Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Чумата на XXI-ви век - Стресът

« публикувано на 24-11-2008 @ 2:32 am »


чума
ж.р., ед.ч.
“Острозаразна инфекциозна болест, която често има летален изход”

Летален - това още като учиш в някой предмет в училище си ми звучеше сериозно. После гледах Мел Гибсън и Дани Глоувър в няколко филма, където “заковаваха” лошите с по няколко пълнителя в гърдите. Накрая… вече чувствам летален, като една обикновена дума в речника на всеки срещнат човек в ежедневието ми.

Не ме разбирайте погрешно, не съм заобиколен от самоубийци или пък насилници. Съвсем с нормални хора общувам (поне дълбоко в себе си се надявам да е така).
Но от време на време силно се притеснявам. Защо?
Заради новата черна смърт, която е налегнала човечеството. Казвам XXI-ви век, но сме наясно, че тази касапница започна още през миналия, XX-ти век, нали така?

Стресът

Ако си малко дете, което тепърва учи думички, какви ще са ти първите асоциации със значението на тази част на речта? Може би… стреснат, уплашен, самият факт, че толкова много съгласни са се струпали на едно място не ме кефи.
Малък или голям, опреш ли до машината на забързаното и натоварено (ангажирано) ежедневие - вече си част от голямото бум-бум на психиката!

Напрегнати сме. Всеки ден. Опитваме да не сме (някои от нас, разбира се), но по-чести са случаите на неконтролируемост. Когато сам намериш начин, да се владееш и да не се поддаваш на стреса, определено гледаш с други очи на света. Лесно ти е да даваш съвети на другите, как да се справят с него. Но ако си от другата страна на бариерата? Не е толкова лесно. Знаеш го, защото си бил там… но не ти се обременява с чуждите проблеми. По-добре да грееш и да си даваш приветлив вид, за да не хвърляш сянка върху така или иначе тънещите в сивотата й.

Заради стресът сме агресивни. Псуваме, гледаме навъсено, влизаме по-често в конфликтни ситуации, отколкото във взаимопомощни такива. Обръщаме по-често гръб, отколкото да подаваме ръка. Било то и една усмивка… много по-трудно е отколкото да забършеш на някой:

“Да ти еба путката майна селска, лайнар с лайнарите…”

По-цветно от това сега не се сещам. Все пак на изпита по тракторизъм ме скъсаха. Именно заради слабите попръжни, които измислям.
Но не дращя тук, за да ви уча на дивотии. Кенефи с глупости в София, колкото искате - ако ви е мерак, ходете четете (и учете) там. Аз продължавам по темата…

Но по-важният въпрос е…

Какво поражда стреса?

Живееш по някакъв начин. Изграждаш си модел на живот. Може да следваш възпитателния подход на родителите ти. А може и тотално да кръшнеш от него, като се завееш по течението. Може да комбинираш, може и да стъпиш в кривата нива. Въпрос на избор - никой не е задължен. Освен тежките съдби. Тях ги водят, така или иначе за… предопределени и безвъзмездно съдбовни.

Грижейки се за себе си, или за няколко човека (да речем семейство) се сблъскваш с нормалните (и много често ненормални) препъни камъчета. Работа, изкарване на пари за прехрана, тегобите… болести, оцеляване, внимание извън дома ти, внимание в него - изобщо - осторожни положения около нас - НОН СТОП!

Стресираме се! Организмът ни роптае от време на време. Страда, щото и съзнанието страда - боледуваме най-често заради стреса.
Като все си мисля, че работата е най-големия катализатор на тази чума. Не е ли така?
Бих желал да хвърлим заедно малък поглед, кратък брифинг, над разни професии:

Полицай
Притежаване на оръжие, разрешение за употребата му в кризисни ситуации, задължение за опазване на реда, работно време - както е угодно за управата, може да ти дрънне телефона в малките часове, може да си на крак от 5 сутринта до 23:00 часа на другия ден, може да те гръмнат за едното нищо - НАПРЕГНАТО!

Пожарникар
Трениран си да гасиш пожари, нали? Стоиш с колегите си от командата и приготвяте обяд, получавате сигнал - заебавате всичко, надолу по стълбата, в червената кола и към проблема. Гълташ пламъци с годините, дробовете ти горят, на практика си забравил какво е чист въздух и как се диша без кислородна бутилка отдясно на фотьойла ти - НАПРЕГНАТО!

