Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

“С гребул и лопата” - аграрно предаване

« публикувано на 23-11-2008 @ 2:44 pm »


На един недоволен семеен мъж,
който не обича разтопения сняг, калта от мръсни гуми,
и факта, че bTV изгони Иво Инджев по най-курвенския начин!
На Данчо

Местоположение:
България, София

Дата:
23-ти ноември 2008 година

Първото сговняване на уличната обстановка стана приблизително в:
9:00 часа (сутринта)

Вчера беше красиво… Много красиво. И бяло и красиво. И снежно и красиво… Абе, красиво! Приемете го на доверие!
Но какво се случи (както повечето от нас очакваха) в следващите 24 часа - слънчо, реши пак да се покаже. О, не - аз го обичам, не го виня че си пече и топи снега - това си му е една от функциите и много му се радваме, когато напролет яко притисне бялата покривка…

Но ние хората, като по-предвидливи и с опит поне от по 20 зими, трябва да сме научили нещо, нали? Сами да се предпазваме, да се грижим за обстановката около нас, така че зимата да не ни изненадва. Какво влагате в тая приказка дори? И вие не знаете, просто си мънкате по въпроса. Е, има един блог, дето се казва “Мрънкам в блог”… или нещо от сорта. Не му знам адреса, само името съм запомнил. Няма да говоря за него, няма и да мрънкам, просто ще ви разкажа за неделната си разходка.

Защо на Данчо?
Споделих му няколко нещица, докато той на затворени врати се пробуждаше с една песен на Мерилин Менсън. Аз трябваше да се подстригвам (оказа се, че така се пише думата). Разменихме опит и мързел по въпроса, накрая обух новите зимни обувки и тръгнах да ги разхождам. Хич и не ми се излизаше, ама съм се запопил, пък така не е добре. Това, че и сега си ме харесват приятелките, не значи че трябва да се занемарявам.

По стълбите нямах проблем, в блока ни е културно - грижовни съседи, поздравявеме се сутрин. Излизам отпред, вдишвам свеж зимен ноемврийски въздух и тъкмо си мисля за сонетите на Шекспир, когато стъпвам на ледена основа. Подхлъз!

Не, не паднах. Не, не се уплаших, просто застанах на нокти и продължих така… чааааааааак до подлеза на Плиска. Доста път си е до там. Обикновено ми трябват 5 минути, за да стигна дестинацията. Сега обаче се клатушкаш като стара баба с три торби кромид лук и картофи. Отне ми поне 10 минути, за да отпусна свитите в напрежение крака. О, да! Стигнах подлеза, но прасците вече ми бяха изтръпнали. Чудех се - новите ли обувки не струват или просто е хлъзгаво?! Оказа се, че е хлъзгаво. Хората пред мен, до мен, зад мен - правеха същите пируетчета и диригенстване с ръце на въздушния неделен оркестър.

Беше приятно - нямаше падания, нямаше и контузени. Всички се усмихваха приветливо и никой не мислеше за сметките за парното. Че и защо? Неделя е, трябва да се почива.
Шест дена се тормози с проблеми - на седмия седни и им тегли една майна!

Само че, аз понеже съм си влюбен в моята подстригвачка, приятна и много забавна фризьорка, трябваше да се разхождам до (ин)Дианабад. Точно така.
Разбира се, не желаех да ползвам бавния СКГТ и да мръзна по спирките - НЕ!
Реших да живея активно, а и ми се видя приятна възможността да щракна нещо снежно, нещо слънчево през клонки и нещо, което отдавна исках да щракна, ама накрая го покриха с една голяма реклама (педали).

Вече свикнах със залитането, размахването на ръце, усмихването към непознати, с които си правим път по тясната утъпкана пътечка.
С премръзнали уши, болеше ме чак тила, влязох във фризьорския салон (е не ходя на бръснарница, нещо имате да ми кажете ли), опатка ме с една лъчезарна усмивка и айде пак на студа.

Добре, на обратно обаче, нито кишата, нито леда, нито приятното подухване не можеха да ме спрат да се хиля. Приличах на идиот, ама ми беше забавно. А и музиката на Whitesnake - Here I Go Again ми действаше надъхващо. Що ли?

