Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Унисекс РПГ

« публикувано на 06-11-2008 @ 11:50 am »


Изпълнявам желание #1
На една моя много добра приятелка + голяма (по)читателка - Вики…

Мъник изписква след като си поема кислород за първи път. Току що напуснал утробата на майка си се чувства щастлив, докато една дебела фелдшерка не го шамаросва по задничето. Още по-голямо “Уааааа !” в чест на зачервеното дупе. Препотен доктор, млада сестра която с тампон му попива влагата от лицето. Щастлив баща с още по-изморен поглед и облекчение в коленете. Разкрачена майка, която се осъзнава след случката. По-голям показ от това, едва ли е имала в живота си… но бебенцето е факт! Честито! Току що един мъник беше въведен сред ротите на вечната война между мъжа и жената. Генерала го приветства с думите: “Това е синът ми !”, докато щаб отговорничката през зъби просъсква: “Синчето ми, най-красивото от всички !”

Ми… мииии… мииииииии… моето, моето, моят, моето, МОЙ! Май прешъс. Само дето родителите изглеждат по-добре от Ам-Гъл. Мания за притежание, а хлапето още не се е осъзнало. Все си мисли, че плава в плацента, а то какво? Въоръжен е с невидимо оръжие и му предстои жестока битка в живота. На кого по напред да угоди? На майка си или на баща си? Кой пример да следва в живота си, въпреки че между крачетата си има палка пишурка. Малка малкаааа… ама пишурка! И пубертета ще дойде, ще порастне! И момичета ще срещне, пък ще я лапнат и т.н.

В първия момент, когато малчугана разбира какво точно му се случва, той казва: “Мама”, поне на това се надява майката. Ако каже: “Тати”, ще бъде голяма… голяма тъга и цупня. А уж големи хора! Какво поведение, кого да следва като модел, като и двамата се държат детински. А уж то е бебенцето.

В крайна сметка, в повечето случаи момченцето си избира бащата за подражание, а момиченцето - майката. Ориентират се по полове. Така казват, че било нормално. Понякога обаче модела се чупи със страшна сила, парчетата гипс хвърчат наоколо, пазим си очите и тръгваме в нестандартна посока. Мама със синът си под ръка, татко с дъщеря си - всеки предаващ опит и знание на развиващите се дечурлига. Няма лошо, все пак трябва да се изгради някакво поведение и разбиране именно към отсрещния пол. Как иначе ще живеем занапред? Говорят ни да учим, да се трудим, да сме честни, но никъде не ни учат как да живеем с противоположния пол. Войната между половете!

Порастват момчето и съседското момиче. Отиват заедно на училище и там срещат своите съученици. Други съседчета момчета и момичета - пълна стая с деца, готови да черпят знание. Учат разни глупости, стават по-интелигентни и докато се усетят, срещу тях стои предизвикателството.

Докато момченцата се кефят на първите си срамни косми или завъртулките под мишниците, момичетата срещу тях вече узряват. И то как! Стават с глава по-високи, отпират гърди, почват да се държат открито, изобщо - пораства им работата. А момченцата? Бъркат си в носа. Искат да се вредят, ама могат ли? Малко им връзват. Ние гоним връстничките, а те тичат ли, тичат подир батковците. По-горния клас се класира, защото в крайна сметка по-възрастни, те изглеждат по-зрели и си отиват с въпросното “порастнало” момиче.

Гоним ги и блеем, и чакаме да порастнем, хубави млади мъже, че да има с какво да ги привлечем. Въпреки, че физически момичетата са по-узрели, на акъл са си в същата барака както и момчетата. Обаче не си го признават. Тук се зараждат първите открити конфронтации между половете. Съревнованието е започнало. Ако преди време са си играли в пясъчника, дърпали са си косите, шибали са се с коприва и не са се различавали много помежду си, то сега са наясно, че едните имат пишки, другите путки. Да, две различни неща са! Повярвайте ми!

