Обичах те...

« публикувано на 24-10-2008 @ 3:00 am »

“- Ще ме обичаш ли и на сутринта?
- Сега и завинаги, бейби…”
“Щрак” с Адам Сандлър и Кейт Бекинсейл

Минава 3 след полунощ…
Cappy е до мен… няколко глътки са останали на дъното на кутията. А нямам желание да ги допивам!
Защо продължавам да стоя пред компютъра? Защо си легнах в 22 часа на предния ден (четвъртък)? За да стана по-късно, когато вече ще бъде петък, а часовете… нулирани. Така и стана. 1:01 показваше телефона ми, когато се събудих на… вече не помня коя беше музиката.

Станах, проверих обичайните места, където можеше да е тя… но я нямаше. Тази вечер нямаше следа от нея. ОК, не го и очаквах… така си мисля или искам така да си мисля…
Опитах се да легна… към 1:45, но след въртене и подходяща музика за фон, реших да стана. И така… около Cynical Speech, до този момент… минава 3 след полунощ, в същата тази ранна петъчна утрин.

На какво ми напомня всичко това?
Ще ви разкажа… искате ли? Ако не искате… просто си вървете, няма да ви боли, нито мен, нито ще загубите нещо, камо ли да спечелите. Обичам да пиша, когато съм тъжен или потънал в спомени. Някои казват, че това е добре, за да се отпуснеш… а аз смятам, че тогава най-добре изливам съдържанието, което някой отнякъде ми подава… а аз не съумявам да изкажа с устата си в нормален фейс ту фейс разговор!

Мечтаех си за нещо. Не можех да си го представя, защото мозъкът ми функционира на ниво - свържи с познатото. Затова… правех някакви странни илюзии за моите идеали свързани с нея. Стана време да се срещна с нея - но не знаех как изглежда.
Срещнах я, помислих че това е тя - оказа се, че не беше…
Малко късно, защото се бях поддал.
Четях… ядях… беше ми тъжно и много гадно… не можех да чета, не можех да преглъщам… повръщаше ми се! Затова… излязох.
А беше мразовита утрин на 2005-та година. Разходка, ама до никъде…

Музика се въртеше в главата ми, исках да я слушам нон стоп. А бях объркан. Много при това, заради човек, който всъщност… е скъп за мен (така се промени във времето), но не най-ценния, не беше мечтата ми.
Спях върху завивките. Бях тъжен. Къпех се, да… преобличах се, да… но не желаех да се пъхам под завивките. Спях отгоре им. Слушалките бяха вързани към компютъра ми, издърпвах ги до единия край на леглото и цяла вечер нещо ми тананикаше.
Понякога ми бяха върху главата, направо лежех по гръб и слушах… така и се събуждах.
Така се научих да живея с музиката. Почти 20 часа в денонощието с нея…

Но бях празен, все така празен!
Продължавах да спря върху завивките си, когато… 2 месеца по-късно, няколко привлекателни дни след моя рожден ден, през март, на хубавата женска дата 8-ми, аз се “запознах” с нея. Нека не го наричаме запознанство… но се появи Тя!
Изминалите нощи… промениха едно нещо… За първи път от 3 месеца, реших да се пъхна под завивките и… Господи, беше толкова прекрасно… легнах си с усмивка, а приятелите ми не знаеха какво става. Заспивах доволно, слушах ги как говорят тихичко за мен, доволни че може би… вече не съм тъжен. Чувах ги, че са щастливи за мен…

Продължи засилващото се чувство! Греех им насреща, 11 дена по-късно се запознах официално с нея. А тя… беше прекрасна… Къде ще се срещнем? Като за начало - посредата на разстоянието, което ни дели.
О, да! Не ви казах ли? Живеехме в един блок, на един и същи етаж. Аз в моя край на коридора, тя в нейния. Посредата ни - точно площадката пред асансьора. Хм, романтично нали? А тя носеше бонбони “Фигаро”. Имала повод! Супер!

