Марти,
Всеки (донякъде с изключение на баба) е пристрастен в някаква степен към компютрите.Кой за запознанства,кой за развлечение,удобство,работа,геймърска мания и т.н….или комбинирано.За мен това си има обяснение===>

Хората обичат да вървят по линията на най-малкото съпротивление.Защо да разчиташ на случайно запознанство наживо,като по интернет можеш не само да го получиш когато си искаш,но да имаш пребогат избор…Защо да си играеш да следиш програмата и да бързаш да се прибереш за “Дързост и красота”,като можеш да си изтеглиш каквото ти душа иска на компа и да го гледаш когато ти е кеф,а не когато Рупърт Мърдок реши…и така нататък,и така нататък…

И,разбира се,веднага ще изскочи въпросът “а защо сме такива,масово”…Защото…ти самият го споменат-стресът!Неслучайно казват,че стресът е бича на 21 век.Времената са такива,че не можеш да си позволиш да се отпуснеш.Нямаш представа кога ще те изритат от работа,щото племенника на зетя на шефа искал да е на твойто място.Вече дори не се забавляваш да залагаш с приятели кога ще е следващото увеличение на тока,основните храни и цигарите…защото ако се замислиш за това и се заемеш да правиш простички сметки в перспектива,ще си разбиеш главата в стената.Знаеш,че дори съществуването ти като нормален,що годе прилично уреден в живота човечец,зависи ужасно много от това колко си умен,далновиден,тарикат,безкомпромисен и пр.

Спичащо си е,нали?И на фона на всичко това,не е ли по-лесно просто да разчитаме на машината да ни достави всички дребнички блага,без да си даваме много зор ПОНЕ В ТОВА???

Опитвам се да кажа,че няма нищо ненормално или отчайващо в пристрастеността ти към компютъра.Може да не е добре да изпадаш в такива крайности (крайностите sux),но ако ти самият искаш (съзнателно+подсъзнателно) да разчупиш пошлия стереотип,определено няма нищо толкова сложно,еле пък невъзможно…личен опит.

Знаеш ли,преди имах страшно активен социален живот.Буквално всяка свободна минута беше навън с приятели,гадже и каквото там дал господ.Постоянно се запознавах с нови хора,беше голямо удоволствие дори просто да седна да пия кафе с някой познат и да си лафосваме.Сега се виждам редовно с ограничен кръг от хора,по барове и дискотеки много рядко имам желание да ходя,уикенда отделям на приятеля си,а през седмицата максимум веднъж-дваж да изпия набързо едно кафе с близък приятел.През деня съм на работа или в уни-то,а след 17 познай къде вися…Така ми е по-лесно.Чувствам се уморена,направо изтощена психически и се възползвам с пълни шепи от възможността да ползвам дара на Джонито Атанасов и да не си давам зор.

Не казвам,че това е правилният начин.Трябва да има баланс.От опит знам,че ако потънеш в блатото и чакаш да те отнесе течението (от блатото!!!) нанякъде,няма да стане…Нито пък да се втурнеш в другата крайност е нещо,на което можеш психически да издържиш дълго…

Не мисли какво НЯМАШ извън компа си.Мисли за това какво ИСКАШ ДА ИМАШ извън него и какво би могъл да направиш по въпроса.Когато си в криза,въпросът “какво не искам” рядко дава полезен отговор…важното е да се концентрираш върху това,което искаш,за да имаш някаква цел и мотивация да се размърдаш.

Забелязала съм,че имаш склонност да се самокритикуваш,макар и никога директно.Това просто (за мен) прозира между редовете.Посланието,което изпращаш с една част от своите постове,е “знам,че съм различен по странен начин,но не ми пука какво мислите,аз съм си такъв”.А подпосланието гласи “всъщност ми пука какво мислите и изпитвам потребност да бъда харесвам,защото аз самият не съм уверен в себе си”.Това не е заключение,не го твърдя,но така ми изглежда на мен.Не претендирам да те познавам и на косъмче,но именно затова мнението ми е безпристрастно.

Бях ти казвала и преди,че имам доста горчив опит в самообвинението,несигурността,самокритиката и прочие гадории.Според мен просто си изгубил себе си…достигнал си една повратна точка,в която изведнъж не си сигурен кой си,какъв искаш да си,харесва ли ти това,което си.И почват едни съмнения ама ти пич ли си,или си пълен лузър.Затварял ли си си очите пред очеизбодни факти,само защото не са ти изнасяли и не си имал силата да ги признаеш.Способен ли си да се справиш с гадостта,наречена живот.И разни такива.Надявам се искрено това да НЕ Е твоят случай…но ако е така,съм ти казала,че имаш карт-бланш да ми пишеш,ако имаш нужда от съвет,разговор и т.н.

