Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down
Всички в окопите
« публикувано на 04-11-2008 @ 3:40 pm »
След това влязохме в едно подземие. Ужасно много приличаше на мазето ни… само на входа де! Влизаме вътре, а то пълно с хора, направено на два етажа, че да спят повече души вътре. И се крият. Лазихме по пода, за да стигнем до стената в другия край… бяхме близо до малко прозорче, виждахме луната…
« Вкусът на смелостта: Пролог »
Това е част от един мой сън, отпреди няколко нощи… беше нещо като кошмар, но и супер много приличаше на някакъв шпионски филм. Или може би не точно шпионски, а от онези филми за… съпротивата. Франция, Втората световна война, льо резизтанс, сещате се?!
След последното многоточие, точно когато бяхме стигнали (ние, аз и моят спътник) до стената с прозорчето, аха да заспим и… лошите влязоха. Бяха открили това тайно подземно скривалище. Не просто влязоха… носеха горящи факли със себе си! И какво мислите направиха? Така… и за това се сещате. Аз и моят спътник успяхме със сетни усилия да се измъкнем навън, през малкото прозорче. Лошите бяха зад гърбовете ни. В съня, това беше нещо като чекпойнт - чувстваш се на сигурно място. И тогава се появи тя - Сандрин. Там сънят свърши… посрещнах неделното утро!
Беше много реално. От онези сънища, след които като се събудиш и благодариш на Господ (или в което явление/пришествие вярваш), че не се е случило в действителност.
Много любопитно и коварно. Пълно с адреналин, но и много страшно. Не говоря за финалната “сцена”. Въпросният сън беше пълен с някакви гонитби, криеници, лоши преследвачи и мал шанс за добрите (т.е. аз и спътникът ми) да оцелеят. Защо продължавам да го наричам спътникът ми - ами нямаше лице, нямаше име - как да го назова? Партньорът ми? Не става. Виж, Сандрин, тя си имаше име. И беше секси. Мисля, че заради това приключи сънят ми - щото иначе щях да я свалям - такъв съм си - прост женкар!
Тези уводните цитати са истина. Но ги вмъкнах на точно това място, за да се предпазя от злите езици. Онези, които четат и после доносват.
Наложи се да се покрия тия дни, надълбоко да се заровя, подобно на къртица, търсиха ме! А ако не се бях наврял в тъмна и много, много потайна дупка… нямаше да мога да ви “веселя” с изявите си!
След като всички са доволни, че всички са налице (като автор и читатели, приема се и обратното), смятам да продължа.
Време е за малко мизерия
Ако трябва ще скоча в окопа, заедно с вас. И преди съм бил мърляв до шия… Ако е за праведната кауза, какво ще ме спре? Умацан с лайна и кал, няма да ти пука за цвят на кожата, религия, богат или беден, грозен или красив, фъфлещ или не. На практика, притежаваме еднакво не-бронирани гърди. Къде е куража? Зад униформите. А може и да нямаме такива. Бунтовници, борци за независимост? Революционери, льо резистанс!
Ами така де - в един момент може да има окопи. Населението (човеците), и да се смята за най-умното от всички животни… накрая изглупява и обявява война на някого. Заради идеалите на едного. И сляпо - защитава ли, защитава!
А в окопите, в смрадта, се ровят и умират нищо неподозиращите, употребени на максимум лъвски сърца:
Окопът не беше нищо особено. Мръсен и много кален изкоп. След всеки паднал дъжд беше непроходим. С каските си изгребвахме водата, за да не се издавим. Със сетни усилия вадихме заспалите, които дори след петия ритник не се пробуждаха. Тежко е три поредни нощи да не си мигнал и да стискаш картечницата. Заспиваш и после гръм от снаряд не може да те събуди.
Ако не си на пост, се криеш в друга дупка… още по-дълбоко в земята. Укрепление, което ще издържи и втора Хирошима. Да де, но вътре… вътре е кофти, меко казано.
Мирише на пикня. Тъмно е, някъде там едва мъждукат газовите фенери. Изчерпват и без друго малкото кислород, който 50 човека си обменяме ежесекундно.
Не ти пука, че стъпваш в говната на твоя съотечественик. Униформата ти е по-мръсна и отвратителна и от най-прокажената роба на умрял от чума. Но не мислиш за това.
За вечеря - имаш същото, каквото хапваш за закуска и обяд - НИЩО!
За закуска, ако си късметлия, някой ще е довлякъл торба с угнили плодове. Ако е зима - ядете дървото! Шишарките стават!
Чорба зелен фасул? Прищевки? И сурова леща, пак ще я ядете. Няма как - оцеляване му е майката.
Мирише на угнила плът. Чудиш се дали идва от твоите крака, където пето поколение гъбички виреят между пръстите ти или просто… през две легла, съотечественика ти е бил подхванат от гъсениците. Белите червеи. Вече не мислиш и за това… дали ти е скучно вечер - не помниш кога за последно си делял утрото от здрача. Не мислиш и дали ще правиш секс? Вече и ръчната манипулация не те кефи… писна ти да се редиш до завесата, за да ти дойде реда да се изпразниш в канчето.
После даже трябва да го измиеш, защото на сутринта, някой може да реши да се избръсне. Кофти услуга е… макар, че е полезно за кожата. В началото някои по-големи отворковци го процедира този номер, със собствената си сперма. Накрая им писна… Метросексуалността не важеше. Мурафетчетата бяха загърбени, всички станахме братя и си бърсахме задниците с опакото на униформите.