Не обръщах внимание, на факта, че няма път, а ходя по улицата.
Колите не се съобразяваха, че може да ме облеят със смес от кал, сняг, камъчета и… крайпътни говненца! Имаше и камиони разбира се.
Тротоарите - заети с паркирали автомобили или пълни до горе контейнери с боклук.

Пространството в кофите - пълно с отпадъци.
Пространството извън кофите - почти пълно с отпадъци.

Балансираш заедно с другите участници на пързалката. А дори нямате кънки. А какво да кажа за наколенки и други обезопасителни дунапренени изгъзици, които ще ви спасят от счупвания и натъртвания? Няма бе!

Лъскав офис на Глобул, ама пред него - смее ли да мине клиент. Ебал съм я в сметката (добре че не ходя на крак да си я плащам) - друг път, ако щат да ми сложат 2 лева глоба (изобщо ако има такова нещо). Не мога да рискувам да се изтърся върху яката зелена пързалка, върху която “Най-доброто (все още) предстои”. Или пък да ме залее вода от улуците, които отливат разтопения сняг от покрива на този офис. Не, не, не - подстригах се, но ще се къпя вкъщи, много моля!

А висулките - ПАЗИ СЕ!

Значи:
1 - по пътя не може да вървиш, щото рискуваш да те пременят с много приятна смес от… вече изброих;
2 - по тротоара също не можеш да вървиш, тъй като няма пътечка;
2.1 - ако има пътечка, то най-вероятно е заледена;
2.2 - ако не е заледена, то най-вероятно от пространството над нея тече обилно вода;
2.3 - някой все пак се е паркирал, нали?
3 - хвърчането не го можем - Икар се е пробвал, ама… явно не е имал сняг при него, за да опита в зимни условия;
4 - по спирките имаше натрупано (прецизно количество) камъчета - не, не беше сол, от онези ситните, мозайка, дето трябва да е разпръсната по цялата пътека, за да може хората да ходят нормално.

Не, беше си струпано на една купчинка, точно до кофата за боклук. На снимката съм го показал, но тъй като може да не забележите за какво говоря, ето ви тук - по-голям вариант.

Ми няма проблем. Утре, преди да изляза, ще си обуя два чифта шушони, ще нахлузя гумените ботуши. Крачолите на вълнения ми панталон ще натъпка в същите тези гумени ботуши. Не се притеснявайте, пазя си обръснатите крака - С ЧОРАПОГАЩИ съм!

Имам си шапка, шал, ръкавици (имам, ама друг път… все още Жоро ми подава линкове по ICQ, откъде да си купя хубави и топлещи такива)… остава да си намеря:

- гребул;
- лопата;
- найлон;
- чувал с пясък;

Гребул
описание:
Прилича на лопата, ама цялото е дървено. Има си дълга, здрава дръжка, а отпред - една доста по-широка от нормалната лопата плоскост, която е изцяло равна. Също много здрава. Гребулите се правят ръчно и служат за избутване на сняг, докато правиш пътеки в непроходими жилищни зони, на майната си. Виж, в “Люлин” това сигурно яко ще се котира. Комшийките от блока ще те обичат, че си им направил хубава пътечка, по която да тропкат с краченца;
употреба:
Запретваш ръкави и почваш да ринеш сняг. Отбутваш наляво, надясно, правиш пътека поне за двама души. Нали, не за влюбени, а за две платна. Няма да спираме всеки път като срещнем човек, за да се разминаваме;

Лопата
описание:
Не си виждал лопата?
Веднага затваряй този адрес и повече никога не го отваряй!
употреба:
Там където дървенията на гребула ви отказва и жално пука, предупреждавайки ви, че ако напънете още малко ще се счупи… взимате лопатата. Тъй като е по-яка, заради металната си главица, може да разчегъртате образувалия се лед. Това е удобно, ако ще почиствате паваж, тротоар с плочки, асфалтирана алея, такива неща;

Найлон
описание:
Може и дъждобран, може да е разрязан чувал от въглища (неизползван, разбира се)… каквото намерите, но да е достатъчно голям, че да ви покрива осанката;
употреба:
Загръщате се с това нещо и продължавате смело напред с деянията си. Когато приключите и го свалите, ще разберете защо ви е било необходимо да го ползвате.
ВНИМАНИЕ: пипайте с два пръста - после трудно се мие!

