Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Женска солидарност

« публикувано на 12-11-2008 @ 11:55 am »


Мел Гибсън се опитваше да разбере какво искат жените…
Не успя да го направи, въпреки че чуваше мислите им…

Жената - сложен обект. Нямам си и на идея сами дали се разбират, но мога да заявя гледната си точка… както и тази на приятелите ми мъже - не ги разбираме. Нека не звучи фаталистично или сексистко. Търся начини да намеря правилния подход към значимата комуникация с противоположния пол. Повечето опити се увенчават с неуспех. Каква е причината? Потайността! Невъзможността да се пренеса на тяхното ниво на мислене, като жена имам предвид, а не интелигентност, което все повече и повече ме дистанцира от разковничето.

Ще повторя - жената е сложен обект. Взаимоотношенията мъж-жена са доста сложни. Разчесах темата преди няколко поста. Съвсем не съм я приключил, но и дискусията не се заформи.
Има обаче една друга, по-интересна тема, мисля…
Хомо отношенията. Няма нищо общо със сексуалността. Визирам контакта жена-жена и мъж-мъж. Тъй като не ми е интересно (поне засега) да размишлявам за втората група (мъж-мъж), ще се съсредоточа върху първата (жена-жена).

Жените, още от малки момиченца, умеят много по-бързо да се сприятеляват и да стават близки с други жени. Не може да не сте го забелязали. Първо на детската площадка, след това вкъщи, за да си играят на чаено парти. Нещата се преместват в училище. Стоят на един чин, държат се за ръка. Невероятни приятелки са. Разменят си подаръци. Дори си казват, че се обичат. Велики са!

Идва пубертета и те стават много, ама много по-близки. Говорят помежду си за момчетата, напиращите пориви, пороците които ги изкушават, много повече отколкото с родителите си.
Нормално, човек винаги е по-открит към свой приятел, отколкото към… роднина. Всъщност, нека не го отсичам така рязко. Говоря за себе си. Но и аз съм човек, така че… изказването ми е вярно.

Споделят си, близки са, изобщо - великолепно женско приятелство. Една невероятна показност, сближеност, за която другите завиждат. Момчетата го дават по-мъжки. Така и трябва. Не си позволяват подобна привидна интимност. За разлика от момичетата, не ходят по двойки в тоалетната. Другите ще ги разкъсат от подигравки.
Също така, като се срещнат си удрят по една мъжка прегръдка или здрав захват, докато близките женски двойки… не просто се милват и обменят мили думи, ами често се и целуват. И не говоря за студени устни върху бузките… Топла, леко страстна целувка!

Не всички го правят, но… от това, което съм видял за скромните си (23) години мога да кажа, че сериозен процент се поддават на “изкушението”.

Защо да не се радвам за тях? Има я тази приятелска интимност, добри са една с друга - супер. Нека се радват, и аз ще съм щастлив за тях. Факт е обаче, че цялата тая бездушност в един момент се превръща в супер лабилна консистенция. Губи всякакви рамки и излиза от границите на разумното. Всичкото това, обичам те, толкова си ценна за мен, най-добрата приятелка си ми… за цял живот, така бързо казано… се оказва неимоверно… фалшиво и невярно!

Обикновено силното женско приятелство се счупва, когато помежду им застане един представител на противоположния пол - сиреч, мъжа.

“Мартине… само ако знаеш, колко лабилно е женското приятелство…”

Това ми го каза едно приятелче, в една студена февруарска вечер. Месец, в който в главата ми имаше две жени, приятелки. Много добри, сещате се. А аз толкова глупаво постъпвах с всяко следващо мое действие, че потъвах все по-дълбоко.
Приех думите му за вярни. Просто оставих времето да си свърши работата. Така или иначе се бях осрал жестоко, по-добре беше да стоя настрана. Успях да го направя… и познайте какво се случи след няколко месеца. О, да, още същата година. Великото им приятелство просто… се срина. Не че очаквах нещо друго, тогава вече не чувствах собествените си постъпки толкова глупави. Техните думи и едва ли не заклеването една в друга ми звучаха абсурдни. Приятелки, ха!

Освен, че се настройват една друга… започват да изкарват кирливите си ризи, с цел да се надскочат. Да натрупат точки, да покажат колко кофти личност е вчерашната им най-добра приятелка. Жестоки са!
В такива моменти започваш да притегляш всяка една тяхна дума. Как може да им се довериш при положение, че си изменят една на друга. И то след сериозно време заедно. Глупаво е, да!