Написах ти цял роман,ама мисълта ми е текнала нещо.Дано съм била поне малко полезна.

мен, ю ар адиктед! спри, прави почивки, ако трябва просто цикли, но недей толкова време на компа! не се ли уморяваш всъщност?

тук е моментът да кажа, че и аз седя доста на пецето! (дай боже, някога да работя мечтаната работа, която също ще ме приковава към монитора)
когато нещата се задълбочат обаче, ставам и правя огромни почивки. тогава ай фил бетър. затова нямам нет на джиесема, защото в интернет си губя времето само като съм у нас и така или иначе ще го губя! опааа, ама сега не трябваше ли да пиша курсова за четвъртък? даам…

имам щастието всяко лято нещо да се случва я с компютъра, я с нета, което ми позволява да се отдам на едномесечна лятна “ваканция” трай!

Ето сега като прочетох тъжната статия включих скайпа и виждам, че още си на линия. И аз като горе пишещата се съгласявам, че трябва да се замислиш за това, което искаш да имаш извън компютъра. много си критичен към себе си, но с право. Осъзнаваш проблема компютърна зависимост.Това е сериозен проблем и дори в Япония има вече и смъртни случаи от пристрастеност, но към игри. Може би трябва да се замислиш и да намалиш часовете на компа в къщи. предлагам ти поне 2 в седмицата да не се прибираш от работа директно в къщи, а да се помоташ по улиците. Гледай другите хора, магазините, сградите… въобще каквото ти се прииска в дадения момент. Седни някъде и пийни кафе, чай, кола и се наслаждавай на общуването със сервитьор, момичето от съседната маса…И като се прибереш не бързай с компютъра.
А в края на седмицата може да отидеш някъде, но където няма Интернет и има гаджета. :))))

mejdu drugoto v momenta si pravq li4en eksperiment - celiq noemvri bez TV. dobra ideq e da opitam, aide ne bez PC, no primerno na den po 1 4as! probvai i ti, adski interesno e da zapo4ne6 savsem nov ritam, da se otkaje6 ot ne6to, koeto priema6 za dadenost, vijda6 novi ne6ta, deto i predi sa bili pred teb, no nqkak po-nazad. a ako ne ti haresa, vinagi moje6 da se varne6 kam minaloto :)

Имах чувството, че този пост все едно съм го писал аз. С изключение на успехите по математика, където никога не съм бил чак толкова добър. Професионалната ми насока в момента също е друга, но в общи линии съм съгласен на почти 200% с написаното по-горе. С едно уточнение - понеже не съм склонен към насилие, още не съм стигнал до желанието да троша лаптопа, освен когато почне да прави простотии (което напоследък се случва изненадващо често).

Въпросът обаче не е в пристрастяването (макар че само по себе си то също си е проблем). Компът и Мрежата осигуряват разнообразие, което никой личен контакт не дава. В моя случай нещата се уравновесяват, доколкото като типичен социопат не изобилствам от приятели, а и малкото налични също са бая заети хора. Още по-зле е, че доколкото след купон трябва да се “прибират с колата”, не можеш и да се нарежеш като хората в тяхна компания.

За щастие, периодично провайдърът се сбозва, няма за ден-два нет и тогава настава времето да си поема дъх. И все пак такъв ритъм не е за всеки. Смятам се за държеливо копеле, но понякога съм така скапан, че просто не ми остават сили ни за приятели, ни за момичета, ни за нищо.

Утешавам се с мисълта, че маниаците на WoW и други MMORPG страдат от същото, без позитивните резултати :)

JustAFaceInTheCrowd, вече гледам малко странно- да не сме двойнички? ;)
Идеята е, че наистина подкрепям казаното от теб и при мен подплътено с малко, но с опит.
Социалният ми живот преди беше доста по-активен. Откакто имам личен лаптоп. Първото нещо, което правя като си влезна е да го включа- ей така, да го слушам как загрява, докато се преобличам и т.н.
Марти, не знам какво повече да ти кажа от казаното вече. Може би трябва да се опиташ да си дадеш малко почивка.
Аз така направих- не че съм била по толкова време пред компютъра. Лятото по време на отпуската щях да си ходя на село, ама мисълта, че ще съм без “връзка” ме шашкаше- бях да започнала да си търся и къде предлагат най-изгодните пакети за безжичен, та да си гушкам лаптопа край кокошките. Добре, че не го направих… Като се върнах дори не ме сърбяха ръцете да седна, ама за кратко.. Поне си починах… ;)

За момента, искам да ви благодаря на всички за коментарите :)) Много се зарадвах като видях толкова много написани неща!