Лекар
Последните 10 дни караш двойни смени. Спиш на една измислена кушетка в съседство на операционната. Спиш? Така де, лежиш за около 2 часа. Имаш черни (не тъмни) кръгове под очите. Въпреки това спасяваш и се грижиш за човешките животи, които имат нужда. Не мънкаш, че искаш почивка - идва тежка катастрофа, точно когато клепачите едва те държат. Нужна е операция, а ръцете ти треперят от недоспиване. Лашнал си поне 5 кафета за последните 3 часа. Чувстваш се безсмъртен… НАПРЕГНАТО!

Домакиня (не точно професия)
Мъжът ти бачка на две места, ти си сама вкъщи. На главата ти врещят между 2 и 3 деца. Едното храни гълъбите насред всекидневната, другото се опитва да изяде телефона ти. Пищят, крещят, реват, че са гладни… ти имаш къщна работа, трябва да пазаруваш, да готвиш, да ги преобличаш, да бдиш да не се убият… да посрещнеш отрудилият се съпруг, който ще е капнал и също ще желае някаква отмора в обятията ти - НАПРЕГНАТО!

Офис бачкатор
На уютно си, няма спор, но си задълбан в купища бумаги, или код, или телефона ти се подпалва на всеки 15 минути. Имаш време за 2 цигари, една вафла мура и 1 кафе. За цял ден. А колко е цял ден? Ако има много работа… много дълъг ден! Блещих се на компютъра, гърбиш се, стоиш на крак до копирната машина, на телефона си… през главата ти минават камара гама лъчи - НАПРЕГНАТО!

Чистач
В 5 часа сутринта ставаш. В 5 и 30 си на мястото, което се нуждае от услугите ти. Чистиш, всичко, сам… огромни пространства. Всеки ден, едно по едно - еднакво. Търкаш, лъскаш и си мислиш за заплатата в края на месеца. Ако пък е цепнато на аванс и изплащане - безценна работа. Мъмрят ти ако нещо си сгафил, гледат с лошо око на длъжността ти, щото си мислят че не е оферта. Мислят те за по-нисш, пресират те, нямат ти много доверие… ти си прост(о) чистача - НАПРЕГНАТО!

Строител
Лято или зиме - никак не е добре. При първия случай, изгаряш на обекта. Бъхтиш от здрач до зори… а лятото има дълъг ден! Много. И задушен. Зимата - студено. Поне докато бачкаш се грееш. Но климата не е приятел. Много по-често ни е враг. Виелица, поледица, дъжд, сняг - ледове… падане от обекти, контузии, невнимание… мръзнене - смърт - НАПРЕГНАТО!

Шофьор
Караш автобус, тролей или трамвай на СКГТ, междуградски автобус (дълги преходи по тесни междуградски пътища и паланки), маршрутка, такси, камион (отиваш към строителите, които имат нужда от материала, който превозваш)… въртенето на геврека само по себе си не е проста работа. А превръщането му в рутина - мъчи още повече. В една такава надъхана столица - пътищата са ад, шофьорите дяволи - всеки за себе си. Няма 7:00 часа, а те вече хвърчат по линията към следващите си дестинации, по-агресивни от всякога и издивяващи с всяка следваща минута - НАПРЕГНАТО!

Авиодиспечер
Вярно, нямаме “много” самолети, но някъде там, в една друга държава, с големи летища, това е една често срещана и отговорна професия. Имаш ли време да мигаш, вярно, доверяваш се на компютър и на програмата, която някой е сътворил. Но често, се налага сам да взимаш решенията. И когато над теб кръжат 200 човека и ти отговаряш за съдбата им, нямаш време да мислиш за мача довечера, нито за това дали жената ще ти пусне или пък ще пиеш бира с приятели - НАПРЕГНАТО!

Магазинер
Киснеш по 18 часа на крак. Едно и също. Продаваш, даваш, увиваш, съветваш, чакаш, гледаш, пушиш цигари, пиеш кафета, проследяваш подминаващите те съграждани. Понякога не ти е ден и нахлуват пишлемета, които са белязали касата ти. Или вечер, не просто хулигани, а сериозни издеватели, нарушители на закона - НАПРЕГНАТО!