Често пък, плановете им за надмощие включват едно от най-силните им оръжия - сексапила. Когато надушат конкуренцията около себе си, се надъхват още повече и това ги мотивира да използват капацитета си на 200%.
Влагат цялата си злоба, изобретателност, нюх към чуждото нещастие, за да постигнат желаната цел. Няма значение каква е тя и колко абсурдно изглежда в очите на случайно преминаващите.
За тях е важна… а превърне ли се във фикс - край! По-добре да се пазиш, не ти трябва да си наоколо.

Женски бой? Виждали ли сте? Това е… о, боже, най-големия сеир на света. На мен обаче ми става неудобно като ги гледам. Присъствал съм на няколко такива… е, неудобно ми е! Луда работа. Повечето стоят и потриват доволно ръце, а аз се свивам в себе си. Не заради гледката… някак си… не стават за бой. А и то е повече скубане, пищене, дращене и употреба на много “курво”, “мастийо”, “уличницо”, “путко”… Мога да продължавам, но това ще ме върне в 4-ти клас, когато 3 приятелки (много добри) се разкудкудякаха в едно междучасие. Това бяха феноменални 10 минути… след това се появи учителката ни и ги направи на… Ооо, какви спомени!

Всъщност, всичко е заради конкуренцията. Желанието да бъдат по-добри от… другите, които ги наобикалят. Значи, видят ли потенциален агресор (защото конкурента обикновено е такъв, нищо че в началото действа по-спокойно), нещо им става. Полудяват.
Няма значение големината на целта, за която се борят. Може допреди появата на конкурента, въпросния таргет да е бил подминавам десетки пъти. Но не, заложена ли е честта им - бум!

Пак повтарям, пазете се!

В един момент спирам да ги мисля. Не мога да ги нарека и странни, тъй като съм наясно, че и те не ни (нас, мъжете) разбират. А и как биха могли. Първо, друг пол сме, и второ (което е по-важното) всеки човек е индивидуален. С неговите си болни фантазии, амбиции, суеверия и изглупявания. Не желая да казвам на някого (независимо мъж ли е, жена ли), че го разбирам. Това е… разтегливо понятие и е просто за поддържане на разговора.

Но защо всъщност се държат така?
Нима моделът им на поведение върви с хромозомите получени при оформянето им като индивиди?
Съмнявам се, никой не се ражда такъв, в какъвто се превръща с течение на времето. Няма начин!
Може би защото с израстването си, са брулени нон стоп от разни дефиниции, очаквания (особено от мъжкия пол). Опитвайки се да угодят на всички и да влязат в някаква рамка, се превръщат в злобни същества. Неимоверно!
Смятат ги за мръсници, прелюбодейки, котки - ще ти се умилкват и в момента, в който не им харесва - ще си забият ноктите.

Категоризирането ги превръща във фурнаджийски лопати. Чувствайки се несигурни, лесно допускат до себе си най-големите си врагове. А именно - конкуренцията, другите жени. Близко са, разучават ги… и в удобния момент ги разкарват.

Значи е просто начин да оцелеят и да постигнат целите си. Всъщност, това не е критика или опит да ги плювам. Няма такова нещо. Интересно ми е, как точно се изгражда женския характер. А какво точно искат те… и защо го искат, може би никога няма да узная отговорите на тези въпроси!

За роптаещите: “Мъжка солидарност”

« подобни cynical speech, victoria's secrets, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Viktoriya @ November 12, 2008

Аз като едно добро момиче ще се опитам да ти отговоря на част от въпросите ти..разбира се от моя гледна точка.
Но преди това искам да разбера за пореден път защо употребяваш думата “обект” за жена?
Според мен цялостното поведение на жената зависи от средата, в която е израснала, как са преминали годините в училище, имало ли е насилие в семейството..много много комплексни неща.
Относно думите “потреба на много “курво”, “мастийо”, “уличницо”, “путко”” - никога няма да чуеш от моята уста например някоя от тези думи…защото не съм възпитана така!
Виж, не искам да не разбереш погрешно, но има жени (който аз дори не мога да разбера), които са комплексирани. Именно за тях ти говориш, когато споменаваш конкуренция!
Аз изразявам своем мнение - не бих се конкурирала с жена.
Това си е мой възглед и ще се аргументирам. Ако жената (въпросната евентуална конкуренция - казвам го за да разбереш за кой говоря) е постигнала повече в работата(в работата го казвам общо, може да е по-хубава..мойе да всичко) - аз бих и се зарадвала и бих я похвалила, защото навярно е положила неимоверни усиля, за да го направи и определено е нужна похвала, за мотивация :-).
Ако е на по-ниска позиция (съответно аз съм и конкуренция) аз бих я и дала съвети какво да направи, че да стигне мен.