Когато ги сдъвча по-добре и имам какво да отреагирам, ще ви пиша! :)

В Китай го обявиха за болест…мисля, че и аз съм болна :( даже съм сигурна…

Маняк се едно за мен си чета… УЖАСТ :)

Марти :-)

Ето ти един положителен поглед на нещата :-)
Съветвам те да си намериш приятелка с която да живеете заедно!!!
Сигурна съм, че тя ще бъде добър стимул да зарежеш компютъра след работно време.
Докато бях студентка и аз бях по 20 часа на компютъра..имах само 4 часа сън…работа, писане на дипломна ..не оставаше време за социален живот..освен в работата…но от както живея с приятеля си вече 2 години след работа много ама много рядко да седна на лаптопа и да се вихря из нета :-))). На мен това ми помогна…
Знам, че ще се разсмееш на съвета ми, но..поне опитах ;-)))

драги събеседници,

от доста години/за мен/ може би около 10 вече работя на компютър, целодневно, от 0830 до 1730, и имам един постулат свърши ли работното време забравям за работата, забравям и за компютъра. вкъщи все още нямам компютър нито нет, разбира се - прогнозирам да нямам още дълго време,… телевизия гледам максимално рядко, а наскоро не издържах и си купих дивиди, все пак имам приятели, а обичам и хубави филми.
компютъра е средство, машина, и ако му се обръща внимание като на човек, на одушевен предмет той си иска вниманието, започва да държи на нас и на нашето време за него.
ако Ви харесва това правете го, но не се оплаквайте, или ако искате да промените нещо - оплачете се но и направете нещо.
пишете, че сте искали да го счупите понякога/компа/ но не сте се осмелили, надали е заради парите, които той струва и бихте загубили…
грижете се за себе си повече, не очаквайте и не разчитайте другите да се грижат за Вас, за душата Ви или тялото, а още по-малко и компютъра, не обвинявайте машините за пропуските и неосъзнаването на нас, хората.
човек е хубаво да се развива всестранно, не само в една посока - програмиране, например.
Хубав ден и успех от мен. правете това, което Ви прави щастливи.

имаш нужда от хоби, нещо което да те кара да полудяваш, с много адреналин, да мислиш предимно за уикенда. Например сърф, риболов, подводен риболов, алпинизъм, и подобни.

А помисли ли за овцете.Ще ги побъркаш с историята си.Накрая ще си купят компютър и ще избягат в града:)

Компа си е като цигарите - няма отказване…
колкото и хобита да си дамериш - питай мен на 43 съм.
И гаджето не помага, нито пък децата - гаджето седи с теб, малко мрънка пък после ако е сой си купува негов, дечицата в началото ползват твоя, после им го даваш и си купуваш нов, а накрая тежниш е по-добър от твоя…

Sorry, но е така…

@Весела:
Винаги се радвам на коментарите ти. Под три абзаца - няма :) Винаги имат една обвинителна нотка към мен, затова че се покривам и не съм напълно искрен или не споделям всичко. Ама нищо де, нали ми го позволяваш това, хехе. Добавям съветите ти, затова как да се справям със стреса и да разнообразявам, към тези на останалите. Хубаво е да имам избор - винаги това повтарям. Знам че звуча крайно, но се опитвам да избягам от тая си природа - отдаването на крайността! Ще видим какво ще се получи. Пак, благодаря за коментара!

@nikru:
Знам, че съм адиктед :) С това започвам статията. Това с цял месец без компютър, някак не си го представям, но… може и това да е номера. Виж, лятото по-малко време циклех на компа (ама това само в рамките на 1 седмица, докато се правех на гларус по черноморието).

@вили:
Съветът ти ми звучи като вариант. А и забелязвам, че винаги мацки слагаш в контекста. Ех, тия мацки беее :))) Може и да ми забранят изобщо достъпа до компютъра, знам ли.

