Шпеков салам за Вас

« публикувано на 30-08-2008 @ 5:35 pm »

Петък вечер - възможност за емоция и старо нови забавления. Възможност разбира се, да се скараш с приятелите си. Хм, нека го нарека спор, дискусия, де(е)бат, но не и скарване. Нали сме големи хора, няма да се дърпаме за плитките и поличките. Нека изкажем мненията си и да се опитаме да налеем акълец в чуждата, неразбиращата главица насреща.

Гурбетчия ми звучи като минетчия!

Разбра се, че с едната компания няма да се пие. Половината с коли, другите не им се яде, не им се пие… не им се живее. ОК, приех го. Насрочих си среща за по-късно (превземане на мръсните дебри на Щутгарт с Петьофи) и си поръчах една гадна наливна бира, за да се видим все пак с приятелчетата.

Тъй като всички мазно и нагло продължаваха да говорят за работа, на мен леко взе да ми се повдига. А може и да е било заради гадната прическа на сервитьорчето. Едно секси момче, с една такава обеца. Ммм, идеше ми да го изпапам.

Някъде там, се заговори за двама наши колеги, които в момента мажат фасадите на къщите в някой си щат, там близо до Вегас. Аз на тия теми не съм им фен, щото знам какво ще се каже.
Момичетата в компанията бяха на мнение, че всеки има нужда от този ОПИТ. Да се сблъскал… с живота.
Момчетата пък (в частност Свиленчо) рязко реагира. Знаех и той какво ще каже. Стоях и ги слушах, щото не ме питаха аз какво мисля. Но нямах и време честно казано да се увличам в дебат с тях.

Аз не виждам жизнен опит в това, да те гепят на летището в щатите, да те пратят в една стая с мексиканци и да те накарат да си хванеш палците. Мда, свалил си си гащите преди това, защо са ти. Кафявото око трябва да се вижда, може да имаш нещо там. Запалка, кибрит, клечки за зъби - всичко е възможно.

Но по-яко е, когато излезеш от тая стая, почесваш се отзад от притеснение, завариш багажа си насред летището, а от твоя приятел (не гей такъв, просто приятел, с който заедно споделяте невероятното приключение) няма и следа.
Не върви да тръгнеш да викаш и да махаш. Ако се разревеш също няма да си помогнеш. Затова грабваш багажа и отиваш да чекираш. Но какво става, когато толкова жадния за опит твой приятел, реши да си сложи луканка в багажа? Така, да му е мил спомена за България.

Какво според вас? Плащаш си неустойка - храна ли е, пиене ли е - плащай, какво ме интересува, че не е твое! Вие за Western Union не сте ли чували. Шпекови салами мяткат, моля, моля!

Разхладиха се страстите, а никой нищо съществено не беше казал. Гледаха в земята и не подемаха темата на ново.

Работата в България не се е свършила! Мързела в България също не се е свършил!
България изобщо не е цвете за мирисане!
Стига сте гледали на чужбина, като на плодородна градина!

Никой не ви чака там! Не сте добре дошли. Работите ли там, взимате хляба на някой. Този последния ви мрази. За него сте пришълец! Много са малки тия случаи, в които приказката се сбъдва. Много малко!

На никой там не му пука за вас. Тук поне имате роднини, някой към когото да се обърнете в онези моменти на емоционален крах.

Ако ще ходиш в чужбина, отиди като турист. Бъди такъв. Изкарай си парите тука, ходи да си вееш оная работа по екскурзии. Нима няма да ви е по-яко така?

О, да! Не е заради факта, че разглеждаш чужда страна. Заради опита е!!!

Забравих, че в България няма достатъчно възможности за ситуации, които да ти дадат жизнен опит. Ама никакви ги няма. Не се разминаваш с тях всеки ден, нали? Никакви, нали?!

Любопитството - това ще да е манията по придобиването на опита. Като преживееш няколко силни ситуации, ставаш по-силен. После си по-нахакан, прибираш се и пишката ти е два пъти по-голяма, путката ти е два пъти по-дълбока. ОК, познавах те преди да заминеш. Сега, ще ти махна за чао, докато се разминаваме, нямам желание да контактувам с напомпаното ти его, благодаря!