Момичетата доминират със своето изящество и развитие, само с поглед контролират малките подрастващи чекиджии, които искат да им бръкнат между краката. Искат да им ближат набъбналите гърди, искат и ответната страна да се позабавлява с личното им оръжие и да ги направят мъже. Е няма да стане, пичове! Рано е, очевидно ви е рано, ще трябва да потърпите още малко. Жените доминират и това е факт!

Но природата си знае работата. Баланса не закъснява. Някъде там гравитиращи около двадесетата година, плюс минус две-три, момчета и момичета на една възраст влизат в нова схватка. Физическите манипулативни способности са изравнени. Пред вас стоят млади, полово активни младежи, здрави тялом и духом, с много нагон и страст, течаща във вените.
До тях, голям избор от отракани мадами. Борят се помежду си да докопат качественото семе. Ето това е вече природен инстинкт!

Тук новото оръжие се нарича СЕКС!
Прийом, младите мъже искат да заковат колкото се може повече момичета, за да докажат пред останалите колко готини са. Как са по-силния пол, как всяка жена може да скочи в обятията им.
Жените от своя страна не падат по-ниско. Така или иначе цял живот им набиват в главите, че са по-нежния, по-изискания и по-чувствителния пол. Искат да бъдат кучки и да схрускат сърцата на колкото се може повече млади мъжленца.

Виждали ли сте скала от мъжественост, струяща от интелигентност… която плаче? Разбира се! Поздравления, вие ли сте били? Току що загубихте важна битка от голямата война. Тази монета има и обратна страна, същото се случва и някъде там, с противоположния пол. Наранена, наранена… наранена!
И няма връщане назад. Ежедневно парадираме с пола си. Ако някъде нещо трябва да се свърши - мъжът трябва да направи първата крачка. Заради егото си, заради доминиращата сила на влиянието.

Ако някъде добрата дума и агресията не вършат работа, момичето минава с финес и усмивка и вратите се отварят. Задръжките падат, крепостта пуска троянския кон през портите си. Използват се чар, сексапил и… нищожеството и слабостта на мъжкия пол. Но това не го владеят само жените. Мъжете също го могат, стига да имат необходимия нюх. Ха, да видим дали са научили нещо от майките си. Нали затова беше контакта им с тях като малки. Предаване на знания, къде е уязвим женския пол. Къде ли? Къде ли не…

Понякога колоси от двата пола се срещат и тогава става най-интересно. Първо в секса - ще се изядат, няма да си дадат мира в надпреварата, кой ще достави по-голямо удоволствие на другия. Феноменално е! А за какво го правят?
Не заради секса, не заради празненето, а чисто и просто да покажат на другия КОЙ Е ПО-ДОБРИЯ! Кой е шефа, кой командва, без кого от двамата този акт няма да бъде същия… Заблуда, поредната порция егоманиакална заблуда!

Но след секса идва и работата. Все пак тези така злобно изсмукващи се по време на секс създания, работят. И дали не са открили нов полигон за водене на военни действия?
Подобно на чувството да бъдеш самостоятелен, да си по-напреднал в работата си от твоят спътник в живота е сериозно преимущество!
На по-добра работа си, работното ти време е по-качествено, заплащането по-голямо, ползваш се с повече… привилегии. На вълната си и с поглед сразяваш своя опонент. Радваш се, че отсрещния пол е по-назад, а пропускаш целта в живота си… реално погледнато така става. Това е при обсебените!

Идва обаче нов период, в който и мъжа и жената вече са минали тази глупава заигравка и искат да създадат семейство. Искат да дадат живот на малки същества, каквито навремето и те са били.
Правят го! Една хубава нощ, пениса и вагината влизат в коалиция, за да превърнат бъдещето в реалност, за да продължат егоцентризма си. Да го увековечат.

Спермата ли е по-ценна или узрялата яйцеклетка? Кое без кое не може?
Е няма как, уважаеми читатели, няма как… И двамата са нужни, така че колкото и противно да им е, колкото и да се мразят и да не могат да се гледат на едно и също ниво, баланса е възстановен отново! За кратко било то, но в името на една благородна цел. Създаването на поколение!

Девет месеца по-късно, уви, нещата пак ескалират. И до каква степен, мислите си вие? Още по-настървено става положението. Имаме бебе, имаме задължения от всякакъв вид.