@Acnapyx:
О, не бих желал да съм на мястото на тия всевишни геймъри! За тях денонощието продължава около 168 часа понякога. Само на бисквити и кафе! И много, много WoW :)))))

@Жени:
Почивка му е майката, това ясно. Ама целия тоя стрес явно ме ръчка към дрогата - в случая: зависимостта!

@polya:
Join the club, my dear :)

@ПариОтНета:
УжасТно си е, да :)

@Вики:
Мила ми, Вики… не забравяш ли друго нещо :) Вече живях с (бившата си) приятелка заедно. И то доста време. Не 2 години, ама пак. Честно казано, тогава времето пред компа беше редуцирано - СЪГЛАСЕН СЪМ. Имаше секс. Много секс. Бе май пак трябва да се задомя, ахахахах :)

@софиянец:
Не се ядосвам на машините. Полезни са ни, улесняват ни. Обаче като съм се дрогясал така към тях, първата ми мисъл е… че те са ми виновни. Не че някой ме е бутал да се занимавам с компютри :) Благодаря за коментара!

@рибар:
Хоби, да :) Фотография, може би…

@fen:
Ах, Венци (може ли да те наричам така?), за овцете не бях помислил. Виж ти! Нали няма да ме обадиш на Бриджит Бардо, че само с нея не съм се занимавал :))))
Пази Боже овца компютър да си купи!

@Iri:
Хахахахаха… болезнена истина! :) Това за пискането на кой му е по-слаб компа ми хареса! И аз имам нужда от още една плочка 1GB RAM :)

Страхувам се Марти,за теб и за всички останали като теб.Синът ми е на 10,а е тръгнал по твоя път и не знам къде ще стигне.Но си го написал много добре,не съм чела скоро нещо толкова добре написано,така че,зарежи комп-а и действай на друг фронт,явно си способно момче.А това за овцете го зарежи…хвани някое гадже,тренирай нещо…пътувай!!!

аз пък мисля, че, щом си осъзнал “проблема”, си достатъчно силен волево, за да го преодолееш :)

Аз отново очаквах нещо цинично тук, но този път не познах. Също като много хора се припознава в образа който си описал. Аз неведнъж съм блъскал клавиатурата и съм теглил шутове на кутията… но уви. Дори имаше един Shutdown day когато наистина имах желание 24 часа да не пускам машината, но след като станах и си направих кафе исках да си пусна музика, пък по телевизиите и радиата въртят 10 песни до втръсване.

Май скоро ще има анти-комп-комуни забити в някоя колибка в гората, със заглушител за wi-fi, 3g, sat и подобни.

Забравих да те поздравя за статията!

проблемът е, че докато се усетиш че си адиктит към компа вече е твърде късно да реагираш, но пък много бързо се познават симптомите, много добре са описани в поста :)

@КАКА:
Ако улови положителните ми качества, няма за какво да се притесняваш. Ама ако набара само адиктивните ми компютърни страсти… не, не е добре :) Не мога да давам съвети как се възпитават деца. Нямам опит!

@Дени:
А, някой вярва в мен! :)))

@Puflet:
Шътдаун за 24 часа ми звучи по-добре от комуните (но на това се смях) :))
Благодаря! Един въпрос - прескачаш ли циничните ми “изповеди”? Хаха!

@Dreams’ Hall - за вкуса към живота:
Отписаха ме май… поне за другите не е късно. СПАСЯВАЙТЕ СЕ! Ползвайте тая статия като завещание, за да не я докарате до това ниво! :))