Не спрях да я гледам в очите. Плени ме. Говореше ми някакви неща, а аз си мислех за косите й, които така нежно се спускаха по лицето й. Тя се притесняваше, въпреки че беше по-голяма от мен. Тя се притесняваше, въпреки че аз бях по-неопитния от двамата… Тя се притесняваше… а аз се влюбвах…

И продължавах да се влюбвам.
А нямахме право на тази любов. Отсрещната страна… беше в сложна ситуация.
Въпреки всичко, изминалите 12 месеца бяха великолепни. Моментите на разрив, на сълзи, на признания, на любов, на секс, на флирт, на божествена наслада, на времезабавяне… на безкористно отдаване…
Натрупваха се един подир друг, а ние ги запазихме в сърцата си.

Годината 2006 промени всичко, още в самото начало. През април вече не си говорихме. Моя инициатива… Играех си с нея… Играеше си с мен! Обичахме се, но… се подминавахме на пътя!
Аз работех… излизах в 8, прибирах се в 21:00… не защото работното ми време не беше до 17 и 30… не желаех да се прибирам. Какво да правя вкъщи? Тя е там… на по-малко от 50 метра от мен. Тя ще бъде в кафето. Тя ще бъде с приятелите ни, в кафето… онази част от тях, с които също се виждам… и които ме гледат с мил поглед и искат да сме заедно отново, но…

Прибирах се, подминавах я… излизаше, подминаваше ме… А не спираше да ме проследява с поглед!
Съблазних я една вечер… виртуално… тя изтръпна… тя полетя… спомни си миналото… желаеше ме! Беше на няколко стъпки от мен, но не дойде… А на следващия ден, отново кръстосахме погледи без да… обелим и дума! Коварно…

Септември 2006 беше интересен.
Проговорих й… отегчих се… а в очите й четях същото. Тя беше угрижена и с претоварено ежедневие. Което успя да й даде глътка въздух в последния ден на същия този месец.
Пожелах честит рожден ден на Жоро, няколко минути след полунощ, в ранните зори на 31-ви… затворих ICQ и пуснах плейлистата, която сътворих за нас преди няколко месеца… тя потропа на вратата ми, аз й отворих.

Времето спря…

—

Това беше тогава. Аз я обичах. В последвалите месеци не просто спряхме да си говорим, но и… спряхме да се виждаме. Вече не живеехме близо един до друг… Вече нищо освен стар номер в телефона не ни свързваше.
Тя смени човека, който я дарява с прекрасна прегръдка…
Аз я смених с човека, който ми обърна внимание…
Беше поносимо и интересно в продължение на цялата 2007-ма, докато нещата не приключиха към края й. Всъщност беше… края на август 2007-ма.
Но на мен… не ми пукаше.

Какво е да загубиш удоволствието?
Какво е да знаеш какво търсиш, да си го намерил, да знаеш че вероятно няма да се повтори, или дори и да е същото - няма да може да заличиш миналото?
Останах така… за дълго време!

Продължих с обичайните неща, които вършех… а вече не мислех за никого. Не мечтаех за никого. Нощите започнаха тогава. И продължават и досега. Вече си имам балкон, на който можех да се разхождам през лятото, гол… сега не, студено е! Но това не пречи да не нарушавам съня си. Ето на… не спя, часът вече е 3:30, а съм все така празен.

Търсех си занимания, намирах временни. Но сутрин, нямах желание да ставам. Освен нормалната мотивация - трябват ти пари - РАБОТИ, друго не ме караше да си отварям очите пред огледалото. Вкусът на самотата - всеки ден през последните 14 месеца - страхотен е!
Вече не мечтая… наистина!
Вече не мечтая…

Мислех че съм объркан, но… не е така. Наясно съм, проблема е… че не променям нищо.
Не мога или ме мързи?
Или ме е страх… или… не е по-силите ми, дори и да исках да мога?!
Не, това не е личната ми кореспонденция… спокойно! Щом го пиша тук, явно… искам някой да го чете. Кой някой… който го намери… публично е, ъф… ъх… въздишам…

