» § « Cynical Speech™ » Въпроси и отговори V

Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Въпроси и отговори V

« публикувано на 31-10-2008 @ 10:38 am »

На вниманието на всички фенове на поредицата, особено на най-голямата от тях - Amaroo, представям новата част “Въпроси и отговори”

30.10 (свечеряване)

Н: Секс, по кой път да минаваме?
М: Миии… сега пак ще кажеш, че не ти помагам в решенията, нали?
Н: Бе ебавах се одеве.
М: Знам, бе ко’ле. Хубаво, имаме два избора. Така или иначе “Могилата” пак е затворена… може отново да се пробваме по оня пепеляк или да си минем човешки, но вероятно по-бавно по “Вапцаров”.
Н: Ебал съм го - айде през шорткъта.
М: ОК, тъкмо ще нагледаме какво се случва с “нашия” обект.

Н: Хахаха, работят момчетата, ама нещо се помотват. Тая улица, какви са ти прогнозите за нея?
М: Тя улицата е готова, ебах ги 100 метра участък две седмици да го правят… не е си работа! Ама пречи онзи изкоп, към новия строеж дето го правят.
Н: Аз си знаех, че има спукана тръба там, ма те не ме слушат, затова пропадаше пътя.
М: Ходи се оплачи някъде като не са те слушали.
Н: Няма да ми говориш така, хахаха… Аре пуснете па вия няква музика!
М: Спокойно! Ще пуснат, рано или късно или накрая пак ще завъртят Wind of Change, призовавайки ни да бутаме стени и… да посрещаме демокрацията… им еба майчицата мръсничка! А обикновено майките им не са виновни, ама на!
Н: Ха, не са виновни, нали те са ги раждали, аз ли съм ги пикал…
М: Правилно!

Н: Ти би ли се изчукал с някой популярен педераст, за да станеш известен?
М: Колко известен?
Н: Ми с някой популярен гей бе… Така и ти ще станеш известен и ще имаш пари, ще те знаят където и да отидеш.
М: Хм… и да стана като тоя Ники… как беше, Китаеца?!
Н: Казах популярен педераст, а не Азис!
М: Бе същото е… и не, не бих!
Н: Аре бе, кво толкова, дори няма да се ебете, просто за пред фотографите.
М: Не ме влече, стига напира! Виж… ако е за филм, бих изиграл ролята на гей.
Н: Това не се брои.
М: Що? Пак ще стана популярен. Даже и Оскар ще взема. Нали знаеш в кои случаи може да вземеш Оскар?
Н: В кои?
М: Значи или играеш гей, или героя ти умира… или си гей, който умира.
Н: Също така трябва да си негър!
М: Хахахаха, да - задължителен Оскар.
Н: И да си сляп…
М: Е, ти го осакати, човече, не може така, хахахахахаха…

Движим се бавно по един приказен ландшафт в някои от най-задните преки улички на квартал “Витоша”. Разглеждаме новите сгради, които се започват, тия дето се завършват, както и онези, които вече приютяват първите си семейства:
Н: Добре де, би ли дошъл тука да живееш?
М: Ух, не знам. Все пак като я постегнат тая улица, ще се заформи кварталче.
Н: Къв трябва да си, за да си вземеш апартамент тука… на путката си майчина.
М: Виж сега, не вярвам тия дето живеят тука да са си събирали парите с години. Или са ги имали или са от якичките. К’во да ти кажа…
Н: Абе в повечето случаи са от провинцията…
М: Продали са си апартамента и са дошли тука?
Н: Ами да. Или пък са имали къщичка. Няква хралупа, без много наследници, дето да се дерат за нея, сключили договор на зелено за 1-2 апартамента и готово.
М: Уф, да бе. Като тия, дето на нас ни дават офиса. Така и при тях е станало. Сега са с поне 2 апартамента. А може и три да са. Това си мислех и сутринта, човек, за наемодателите. Това открай време го помня като приказка, че е най-лесния… хм, “бизнес”.
Н: Така е, офиса колко ни е? 1000…
М: 1000 евро, да. Смятай - нищо не правят и всеки месец им кихаш 1000 евро. Това са 2000 лева бе, баси майката. А имат още 2 апартамента. Това значи, че спокойно си живееш, дори и да не работиш.
Н: А и сме фирма, не закъсняваме с наема, не рушим, пазим го чисто.
М: И това да. Та рентата, освен че не я декларират - повечето не я, не полагат и никакви грижи за апартамента. Всички са така. Зорле ги караш една брава да сменят, или че има проблеми с инсталацията.
Н: Това е щото… толкова са се отпуснали, да не работят, а само да си чакат наема, че като ги бутнеш и за най-дребното, веднага пискат.
М: Те хубаво пискат, ама нали не се вкарват в работа те - викат си някой, техник, майстор. Да не мислиш, че блъскат сами.
Н: Съгласен. Ама някои, примерно отдаващите на фирми, плащат данък.
М: И кво? 2000 лева взима, плаща 400 за данък и чистите са му 1600, нека духа, не мислиш ли?
Н: То… имаш ли два апартамента, направо взимаш още един, на изплащане. Наема от единия ще се самоизплаща…
М: Така е… било е винаги така с наемодателите. Лудница, не ми се мисли, честно казано!