Нека сега аз се включа към групата коментирали и ви разкажа за двма мои познати, но първо малко за мен.
Аз лично си мисля че чак пристрастен не съм, поне вече не съм. Едно време (преди 6 години когато бях на 14 и открих компютрите и интернета) никой не беше в състояние да ме смъне от машината. Можех да си стоя с часове не, ами с дни. На 14 се сещате че само играех игри и ровех из интернет с надеждата да намеря нещо интересно. Нооо след време ми омръзна наигах се и се нагледах на интернет - каквото и да търсех тогава не го открих и се отказах да го търся. Сега стоя пред лаптопа само когато имам да напиша някакво есе или недай си боже домашно по математически анализ което ми искат в “.doc” файл (всякакви луди тирани има на тоя свят). Веднъй дневно си проверявам пощата, влизам за 5-10 минутки във фейсбук. Преглеждам за не повече от 30 мин разни новини и понякога отговарям на някой по-трогващ и добре написан поуст като този. Общо над лаптопа прекарвам по 2-3 часа на ден. Но стига толкова за мен. Нека разкажа все пак за двамата ми познати.
Имена няма да споменавам но става въпрос за едно момиче на моята възраст и за програмист на може би 35 години.
Момичето е дъщеря на програмист и ако не се лъжа майка и също се занимава с нещо подобно. Отраснала е с компютри. На 4 е пишела на компютър със скорост на която много мои познати и сега могат да завидят. Когато я хване софтуерна повреда я оправя сама. Ако не може пита баща си какво да направи, той и обяснява и в крайна сметка пак сама си оправя лаптопа. В общи линии не е като да не разбира от компютри. И сега въпреки очакванията ви да кажа, че това момиче стои пред монитора по 169 часа в седмицата, съм длъжен да ви разочаровам. Тя прекарва пред лаптопа си по-малко време дори и от мен! На ден са и достатъчни по 30 минути - проверява си пощата и толкова.
И последен идва програмистът. Този човек е пълната противоположност на представата ми за програмист. Вярно е че когато седне зад компютър прави чудеса, но кой съм аз да твърдя такива неща като съм го виждал зад компютър само веднъж и то защото аз и сестра ми го накарахме да ни покаже нещо (вече не помня какво). И все пак все още не мога да разбера защо са му 3 машини вкъщи като не сяда зад нито една от тях.
И с всичкото това писане исках всъщност да кажа че и тримата по някое време сме се позастоявали повечко пред компютрите си, но след известно време са ни омръзнали и сме се отделили от тях (освен по работа). А в крайна сметка мога свободно да заявя, че и най-пристрастения ми приятел в момента не ползва компютъра си за нищо повече от музикална уредба, пишеща машина и поща. Мисля че всички са минали по този път. Всеки е бил пристрастен малко или повече в началото, но с течение на времето на всички е престанало да им бъде интересно и тогава просто спират - лесно е.

@legrandelf
не ги прескачам, чета ги и тях и се забавлявам.

@Гошко
и ти си прав, при всяко нещо има момент на пренасищане и ти писва от дадено нещо. Аз на 14 ритах топка в махалата, явно затова нет-манията ме хваща 10 години по-късно :)

Щом ги четеш, бива :))

@Гошко:
Интересна история, признавам. Ама и аз като Puflet - на 14 ритах топка, преди това пък на фунийки играехме. Изобщо, като нямаше компютри (или някакви други игри) лудеехме по-добре май?! :))

Радвам се, че някой бие тревога и нарича нещата с имената им. Аз съм на 50 и също съм пристрастена. Е, при мен е по-меко, все пак бях на 30, когато седнах пред компютър за пръв път.
Само че пропускаш много неща. Например, че трудно спиш. Че мозъкът ти работи, дори когато тялото вече не може (както и при амфетамините). Че преставаш да мислиш адекватно, а през категориите на компютъра. Че отслабваш (или си много слаб). Това си е наркомания като всяка друга. Слава Богу, не всички, които вземат лекарства се пристрастяват към тях. А и от тази зависимост е по-лесно да се излекуваш - знам го от опит.

Ей пич и аз съм така. Направо ужасТ. Но е така. Не съм чел коментарите щото сега съм на работа, пък и аз съм как му се вика - дивелъпър или на БГ програмист. То не е PHP, C#ASP.net, JavaScript, VBscript - с една дума: УжасТ!!!!! На моменти се проклинам. Ама на нейсе!

Виж, баба ми има доста овце на село - към 20-тина. Много са, а? Така че си викам: Мирославе, хващай се в ръце докле си млад и не си се разболял напълно и директно на село. Лаптопът няма да ги взимам! Само жената;)
Има още малко шанс за оцеляване……

Мдам, май нещо ти се е сбъркала програмата от мен да знаеш ;) То, вярно и аз като теб (към автора на публикацията се обръщам) работя пред компютър и то не един. Като се прибера през делничните дни зависвам пред компютъра у дома за да гледам някое филмче/игрица, но ако ми се обадят за кафе - изхвърчам на момента. Съботите и неделите почти не сядам пред машината (с изключение на неделните вечери) просто защото ми е писнало да вися пред компютъра. Случвало се е и нарочно да излизам в отпуска с цел да нямам досег до компютър :) - мозъчна/очна почивка, изправяне на прегърбената фигура.

