Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

В търсене на себе си

« публикувано на 01-09-2008 @ 1:25 am »


Скука - тръгвам си! Стискам им ръцете на всички събрали се (обичайните заподозрени), раздавам вяла и неучтива усмивка и скачам на пътя. Дясна ръка във въздуха, пленен поглед на минаващ таксиджия. Силните спирачки се чуват две преки по надолу по улицата. Преди да ме е напсувал, че съм изскочил пред него го офертирам. Широката усмивка на безличното му лице се запечатва в съзнанието ми.

7 минути по-късно седя в един червен стол, неудобен, студено ми е и чакам да се появи. Дружката по чашка. Клатя нервно крак в ритъма на забързан часовник. Отляво някакъв скалистоплещест тип развива теории за бъдещето на своите събеседници. Опитвам да заглушя дразненителя, но не ми се удава.

Гащите ми вибрират. Малко ми е трудно докато разбера, че това е телефона ми, а не защитния механизъм на тялото, в опита си да се стопли. Пристигнал е, идва към мен. Обмяна на “Здравей” / “Здрасти”…

7 минути по-късно намираме места, в които да се изтегнем. Музиката е отвратително шумна. Уви, такава е цената (освен парите, които ще пропилеем) на едно такова забавление… ха… забавление!

7 минути по-късно вече ни обръщат внимание и коварната течност е на път да се влее в кръвта ни. Широко отворени очи. Жадни за себенараняване. Споглеждане, отпиване! Неволна гримаса, замечтаване - поглед на дясно… отчаяние. Нова глътка!

Студени кости все още бутат мисълта ти към решителни действия. Нито една дума не остава чиста. Замърсени от тракащия парад на ченето ти.

7 мига по-късно - подпираме бара. Изпъвам десен крак назад и вдигам глава нагоре. Не залитам. Идва ново 100! Още лед, още пропилени пари…
Зад мен гърми досадната музика. Този път я усещам с мозъчната си кора. Ушите ми вибрират. Режещата гнус превръща мислите ми в пихтия.

7 момичета по-късно - бос, на бара, удрящ главата си в тавана. Не е нарочно. Някои казват “Sky is the limit”, не и когато имаш таван над главата си. Непознати лица около мен. Превзети усмивки и никаква емоция в сърцето ми. Смрадлив ритъм, който се опитвам да следвам. Всички са на земята. Вися само аз… скачам, засега успешно.

7 големи по-късно - телефонът ми звъни. Търси ме този, с когото бях там. Защо ми звъни? Защо пращам SMS-и с празно съдържание на хората в листата? Защо той стои отсреща на бара и ми звъни? Махвам… и прибирам телефона.

7 часа след началото - музиката липсва. Не… има я, но е по-тиха. Приглушена е. Познато ми е помещението в което съм. Лявата ми ръка е мокра. Нещо ми драска на дланта. Като че са песъчинки. Мънички, потопени в нещо. Пясък? На земята ли съм?

Извъртам глава настрани. Врата. Определено съм в помещение. Лявата ми ръка била мокра. Лежа в локва. Опит да стана. Хлъзгам се, падам по лице. Лек плисък, разхлопана челюст. Глух стон и едно отмарящо: “Ъгххххх…”

Не усещам уханието.
Не усещам топлината.
Не усещам любовта.

Усещам влагата.
Усещам пикняната воня.
Усещам песъчинките по устните си. В опита си да ги изплюя поглъщам нови…
Усещам краката си - лед…
Усещам главата си - удря със същия ритъм като загубеното сърце…

Усещам себе си!

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. JustAFaceInTheCrowd @ September 2, 2008

Така колоритно написано,няма начин да не се усети :)
И така.Поставяш един много важен въпрос на фокус.Даже няколко.

1.Инстинктът за самоунищожение!