Не бих злорадствала. За съжаление хората като мен са много малко…напоследък срещам толкова озлобени същества(жени), който са готови да те смачкат ако застанеш на пътя им.
Е…но на мен живота ме научи да не им обръщам внимание (да ги игнорирам).
Но какво е довело до това тяхно състояние - болни амбиции!!!
Неосъзнати страхове…..проявата на агресия според мен е именно това…
Не знам какво да ти кажа..имах подобен случай в бившата работа (с озлобена колежка) говорех и няколко пъти прилично…но тя не се разбра от дума и аз напуснах, защото не можах да намеря общ език с нея… а тя постоянно ме вкарваше в излишни интриги!
Цялото и злорадстване естествено продължи и след като напуснах, но аз отдавна я бях игнорирала…
Не мога да кажа, че съжалявам за решението си да напусна работа, напротив…
Но нея и до ден днешен я съжалявам, защото дори не осъзнаваше грешките си в комуникацията с хората..

2. legrandelf @ November 12, 2008

Хубав коментар и доста подробен :)
Радвам се, че сподели и конкретни случки от живота си :) Аргументираната позиция винаги звучи по-добре! Благодаря :)

3. legrandelf @ November 12, 2008

Благодаря за коментара, Светла :))

4. legrandelf @ November 12, 2008

ОК, ОК, шегувам се :))
Много бурно реагира, това ми хареса! Но…

Не мога да се съглася, че не трябва да деля приятелството на мъжко и женско. Мъжете доста по-резервирано създават приятелски отношения. Вярно, сексуално податливи сме (от сорта на да спим с момиче, което е харесвано от приятел), но точно там доста повече мислим (ако ценим приятелството, разбира се).

Не може с проста ръка да ми заявяваш, че нямам теза :)
Приеми факта - жените по-лесно влизат в “приятелство” и ужасно лесно го разрушават :))
По-коварни са и определено няма да се посвенят да настъпят друга жена, заради постигане на целта си - независимо каква е!

Не ми говори за най-близки и най-добри приятели :) Всеки има женски и мъжки представители на тоя род :) Няма как - но доверието към тях е изградено във времето. Издържано, оценено и е придобило тежка стойност. Тежка, в смисъла “на място” :)

Баф!

5. vilford @ November 12, 2008

Tук хубаво споменаваш несигурността, която изпитват жените и грешките до които ги води това. Но на мен ми е интересно какво би могъл да кажеш (така да се каже - вътрешна информация) за нещата, които карат мъжете да се чувстват несигурни и как “избиват” тази несигурност. Интересно ми е доколко се покриват мъжката и женската гледна точка по темата.

P.S. А на мен ще благодариш ли за коментара? (миг, миг)

6. legrandelf @ November 12, 2008

Разбира се, Вили :) Благодаря и за твоя коментар :P
И явно ще има тема “Мъжката солидарност”, за да се изравни налягането :)
Не го приемам като издаване на вътрешна информация, просто ще направя жест… към вас, жените, че да почнете и вие да си признавате, хахаха :)

7. Viktoriya @ November 12, 2008

Какъв пропуск….забравих да те поздравя за снимката :-)))

П.С: Нарочно ли едната е блондинка, а другата е брюнетка??? Или е случайност..хаххах??? Нима се опитваш да намекнеш нещо?