—

Обичах те…
Може би и сега те обичам, но вече не мисля за теб. Не и както преди. Май наистина отиде надълбоко в сърцето ми. Там където винаги искаше да бъдеш. Поздравления! Надявам се още да ме помниш. Но имам новина за теб.
Появи се човек, когото чаках тази нощ.
Появи се човек, когото не чаках тази нощ.
Появи се човек, приличащ досущ на теб.
Появи се човек, напълно различен от теб… досущ като мен…

Появи се човек, когото отново не мога да имам!
Нямам чувства. Имам… желание да говоря. Изразявам някакви емоции, но не мога да заспя. Неспокоен съм, не е объркване. Нещо в главата ми се оформя и трябва да бъде казано, затова не мога да заспя. Не искам да се напивам, не искам да се надрусвам… Защото тогава съм още по-емоционален. И колкото и да ми действа музиката, не мога да се променя.
Променил съм се. Вдигам по-често рамене. Вече не се боря както преди… отегчен съм!
Тази версия минава, повечето я приемат за чиста монета. А аз я обожавам…

Всъщност, мила, оставих те да ме заговориш. И се получи. Стъпвах леко, още преди ти да го пожелаеш. Но се увлякохме.
Не мога да кажа, че… те обичам.
Не мога да кажа, че те мразя, защото трябва да обичаш, за да мразиш.
Не мога да дам име на чувствата ми.
Те се показват.
А не мога да ти ги покажа. Както и ти своите.

Стоиш на няколко километра разстояние, недалеч… но определено недостъпна. Искаш да си като птица, просто да полетиш и да ме посетиш… но не става. Защото аз вече не обичам!
Защото когато се влюбвам е винаги… в неподходящия човек.
Обичал съм само два пъти…
Първата отлетя, отдавна… някъде там е, а очите й… вече не ги помня… нямам нейна снимка, вероятно телефонът й е друг… знам къде живее (поне си мисля, че все още е там), но…
Втората… долетя… кацна ми на рамото и започна да ме гали с думи.
Привлекателна и не спираше, а аз показвах незаинтересованост.
Продължих в същия дух, когато се уверих, че не мога да й се отдам.
Но…
Аз се влюбвам, когато нещата са невъзможни.

Защо?
Нямам отговор. Знам обаче, че не е просто привличането.
Махам ти отсреща, но теб те няма. Няма и да те има вероятно…

Обичах те…

Отново празен, а нова разходка няма да промени нещата. Ето така се пораства. След всяко… емоционално изпразване. Загърбваш и ти остава все по-малко. Накрая спираш да чувстваш. А в моя случай… ще остане едно голямо… неспирно… отегчение…
Искаш да погледна с други очи?

Гледам, любов, гледам! Преди виждах нейните очи. Сега виждам твоите. Скоро… няма да виждам нищо друго, освен отражението си. Или небето. Защото сутрин… музиката и небето, са ми най-добрите приятели. Разхождам се на път за работа, преди да се вмъкна в колата на колегата… и си мисля. Не за теб. За всичко онова без теб! Само… защото… времето ни е разделило, още преди да сме се срещнали. Тогава защо се случи последното?

Явно съм имал нужда от това. Или може би ти? Не зная.
Запази този спомен!

Обичах те…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. deni4ero @ October 24, 2008

:( тъжно

2. legrandelf @ October 24, 2008

Извинете ме за времената!
Съжалявам, че не е изяснено какво точно влагам в: “Обичах те…”

И да, наясно съм, че обичал ли си, после едва ли спираш да го правиш. Но нещата се променят. Определението също, да не говорим за емоциите и крайностите в тяхното развитие! :)

3. deni4ero @ October 24, 2008

кво ти пука за времената? то е ясно, че сърце прескача във времевото пространство … само не оставай сам(отен), моля!