С течение на времето започнах да затвърджавам мнението си,че инстинктът за самоунищожение (не знам дали е точно “инстинкт” правилната дума,но звучи симпатично) е силен колкото този за самосъхранение.Отключва се при доста ситуации,които имат нещо сходно помежду си-болката.
Учудвам се на човешкия стремеж да заличи болката с друга болка.Или да заличи,да избяга от изгарящ спомен,като си причинява болка в настоящето.Сега,болка е образно казано.Не е задължително да боли.Но съдя по себе си-колкото повече напрежение се натрупва с мен,колкото повече рутината ме сграбчва в гадните си неизрязани нокти (и съответно губя спосбността си да се радвам на малките неща)…толкова по-настървено уж се боря с проблемите,но в същото време методично и дисциплинирано работя върху самоунищежението си.По всякакви начини-нередовен сън,много цигари,периодични алкохолни алкохолности,посягане към забранени субстанции…уж да ми помогнат в борбата,да бе да,просто ковем пирони в ковчега по-ентусиазирано от обикновено.
И не съм само аз.Твърдо тц.А всъщност това е присъщо на хората,които нямат достатъчно добър вътрешен баланс и не са в хармония със себе си.От това по-страшно здраве му кажи (или болест).Имала съм случайни,нестабилни (очевидно) състояния,в които съм се докосвала до вътрешната хармония,имам и няколко примера пред себе си.Такива хора не губят радостта си от малките неща в живота,съхраняват себе си,себеусещането им е такова,че не си попиляват нервите за неизбежни неща.Просто ценят себе си и живота си на макс.Благословени души.А такива като мен,когато изпаднат в криза,се самоунищожават.

Другият интересен въпрос===>

2.Садизмът и мазохизмът

Сега моля перверзниците да не потриват доволно ръце,не говоря за сексуални отклонения,и въобще сексът тук не е на фокус-говорим за лоши работи все пак :)
Става въпрос за тези две крайности-садизъм и мазохизъм-които аз наричам “тъмната страна” на всеки човек.Онзи гаден Джордж Старк,който дебне в нас.И които-ха,забавно-също се събуждат,когато вътрешния мир е нарушен.
Кой би отрекъл,че е изпадал в тези крайности?..Силният порив да причиниш болка,за да заглушиш собствената си.Или да бъдеш “наказан” (без мръсни мисли,моля),отново за да забравиш.Извратено желание за извратена справедливост.Наказваш “справедливо”-греховете ти са опростени,чадо.Наказан си “справедливо”-пак са ти опростени греховете,чадо.Ключов момент тук е насадената вина,комплекси и пр.Дааааа,знам,че всеки има комплекси…обаче при повечето нормални хора те не вземат превес и не управляват живота ни…а просто дебнат там някъде и отвреме-навреме скрояват по някое гадно номерче.И когато нещо разбуни кошера на вътрешните страхове,заблуди,самозаблуди и онова велико чувство за вина…добре дошли в света на Маркиз дьо Сад.

3.Отричането

Срещали сте “отричащи” индивиди,нали?Може би дори сте били такива за известен период от време.
“Нямам нужда от любов,това е пълна тъпотия”
“Няма истински приятели,всичко е интереси,да му еба майката,дреме ми”
“Нищо не може да ме засегне”
Колко смело,а?Какво отричане на нещата,от които се нуждаем най-много.Какъв страх.Какъв неистов ужас прозира зад тези думи,дори когато поведението години наред е в пълен синхрон с тях.Ужас,страх,мъка.Желание за себедоказване,отричане на всяка съществуваща слабост.Страх,страх,страх.Породен от болка-болка,на която не си устоял,с която не си се преборил,която ти тежи,която е довела след себе си страх,паника,че това може да се случи отново.Тук вече се обажда инстинктът за самосъхранение-за да съхраниш психиката си,щастливо се самозаблуждаваш,че си адския непукист и циничен тип.Толкова добре се самозаблуждаваш,че дори реално започваш да го усещаш.Може да минат години…а ефектът на лавината…Една малка самозаблуда води след себе си редица други…и някой ден,ах,някой ден виждаш,че през последните ен брой години си живял в абсолютна лъжа (клиширано звучи,ама кво да направя,така е)-и рухваш.И ей тогава вече боли.Ама много.И няма гаранция,че ще се изправиш…и дали няма пак да се изкривиш нанякъде.Откъде знам ли?Просто от собствен опит говоря.Тоя опит,от който не искаш да придобиваш повече,по възможност.
Та какво казвах…инстинктът за самосъхранение води до успокоителна самоизмама.Дам,а това е всъщност инстинктът за самоунищожение,маскиран като антипода си.Все пак,като хвърлиш едно очо на резултатите,след като се осъзнаеш…виждаш,че е точно така.
И че страхът може да провали живота ти.Съвсем сериозно.
И че в мрачните дебри на подсъзнанието дебнат сума изненадки.
И че е по-добре да потърсиш и да признаеш изненадките,отколкото да се правиш,че не ги виждаш и да се случи гореописаното.

Така мисля аз.Уважаемият Елф ми припомни едни такива тъжни работи :)-малко профилактика на спомените :D
Ако има друго мнение,ще се радвам да спретнем една дискусия.