8. legrandelf @ November 12, 2008

Снимкатаа… ооо, снимкатаааа… интернет е виновен, хахаха :))

В случая няма никакъв, ама никакъв скрит подтекст :)
Просто са готини! ;)

9. trakatumka @ November 12, 2008

Всъщност не смятам, че сме толкова различни, колкото го изкарваш. Мисля, че липсата на добра комуникация е причината за повечето недоразумения, които възникват помежду ни(и ти го беше писал в един пост). Не допускаш ли, че все пак има и такива жени, които не се стремят да угодят на всички и не се интересуват от това кой ги харесва и кой не? Все пак ако всички те харесват, не говори ли това много лошо за самия теб? А приятелството е ужасно разтегливо понятие, обречени сме да си търсим soulmate и тук полът не трябва да има значение.

10. legrandelf @ November 12, 2008

Значи… не искам във всеки подобен пост да казвам, че винаги има изключения :)) Ама май ще трябва. И аз вярвам в изключенията и се оглеждам за тях :))
Няма начин да няма, и това е хубавото - лъчът надежда в цялата тая бъркотия, която е около нас, която си създаваме и сами :)

Приятелството - разбира се, че е разтегливо! А можеше и да не е, нали?
Пак казвам - никога не говоря за 100% :)

Радвам се на онези, 0.01%, които са от другата страна на барикадата :)

11. deni4ero @ November 12, 2008

бързам да отговоря преди да прочета цялата статия и коментарите, щото ще си го забравя - аз мисля, че няма абсолютно нищо лошо в това, че двата пола са с различно мислене и не се разбират. Тва е тръпката - колкото и да знаеш, че познаваш мъжа ти и начинът му на мислене, той пак да те изненада с нещо нестандартно и нетипично за него. Като прочета всичко написано до тук, че бая сте се раздали всички, може и пак да ви осеня с някоя моя мъдрост ;)

12. trakatumka @ November 12, 2008

Добре, не исках да прозвучи някак нападателно, но май така се получи:S. Както и да е, изключенията са хубаво нещо, оглеждай се, дано имаш късмет:) И само ще добавя нещо, на което попаднах днес:” В живота не е нужно постоянно да си важен - важното е да си важен, когато е важно.” :)(рециклирано от едно късметче):)

13. legrandelf @ November 12, 2008

@Дени:
Ай, ай, ай :))) Я да прочетеш първо за какво говоря пък после, хахахахаахах :)))))))
Чакам да ни осениш пак с мъдростите си :P

@trakatumka:
Не, спокойно, хаха :) Обичам да не се паля лесно. Поне онлайн де, хаха :)
Хубав рециклаж на късметчето! :P

14. legrandelf @ November 12, 2008

Ми хайде, дееее, хайде дееее :) Скъсах се от провокации, налюти се, а още си бавиш поста за разликите между половете, ахахахха :)))

Спокойно, прощавам ти лигавенето!

Който и каквото да казва, човешките взаимоотношения няма да ги избистрим - било то мъж-жена, жена-жена, мъж-мъж, хомо-хомо… бла-бла :))))

В моя живот, от ония скубещите… е имало транзитно! :)))
Гледал съм да не ги задържам до мен, след като съм установил природата им!

15. deni4ero @ November 12, 2008

брейййй, брей, брей, рбей, брей … много се палите, бе, хора :)
Елфче, виноват съм, побързах да се изкажа на база първите ти изречения и като достоплепна блондинка, рекох и отсекох ;) Колкото по темата какво има да се каже - (няма да е мъдрост, отдъхни си) тези девойки в примерите,които си споменал, не са приятелки, а обикновени познати. “Прител” се става с години стаж като такъв, но тук вече се повтарям с останалите. Та … не мисля, че, когато един човек е наренен от приятеля си (говоря за сериозна връзка без значение мъж или жена и без сексуално привличане между тях), едва ли би употребил такива думи. По-скоро ще остане спийчлес.

16. legrandelf @ November 12, 2008

@Дени:
Извинявай, не исках да прозвучи като скарване, хахаха :)
Примерите са за онези, които парадират с приятелството. С онова - бързото, което уж е най-най, а какво се оказва?! :)
Бух, прас, тряс, фрас, айде :) Ясно е, че приятелство градено с години няма нищо общо с поста ми :)

17. deni4ero @ November 12, 2008

пак в издънка ;)

18. æren @ November 12, 2008

“С онова - бързото, което уж е най-най, а какво се оказва?! :)”

Оказва се балон с пара. Даже не с хелий…
Това важи и за нас.