@Весела:
Събрахме се ний, от кол и въже и различна възрастова група. Ама щом казваш, че не е болка за умиране и ще се откъсна :)) Ще повярвам!

@миро:
Пази си овцете! Току виж, когато стресът стане по-фатален от чумата и СПИН-а (взети заедно), ще ти струват много скъпо :) Може и да си единствения, който върти… овчи харем в България!

@Ангел:
Бъгове има, не е като да няма :) Но ако говориш за главната програма… ще се надявам да бъркаш :P

Ха!
И аз съм така…!

Определено ме заинтригува и затова се престраших да пиша. Според мен след като осъзнаваш, че “привързаността” ти към компа е проблем, значи че ще можеш сам да намериш решението му. В случаи като този няма вярно и невярно разрешение, няма работещо и неработещо, има само едно решение и то е това, до което сам достигаш, от което имаш потребност. Според мен трябва да решиш сам за себе си от какво друго имаш нужда (дали имаш нужда от друго, въобще) и да решиш дали можеш да се лишиш от времето пред компа в името на тази нова потребност. Ако така се чувстваш щастлив, няма лошо да си привързан за машинката. Лошото е, че тя не може да ти даде топлина, изражение, чувство, секс………
Това е от мен!!!
Пожелавам ти успех!!!!!

@ELF
Бягството от крайностите става, като престанеш да бъдеш вечен перфекционист и започнеш да приемаш недостатъците си, без да бягаш от тях. Защото перфекционизма като вътрешна нагласа отхвърля като неприемливи съвсем нормалните човешки недостатъци и води след себе си чувство на неудовлетворение и подтиснатост. И в доста случаи като резултат на самозащита от самия себе си, човек престава да мисли какво може и не може да направи и се оставя на течението, изпадайки в крайности като меланхолия, липса на мотивация, та направо летаргия. Казвам ти го като вариант, защото перфекционизма е присъщ недостатък на интелигентните, донякъде самовглъбени хора,а аз те имам за такъв.
Ти всъщност зле ли се чувстваш от постоянното циклене на компа,или те гложди мисълта,че това е ненормално=>неприемливо?

Като цяло го раздавам глупаво! :)
Определено съм перфекционист и от години се самонашибвам заради това!
А дали се чувствам зле от самото циклене, хмм, не не смятам, че е ненормално да стоя по толкова време на компа. Всъщност в статията описвам времето, та - не е безделие времето прекарано над машината :))

Но мисля, че цялата ми тая перфектна натура (хахаха) и желанието да е такава, ме обдухват в последните, хм… 10 години?! :)

Здравей!
прочетих всичко, което е написано тук…сега се занимавам точно с тази пристрастеност към интернет. Да кажем, че искам повече хора да разберат, че има такова “чудо”. И то не само в Китай. Лошото е, че всъщност никой не иска да заяви гласно този свой проблем! Все пак се иска голяма смелост за това…та днес за пръв път попадам на толкова хора, които си признават тази своя зависимост…Моля те, пиши ми на майл-а - мога да ти дам контакти на хора, които да ти помогнат!

Трогнат съм, Кристина :)
Ще си пазя имейла ти, в случай че… опра до там, че да ми помагат хората!

Нактратко: трябва ти пластелин. Най-лесно е.
Надълго: Вече 7 години се изследвам радличните форми на човешката интелигентност и някои от резултатите са определено неконвенционални. Помниш ли кубчето на Рубик? Еволюцията на човешката интелигентност е минала през ръцете. Когато работиш на компютъра съотношението в употребата на тези дялове от мозъка които отговарят за координацията на ръцете ти и дяловете свързани с абстрактното мислене е нарушена. Това е една от основните причи за усещането за силна неудовлетвореност. Предполагам, че ще страдаме още малко докато не се появят на пазара мултисензорните екрани които гледах в една презентация в http://www.ted.com
До тогава когато се чувстваш уморен или напрегнат и искаш да се откъснеш от компа използвай пластелин и си прави смешни малки човечета. За социални живот и усещането за пристрастеност … немога да съм 100% сигурен но мисля, че ще настъпи промяна.

@MaxTen
Това, което каза за дяловете на мозъка е изключително интересно. Означава ли това, че човек има нужда да пипа, най-общо казано, за да се чувства чисто психически удовлетворен?

