Случайно или не

« публикувано на 01-11-2008 @ 12:40 pm »

“… съвременния въпрос, който измести хилядолетния такъв: `Яйцетo или кокошката` е `Случайно ли се случва всичко с/около нас или няма нищо случайно?`…”
Светла » “Тоталитаризъм и тотализъм II.”

Народно пробуждане, мисля че е време да ставате. Е вижте ме, снощи бях на див рожден ден, оцелях, въпреки че правих глупости (те ще ги качат снимките от партито във Фейсбук, после ще срамея) и си легнах рано тази сутрин, станах преди час…
Разцъквайки нета, проверявайки Google Reader-а, попадам на коментар, който ме настрои много… философски. Както виждате, тази статия е тагната под етикета brainfart - което значи, че големи размишления ще ви залеят всеки момент.

Права е, колежката е права! Онзи глуповат и въртящ ви в кръг въпрос, за кокошката и яйцето, започна да бъде подритван към ъгъла на вашите интереси. Не е толкова атрактивен, като настоящия. А именно:

“Случайно ли се случва всичко с/около нас или няма нищо случайно?”

Много разисквания съм слушал по въпроса. Че даже и във филмите намесват това мисловно терзание. Като накрая, вместо да ти дадат отговор, обикновено получаваш някаква гледна точка (в повечето случаи - пълна глупост), или пък си затрупан от 10 пъти повече въпроси. Които уж трябва да те водят в разсъжденията, но всъщност те завъртат с по-голяма сила. И ти радостен, че отново се чувстваш като пумпал, просто се предаваш. Лягаш на най-лесната страна - спираш да мислиш за това. Хоп!

Да ама не! Аз не обичам така. Това е много важен въпрос. И докато онова за кокошката и яйцето е голямата тъпотия (айде сега, ясно е че нещо от някъде като вид е произлязло, зависи в какво вярвате - може да получите отговор лесно), то въпроса за случайността в действията ни и срещите ни през живота е… доста по-интригуваща тема.
Позволих си да започна тук, като неофициално подбутвам всички желаещи да се включат като разсъждения, за да изчистим тезата по тази душевно драскаща ни неизвестност.

А и датата е подходяща! 1-ви ноември, може да се възползваме от психо-влиянието й, за да се настроим философски.

Случайност? Какво е случайност?
Вървиш си по пътя и си намираш… 10 лева?! Това ли е случайност?
Или пък, бързаш да излезеш за някъде… приготвяш се, излизаш… сещаш се, че си забравил печката включена, връщаш се, угасваш е… излизаш. Стоиш на червено, чакаш зеленото човече, за да тръгнеш по пешеходната пътека. То се появява, поставяш стъпалото си върху нея… и на няколко крачки пред теб, профучава някакъв джип, който е решил че зебрата не значи нищо за него!

Сега… ако не се беше сетил, че печката е включена… и не се беше върнал… щеше ли същата случайност да те сполети или?

Ясно е, че не може да проиграем вариантите на нашите НЕ-случили се събития. Някъде бях чел (забележете, чел…), че всеки наш НЕ-направен избор се случва в друг, паралелен свят. Като идея ми харесва, само че… колко свята ще има? Имайте предвид колко хора сме на тая планета, ежедневно взимаме ужасно много решения и ако всичко това, някъде там, се разцъква… ужас! А и само по себе си, това алтернативно решение, след като се е случило, то слага ли начало на други решения след това? Нещо като… дубликат на тялото ни, съзнанието и решенията? Съзнателен клонинг?! Звучи ми добре, ако съществува такова понятие.

Само че, това са просто теории. Някакви… версии за потенциалната реалност. Не може да сме сигурни, че това се случва, а и ми звучи като една фатална геометрична прогресия. На всичко отгоре - ненужна ни. Правим нещо, то се случва, след това и да го мислим - няма как да го върнем.

И всички тези решения, по някакъв начин, рано или късно ни сблъскват с хората. С тези хора, които винаги са си били някъде там. Дори може да сме се разминавали преди време, без да знаем за съществуването си.
Срещаме се и какво?

Има ли точна определеност у човека, с когото се срещаш?
Срещите, които ни се случват всеки ден… какво им е предназначението? Намираш човек, запознаваш се, изграждаш контакт, някаква близост… но каква е идеята на този контакт? Взаимна потребност, нещо което ще свършите помежду си? Помагате си, дразните се… какво точно? Случайна среща или… сте се търсили цял живот?

Вижте колко много въпроси. Струпани в един абзац, а реално погледнато това са все възможности за нови теми. Който иска, да пише! Не спирам никого, а и е приятно когато хората разсъждават върху въпроси, които ни се мяркат пред очите всеки ден, но не си ги задаваме.