19. legrandelf @ November 12, 2008

“пата кюта”

Това какво е, ако мога да попитам :)
И ми харесва да ме наричат Змей :)))))))))))

20. deni4ero @ November 13, 2008

хахахахаха, много ми хареса вица

21. вили @ November 13, 2008
22. глезличка @ November 13, 2008

Eлфе, ела в моя офис - всички момичета (нямаме си над 30годишни) са/сме мили една с друга, имаме си мили обръщения, а когато нещо решим да направим забележка, правим го толкова грубо и ъответно така бързо ни се порщава, че всички момчета си мислят, че се шегуваме. Приеми го - по-добри сме в тези игри. Дали обичаме да си играем с огъня, дали сме свикнали да си парвим живота интересен мрез приказки… Не знам. Навремето моята баба е сотяла на разговорка в пещерата, а твоят дядо е ходил да мълчи из гората и да залага капани за зайци. НИкога, ама никога няма да схванеш точното значение на моето примерно поведение. Може да те заплашвам с удушаване, а в същото време да си мисля, че е крайно време да се сетиш, че искам да ме заведеш на кино…
В тоя ред на мисли… ти дефинираш “приятелството” по един начин, дефиницията на някой средностатистически мъж е различна, а на някоя средностатистическа жена е 17 пъти по дълга и съвсеееееееем друга. Има женско приятелство. Може би се ровиш из твърде млади жени в търесне на пример.И все пак имай предвид, че нуждите ни са различни (на нас - мъже/жени) и съответно имаме различни потребности от различни приятелства.
Ох, омръзна ми да обяснявам. Така или иначе няма да разбереш колко ни е приятно да се надпреварваме с някого в измислянето на някакво съвършено приятелство, след това в развалянето му или пък състезанието за мъж/кариера/оная страхотна кожена чанта от витрината. И в това няма нищо лошо. Просто си го погледнал с грешните очила.

23. Sisi @ November 13, 2008

Твърдиш , че не познаваш жените , но от статията ти личи , че всъщност не си даваш сметка колко добре ги познаваш…Аз съм жена , но понякога ме е срам от поведението на някои мои “сестри”. Заради тях ни излиза лошо име на пола. Аз вярвам , че трябва да си “пич” независимо от пола си.

24. legrandelf @ November 13, 2008

По офисите спрях да обикалям, Светлина, щото… ме налазват разни какички, грух-грух (нали каза, че мога да го ползвам това, вместо “хахаха”) :)))

@Sisi:
Вероятно не си давам сметка в каква степен ги познавам, но със сигурност не знам всичко. Тъй като всичко е голяма размерност, често неопределена, нека кажа, че ще съм по-спокоен, когато знам достатъчно за тях (вас, жените) :)

Поздрави и на двете ви! :)

25. valkata^^^ @ November 13, 2008

Досега четох, чак свят ми се зави, даже почивка си взех, поработих малко и пак се върнах да си дочета. Мнооого се засягат някои хора, други явно ги жегват по болна тема…. Човекът просто се опитва да осмисли нещо, което е видял. Та, при жените е трудно да се създаде трайно приятелство, просто защото завистта и желанието да доминират е много силно. Може да се каже, че аз съм успяла да създам едно единствено такова за трийсетте години, които съм на този свят. Проверено е, защото е имало и караници за мъже и всякакви други подобни, а е факт, че още си споделяме всичко, независимо, че животът ни е поел в различни посоки. Опитвала съм да създавам приятелства с мъже - трудно е. Винаги в някакъв момент се получава така, че мъжът започва да изпитва някакви чувства към мен и …..това е края, защото аз искам приятелство, а не секс партньор. А тези позьорства на младите девойки - да се целуват, да се държат за ръка и демонстрират някакви перфектни взаимоотношения - това израства постепенно, но за момента им дава чувство на принадлежност към някаква общност. Простичко. Стига сте се надвиквали, а говорете спокойно. Повече усмивки и ….умната ;)

26. legrandelf @ November 13, 2008

@Светла:
Аз разбрах, че си е някаква твоя измишльотина, ама… не си го представих като звук :)))

@valkata^^^:
Ц-ц-ц-ц-ц, и свят почнах да завивам на хората! lol
Ние не се надвикваме, разговаряме приятелски на висок тон, хихихи :)

27. valkata^^^ @ November 13, 2008

Е, щом е така може!