4eta ine vqrvam 4e ne sam go pisal az razilkata e 4e az ne rabotq na kompiutar nos bribiraneto si v ka6ti sqdam na kompa ili na laptopa imam i dvete i sedq do 2-3 prez na6ta

problem e naistina mo ne si edinstven az ne rabotq na komp no sled rabota sam na kompa do 2,3 na6tem

мамата си е ебало,братле…и аз ноо мисля за 200-300 овце,некоя и друга крава,две прасета,една циганка от махалата с големи цици,калашника на баща ми и сандък майка с боеприпаси и да ходя да превзимам родопите…

spoko lek na 16 sam …… i ako ne ma vikaha na kafe … ako ne hodeh na daskalo … bqh bolen ot bezsanie …… 6tqh da si vgradq toaletna i hladilnik na stola …….

stavam 6:30 na kompa si piq kafeto ….. 7:10 se izpolivam i otivam na daskalo 13:05 svar6vam ….. do 13:10 sam v nas …. na kompiutara ….. obqdvam …. na kompa …… ve4erqm na kompa ….. kam 8-9 izliam ….. ili igraq basket ili sam na kafe v 11 sam v nas ili malko po kasno i posle do 2-3 sam na kompa … lqgam i na sutrenta pak ……

ELF,как върви борбата с пристрастеността?

Нали виждаш, продължавам да си циклотя на компа :)
Скоро не съм бил много нервен, но не спирам да си мисля за овчиците, хихи!

Важното е на тебе да ти е гот…дали с овце,дали с комп,дали с папагали-трябва да гледаме крайния резултат :)
Ама недей да забравяш за проблема до следващото истерясване-възползвай се от спокойствието си и помисли малко :)

Гледам хубавата снежна покривка навън и си мисля:
“Хубаво, че не забягнах в планината миналата седмица, че сигурно нямаше да съм се подготвил добре и сега щях да хленча, че не съм на топло, пред компа си”

:))

Няма угодия, лигавник съм понякога!

Лигаве си отвсякъде !!!

“Може и да си единствения, който върти… овчи харем в България!” - мислех че идеята е да станеш овчар, кога намеси содомията в цялата история :P

Георги, пак палавееш, където не му е мястото :)))

К’во ми се извинявате, не мога да разбера? :)))

“и да стане овчар на лами в Австралия”

Не се ли казва “ламяр” или нещо от сорта? :)))))

не съм убедена че има човек на днешно време който да не седи супер много време на компа. и аз седя много време. ама гледам да излизам вечер за да не се самоизмъчвам. иначе почват да ме болят очите. парят ми. а пък не съм с някой гаден монитор. ама по това разбирам че ми е дошло повече. и ставам - чета книга или излизам. или пък (ако е след 21:00) си лягам за да съм свежарка на другия ден. :) и тази вечер пак ще изляза, за една-две бири и пържени картофки. тъкмо няма губя тренинг ;)

@Kira Шкембето, особено биреното, си иска своето. Един вид, своего тренировка. Знам, какво имаш предвид - днес унищожих един троен Whopper със големи картофки и един литър наливно в CCS за обяд. Не че се хваля, просто споделям :P.

Иначе, Светле - свежа, както винаги :). На коленьиеееее, пред Светлето :)

Аз не съм пристрастена. Аз живея нормално заради … компютъра ми. Никой ли не се сеща защо хората се пристрастяват към компютъра си ? Просто защото компютърът е заместител на това , което ни липсва в душите ни и ни държи празни и ненаситни отвътре / поняkога не осъзнаваме какво е , докато дойде деня да го намерим/ . След като една катострофална и гадна дълга връзка разруши целия ми свят на доверие в любовта и приятелството, след като се оказах наивница без никакъв шанс да оцелее сред измамата и вулгарността, които направляват живота в тази страна , без да ми се дава шанс за постигна и най-елементарните си мечти или жизнено небходими неща като работа , независимо от образованието и опита ми , само защото вече по БПС / българските просташки стандарти/ съм стара и не ставам за евтин сексуален материал. В повечето случаи хората се пропиват , дрогират , оскотяват , озлобяват или просто се затварят в себе си и потъват в блатото на дълбоката болестна форма на депресията , невидима често пъти за другите около тях .
Аз намерих начина да оцелея , поне психически , зареждайки се положителна енергия от контакта си с другите , игнорирах всички български депресиращи и съзнателно малтретиращи психиката ни вестници с безсмислени или платени драсканижи , стресиращи прогнози за кризи , увеличение на цени , убийства и грабежи, телевизията , която е направена по един и същи модел - кървави екшъни , сополиви и елементарни сапунки за малоумни, трупове и убийства , разследвани от супер ченгета и за разнообразие болници , къвища, операция , страшни диагнози , линейки и доктори . Тук не споменавам за политическите гаври и издевателства над 90% от българското население / вече не народ/. Още ?????
И аз намерих своя свят , където мога да ИЗБИРАМ какво искам да имам като животворна глътка в противния си реален български делник, преизпълнен със стрес и отчаяние, загубата ми на вяра и умирането на още една надежда или ново разочарование .
Да … аз не съм пристрастена ,,,аз наистина оцелявам и живея благодарение на компютъра .
Thank you my PC … Be blessed and safety ! / Thanksgiving regards to it / :))

