15. legrandelf @ November 27, 2008

Това, че има “Сбогом” отдолу, хич и не означава, че ще спирам mindcrush :))
Как така? Аааа…

Виж сега, Cinemaniac е култов, но… ще трябва да ти потуля егоизма и желанието за поне още малко. Уви, не знам точно колко :)

П.П. Мда, понякога си чеша пръстите. И аз не винаги се кефя на написаното. То не може на 100%, не съм машина, хаха!

« Креатив блогър На един екип »