28. gd.bg @ November 13, 2008

За обучаващи се в темата.За професионалистите дебатите са само развлечение донякъде:))))))))))

29. legrandelf @ November 13, 2008

@gd.bg:
Все едно говориш за обучаващ се персонал, забавно :))
Тука има ли професионалнисти в дебата?! :))
Я да си вдигнат лявото ухо, моля!

30. Мария @ November 13, 2008

Прав си, но грешно е впечатлението, че при мъжете не е така - така е, но я няма тая показност. Вие сте научени да не показвате слабост, както и да се държите на ниво - все едно няма конкуренция. А от нас жените се иска вес повече. Конкуренция обаче има и при вас, само че често поставяте приятелството на преден план - “да бе, ще се скарам с Пешо заради една фуста”. Виждала съм дори мъж, който не се скара с приятеля си, след като той очевАдно започна да сваля гаджето му. Ама аз това не го наричам приятелство, ами някакъв вид симбиоза между зависимост (от мъжка компания), желание за независимост и фалшива сдържаност. Защото иначе означава, че сте напълно дебилни, а то не е така (в повечето случаи).

31. legrandelf @ November 13, 2008

Ще има втора тема: “Мъжката солидарност” :) За да бие на очи, за да не ви бяга от полезрението, за да ви накара да я прочетете, хехе!

Просто малко търпение и стискайте палци да ми се отвори свободно време за писания :)

Ей, Длъгчо, сега да не вземеш да сложиш снимка с рибари на новия пост :)

33. Светла (ама друга, не горната) @ November 13, 2008

Аз пък малко бях разочарована. Пишеше по-в началото, че статията ще се отнася за хомо-любовта между жени, обаче накрая всичко се сведе до женското приятелство. Ще ти кажа гледната си точка и за двете. Значи - аз като съм приятелка с една жена и като я заобичам, започвам и да я желая и сексуално, понякога повече от мъжете. Обаче това не й го (по)казвам, защото си движа с мъже по принцип за тези неща (така съм си решила). Обаче много помага при конфликтни ситуации. Досега не ми се е случвало да ми се разпадне женско приятелство, в което Тя ме привлича сексуално. Винаги съм склонна да я разбера, да й простя и да реагирам човечно, ако тя е виновна. Ако пък аз нещо съм сгрешила, сърдечно й се извинявам. Изобщо не се конкурирам с приятелките си за мъже - винаги страня от тези, които те си харесват, защото по принцип на мен мъжете адски много ми налитат и при най-малкото внимание от моя страна, другите нямат шанс. Не знам защо е така. Добре изглеждам, но не е заради това… поглъщам ги някакси, без да се усетя, че го правя. А може и да е просто, защото се старая да съм добра, да мисля за другите и да ги обичам. Тези неща се усещат от хората, когато са искрени.
Но исках да кажа, че тайно, като си гушкам някоя приятелка за здрасти, си включвам всички чувствени рецептори и мислено за миг я обладавам. Мммм, готино е!!! :)))

34. legrandelf @ November 13, 2008

Привет ти, Светла (ама друга, не горната) :)
Случва се да останат хората разочаровани от моите “творби”. Честно казано и аз не знам какво пиша, докато пиша. Трудно ми е понякога да се разбера :))
Цялата тая бъркотия дето излиза, чувствам я неструктурирана в много от случаите, уви… туйто :)
Мразя да се редактирам.

Ако питаш горната Светла, тя ще ти каже че пък в тая статия съм се изложил, размазал етикети от всякакво естество, навсякъде, без посока :)
И тя е права. И ти.
И аз, макар и само за себе си :) Това е, хахаха!

35. Светла (ама друга, не горната) @ November 13, 2008

Ааа, аз само на шега го казах, че съм разочарована :) Точно обратното е всъщност. Първо, много рядко дочитам нещо докрай, а твоето определено си заслужава. Второ, на много хора като мен (и адашката, и всякакви други) им е лесно да коментират нещо, върху което друг се е замислил, сдъвкал им го е и им го е постнал наготово. Всеки може да критикува и да изказва мнение, но фундаментът на разсъжденията е твое дело, така че - респект :) На мен ми стана приятно да го прочета, защото е естествено, хубаво и чисто като истинска човешка мисъл, която тече без канони и правила, без шаблони и някакви опити за псевдо-категоризиране. Написано е гладко, искрено и без напъване, по интересна тема, с хубав стил, грамотно. Това ме провокира и аз да споделя мнението си. Популярността на статията и многото коментари трябва да ти показват колко си добър в писане. Браво и да продължаваш все така!!! :)