Вестникар (и всички онези улични професии)
Разнасяш вестници, стоиш на пътя измежду колите и чакаш някой да натисне клаксона с поглед, викащ те да му подадеш някой ежедневник. Не е гот. Или пък продаваш на пазара. Или книги? На дъжда, на вятъра, на припек, зимата под снега - храната сама няма да се появи в хладилника ти. Парите са важни в случая. Лев по лев… НАПРЕГНАТО!

А както ви е ясно, това не изчерпва ситуациите или професиите. Просто, за тези сега се сещам. Може да извъртате сценариите в главите си…

Стресът е свързан с работата! Нека го закова, така… да има за какво да се хванете. Било то за или против. Работата е коренът на всички злини. Задавяме се в собствената си напрегнатост и бързо изживяване на стресовото ежедневие.

Япония - знаете тази приятна страна. За тях работата е от първо значение. В метрото, което повечето от тях ползват, има т.нар. тъпкачи. Да, това е професия. Тъпкач!
Влака е фраш до пръсване, ти се мушкаш с още 100 човека в него, зад теб няколко човека с бели ръкавици и униформи те тикат. Бутат те, за да се затворят вратите. Няма значение как пътуваш или че може да умреш от нечия пръдня… или обикновено задушаване, поради липса на кислород. НЕ!

Не може да закъсняваш за работа. Позор! Трябва да си на работното място преди шефа си и да си тръгваш след него!

В Япония, ако някой се спомине от прекалено много работа… семейството бива наградено и удостоено с невероятна чест! Почит бе. Да пукнеш от бачкане, за едната чест! Японци…
Но има и друго… бачкаш си ти, много време, гърбиш се яко. Решаваш да си вземеш един ден почивка. ОК, дават ти я. След това се връщаш на работа. Пак застъпваш и… се гътваш. Съжалявам, но няма почит за семейството. Почивал си си…
Не е толкова хубаво и в Япония, ако сте тръгнали натам де.

Няколко съвета

Често ни пада пердето заради този стрес. Мда, ако не се поболеем, се ядосваме. Агресираме, газираме, изпушваме - полудяваме!
Колкото и да ни е изгодно да кажем: “Ебал съм му майката”, да хванем по един калашник и да направим бербат - не трябва. Как поучително звуча… Без бомби по-нагъсто, без леш, без сатъри и саморазправа. Без самоубийства. Без упойващи вещества. Не си тровете мозъка, докато все още може да го ползвате правилно. Друснете ли, издрусвате завинаги. Най-малко ще сте слаби като характер в очите на другите полудяващи. А едва ли ви трябва още едно бреме. И то в такъв мащаб.

Някои пият кафе, други алкохол, трети коват по 30 пирона в ковчега си, всеки ден. Не помага. Временно притъпяват болката от увеличаващия се стрес. Прояждащ. Обезкръвяващ. Гаден. Потискащ. Изсмукващ…

А просто ни трябва релакс. Почивка. Някак си, мозъка да си поеме дълбоко въздух. Тялото го прави, но когато психиката е ангажирана - го духаме. Знаем на какво сме способни, когато съзнанието щрака на 200% в правилната посока. Нека му помогнем в такива стресови ситуации и да съхраним тялото. Все пак, то е опаковката в която живеем до ден днешен, и с която трябва да изкараме още няколко десетилетия. Нямаме второ в гардероба, нито в мазето (е някои имат, но те са психопати).

Или ако не ви харесва почивката… може някак си да се допитаме до историята. Често други (по-умните) я ползват като учител.
XIV-XVIII век - проблемите на Европа с черната смърта. Както са си изнасяли поредната партида мъртви, заразени тела, се забелязало, че група хора (бачкащите с мъртвите, това обикновено били експлоатирани затворници) не умирали. По-интересното - не се заразявали. Какво се оказало? Тия които се навъртали около конете. Точно така. Черната смърт идвала от плъховете. Те били налазени от много бълхи. Мизерията е другия фактор, но… около конете, въпросните бълхи не виреели. Супер! Няма зараза…

Какво да правите ли? Нямам идея, просто реших да ви бутна малко история пред очите. Но как изглежда от страни? Преди няколко статии ви говорих за личния ми стрес. Тогава намесих две овце. Сега пък за чума и коне ви говоря… пак за стреса, разбира се. Обаче, май излиза че само за животни бърборя.

