Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Хроники на секс аферите

« публикувано на 07-11-2008 @ 4:39 pm »


Изпълнявам желание #3
Засега последното… но Вики със сигурност ще пожелае да поддържам категорията й, така че… бъдете нащрек

Желанието

Последна глътка и ставам. Имам да свърша няколко неща. Озъртам се, всички бързат наоколо. Като че само на мен ми се е отворила малка възможност за почивка. Вече не съм жаден. Трябва да ставам. Последен поглед към входа, лежерно, без да очаквам никого… очите ми се натъкват на едно красиво създание…
Пленен съм. Опитвам да извърна поглед, но не се получава. Нещо в лицето й. Нещо в походката й. Небрежния й забързан поглед. Начинът, по който притиска чантата до тялото си. Коя е тя? Никога преди не съм я виждал. Страхотна е! Отново опитвам да отвърна поглед от нея, не може да ме плени само с преминаването си…

Късно вечерта се въртя в леглото. Коя беше тя? Някъде наблизо живее, но я виждам за първи път. Как е възможно? Цяла година се шматкам в района, а тя да е толкова близо до мен и… същевременно толкова далеч.
Искам да я открия. Трябва да разбера коя е!

Няколко дена по-късно, се срещаме. Не по моя воля. Въпреки невъздържаността ми да я открия, попадаме един на друг в непланувана ситуация. Стоя навън, очите ми биват брулени от студения нощен вятър, навлажнени от сълзите на реакцията. Чувам, че зад мен се отваря входната врата. Поглеждам през сълзи и засичам очите й!
Като че се стряска… тя изпуска ябълката, която държи в ръка. Аз се усмихвам и разтърквам очи. Понечих да вдигна ябълката, а тя ме спря. Усмихна ми се, а след това се запознахме.

Прекарахме 15 минути на студа. Просто си говорихме. Преди да си кажем имената, вече знаех че тя отива при приятеля си, за да изкарат нощта заедно. Разделихме се подобаващо с много приятна енергия в гърдите ми. Проследих я с поглед. Тя изчезна зад ъгъла.

Първият път

Следващите дни бяха особени. Вълнувах се. Не спирах да мисля за нея. По някакъв начин ми беше повлияла. Сънувах я! Мастурбирах в нейна чест. Желаех я като жена! Желаех я във всеки един момент, на всяко едно място. Постоянно се оглеждах. Търсех погледа й с възбудени очи. Ръцете ми трепереха всеки път, когато чуех глас подобен на нейния. Беше толкова… силно. Толкова по-силно от мен. Вълнението ме побъркваше.

Скоро след това започнахме да прекарваме повече време заедно. Първо бяха… “отдалечените разходки”. Ухажвах я, правех й комплименти, тя ме ласкаеше… беше взаимно, непринудено и толкова истинско. Побърквахме се един друг, а дори не се бяхме докосвали.

В един приятен следобед обаче, не издържахме… Желанието да впия устни в нейните ме контролираше изцяло. Награбих я и я притиснах към стената. Вкарах език в нея, а тя ми отвърна със същата пареща страст. О, колко прекрасен момент! Ръцете ни се гонеха… като че желаехме да отхапем от чуждата плът. Аз бърниках с ръце под блузката й, в опит да достигна гърдите й… тя сграбчи задника ми. Плъзна длани по бедрата ми. След това разкопча панталоните ми и жадно, с влажна от вълнение ръка се устреми към члена ми…

Тази подбуда и нестихващо привличане достигнаха до един логичен завършек. Една нощ, в която трябваше да гледаме филм…
Вечерта, в която тя излъга приятеля си… вечерта, в която извършихме прелюбодеяние… вечерта, в която се отдадохме един на друг за първи път… вечерта, в която не гледахме филм…

Живей за мига

Нищо не беше същото след това. Но трябваше да изглежда така. Не се бяхме обрекли, изпитвахме вина, но силата на сексуалното желание беше по-голямо. Тя ме възбуждаше с аромата си, с погледа си, със смеха си, с мъркането си, с походката си… с размятането на косите си. Само като си я представях близо до мен и бях готов да я обладая.
Същото важеше и за нея.
Тя не спираше да гледа устните ми, докато говоря. Затваряше очи, побъркана от нежността на произношението ми. Представяше си ме близо до нея… зад нея… шептящ в ухото й. Отмяташ косата й с една ръка, притискаща се към надървения ми пенис. Всичко беше… размахване на ръце в опити да се удържим. Но не се получаваше.