Има ли случайна среща?
През последните години се убеждавам, че… запознанствата ми с хората са… с определена цел. Черпим се един друг. Аз съм важен за този човек. Човекът е важен за мен. Някаква… душевна симбиоза. Понякога е физическа такава. А в редки случаи - черпиш “благата” на 100%.

Защото един контакт е благо. Вярвам, че въпросното благо е полезно. Аз така го виждам. Освен това, се опитвам да намеря връзка във всичко, което се случва с даден нов контакт. Ако наистина тази среща не е случайна и има някаква цел - каква е?

Понякога в търсене на отговора, се загубвам… Тогава ми става тъжно, поради факта, че мисловно… не успявам да постигна хармония, която от своя страна лесно ще ми покаже пътя до верния отговор. Много е гадно! То не е тъпо или глупаво, а си е точно тъжно.

И все така ще продължа да вярвам, че няма случайно събитие или среща, защото… би било разхищение на време и нерви. А може би самото шлайфане на персоналността ни е част от плана на тази… случайност?
Тук онези ревностни опортюнисти на темата за съдбата, може да подскочат 2 метра. Има ли съдба или няма? Ако вярвате в липсата на случайност, то тогава сте част от някакъв план, нали? Или не съвсем. Може да има НЕ-случайност и пак да не сте в предварително оформен план… може да е нещо като… динамичен план, променящ се в зависимост от избора и новата случайност, в която сте попаднали.

Вече става сложно, дори за писане! Нямам идея вие как възприемате тези малки случайности, които ни кацат по рамената всеки ден. Може би ще споделите, може би просто ще се придържате към кокошката си и нейното яйчице. Факт е обаче, че алтернативен път или виждане за нашите НЕ-решения и НЕ-срещи… НЕ съществува!
Всичко, което се случва… има някаква цел. Каква е тя? Именно това е нещото, което постоянно търсите в живота си…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. legrandelf @ November 1, 2008

Благодаря и за двата коментара :)
Втория, съм го чел, нооо… може и по-добре, мисля :P

2. legrandelf @ November 1, 2008

Както казах, вече съм го чел :) Или искаше да кажеш “препрочети”? :)
Да го пренаписваш - не смятам, че е нужно :)
Първия път, винаги е най-искрен :P

Търси по-добри отговори. Като ги намериш, сподели ги с… нас :)

3. legrandelf @ November 1, 2008

Не знам откъде съм поел точно. Определено не е бил Път със Светлина на Истината. Беше (казвам беше, щото имам спомени) едно тъмно и влажно място. Топло, а после ме пошляпваха по дупето.

Кой може да ми разкаже, какво съм чувствал тогава и дали имам спомени :)
Биха ме нарекли лъжец или глупак…

Но! Същото нещо мога да кажа и за откритията. Аз… не знам дали да вярвам на квантови физики, обикновени физики, чужди философии или разни други открития. Наречи ме изследовател, наречи ме върл простак или неверник, може и себевлюбен нарцисист! Обаче… НО, обаче… НО!

Предпочитам сам да дам определение на нещо. Досега все така съм разбирал нещата. А и не ми харесва идеята, друг да ми разкаже… усещане, чувство или разбиране. Мда, надявам се съм ясен :))

Затова те подкрепям - “Можем да посочим на другите пътя, ала всеки, който се лута, трябва да го извърви сам” :) Точно така!

4. vilford @ November 1, 2008

Я, Светла започна да наднича и от други блогове!
:P

5. вили @ November 2, 2008

Интересно, че и аз познах очите на Светла. А поста ми е много сложен за този час. Прочетох го по диагонал. Ще кажа и аз, че много често случайностите ни контролират живота. А 100% използване трудно се получава. ;))

6. legrandelf @ November 2, 2008

Много популярни тия очи, а? :)))

7. вили @ November 3, 2008

Много от нещата, които са се случили в моя живот са били поради стечение на обстоятелствата или казано с други думи случайностите. Не знам дали случайностите могат да се контролират, но понякога можеш да ги използваш за собствени облаги. При мен е проработвало, но понякога и не е било удачен случайният избор. Нямам в предвид нещо конкретно в случая, но бих казала, че всеки си заслужава пътят, който си е избрал. И нека случайностите не са водещи, а целите, желанията и мечтите.

8. Viktoriya @ November 3, 2008

Според мен случайности няма. Много неща са ми са се случвали - и хубави и лоши. Хубавите винаги са имали причина да се случат, а от лошите съм се си взимала поука. Те по някакъв начин са ми са се случвали тогава, когато някой трябва да ми постави някакви граници за поведение или каквото и да било - понякога нямам мярка. Случайност - хммм..не мисля….
Защото нещата винаги се нареждат като пъзел….е къде е случайността тогава?