Чувал с пясък
описание:
Е май се разлигавихте, че пък и описание да ви пиша;
употреба:
Разсипвате го на подходящите места - там където има най-много трафик на пешеходци. Сега, за улицата - не можете сам да се погрижите. Ако заедно с други активисти се навиете в коалиция да спретнете приятна за употреба улица, може и да стане. Но сам - най-много малък 20 метров участък. Затова, фокуса на вниманието ви пада върху тротоара. За да не падат другите, за да не падате и вие;

Заеби, душице!
“С бъклица и дрян” ли?
Не знам, но това последното ми прилича на риъл лайф РПГ. Имате си различни такъми, с разни дескрипции. Сега ако ви дефинирам и малко точки живот, разни други - издържливост, късмет, карма, морал… и отече… нали бе, геймърчета?!

Но вие нямате вина! Нека сами се подготвим да оцелеем по пътя тази зима, приятели мои… и вие, не мои приятели - и всички онези, с които ще се гледаме навъсено (понякога не чак толкова) всеки път, когато си правим път на тясната улична пътечка… Или когато нервно сблъскваме рамена и после мрънкотим за изпроводяк, без да се обръщаме!

Честито ви първо разкашкване на зимната софийска улична обстановка!

« подобни cynical speech, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. legrandelf @ November 23, 2008

Тя е яка и чисти! А за “бербат”, знаеш, не си я е измислил :)))

2. Sabina @ November 23, 2008

А нали, а вчера - снежни човеци, ала бала… На ти ся кеф от снега!
Подкрепям! Няма да ти казвам как сме минали по тъно тротоара от Била до бул.Г.Делчев по бул. България!
Много мразим лед!

3. вили @ November 23, 2008

Леле, при вас в София е сякаш от друга планета! през уикенда бях в Сливен, а сега съм в Пловдив - няма такова животно. (Тук освен купища листа, малко водичка - друго не виждам.Не завиждай :)))
По новините видях как е на моста на НДК. Чудя се защо софиянци ходят толкова много по курорти да карат ски? Пред НДК спокойно може и ски, и шейни, че и дори с найлон да се пързаляш!
Да си птизная точно заради няразбориите с почистването мразя зимата. Мразя лед, а после и кишата. Да се надяваме, че вашият всичко можеш кмет ще изчисти улици, тротоари и всякакви препятствия и вие пак ще ходите горди по софийските сокаци! ;))

4. Жени @ November 23, 2008

Днес малко обикалях и бях с удобни обувки, та не можах да покажа способността си да пазя равновесие.
При споменаване на думата лед обаче, първата ми асоциация е ледената пързалка пред Народния театър миналата година- ама не онази в градинката, а тази пред стъпалата на театъра или с други думи- неизчистеният лед- кошмар…

5. legrandelf @ November 24, 2008

Леда е лош, да! Можеш да го мразиш :)) Освен ако не ти охлажда питието през лятото.

Вили, не завиждам. То пък вода с листа, нещо ми намирисва :) Ама каквото дойде, сега, няма да се жалваме я, хаха!

Жени, те и моите обувки са удобни, ама честно казано предпочитам да махам като птица и да съм сигурен, че няма да се набия в ледената пързалка :)

6. vilford @ November 24, 2008

Aаахахахахаха! Как се хилих на частта за Глобул!!! Имаш усет към подбора на думи! ;)

Аууу! Заледените стъпала в подлеза на Плиска са голямо изпитание за смелостта. Моята тактика беше чинно да се заредя до стъпалата и като се зададе някой стабилно стъпващ здравеняк, да мина с лафа: “Младежо, ще помогнете ли на възрастната жена да слезе по стълбите?”. И тъй като тогава съм била на около 25-6, “младежите” често се оказваха по-възрастни от мен. Ама иначе пресичах “Цариградско” отгоре, като джигит… :)

7. legrandelf @ November 24, 2008

Сега няма как да се прескача “Цариградско” :))
Ама ти, и твоята възраст беее - навсякъде я котираш, за да си изпълниш номера. Хитра била тя нашата :)

Радвам се, че те забавлявам (особено с Глобул)!

8. deni4ero @ November 25, 2008

бреййй … голем зор сте видели у софийско … Елате си насам, ни лед, ни Цариградско, ни подлеза на Плиска ще ви се опре ;)

« Анонимни безполови Чумата на XXI-ви век - Стресът »