Вече сме на “Г.М. Димитров”, на светофара със “Симеоновско шосе”, когато пред нас се изрязва едно Мицубиши:
Н: Закъде бързаш беееее! Те щото ти е нова нали?
М: Бърза той, путьо… ше се мацне по-надолу и к’во.
Н: Тамън я е взел, ще я сефтоса.
М: Къв е тоя неговия номер, много странен…
Н: Щото е временен.
М: Ясно. Временен, от Unicorno сигурно я е взел и направо, дай да се правим на гъзари. Пичка му…
Н: Не ги разбирам, тънки и малки пишки, само си избиват комплексите. Какво стартира тука с пилаж на гумите, като след 200 метра му свети червено или има пешеходна пътека.
М: Сам го каза - тънки или малки пишки.
Н: Или малки и тънки, двойно по-зле…

Минаваме кръстовището на хотел “Вега” и продължаваме надолу, когато зад нас ни се лепва “бързак”, неспиращ да свети с дълги, за да му направим място:
Н: Тоа па, к’во ми светиш бе, педал! Ще ли да ти еба майката???

Николай се изнервя и маха с ръка назад:
Н: Аре минавай, лайнар!
М: Я да го видим тоа…

Въпросния тип минава от дясната ни страна и гледа навъсено:
М: Очилаткооооооо! Така ли се кара бе, бастун?
Н: Ше му ги навра в гъза барабар с рамките. Кур сплескан. Той ще ми диктува политика как да карам.
М: Много мразя така, някой да ти свети отзад, бави ли сме го.
Н: Трябваше да му удара спирачки, да си глътне малко езика.
М: Ама ще те фрасне отзад.
Н: Па голям праз, той ще счупи предницата. Фаровете са по-скъпи от едни стопове.
М: Хахаха, да. Гледай го к’во прави. Няма мигач, няма нищо. Курвенски номера. Това ме дразни най-много. Дееебаааа…
Н: Направооо…
М: И к’во ме гледаш страшно бе, манаф? Не стига, че е сам в колата ми гледа страшно, лайнар! Щеше хем да си счупиш колата, хем да те ебем в гъза.
Н: Капут и акт щяха да му напишат. Първо, тука има ограничение 40, да не ми ускорява, освен това е отзад, не е спазвал дистанцията… ще го ковнат и полицаите.
М: Като е тъпо парче да го глобяват. Ах, как мразя да не дават мигачи, леле… фатмаци!

31.10 (сутринта)

Качвам се в колата:
Н: Хельооо, куро! К’во стаааааа?!
М: Хахахаха… тъкмо се канех да ти кажа “Хельо, путо”, ама нещо ме секна и… ме изпревари, хахаха!
Н: К’во прави?
М: Нищо бе, музика и те чаках. Даже и пички не минаваха тоя път, слабо. Но пък слънчева сутрин…
Н: Ти как мислиш, Робокоп или Терминатор ще победи?
М: Мии… Терминатор!
Н: Щото е по-куул, нали?
М: Не, щото е по-интелигентна машина, затова. Робокоп е… вибратор с лице, келеш смотан. Терминатор е доста по-як, а пък ако му пуснат Т-1000, няма да си хване бройка!

Н: Зе файер серпент!
М: Хахахаха… вендолитееее, вендолите идвааааат! Виж пада мъгла, зе вендолите идват, хахаха!

Фенове сме на “13-ят воин” и постоянно се правим на… хъх, норсмен. Пускаме цитати от филма, преувеличаваме ги в повечето случаи, но не подигравателно, а с възхищение:
Н: Зе слайер (б.а. “slayer”).
М: Хахахаха, слеър… какви серпенти слеър-ваш?
Н: Всякакви…
М: К’ви… файър, айс… сперрррррм?!
Н: Хахахаха, даааа! Зе сперм слейер! Хахахаха…
М: И какъв му е специалитета на тоя серпент? Сперм серпент, дето ги трепеш? К’во фърга? Сперма?
Н: Сперм брииитинг.
М: Спермата не се вдишва.
Н: Тоа пааа, се едно па огъня го дишат.
М: Ми друго си е, дъха им наистина е огнен, ако не са се концентрирали може да подпалят всичко. А това със спермата, какво прави, офърля енемитата си със сперма ли. Гадно си е, хаха!
Н: Че то с огън да не им е по-добре?!
М: Мдаааа, драконите са яки, човек. Както казва един приятел (б.а. Жорката) - всички филми с дракони - СА ЯКИ! Между другото, къде им е резервоара на драконите? Откъде гориво за целия тоя огън?
Н: Хах, нямам идея изобщо…