2. legrandelf @ September 2, 2008

Браво момичета! Много се радвам, че така смело и интелигентно подхождате към моите “лудизми” :))

За да не се получи като “Отричане”, само ще загатна следното:

Не е точно садомазохистичен моя подход.
Не е и с цел самоунищожение.
Уви, онова което ми липсва е толкова силно (като минал спомен), че е необходима висока база за сравнение, че да го разбудя. Един вид, събуждам спомена със същата доза реализъм и усещане, както когато се е случил за първи път, само и единствено с подобен род крайни преживявания!

Извратена работа, а?! :))

@JustAFaceInTheCrowd:
Съжалявам, че съм извадил неприятните спомени от съзнанието ти :))) Следващия път като четеш статиите тук, да знаеш че има риск от подобни flashback-s :)

@Светла:
Ако двечките сте навити, мога да ви “обменя” имейлите, пък си говорете :P

3. legrandelf @ September 2, 2008

Ама моля ви, защо решихте че се чувствам изолиран :))
Видях, че ви кефи и реших да предложа услугите си, ако и тя има желание за “кратко съобщение”. Нищо повече :)

Относно твоя коментар, на моя коментар - права си ;)
Разбира се, че знаеш за какво говоря и какво съм искал да кажа :))

4. JustAFaceInTheCrowd @ September 2, 2008

Ето я и жената с дългото,труднопроизнесимо име :)
Ще почерпя мъдрост от мъдрия Елф отново и ще слагам тези необясними кльомбички :)

@Светла:
Че е дълго,дълго е-обаче не е неясно,поне ако говориш инглезки,де.В превод значи “Просто едно лице в тълпата”.Джъст а фейс ин дъ крауд :).Викай ми Фейс,примерно :)…или каквото там се сетиш,няма да се обидя :)
Моментът и темата за размисъл са съвсем подходящи да те поздравя с една песничка- http://www.vbox7.com/play:677e64c2
Коментарите ти ми харесаха…ти също си разбрала за какво говори Елфът,но пречупваш нещата през своята гледна точка и светоусещане,както и аз през моята.Стана интересно :))

@ELF :
Не съм съгласна,че са “лудизми” :)).Пък знаеш ли…може всички да сме луди и да сме се надушили :)

А когато минал спомен те мъчи-това усещане аз наричам “дългът не е платен”.Споменът за нещо красиво и изгубено,когато буди неудовлетворение и те подтиква да тъсиш еквивалентно по сила усещане,но в другата страна на спектъра (разбирай-пълна гадост)-значи е редно да направиш нещо.
Давам пример (пак ми припомняш разни работи):
Първата любов,както е при повечето,завърши с много сълзи,сополи и подобни усещания.От една страна,търсех силата на това усещане в събития и състояния,които не могат да я предадат реално-нали разбираш,когато се напиеш до безпаметност,направиш един дълъг списък с глупости и адреналинът е на макс,това не ти носи…онова.Просто си доказваш,че все още си в състояние да изпитваш нещо силно.Ама не е същото.И не ти е кеф,а и ако е свързано с алкохол,после боли глава.

Минаха няколко години от сополивата раздяла,а аз още не можех да я преодолея.Човекът вече беше “изведнъж осъзнал” някои работи и тичаше усилено подире ми да ми чеше егото.Другото виновно лице беше…хм,наказано от съдбата,да го кажем.Просто перфектно,справедливостта беше налице,ама на мен още не ми беше кеф.Защо ли?

Дългът не беше платен…от мен към мен.Дължах си нещо.Дължах си малко преосмисляне.И без да го знам (първия път става по инстинкт,може би)-вгледах се в себе си,вгледах се в него и видях защо вече,към настоящия момент,не го искам.Исках миналото,но миналото си беше отишло.Удари ме през лицето безсмислеността на това да искаш нещо вече загубено,а в настоящето нещата да са различни.

People change,my friend.Плати си собствения дълг,другото е гавра,която си спряташ със самият себе си заради нещо,което го няма.
Представи си себе си тогава и себе си сега.Няма ли разлика?Усещнането ли ти липсва?Не човека (примерно)?Ако е усещането-то значи човекът е просто асоциацията,която ти е необходима,за да си го припомниш.И можеш да си набавиш ЧИСТО НОВО усещане.А не опити да наподобиш старото.