Хареса ми гледната ти точка, Demona!
Радвам се, че по такъв начин приемаш цялата тази зависимост от компютъра :)
Със сигурност е различен поглед над нещата и проблемите.

Тъжно, но факт. Виж ся, това че си избягала от действителността, защото не искаш да се занимаваш с нея, не означава че това е пътят, който трябва да изберем и останалите. Разбирам, какво е да те наранят вътре в тебе. Раната си остава и боли. Никога не можеш да се излекуваш напълно. Като осакатен си. И лошото е, че го знаеш. Но това си си ти, ние останалите искаме перспектива - дали овце в планината или лодка в морето. Искаме нормален живот с реални проблеми, далеч от лудостта на съвременния информационен свят. Само аз ли мисля така или има и други?

Тоя па :) Не си само ти! Няма такова чудо като: “Сам съм, други няма”

Симбиоза сме, даже и да не го вярваме. Но… нима искаш друг живот (било то и нормален) с (други) реални проблеми?

Извън компютъра също има проблеми. Но и самия информационен проблем не е за подценяване, щото ни яде, то ни е превърнало в такива каквито сме. Ръгаме амбриажа нон стоп през последните колко… 6-10 години? А някои може и повече, зависи от ЕГН-то.

Ти само приказваш :). Самия ти въпрос “Но… нима искаш друг живот (било то и нормален) с (други) реални проблеми?” показва, че изобщо не ме разбираш :).

П.С. Аз съм хамстера в клетката :P

Чупи се бе, дроб! Теб пък все никой не те разбирал…

Благодаря ти Legrandelf . Когато прочетох какво си написал в профила си , разбрах , че ти всъщност си наясно , че човек или трябва да избере едната възможност да се движи и избира към безкрайното или забива копита на едно място и оставя всичко да преминава и премине покрай него , докато търси извиненията за “крехката си неразбрана психика ” или смисъла на бесмисленото . Ти го казваш толкова ясно: /” …подобно на числовата линия в единия край е + безкрайност, в другия - безкрайност. Щом за едно нещо съществува подобно понятие, мисля че всичко може да се измери по подобен начин ..”
Е, тук въпросът е само ориентирай се към плюса на безкрайността , намирайки начин да компенсираш всъщност нашата безкрайна човешка ограниченост . Всъщност дали ние не сме онзи минус безкрай ?
Е … ако нямах компютъра си всички тези въпроси и разсъждения щяха да се излеят на нечия глава …и с право щяха да си спестят главоболието , защото от мисленето боли … Ех , стига толкова , че да не вземе някой да проплаче от болки :))
Моето PC затова е тук - то е в плюс безкрайността, за да ми отговаря и да ми дава онази доза сила и надежда , което ми е необходима да премина през матрицата с вирусите , наречена българска действителност
Хей .. вече е петък - TGIF :))
meowwwwwww

Радвам се ,че има хора които разбират ,че наистина се пристрастява към компютъра,игрите и т.н.И че аз не си измислям тепърва симптоми на въображаема болест!

Но за съжаление това ми изглежда изгубена битка.
Как човек може да каже : Ще стоя максимум по 1 час на комп. Това си е вече признание, че проблем има!

Съвсем не е въображаема тази болест :)) Реална във виртуалното пространство :)

Пък като я осъзнах, не че съм намалил часовете, ами може би ми стана по-леко като споделих. Всъщност твърде много от НЕЩО, каквото и да е, винаги хвърля едни такива отрицателни реакции у човек. Бучат за промяна, само и само да не превъртиш ;)

Как да се снабдя с координати на Кристина?
Която си предлага услугите за помощ с тези проблеми?
Имам доста въпроси, които не ми дават мира.