Отново Z-Rock, и отново (както всеки петък), сексперта Петров се изказва:
М: Абе тия пак за пермен говорят.
Н: Ти няма ли да си вземеш да го пробваш.
М: Що аз? Плюс това ще ме е срам да ходя в аптеките и да си го купувам. Не ща да се мажа с това!
Н: То не е за мазане…
М: Няма значение, пак не ме влече. А и сигурно го няма в аптеките… в начилност е единствено в лафката на Z-Rock!
Н: Хехехе…

Н: Виж ги тея, ух… близначки. Я елате при батко, да му саквате кура!
М: Няма да ти го саквам. Вчера ми направи забележка, че само за къмване по фейсовете съм говорил. Ти обаче си болен на тема дик сак.
Н: Щото е яко! Или ас шибинг.
М: Гъзно ебане, говорили сме затова вече. Аре мини го тоя камион де!

Ускорява по-посока руското посолство, за да задминем един камион, който 5 минути преди това, докато бяхме на “Г.М. Димитров” едва не ни мина отгоре:
М: ОЛЕЛЕ, НИКОЛАЙ, ТОЛКОВА СИ ГОТИН!
Н: Хахахаха…
М: ВЪЗБУДИ МЕ ЦЕЛИЯ ТАКА, КАТО НАСТЪПВАШ ГАЗТА! СТРАХОТЕН СИИИИИИИ! ХАХАХАХАХА!
Н: Хахахаха…

Чакаме на червен светофар и отляво профучава такси, движещо се в насрещното. Все пак спира на светофара:
Н: Те това е, братче. Няма насрещно, няма ограничения, бакшиш да си.
М: Мхм…
Н: Аз ако съм един полицай, такива сочни глоби ще им правя точно на тия. Ебават майката на правилата!
М: Така е. И знаеш ли к’во, полицията даже и за колани не ги гледа. Качвам се един път в такси, ръца-пръца, не мога да вкарам колана. Поглеждам, запушен. Оня вика, че много му пискала колата, ако някой не си го бил сложил… затова по-лесно било като го блокира.
Н: И няма колан?!
М: Нямаше бе…
Н: Аз бих слязъл, ако бях на твое място.
М: Аз останах, държах се здраво. То беше за по “Евлоги Георгиев” и “Цариградско”, макар че сакатлъка става за 50 метра. Щях да си размажа физиономията върху предното стъкло…
Н: Що не слезе? Пиян ли беше? Ако си пил, няма… и мен ще ме мързи!
М: Не помня! Ама знам, че един друг веднъж ми каза… че не ги проверявали за колани. Т.е. не ги глобявали за това, те ако ги спрат ще видят, че не го е сложил. Лудница!

М: Погледни! Виж какво хубаво момиче се вози в таксито! Холя, чикаааа!
Н: Става!
М: Еее, ставала… хубаво е, признай си го! О, погледни го тоз, хахаха, колко борчета си е напукал на огледалото за задно виждане. Абееееееееее! Като се измирише едното, се маха… не ги пазиш всичките!
Н: Той си ги пъха под мишниците тоя, затова ги пази!
М: Хахахахаха…

Оказва се, че сексперта Петров за последен път е гост в студиото на Z-Rock. Темата този път е “Нестандартния секс”:
М: Оф, намериха си тема и тия. Пак ебане. Сега за отверстията ще говорят, то друго не остана…
Н: Хахаха, сигурно.
М: В носа освен, къде другаде може да те изненадат?
Н: Там не може, освен ако не ти е тънка и твърда, китайска пишка…
М: Абе намират се начини.

М: Чу ли го, тоя какво каза? Жените били по-лакоми, по-нестандартни в секса. За мъжа разнообразието се изчерпвало с това да се преместиш от леглото върху канапето! Скука!
Н: Бе не е точно така…
М: Жените какво? Сигурно искат да ги… провесиш от прозореца… с главата надолу… и тогава да ги чукаш!
Н: Хахаха…
М: Нестандартен секс, пфу!

Петък… ах, петък… наближава обяд… аз съм в доста петъчно настроение, но… има и работа за вършене. Така че, благодаря ви, че отново бяхте част от “Въпроси и отговори”. Чао!