С други думи-ако искаш нещо определено,първо си дай сметка дали наистина искаш НЕЩОТО,а не просто усещанията,които ти носи.Не подценявай егоистичната човешка природа :)
Второ,ако наистина искаш нещото-работи по въпроса,а ако е невъзможно-преодолей.
Но никога,никога недей да робуваш на спомени.И никога не се оставяй миналото ти да определя настоящето.

5. legrandelf @ September 2, 2008

Мъдрост инспирирана от друга мъдрост :))
Пак целиш десетки, Фейс :P
Но пък може да ми харесва да живея в спомени и да не искам да ги преодолявам :)))
Садо-мазо категория, бля :))))))

Обяснение за необяснимите кльомбички…

@ = at -> към :))

6. JustAFaceInTheCrowd @ September 2, 2008

Е та смисълът на кльомбичките го схванах,само не схванах защо е точно кльомба :)
А харесва ли ти да живееш в спомени или просто мисълта,че ти харесва да живееш в спомени е по-приемлива от мисълта,че не можеш да се справиш с нещо?

Мисля,че не ти харесва…а ако ТИ си мислиш,че ти харесва,значи си тупнал в трапа на утешителната самозаблуда.Ама колко съм уверена само,ще кажеш,че се познаваме от години и си ми ясен :))).Просто предполагам…Обори ме,ако не съм права.

И ако може още един въпрос-замислял ли си се какво те спира да продължиш напред?

7. legrandelf @ September 2, 2008

Ай, тия въпроси тип “нож с две остриета” хич не ги либя :)))

Знам че страшно мило ми става, когато си спомням някакви хубави неща. Или пък лоши - те пак си носят определен заряд и ме надрусват с точните за състоянието ми емоции!

Сега дали съм в самозаблуда или не?! Аз ако знаех, щях да предприема мерки. Но пък тук рискуваме да навлезем в сферата на догадките. Кое точно е заблудата и кое правилното и необходимо ни чувство. Ами ако точно тази ми самозаблуда ме движи напред и благодарение на нея просперирам?! Какво като мислено и сърцево съм на друга планета, проядената планета…

Продължавам напред засега :))

8. JustAFaceInTheCrowd @ September 2, 2008

Въпросите тип “нож с две остриета” са много полезно нещо,въпреки,че и аз не обичам да ми ги задават :)

Относно разликата между самозаблуда и това-което-ми-е-необходимо…изисква доста повече време,от това,с което разполагам в момента,за да ти представя моята теория.Разлика има.Има си и обяснение,защото има логика дори там,където на пръв поглед липсва.Тия въпроси съм ги човъркала много :)))
Ще се разпиша подобаващо по-късно,а дотогава ти си измисли контрааргументи,ако възнамеряваш да спориш с мен :)

9. legrandelf @ September 2, 2008

ОК, обещавам :)))

вариант 1: спори ми се, мога и споря :)
вариант 2: не мога, не ми се отдава - попивам от теб :))

И в двата случая ще ми е приятно да прочета теорията ти! :))

10. JustAFaceInTheCrowd @ September 3, 2008

Идва обещаното…

Започваме с това,че абсолютна истина няма.Обективна истина-тоже.Има само въпрос на гледна точка и светоусещане.Следователно не може да твърдиш никога със сигурност каквото и да било,без да вземаш предвид вероятностите и възможните други гледни точки.

И след като няма обективна истина,къде,аджеба е разликата между самозаблудата и чувството,което ни е необходимо?Разликата е в Твоята Истина.

Пояснявам:

Твоята Истина е обективната истина,която се отнася индивидуално за теб и всичките ти характерни особености.Можеш да я признаеш,а можеш и да не я признаеш.При всички положения Твоята Истина има за цел да ти направи живота по-лесен.Т.е.,тя е нещо като Твоят Верен Път в Живота.И когато я отричаш,се стига до самозаблуда.А до какво води самозаблудата-казах вече.

Благодарение на самозаблудата не се просперира-тя е тази,която унищожава.А полезното самовнушение е полезно,когато не затънеш в него като блато.Защото бягането от Твоята Истина,при всички положения,има лош резултат.А полезното самовнушение се използва,когато си изключително лабилен психически-нещо като глътка въздух,която е против правилата,но ти се отпуска,защото в противен случай си аут оф дъ гейм.Полезно в точно определения момент и за кратък период от време.Повтарям-за кратък.

И още нещо-бягството от реалността е състояние,до което също не трябва да се прибягва често.В малки количества може да подейства градивно и отпускащо,но в по-големи-хабсолютно унищожително.