4. legrandelf @ October 24, 2008

@Дени:
Мисля, че Светла говори за съвършенството. Или може би невъзможността да съществува “Обичах те” като понятие. Не знам :) Може да ни обясни по нашироко ;)

Няма да оставам сам(отен), моля! Поне не завинаги ;)

5. legrandelf @ October 24, 2008

@Светла:
Изяснено!

Последните кавички… биват! :)

не оставай самотен

ОК :)

6. deni4ero @ October 24, 2008

Що да не може да съществува “обичах те” като понятие? И не заставах срещу Светлето, нито дори срещу граматиката… само исках да кажа, че за бурната емоция и страст няма време - тя е сега винаги, тя е тогава винаги, тя ще е винаги (пиша с една ръка, затова не удебелявам някои части, моля за извинение). Убедена съм, че всеки от нас има една истинска и несполучлива любов в живота си, и когато се изправи пред спомена за нея, когато застане лице в лице с действителността в себе си, идва това “Обичах те!”. Не прочетох дългия коментар на Светлето, може и да е казала това, което се пена в момента :) , но леко съм възрепятствана ;)

7. Читателка @ October 24, 2008

Не ставаш, младеж, не ставаш!
Не се и опитвай.
И като те гледам и на снимката, същата работа…

8. legrandelf @ October 24, 2008

@Дени:
Няма проблеми :)) Всички мнения - добре дошли. Накрая ще падне един анализ :P
Тука няма прави, няма криви… нали така?! :)

@Почитател:
:) Нещо като нищо, а? Някъде там е истината…

@Читателка:
Без коментар! (а, то и това си е един вид коментар)

9. JustAFaceInTheCrowd @ October 27, 2008

“Аз се влюбвам, когато нещата са невъзможни.

Защо?
Нямам отговор. Знам обаче, че не е просто привличането.”

Спомняш ли си какво си говорихме за садомазохизма?И за неговите първопричини?

Както и да е,можеш ли да ми отговориш на въпроса :Когато се влюбваш,какво точно обичаш-това,което човекът ти дава като емоция,преживяване,чувство? Или това,което човекът представлява НЕЗАВИСИМО от това,което получаваш ти?

10. legrandelf @ October 27, 2008

Ще бъда честен…
Когато усетя, че се чувствам добре, хм, добре… прекрасно с Нея, без да й го казвам, започвам да я отрупвам с внимание, мил съм, изобщо - не спирам да я обгрижвам. В каквато и да е посока!

Чакам да стане очевидна привързаността ми към нея, за да почна… да черпя останалите емоции с нея, от нея, за нея.

В интерес на истината, самото преживяване по обгрижването, ми е супер сладък. Кара ме да се чувствам на място и много значим. А когато от отсрещната страна ми реагират, и то силно - вече губя всякаква представа за лошо. Тогава, мога да го нарека влюбване!

Няма стандарт за тази дума, но простичко казано, като отговор на въпроса ти: отдавам се, след това очаквам обратното, т.нар. “каквото получавам аз”.

Но пак, не желая отговора ми да се възприема като… правя неща за нея, за да ми ги върне тя след това. Не е с такава насока. Просто кавалерствам и се “впускам” пръв в… цялото това приключение.

11. legrandelf @ October 27, 2008

А, да… много обичаш да ме чоплиш на темата за садо-мазохизма, нали :))))))

Какво си говорихме… говорихме си, обачеее… това не променя моето… ох, ОК, садо-мазохистично мислене!

Просто, не желая да го наричам така, защото в съзнанието ми, доста плоско се е запечатал този обект от сексуалния контекст на този… “термин” :))))

12. JustAFaceInTheCrowd @ October 27, 2008

Неееее,не отговори правилно на въпроса ми.Не те питах как протича механизма на вклюбването при тебе.Не те питах с какви очаквания подхождаш.И не те питах КОГА и КАК започваш да обичаш,а КАКВО обичаш?
а/обичаш усещането,че си значим,обичаш да бъдеш обичан,обичаш да правиш жестове за нея и прочие в тази насока
б/обичаш качествата й,начина,по който се отнася с тебе,емоциите,които буди у тебе,усещането да си с нея
в/обичаш характера й,неповторимостта й,светогледа й,обичаш да е щастлива
А ако е и трите: В каква последователност се появяват у тебе??