Статията е ориентирана към бригадните генерали: приказните студенти, които отиват да бачкат разни работи извън България. Заради опита, заради факта че никога няма да имат този шанс в живота си, освен феноменалните програми на Orange (пример).

За финал един виц (от жизнения ми опит):

Щракам си на лаптопа и покрай мен минава непознат.
- И ти ли си ходил на бригада?
- Защо?! - питам аз смутен и с набръчкани вежди.
- Ми… имаш лаптоп…

Кимнах отчаяно и промълвих, че ми е подарък (не ми е). Но какво да се обяснявам на някой си случаен. За който възможността да се сдобиш с лаптоп, iPod или някаква друга техническа джаджа е единствено и само… в бригадата!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. кака ти Светлина @ September 1, 2008

Аз като ти казвам, че си беше добре и в късия вариант…

Абе, нали знаеш, ром му е майката, кви са тия бири, после аз ли съм ти крива или тоалетното казанче???

2. legrandelf @ September 1, 2008

Какво не ти хареса?! :P
Ромче - не пия… грешка, пия само когато няма друго! :))

3. Molo @ September 3, 2008

Не съм съгласен с мнението на Елфа, и няма да се аргументирам. Само ще попитам, защо той мрази хората които се опитват да пробият навън?Гледа на тях като на дезертьори. Ами да, това е война и то за оцеляване. Нека да ме обори, но искам с реални доводи, а не само с мнение.

4. legrandelf @ September 4, 2008

Бъркаш!
Говоря за гурбетчиите!
Както посочените в примера…
Пробив?! Не смятам, че това е пробив.
Дали ще израснат като хора?! Сигурен съм, че егото им ще се надуе сериозно…

Пробив наричам - да идеш там, за да учиш. И след това да се вградиш хубаво в обществото. Не да бачкаш мексиканска длъжност. Тука ми уче висше, прави се на интересен - накрая отива там да робува на червените вратове!

Дезертьори?!
Ами постоянно плюват България - а вместо да се опитат да я променят - бягат навън :)) Ми това си е дезертьор, какво да ти кажа.
Или не я плюй или стой да я промениш. То не може така, някак си лицемерно е!

5. legrandelf @ September 4, 2008

Знам те Жоро на какво мнение си. Не ти се живее тука, ще ти се навън. Ама съм сигурен, че не искаш да отидеш като гурбетчия там!
Това е и разликата. Когато ти казвам: “Недей да ходиш” не е защото ще те причисля към групата на гурбетчиите. Напротив. Пробивен си и ще направиш пробив, плюс това знам че няма да робуваш на някое семейство там да им събираш малините или ягодите.

Сега сещаш ли се за кой шпеков салам говоря?!
А егото, което се изгражда по тоя начин е толкова високомерно…
Вероятно имаш “приятели” ходили насам натам (не за да екскурзуват) по чужбина. Колко от тях са се запазили като характерите, с които преди това си се запознал и си бил добра компания?!

Винаги може да бъркам в мнението си. В право си да не се съгласиш, но… все пак съм на мнение, че ако искаш да обикаляш нагоре надолу, или стани Форест Гъмп и изобщо заеби всичко, или се устрой там където си роден, каквато и да ти е родината - и през 2 месеца си ходи на почивки!

Никакъв няма и да те спирам с такъв план! Даже ще идвам с теб!

Туйто…

6. Molo @ September 4, 2008

Страх те е и туйто :)

7. legrandelf @ September 4, 2008

От какво по-точно ме е страх?! :)

Освен това много нагло от твоя страна да се изказваш против мнението ми, явно заявявайки че няма да се аргументираш. И след това… искаш от мен обосновани отговори :))))

Прасе такова! :)

8. Лита @ November 23, 2009

приемаш ли за извинителна причина бягство от 100 килограмов бойфренд за ходене на бригада или влизам в групата на страхливите?
;)

9. legrandelf @ November 24, 2009

Криминалните прояви се считат за извинителна причина. Но не бива да се прекалява, щото всеки знае, че като се започне веднъж с изключенията и накрая… свършваме с комунизъм! :))))))