Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Билет до луната

« публикувано на 15-11-2008 @ 8:33 pm »


“Flight leaves here today from Satellite 2,
As the minutes go by what shall I do,
I paid the fare but what more can I say,
It’s just one way.”
Electric Light Orchestra - Ticket To The Moon

Аз може и да имам най-топлите сини очи,
но ти със сигурност имаш най-великолепната руменина на света.
Знаеш за какво ти говоря!
За онова пламване, когато ме видиш да се приближвам.

О, да, може просто да си крача, било то и без усмивка,
но твоите три специални зони така се подпалват, че лицето ти пламва…
Много е приятно ти да ме видиш отпуснат, спокоен и приятен,
а аз теб… непрестанно усмихваща се в опит да намери думите, за да ме обезпокои.

Не можеш, не можеш, поклащам доволно глава и размахвам ръце.
А ти си още по-удивена.
Накрая се превъзбуждаш, дотолкова, че гласът ти се променя.
Толкова е хубав, че желая да го усетя… искам да гали ушите ми.

Но ти го спираш. Предпазваш ме от него?
Не, не мен… всъщност пазиш себе си, тъй като не се знае какво ще последва.
Толкова си топла…
Но не мога да те поема в обятията си, защото вече не си пред мен.

И да затворя очи, ще те видя… но пак няма да мога да те докосна.
Ти приближи ръка до пламналото си лице последния път,
но аз се дръпнах, като че не желаех да го усетя…
Не, няма да ми развалиш удоволствието…

Ще бъда зад теб, някога… следващия път…
просто ще ти шептя, ще следя трепета в очите ти, вълнението по шията ти.
Ще вдишвам бавно, но изпълвайки целите си гърди,
от твоята възбуда - ще се възбуждам и аз.

Приятно ви е да те разтърсвам по такъв начин. Спомняш ли си?
Ако не - аз си спомням много добре!
Но това няма значение, защото когато не го планираме - винаги е било по-добро.
Разлиствам книгата и си мисля за теб.

Като че те галя - странно е, нали? Но е много приятно.
Разлиствам книгата, бавно… много бавно, като че прокарвам пръсти през косите ти.
Няма как да знаеш - но когато това се случи, няма да го забравиш.
Ще те помоля… да не мислиш за ръцете ми, дали са топли или студени.

Ще се наложи да ги вкусиш…
Не съм сигурен обаче, че ще искаш да ги пуснеш след това.
Аз обаче ще потъна в погледа ти.
Там, на същото място, малко преди да се превърнеш във фея и да отлетиш от мен в миг…

« подобни cynical speech, mindcrushing art,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. vilford @ November 15, 2008

“Ще те помоля… да не мислиш за ръцете ми, дали са топли или студени.”
Понякога имаш страхотни попадения. :)

П.П. Аз теб май все на “нощна тарифа” те чета. ;)

2. legrandelf @ November 16, 2008

Поне не си плащаш :)))))

3. вили @ November 16, 2008

Много си продуктивен в последно време. Това е добре за нас. А очите ти сини ли са? А феята като я откриеш не й позволявай да отлети.
И аз на “нощна” те чета, но то си е открай време;))
http://ru.youtube.com/watch?v=_6jOYto0Uhg
Открих, че цитата е от песничка от състав от твоето раждане, май?

4. alish @ January 9, 2010

Въздиш! Хубаво е. Простичко и хубаво.
Между другото -
1.харесва ми началото. някой пак ще каже колко е сладникаво, но ми харесва.
2.
“Ще те помоля… да не мислиш за ръцете ми, дали са топли или студени.”

“Аз обаче ще потъна в погледа ти.
Там, на същото място, малко преди да се превърнеш във фея и да отлетиш от мен в миг…”

…that really touched me пък.

5. legrandelf @ January 10, 2010

alish, само да те питам как стигна до тук :) Този пост е старичък :)
Иначе - благодаря за коментара! :))

6. alish @ January 11, 2010

Виждам, че е старичък… аз… нали ти казах, че ще коментирам със задна дата? Просто се разровичках и открих,че има мн стари неща, които съм пропуснала… а това, че се поотнесох и коментирам постове от 2008 е друг въпрос :D:D:D

« Шофьор(ка) на такси Разклати ги добре »