Май е време да поспиш. Статията ти ми навява някакви чувства. Дали няма нова любов при теб? (не е задължително да е жена, може да е предмет, видение и каквото си поискаш) А от сянката си няма как да избягаш и няма лесни неща…

Влюбих се в падналото слънце. Тая снимка я имам от няколко седмици, одеве я изрових от телефона и нещо се вдъхнових да надробя нова порция mindcrush за адашката ти :))

“…Филмът свърши. …”
Как да обясниш на тези, които не обичат да гледат филми, особеното усещане след финалните надписи на хубав филм. Дотолкова потъваш в сюжета, че сякаш загубваш усещане на собственото си аз и после някак трябва да се събереш цял и да се настроиш за действителността, в която живееш. И ирационалното усещане за празнота, за нещо недовършено, за (нещо като) загуба.
Такова ли е и емоционалното отърсване от любов?
:)
“Паднало слънце”, а?!

E..uspq da me obyrkash s tozi mindcrush…..naistina sled kato go prochetoh ostanah obyrkana :-))) stranno…
Pyrvo si misleh, che vsyshnost prevyzmogvash lubovta si kym dadena lichnost, a posle…kato vyv cikyl…prodyljavash da q obichash????
E dade mi pole za razmisyl ;-)))) i otnovo me trogna :-)

@vilford:
Ами, да, права си за усещането от края на филма, но по същата логика и за други неща, четящите може да не разбират какво точно искам да опиша :)
Както и преди каза - интерпретирането - свободно!
Паднало слънце, да - беше като истинско паднало слънце. Гледам, едно огромно отражение на слънчевите лъчи, направо заслепяваше. Много яко! На снимката не е толкова :)

@Вики:
В mindcrush произведенията няма превъзмогване или… всъщност, то е просто един mindcrush :))
Харесва ми, когато ви оставям някакво чувство или тема за размисъл. Това е целта на mindcrush :P
Радвам се, че те е трогнало!

Прииска ми се аз да съм твоето безсъние, прииска ми се да е написано от този, който е моето безсъние…

:)

Ъпдейт: Сложих линк към снимката (в уводните думи), за да може да й се насладите в цветове и… пълна резолюция. Пълна, разбирайте - оригинална :)

O, задължително трябва да се види оригиналната снимка. В цветове се набива в очи контраста между “падналото слънце” и занемарените сгради наоколо.
Много хубава снимка!

Много съжалявам за получилото се объркване :))
Как да се реванширам?! :P

пак я гледам и пак мисля, че черно-бяла по ми харесва, ама кво разбирам аз от изкуство :)))

Охх, стана ми тъжно :(((