Кой ще гледа детето? Кой ще бъде по-добрия родител, кой ще се грижи за къщата? Кой ще бъде домакинята, а задълженията й? Кой ще ходи на работа от сутрин до вечер, за да осигури насъщния? Надбилюрване! Много повече от преди. А затова, никой никога не те е подготвял…
Усещаш се сам на бойното поле и трябва да импровизираш. В мига, в който сведеш глава или забавиш ход, другия ще те изпревари. И с такава нагласа, с подобен стимул… мъжа и жената дават всичко от себе си! Оказват се гориво един за друг. Задълбали в симбиозата на живота, разбират че си трябват. Но как смятате… войната подхранвана през цялото им съществуване… да бъде загърбена в миг? Възможно ли е? Те няма да си го признаят! По скоро ще си скъсат гъза от старание, само и само да покажат колко по-силни са!

Това се казва живот! Машината мъж-жена, жена-мъж върви! И не спира… оказва се двигателя, който няма нужда от слънчева енергия или някакво преработено гориво, за да върви… Машината живот, за която трябват двама!

Вече няма значение кой има нужда от повече сън. Нито дори изкараните пари. По-сериозните дела трябва да ги върши мъжа, а останалите жената? Няма такова нещо. Баланса се получава от само себе си. Кой ще се грижи за детето? Отново няма значение, глупавата битка е забравена.

Нещата преминават в последната си фаза - взаимни дразнения. Някакъв пост ефект, след умората от грандиозната 30 годишна (че и повече) битка…
Седалката на тоалетната чиния трябвало да бъде спусната… или вдигната… нима има правило някъде?
Мъжа ще си вземе котка, защото жената има куче - щастливи са, но настъпват опашките на животните си, когато присъствието на другия стопанин е нулево. Ах, каква подлост!
Усмихват се, но всичко е просто фасон. И това им харесва… продължават да се дразнят с дребни трикове, без мащабност, но със същата страст. И това няма да спре, докато машината не се строши. Рано или късно и това става. Човешкият живот има някаква продължителност.

Накрая… всичко ще завърши върху полилея. Ще си разказват миналото и ще оценяват всяко дърпане на косата. Всяко ухапване или плесница. Всяко одраскано по гърба и смучка на врата.
Мислят си за унисекс РПГ, което можеше да прекрати тази битка още в зародиш. Но такова нещо не съществува…
Улисани в надпреварата помежду си най-накрая спират да мислят глупости, просто си живеят живота и се радват един на друг.

Щото козата си иска пърч, и това никой не може да го промени.

« подобни cynical speech, victoria's secrets,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Viktoriya @ November 6, 2008

Марти, благодаря ти за поста.
Всеки човек си има гледна точка по въпроса, затова те помолих да напишеш тази статия.
Но така или иначе война между половете винаги
ще има.
Ако я нямаше тази война, сега света нямаше да е същия, секса нямаше да е същия :-), живота нямаше да е интересен…
Марти, представил си нещата от много интересен ъгъл :-))) *applause*

2. legrandelf @ November 6, 2008

Благодаря, Вики :))
Stay tuned, за останалите твои желания. Много лесно може да ги търсиш, дори след месеци, просто кликаш на категорията “victoria’s secrets” и воала! :))

3. Viktoriya @ November 6, 2008

Както винаги си много оригинален!!!
Ужасен си понякога - голяма конкуренция ;-)))
Но…..важното е, че занапред ще си знам категорията :-DDD

4. legrandelf @ November 7, 2008

Какво хубаво мнение :)
Харесва ми, че лежиш на любовта. На практика - вярваш в нея :)
Конкуренцията явно е движеща сила извън сферата на човешките взаимоотношения - в тъпата икономика.

Аз удар под кръста, винаги съм си го възприемал като шут в ташаците, не знам кой е този народ, дето… го е казал по-меко.

Със сигурност скопените няма за какво творение да мислят. Творческите им сили са били прекъснати :) За жалост…

« В мъглата на утринта Сексуална офис треска »