Посудите? Чистехме ги с пръст. Няма по-добър дезинфектант. По-начетените списваха истории. Първо пращаха писма, но… когато спряха да получават отговори или им връщаха некролозите на получателите им, минаха към по-свободния жанр. Творяха надъхващи речи. Измисляха вицове за неприятеля и си припомняха със силна носталгия какво беше преди време. Ревяха и пишеха. Често се случваше сополите да размажат черновата. И падаше едно търкане, бърсане, сушене и преписване.
Никой обаче не ламтеше. Не вървяха такива. Всички станаха праведни, или може би най-сетне поумняха.
Чукахме едно и също момиче, което отдавна беше забравило какво е достойнство. Беше по-голям мъж и от нас. На 50 мъже да си държанка - трудно е! Да не кажа невъзможно. Нещо в психиката й… определено беше прекъснало функционирането си.
Или причината беше онази случка…
Група неприятели я бяха хванали в една от къщите, където се криехме… За неин късмет, се появихме на време. Бяха около 5 човека… преди да строшим черепите на трима от тях… двама вече бяха загубили пишките си. А тя с разкъсани дрехи и кръв в устата си се смееше на среща ни.
Приятелство…
Подкрепа…
Любов…
Чест…
Някъде там, тези понятия се сливат… в една приятна картина на реалността.
В друг момент съвсем се размиват и човек за човека се оказва единственото мерило.
Едва ли търсим свобода за душите си или оправдаваме действията си с постигнатите на всяка цена успехи…
Безмислено е понякога, но продължаваме да ядем една и съща вечеря - НИКАКВА.
Все така смело стрижем мръсните си четини през два месеца.
Гризем ноктите си и плюем мръсотията събрала се под тях. Вечер се будим от миризмата на поредния загубен наш събрат.
И продължаваме… всички в окопите… докато някой не сложи край на тази… безумна… везна… балансирайки я с разум и повече любов, чест, подкрепа… и приятелство!
“Личен дневник на Мишел Авени”
« Фетишите на елфа | Барак(а) уинс… фаталити ! » |
- alcoholia(1) art(44) attitude(113) brainfart(71) conspiracy(34) cynemaniac(95) destiny(36) detective(10) fun(193) internet(42) lifestyle(333) lyrics(10) madness(117) media(37) memories(140) mindcrush(228) moral(19) music(24) politics(49) porn(11) problems(159) quiz(12) relationship(76) school(7) sex(130) sport(10) stress(6) travel(21) war(12) webcafe(6) work(32)
- adventuring (3)
- breaking news (7)
- cynical speech (876)
- just a photography (2)
- mindcrushing art (121)
- notes from the bar (6)
- novel: a detective story (12)
- novel: the taste of bravery (3)
- play: a comedy for lunatics (7)
- play: audience in menses (8)
- questions and answers (8)
- shapes (16)
- short story: an exciting touch of a hate (3)
- table for two (4)
- those sleepless nights (12)
- those vicious rains (5)
- victoria's secrets (15)
-
Спамъри
- asktisho @ 2016-07-21
Спред, спред... :)
- legrandelf @ 2016-07-18
:) Thanks a lot! Или с други думи, благодаря сърдечно :} Spread the мълва! :))
- asktisho @ 2016-07-18
Хаха, тези клипчета са невероятни! Харесва ми, че си открил дарбата за сценично поведение и, че я развиваш! А и...
- елегантни обувки @ 2016-01-05
Страхотно клипче :) Много малко хора могат да го разберат за съжаление!
- alen @ 2013-10-29
о, дано да е едноетажна и също така любвеобилна, освен толерантна и строга... ;))
- рицар @ 2013-10-25
:) качихме стъпала, полуетажа е близо. а тя е толерантна, изчаква те строго да я заобичаш по свой си начин.
- alen @ 2013-10-24
риц (Крис), ти още ли я мъчиш тая пуста психология, пич! ;))
- рицар @ 2013-10-23
Имам и един любим цитат от Уго, ама е възможен само след голяма палермо с няколко бирички, сори, пък и...
- рицар @ 2013-10-23
"За да съдим за детето справедливо и вярно, не трябва да го пренасяме от неговата сфера в нашата, а сами...
- legrandelf @ 2013-10-20
Съвсем не - можеше линк да пуснеш. Кой гледа X-Factor?
- asktisho @ 2016-07-21
Посей семето на мъдростта си
Trackback | RSS 2.0
Ще попея: Сънища, сънища явни и не толкова явни. .Що така се присънвате на Марти, че да се крие надълбоко в окопа мръсен кален и с бели червеи? Я да се поправите и само красиви мацки, острови, замъци и безкрайни плажове да пратите там където трябва! ;))
Хубава песничка, Вили! Благодаря ти, ама те и сънищата с мацките са си кошмарни :)))
Не става само с острови, замъци и безкрайни плажове - трябва си и малко окопна реалност! :)
Елфе, искам да се свържа с теб, но не си оставил и-мейл, можеш да ми пишеш на marfuzii@gmail.com, за да осъществим контакт.
Малко вътрешна информация да издам и аз…
Това (”Всички в окопите”) ще е Пролога към новата новела :)
Първа част, също я имате (как се казваше… хмм, “В тила на врага”) :))