На обществено място беше по-коварно! Бяхме просто приятели, които се шегуват. Никой не знаеше, нито подозираше за действията, на които се отдавахме от време на време. Тя не скъса с приятеля си… продължихме…

Лавина от страст. Засилваше и двама ни по склона… към един неизвестен край. А не искахме да спираме. Правехме го всеки път, като за последно. С такъв животински нагон по някога, че чак се плашехме от себе си. Но се смеехме в лицата си. Друг път беше повече от нежно. Правехме любов… но не си казахме, че се обичаме. В по-бързите ситуации беше просто железарско чукане. Прави до някоя стена, в съблекалня, кенеф, на открито…

Искаше да ми налапа кура - отивахме на разходка и мърсувахме в храсталаците. Хора минаваха наоколо, а аз я ближех. Тя скубеше косите ми, а аз жадно поглъщах соковете й. В пъти по-топли и по-интензивни… заради усещането. Грях?! Абсолютен грях… и две съзнания напълно неразбиращи какво точно се случва с телата им. Моменти на споделена нежност. Факт, който не могат да предотвратят. Сила, която не контролират… манипулираща ги към абсолютно себеотдаване.

Липсата

Непрекъснато разкъсвани от греха и праведните действия… стигнахме до момента на раздялата. Каква раздяла? Че ние никога не сме били “заедно”…
Не можехме да се виждаме… не трябваше да се виждаме, нито да си говорим… тя все още беше с приятеля си… обречена в любов към него… той, нищо не подозиращ за мен и отношенията ни.
Беше фатално. Беше сърцераздирателно. А не можех да кажа на никого. Нямаше откого да почерпя опит или да изискам съвет. Беше налудничаво и… аз паднах в капана…

Бях обсебен. Постоянно се озъртах. Търсех я с поглед. Ослушвах се за гласът й. Не можех да спя. Въртях едни и същи песни докато не станеше три през нощта. Заспивах от умора на бюрото си. На сутринта се събуждам от шума на музиката, зациклила във времето, напомняща ми колко изгубен съм и аз. Рано е… а аз отново съм с мисълта за нея. Не мога да я преживея. Желая я още по-силно! Къде е тя!?

Започна се с преследването. Непрекъснато питах къде е, но не нея лично… приятели, познати… информирах са зе местоположението й. Интересувах се от графика й… полудявах все повече и повече. Не си лягах, преди да видя, че вратата й се заключва зад гърба й.
Тялото ми изпадаше в агония, когато я виждах да влиза в дома на приятеля си… прекарвах цяла нощ под прозореца им… гледах го когато светеше… гледах го, след като лампите угасваха. Стоях там, в дъжда, бутан от силния нощен вятър… неспящ… неозъртащ се… гладен, забравил за глада… забравил за студа… просто наблюдаващ… агонизиращ, ревнуващ… желаещ!

Логичният крах

Пътищата ни се пресичаха. Кога случайно, кога заради преследванията от моя страна. Заформяха се скандали. Изричани бяха ненужни обидни думи. Разкъсвахме се с поглед… ползвахме словата си за оръжие. В сърцата ни се забиваха кинжал след кинжал… а все така се желаехме. Пламенната страст, която не малко пъти ни обсебваше и пленително ни водеше към сексуалните преживявания, се превръщаше в агресия.
Силна омраза!
Обичахме ли се преди, след като сега се мразехме по такъв начин?
Нежелание дори да срещнем погледите си?

Опитвах се да си я върна… Странно усещане… никога не я чувствах моя… Какво значи да е моя? Та нали ми се отдаваше непринудено… по всякакъв начин. Имахме най-великолепните и сладки мигове заедно. Споделихме страхове и щастие… омраза и любов… всичко, което можехме да си дадем един на друг - правехме го!

А накрая… грандиозни скандали… всеки път разкъсващи тялото ми на парчета. Краката ми трепереха след всяка раздяла. Всяка нейна силно-отблъскваща ме дума пречупваше увереността и нагласата ми, с които се будех сутрин… заради които живеех.
Сълзите в нея, когато я нагрубявах, пъдех или омразно целувах… застиваха на бузките й. С леко отворени устни проследяваше ядосаната ми осанка, отдалечаваща се по коридора. Разменяхме си болката… много пъти. Прекалено много пъти… което напълно ни отдалечи.

Почти нямаше и помен за топлината помежду ни.
Получихме нещо, за което никой от двама ни не беше мечтал през живота си.
Едно единствено качествено и съвършено нещо.
Лишено от план…
Спокойствие в отношенията между един мъж и една жена, които се срещнаха случайно.
Силата на привличането се трансформира в сила на отблъскването…

Не я забравих…
Тя също…
Не съм виждал очите й от ужасно много време… забравих усмивката й… Не усещам топлината на гласа й. Празен съм и все още не мога да спя. Забравих какво е приятен сън в нейните обятия. Няма я… остана ми само… хронологията на нашата афера…

« подобни cynical speech, victoria's secrets, , , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Viktoriya @ November 7, 2008

Почти нямаше и помен за топлината помежду ни.
Докато четях поредната ти статия не можех за момeнт да се отделя от всеки ред и от всяка написана дума.