36. nikru @ November 13, 2008

gospodin Elf, ne mi se 4atat vs komentari, no pro4etoh tvoq post i trqbva da ti kaja, 4e si mnogo dale4e, no i mn blizo do obekta jena! za6toto osven zlobni obekti, kakvito si gi opisal, ima i nezlobni takiva, koito dori ne si spomenal. i ako v jivota ti si se sblaskval samo s parvite, ne ti zavijdam, sig sa ti se obrazuvali nervi, doveli do tarseneto na istinata za jenata hahaha kolkoto do dvete priqteli, koito zapo4nali da si vadqt kirlivite rizi… zavisi mnogo ot 4oveka, ot vazpitanieto mu, ot cennostite mu. 6tom i dvete sa bili takiva, zna4i ne slu4aino sa si pasnali kato priqtelki :D

37. zlobar4e @ November 13, 2008

Чакай малко не само жените са такива ,мъжете също се състезават в дадени случаи.Да не почвам да ги изброявам като пари коли и естествено жени.
Според мен ако едни жени се скарат за даден мъжки субект те просто никога не са били приятелки,има ги и такива ,защото ако са приятелки никога няма да бъде заради мъжа.
Другото което наистина има грозни картинки с женски боеве но и при мъжете ги има,при тях нее ли заради жена или защото се чувстват по застрашени от даден субект?
И ДРУГИЯТ МИ ЖЪПРОС Е ЗАЩО СПОРЕД МЪЖЕТЕ НЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА ПРИЯТЕЛСТВО МЕЖДУ МЪЖ И ЖЕНА?
А вече за това че не ни разбирате е нормално ако беше толкова лесно нямаше да буде интересно за нито един от двата пола поне според мен.Просто мъжете и жените искат различни неща независимо какви те просто не си пасват ,поради тази причина трябва да има компромиси и от двете страни.
А ти като мъж може да не мислиш толкова за разликите между двата пола а просто да се наслаждаваш на общите неща между тях.

38. Светлина @ November 13, 2008

Я да видим дали някой ще посмее да провер иаз от злобните Светлета ли съм или не :P
nikru, прочети и коментарите, то това тука се получи малко като списък с въпроси, дълъг е, ама и елфът е дълъг… Знам ли, може да имаш някой отговор за нас ;)

39. legrandelf @ November 13, 2008

Г-це Руева, трябваше да хвърлите (макар и бегло) по едно око само на моите защито-коментари :) Тогава, със сигурност щяхте да видите, че не говоря за всички без изключения. Но нека не се повтарям! Мерси, че се появяваш тук там (дали да ти дам) :P

@zlobar4e:
Мдам, на част от леко поставените от теб въпроси, също съм отговорил. Ще има и Мъж-о-мъж статия, в тоя дух. Ще гледам да ви хареса, хехе!

@Г-цата с 3000 имена:
Виж сега, мисля че имаш към… 20 коментара при мен. Всеки път ми се е налагало да ти давам approve. Изморяваш ме, честно! :))

40. legrandelf @ November 13, 2008

Хайде, мили дами (а и дамковци), на вашето внимание:

“Мъжка солидарност”

41. Daisy @ June 17, 2009

Конкуренцията и състезанието е само между тези, които го играят приятелки. Истинското женско приятелство, солидарност и т.н. са в пъти по-силни от мъжкото,на моменти леко извратено и странно отдадено. Един мъж много, много трудно може да значи толкова много за една жена, колкото момичето, което е било до нея през времето, когато тя е сменила десетки като него… Просто жените се отдават много повече на чувства и размисли и това ги кара да чувстват отношенията си по-специални. Мъжете просто не го схващат. Факт! :)

42. kouto @ June 17, 2009

Колкото и да не ми се иска да е така, страшно си прав. Има ни нещо (куп неща?) на пола, което просто куца щом стане дума за приятелство. С иключения, разбира се, като всичко останало. Ако завиждам за нещо на “силния” пол, това са отношенията помуежду ви.

43. legrandelf @ June 17, 2009

Прехвърляйте се на другата тема, за мъжете :)))

« Полицейска история Грандиозна свинщина »