Не е добре, а?
Човек ще си помисли, че съм в зоофилския си период. Ама стрес, какво да го правиш?!

« подобни cynical speech, , , , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Sabina @ November 24, 2008

Марти, къде е тая родна домакиня дето не работи? Не работят само тези с новородено или тези, на които мъжете им имат пари за бавачки… Българската жена затова е герой - защото се справя добре и на мъжкия и на женския фронт! Но това е друга тема…

Иначе съм съгласна с теб - да се научиш да казваш “Майната му!” е много, много важно в борбата със стреса! Не се ли научиш си загинал в ърбан условията! На второ място подреждам цинизма…

2. legrandelf @ November 24, 2008

Разбира се, че почти няма такива домакини :) Но не мога с лека ръка да махна и да отрека съществуването им.
Има ги, нарочно съм ги отделил, тъй като не исках да меша “професиите” :)
Иначе съм съгласен с теб - яки са нашите домакини - държат и двата фронта и не мрънкотят! :)

3. Sabina @ November 24, 2008

Трябваше просто да сложиш категория “Жена”… хахаха

4. Svuio @ November 24, 2008

Опитах се да измисля една ненапрегната професия и единственото, което ми хрумна е състезател в националния отбор по футбол на България - хич не ги виждам да са напрегнати напоследък…

5. legrandelf @ November 24, 2008

Категория “Жена”, ах! Ти ако продължаваш така с идеите, току виж и на теб съм ти отворил лична категория :P Като на Вики :)

@Svuio:
Хахахахаха, хич и не ми хрумна да сложа футболистите (ни) като напрегната професия. И си прав - не се напрягат, но някой друг път ще говоря за футбол (и то българския).

6. Ангел @ November 24, 2008

Според мен единствения начин да се бориш със стреса в наше време е да не вземаш нищо твърде насериозно , включително и себе си :) Верно може да изглеждаш не съвсем наред в очите на околните ама майната му важното е да си щастлив (според далай лама това била целта на живота ни - да сме щастливи )

7. Sabina @ November 24, 2008

@elf,
ами отворими! Аз съм навита даже сама да си я пиша… :) На времкето се справях не-зле…

8. legrandelf @ November 24, 2008

Много го обичам аз Далай Лама :) Но ей така, понеже съм въпрекист (в описа си да стана народен будител), не желая да приемам думите му, поне докато сам не усетя силата на значението им.

@Sabina:
Няма пък :P
Засега се въздържам да пускам други да дращят тука. Че много цинизъм ще се получи, пък елфите не са много, нали? :)

9. Sabina @ November 24, 2008

Хората имат способността да си измислят проблеми, ако нямат - мисля, че случая на твоя приятел е такъв… Не го е шамаросвал живота, че да види кое наистина важно.

10. Агент Славов @ November 24, 2008

Хахха интересно… да споделя обикновен човек съм си :) :) работих бая време нощни докато следвах редовно, имах голям проблем със стреса.. (чупих си ПС-то, излитах с колата насам -натам) не беше лесно но си намерих мекото - добри приятели и много алкохол.. почти всяка вечер, и в момента толкова съм свикнал че не знам какво да правя ако някой ден имам приятелка/семейство .. но пък като влезна сутрин в офиса и не изтръпвам и не крещя, някак си ми е айляк :) Шанс.. или стрес или алкохолизъм :) Само едно си знам - изход-нъцки :)

11. legrandelf @ November 25, 2008

Можех да продължа с преплитането на професиите или разклоняване на всяка една от тях, поне с по 1-2 чупки в кръста. Ама и така статията стана огромна, пък хората мързеливи - не четат :))
Иначе, домакинята не случайно присъства в списъка! И аз смятам, че е (силна) професия!