“Получихме нещо, за което никой от двама ни не беше мечтал през живота си.
Едно единствено качествено и съвършено нещо.
Лишено от план…
Спокойствие в отношенията между един мъж и една жена, които се срещнаха случайно.
Силата на привличането се трансформира в сила на отблъскването…”

- Марти настръхнах… написано е толкова красиво!!!
Съжалявам, наистина много съжалявам, че има край. Но може би е за добро :-))
Така ще имаш шанса да изживееш още такива любовни афери, нови чувства и усещания!!!!

2. legrandelf @ November 7, 2008

Всички хубави неща свършват, Вики… колкото и непланувани да са, нещо друго ги контролира.
Сега, може би имам шанса за още такива афери, но не съм сигурен, че ще мога да понеса реанимацията след логичния им крах… :)))

3. Viktoriya @ November 7, 2008

Хммм… помисли какви хубави творби ще се родят в твоята глава… риска си заслужава :-)
Но ако мислиш, че за теб са достатъчни емоциите от първата афера… по-добре не рискувай… ти сам си преценяваш :-))))

4. legrandelf @ November 7, 2008

На мен също ми мина тази мисъл! Че ще мога да употребявам… “опита”, за следващи творения. Уви, прекалено егоистично звучи от моя страна, но пък и какво мога да направя по въпроса? Първата афера се роди от само себе си - никой не я планира, затова й беше толкова… хубава!
Зависи :)) Полъх на вятър и нова усмивка, не знам накъде ще ме отнесе следващия път ~

5. Sonic @ November 7, 2008

Страхотно пишеш! Ей, ама това наистина ли ти се е случвало?!? Непременно издай книга, страхотен стил!!!

6. legrandelf @ November 7, 2008

@Sonic:
Благодаря ти! Радвам се, че ти е харесало ;)
Като намеря пари и издател - ще издавам :))

7. deni4ero @ November 8, 2008

:) :(

8. вили @ November 8, 2008

Пак на ниво. Чудесна история написана с много хъс и емоция, че и аз не мога да разбера това истинска твоя, преживяна история ли е или е във въображението ти? :))))

9. legrandelf @ November 8, 2008

На Дени коментара ми прилича на логото на театър “Сълза и смях” :))

вили… айде да видим, дали можеш да познаеш - истина ли е това или просто въображението ми? :))

10. legrandelf @ November 8, 2008

Използвайки думата “нищо”, ти отсичаш :)
Същата работа е и с “разбира се”, “абсолютно” - кажи ми, че не ползваш такива думи :)
Аз решавам, че нещо е просто, защото наистина го чувствам така. Честно казано всички тия думи дето ги пишем, в някакви красноречиви изречения - не трябва ли да са за това? Да ни изразяват? Чувства да показват?

Това правя - просто е истина или е просто въображението ми :))
Всъщност, не е просто за обяснение кое от двете е, но докато се случва… определено е приемо-предавателен процес! ППП, нали? :))

11. вили @ November 9, 2008

Ха сега де! Не знам, Марти. Аз се чудя и затова споделих с теб терзанието си. Нещо клони повече към въображение с лека нотка на нещо преживяно, но не точно в такъв размах… :))))

12. deni4ero @ November 10, 2008

ми то си е сълза и смях

13. legrandelf @ November 10, 2008

@вили:
ОК :))

@Дени:
Абе май са повече сълците, отколкото смеха. Или смях+сълзи - някаква интересна импресия, дето на никъде не води, хаха :)

14. N.D. @ November 10, 2008

Tova e istinsko!Prejivqno e!Sigurna sam i ti pojelavam o6te nepovtorimi migove!

15. legrandelf @ November 10, 2008

Радвам се, че смяташ така :)
Обикновено каквото и да ме питат коментиращите: “Истина ли е, не е ли”, се въздържам да ги убеждавам в истинността на историите ми :)
Пожелаваш ми още неповторими мигове? Надявам се да имам сили за тях :)

16. Лита @ November 29, 2009

уау! колко красива и тъжна история.. :(

17. legrandelf @ November 29, 2009

Може да добавиш и истинска… :)

18. Лита @ November 30, 2009

не знам дали е истинска, но ужасно много прилича на такава - докато четях (особено края) направо сърцето ми се късаше.. :(

19. legrandelf @ November 30, 2009

Тъй като аз знам, спокойно ти разреших да добавиш и истинска…

:)

Но може да си отдъхнеш, все пак… силата е в това, че може да настъпи обрат като следствие от цялата тази тежка емоция, нали ?! :)

20. gergana @ November 30, 2009

Но, чуйте, всеки е убивал
любимата жена —
един с отровно нежен поглед,
друг с думичка една,
страхливецът с целувка кротка,
а смелият — с кама.


Оскар Уайлд

(Светла може да ти разкаже повече и да ти помогне да рзбереш)

:)

« Сексуална офис треска В тила на врага »