Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Студенти срещу танкове

« публикувано на 30-10-2008 @ 11:12 am »


“Неизвестният бунтовник” - Популярната снимка, направена на 5 юни 1989 г. от фотографа Джеф Уайднър, показва неизвестен студент, опитващ се да спре танковете на НОА, наближаващи площада Тиенанмън *

Площада е голям. Много голям. Толкова голям, че може да събере 1 милион китайци върху себе си. Доста, нали? Вярно, че като ги сравним с общия брой китайци, в целия Китай, 1 милион си е нещо като… 1000 души на Батенберг.
А какво знаете за този площад? Не за Батенберг, за китайския - Тиенанмън. Нещо да ви говори? Снимката позната ли ви е? Може и да сте били много малки тогава, за да я помните. Може и доста добре да я разпознавате, както и да сте запознати с историята й.

Което и от двете да е, може спокойно да си припомните “Митинга от 4-ти юни”, още познат като “Клането на 4-ти юни” от статията тук. Да не говорим, че в YouTube е пълно не само с глупави клипчета за емо кидс и песнички на разни продухани изпълнители, но има и няколко документални видеа за въпросното събитие. От многото, избрах ви това. Аматьорско е, проамериканско, но все пак дава някакви сведения, ако се чувствате прекалено боси в материала и не ви се чете обширната статия от Уикипедия.

Пекин, “Забранения град”, една порта, един площад. Тиенанмън - “Вратата на небесното спокойствие”. Вечерта на 4-ти юни 1989 г. за повече от 7000 китайски студенти, това наистина се оказала портата към небесното спокойствие.
Един “мирен”, лишен от въоръжение протест, в сърцето на комунизма. Накрая какво? Пуснали редиците T-59, придружавани от многобройни AK-47. Що не? Какви са тия протести? Я, гладните студенти, дето много искат всичко да е като капиталистическа утопия. Ще ядат желязото и толкова. Премазали ги… Буквално!

Какво има това с България и защо изобщо ви пълня главата с глупости? Е ако не се сещате, подобни изпълнения имаше и през студения 10 януари на 1997 г. в София. Изгладнели и изтормозени, не само студенти, разцепват мрака с няколко по-звучни “Бум Бум”. Издухацията, която в продължение на две години Жан Валжан и сие успяха да сътворят, настърви хората страшно много.
Нямаше такъв кървав отпор от страна на полицията и армията, но определено точните хора напълниха гащите. За известно време.

Имаше фурор от символичната победа. Имаше и временна стабилизация. Но най-вече се промушиха по-хитрите и успяха да се наместят на точните позиции. Откъдето близането на държавни блага бе най-сладко. А и напълно легално. Че даже ти се усмихваха хората. Въпрос на изиграни карти.

И тъй като това ви намирисва на моя пореден конспирационен бюлетин, моля, приемете го точно като такъв.

Вече не мисля за безшумните хеликоптери, защото разбрах, че те наистина не съществуват. Затова има безшумни джипове, а и разни ефикасни “билки”, които могат да ми затворят устата. Честно казано, докато си лайкам тука, някой там си бара ташаците и му дреме на пичката на жена му. Но аз няма да влизам в контакт с тях, не още.

Ако търсите призив или символика, на точното място сте. Може и да нямаме достатъчно голям площад, на който да организираме масово шествие, но със сигурност може да насочим ежедневната си злоба и този върл кураж, който крием дълбоко в себе си, към правилните хора. И като казвам “правилните хора”, нямам предвид праведните такива… а точно онези дето, кроят курвенски номера, на топло, някъде там, по частните кабинети. Даже интернет ползват, с усмивка на уста, и вероятно разпределят държавния бюджет. Техен е, нека го цепят. Само алчността им да не стане прекалено голяма.

Май няма такова понятие като… прекалено голяма алчност. Вече дори не изпадат в крайности, тези господа и госпожи от голямата управа. Няма нужда, действат ни с коалицийки и временни поданици, които са малкото зло. Дребната изкупителна жертва, изтеглила тънката клечка при разпределяне ролите на временния план. Нищо… И за тях има дебел кур, ще си го поемат.
Въпроса е, ние какво можем да направим?

Ако се стигне до там, че да спираме танкове с прашки, ще го направиш ли, ти, който четеш това? После някой може да публикува и твоя снимка. Ще те пишат “Непознатият бунтовник”, ще има дата, ще има и някаква спекулация около съдбата ти. Може да са те екзекутирали 14 дена по-късно, или да живееш някъде в “Забранения град” на Горубляне, криейки се.

Щото този брой на конспирационния бюлетин прилича на поредното джафкане, уви, показва малко история… а всеки го е страх от нея. Респекта от минали събития винаги е служил за пример. Нужно ми е да знам, ще има ли няколко снопа накуп, вместо няколко отделни, когато се наложи да избиваме морала от гърбовете на репресиращите? Ще се радвам, ако отговора е да. Но… обикновено времето го показва, въпреки плановете и обещанията, биенето в гърдите и бързината да направиш крачка напред.

Ясно ми е обаче, че сме големи усти. Много говорим и чакаме само да ни жегнат гордостта, за да размахаме юмруци. Уви, ебането в гъза през последните години, май не се счита за отнета гордост. Жалко…
Пак си помислете, следващи път, като ви намажат анала с малко вазелин, българско производство, реколта 2008 г., лично от посевите на XY от партията (или коалицията) на ABC.
Страхотно! Нямам търпение, а вие?!

Бюлетина може и да продължи, ако случайно не погълна някъде цианкалий с чешмяната вода, която съм поискал, подпирайки се изморен на входа на министерството…

* Информация: Wikipedia

« подобни cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. вили @ November 1, 2008

Аз я помня тази снимка. Помня, че момчето от снимката(студент) спря с тялото си танковете.Не помня за какво протестираха китайските студенти, а не ми се чете по случая така, че … Все пак едва ли точно аз бих спирала каквото и да е, но сега ме заинтригува за какво бяха бунтовете на студентите? :))

2. вили @ November 1, 2008
3. legrandelf @ November 1, 2008

Не бой се, Вили :)))
Всичко е част от моята теория на конспирацията :P
Ще ги спрем танковете, с дружни усилия, пък после може и нас да НЕ си ни спомнят :P

Хубав линк! ;)

4. вили @ November 2, 2008

Наложи се да си припомням тези събития. А ти на колко си бил тогава? Не може да имаш спомени от това време.

5. legrandelf @ November 2, 2008

Аз съм бил на 4 години. Имам спомени от неща по телевизията, но… такива, че да ме карат сега да чета и търся с интерес повече информация :)

6. Свилен @ July 26, 2009

Точно снощи четох статията за потшаването на бунта. Даже като погледнах във фейсбук и се мъчих да си спомня дали не съм пускал снимката аз. Както и да е, мерси за статията (твоята), а спомени аз лично имам много смътни и откъслечни за събитията в Китай.

« Разгонени котки и “разбеснели” се съседи Въпроси и отговори V »