@Агент Славов:
Нъцки, а? :)) Това ми е любим лаф за безизходицата :) Значи просто трябва да си намерим изтръпващ мотивационен елемент, за да избегнем теглото на стреса? :)

12. JustAFaceInTheCrowd @ November 25, 2008

Стрес,а :)) ?Болна,бооооолна,стресираща тема.Преди,когато бях малка,сладка и необременена от стрес,попадах на много статии “Как да се справим със стеса”,”Откъде идва стреса”,”Какви вреди ви носи стреса” и прочие стресови маТРИали,по всички медии в различно количество.Слушах разговори на “възрастни” за най-различни изчанчени постъпки и ужасни болести на близките им,към края на които,вместо логично за мен обяснение що братчеда на съседката утрепал жена си и изнасилил папагала си,всички почваха да кимат с угрижено изражение и благоговейно да изричът “Стресът,стрестът…”.Мислех си,че тия не са добре толкова да се претрисат по някъф си стрес…Хахахха,сега когато някой ме пита как я карам,първото изречение,което изскача в главата ми е “Ми,кво да ти кажа,стрес,напрежение…” !Ето ме и мен при кукувците :))

Естествено,че страдам от перманентен стрес.Работя доста отговорна работа с порядъчно отвратителни колеги,уча в редовна форма на обучение,порастнала съм достатъчно,за да си давам сметка какво значи световна финансова криза,хиперинфлация и други красоти на съвремието…на всичкото отгоре имам и сериозна връзка,която на моменти възприемам като още един фактор,на който трябва да отделя сериозна част от времето и умствената си енергия,семейството също има нужда от внимание,морална и финансова помощ и така нататък,и така нататък…Тоест,стигнахме до момента,в който стресът до такава степен си е казал думата,че благоприятните и радващи фактори в живота (любов,семейство,приятели) се превръщат на моменти в още едно стресиращо бреме.И това явление не се е развило само при мен,а го наблюдавам в още порядъчен брой хорица.

Кво правим в такъв случай?Измисляме елегантен и ефективен метод за самоубийство и оставяме драматично прощално писмо?Мнееее,не е добра идея.Свиваме рамене и се примиряваме с мисълта,че ще живеем в сива,невротична и подтискаща рутина до края на живота си?Оооо,това е по-лоша идея и от сърцераздирателното прощално писмо.И май остана само едно добро решение-да намерим начин да се отървем от проклетото нещо.

Имам достатъчно опит в изнамирането на всякакви релаксиращи техники.Якото запиване и размазване с приятели върши добра работа.Разтоварваща вечер в компанията на много близък приятел-също.Отдаването на ужасно лигаво гукане,гушкане с гаджето и в последствие-разврат до дупка-тоже е много ефективно.Вършене на любими неща,зяпане на нещо красиво,извикване на любими спомени…да,пак става.

Ноооо,какво става,когато стигнем до момента,в който знаем как можем да се избавим от пошлия стрес,но нямаме достатъчно останала енергия да вложим в усилието да го направим???Все едно душата ни е автомобил,който няма достатъчно бенз да допъпли до бензиностанцията…а ако се пробваме да го избутаме дотам,ще умрем на средата на пътя от изтощение…

Неприятно,твърде неприятно…като последен писък на умирающия инстинкт за самосъхранение се прокрадва пълната апатия.Позната още като “ден да мине,друг да дойде”.Единственото,което продължава да ни вълнува,е работата,защото тя е източникът на финансова що-годе сигурност,която ни задържа да не прекрачим ръба на отчаянието.

И така,мили деца,въпросът ми към всички сведующи по въпроса е : как да се измъкнем,ако сме стигнали дотам?!

13. legrandelf @ November 25, 2008

Весела, с теб отдавна установихме факта, че сме в групата на одъртелите младежи :))

Този ти коментар отново потвърждава правилото, че няма мърдане от стреса.

Ако и ти си на стадия - “no gas, no power to push”, като разбера как се минава този левел, ще ти кажа! :)))

14. JustAFaceInTheCrowd @ November 25, 2008

И ти ли,Бруте,сине мой,си я докарал дотам?

15. legrandelf @ November 25, 2008

Много ясно! Абе не съм сигурен, не ми се мисли за такива тежки неща точно сега :P

16. JustAFaceInTheCrowd @ November 25, 2008

Недей тогава,те рано или късно ще напомнят сами за съществуването си :) (следва зловещ смях)

« “С гребул и лопата” - аграрно предаване Креатив блогър »