С други думи-всяко едно от “оръжията”,които използваш,за да си облекчиш живота,има две остриета и едното винаги е насочено към теб.Вярно,че трябва да се боднеш,за да разбереш,че реже.Иначе от приказки полза няма.Обаче страшното е,че за някои “остриета” ти е необходимо много време,преди да разбереш,че са се впили отдавна в плътта ти и даже си развил гангрена.

Не мога да те убедя,че съм права.Някои неща трябва да се преживеят,за да се разберат.Не е и целта ми да те убеждавам,че съм права.А да те накарам да се замислиш.Ако приемеш,че има дори малка вероятност да не ти дрънкам празни приказки,си струва да помислиш над тези неща.В крайна сметка отговорите са в теб.

11. legrandelf @ September 3, 2008

Пази сеееееееееееееееее… мисловните орди идват!
Заемам позиция за отбрана (ако има нужда) :))

12. JustAFaceInTheCrowd @ September 3, 2008

Give me your best shot!

13. legrandelf @ September 3, 2008

1. Харесва ми, че винаги черпиш съжденията си от личния опит. Хем е правилно, хем логично, хем и няма защо да развиваш теории ако не си преживяла нещо.

2. Хич и не възприемам, че се опитваш да ми натрапиш нещо. Дори и да е така, независимо с колко мил или груб тон ще го правиш, няма да се поддам :)
Не е в мой стил, просто така да попивам думите на друг. Различни съдби сме!

3. Все нещо трябва да ме води - така е. Често мисля над разни въпроси, но обикновено забивам в задънена уличка. Или се озовавам в едно не особено приветливо “антре”. Не е секси там и никакви отговори не ми дава.

4. Че си водя някаква истина и се придържам към нея - имам си я. Гледам да не витая в облаците повече от необходимото. А и дори това да се случи, след сън, след приятелско скастряне… пак кацам на земята.

5. Празните приказки, когато са пълни с мисъл, не са излишни. Напротив. С дискутиране се стига до решения на проблемите, колкото и някой да заклеймява говорещите глави.
Все пак сме разумни същества и с обмена на информация (лична от опит, или разсъждения по картинка и производствени догадки) ще постигнем повече, отколкото сляпо да действаме.

6. Но човек има нужда и от такива периоди. На мълчание и безрасъдно действие. Ако оцелее - ха, на ти нови теми за размисъл и дебат :))
Не е ли яко?!

14. JustAFaceInTheCrowd @ September 3, 2008

1.Не само личен опит.В случая да.Но по принцип се придържам към формулата “чуто,видяно,преживяно”.Нали разбираш,не мога да преживея абсолютно всичко на света,но трябва да съм подготвена за доста ситуации,до коите не съм достигнала още.И чуждият опит,способността да правиш аналогии,асоциации и прочие са изключително полезни.

2.Дотук ми е станало ясно,че си инат човек,който толерантно и с усмивка слуша чуждото мнение,но рядко нещо от него му влиза в главицата :).

3.От задънената улица винаги има начин да се излезе.Никой не е казал,че трябва да е приятено.Ровенето в тъмните дебри на подсъзнанието е гадно,хлъзгаво,студено и неприятно изживяване.Но когато трябва да се направи-се прави!Съвет-когато стигнеш до задънена улица…задай въпроса по друг начин.Или го разбий на подвъпроси,които да се проврат през пукнатините на тухлената стена.

4.Това е добре-важно е да имаш мярка.

5.В спора/дебата/дискусията се ражда истината.Защо обичам да драскам по форуми?Пускам тема,получавам един куп коренно различни мнения.От някои правя извадки-”това не е вярно за моя случай,но би могло да се приложи в друг”.Или пък “като цяло не е вярно,но тази част е добра”.От други попивам и запаметявам почти всичко.Трети игнорирам.Но ако и 10% от мненията съдържат нещо полезно,си е струвало да си направя труда да чета другите 90%.

6.Да,разбира се,че има нужда от такива периоди.Въпросът е да са периоди.А не перманентно състояние.И въпросът е да се използват за отдих,а не да изкривяват по грозен начин нашата същност трайно.

15. legrandelf @ September 3, 2008

@JustAFaceInTheCrowd:

На твоята т.2 “отговора” ми е твоята т.1 :))))
И т.5 ми хареса, особено с везната накрая!
За т.6, периода е доста разтегливо понятие. Плюс това синусоидалната форма на живота си знае работата. Единственото лошо е, че в един момент ще влезем в последната й вълна…

« Шпеков салам за Вас Анимационни перверзии »