Добре,заприлича малко на задача по математика или въпрос на тест от малоумно тийнейджърско вестниче,но така доста ще се улесня да разбера това,до което се опитвам да се докопам :)))

13. legrandelf @ October 27, 2008

Ааааа… за наденицата ли питатеееее?! :)))
Извинявай, явно съм бавен тази вечер :P
Значи а) присъства.
Същото важи и за б), както и за в) - главно факта, че обичам да е щастлива.

Виж, каквото си изброила, всичко има. А от предния коментар, може да се направи извадка как по точно се подреждат трите буквички :))

Обичам да обичам, това е общо взето!
Ама да обичам тази, която заслужава да бъде обичана. Ох, с това изказване ще породя други въпросчета сигурно! Хехехе, не знам :))

14. JustAFaceInTheCrowd @ October 28, 2008

Знаеш ли,че е много трудно човек да ти задава въпроси?Интерпретираш отговора по такъв начин,че хем уж си отговорил,хем по някакъв начин си избягал от отговора на въпроса,който е скрит във въпроса :)))

Между другото,мое лично мнение-много,много,ама много често мъката по загубения “любим” е най-вече наранена суета и/или мъка по представата,която си имал за този човек,но не и по самия него.Защото за да опознаеш наистина някой,отнема години…и затова хората попълват във въображението си частите от липсващата мозайка,когато не познават някой достатъчно добре.И тъй като на всеки му се ще да е срещнал Голямата ЛибоФ,допълненията на липсващото всъщност се изграждат въз основа на това,какво на теб ти се иска да е.И тъй като на базата на заблуждение или самозаблуждение нищо не вирее дълго,следва раздяла и горчиииво страдание.Страдание по това,което въображението услужливо продължава да си мисли,че е изгубило…а то никога не го е имало.

Може да звуча като лоша вещица,която обича да кара хората да се чувстват гадно,но аз така ги виждам нещата и за мен колкото по-бързо се осъзнаят,толкова повече неприятности си спестяваш занапред.

15. legrandelf @ October 28, 2008

Хехехе :))
Засмя ме, определено :P
Ами да… отговарям “странно”, но си права, че хем съм отговорил, хем и нещо прикривам. Все пак, не желая максимално оголване.

А нямам против вещерските ти изказвания :))))
Казал съм ти и преди, аз решавам дали да ги приемам или не, но иначе ми е приятно да имам избор :)

16. JustAFaceInTheCrowd @ October 28, 2008

А приемаш ли ги в крайна сметка?Да знам дали има смисъл да се пенявя,или начинът ми на мислене е прекалено далеч от твоя?

А колкото до максималното оголване-ако има хора тук,които те познават лично,е оправдано.Ама иначе…де да знам,аз поне винаги съм възприемала анонимността на интернет като много удобна възможност да се оголя колкото си искам,без страх от неприятни последици :)))

17. legrandelf @ October 28, 2008

Виж сега :)))
Няма да ти казвам дали ги приемам. По свой си начин ги интерпретирам, това е ясно. Вироглав съм!
Но не желая да спираш да се пеняваш. Сапунявата вода е полезна. Сега може да не те слушам, но по-късно може да съм на друго мнение.

И да не забравяме останалата част от публиката. Разните воайори, дето четат, ама не се обаждат, та… заветът нека си стои тука! ;)

Като имаш какво да казваш - казваш го - иначе, ще има камшици! :P

18. JustAFaceInTheCrowd @ October 29, 2008

Аха,камшици-а после АЗ съм била садо-мазо.То моето беше метафора…

Че си вироглав,е повече от видно :).А впрочем си прав-докато лично не преболедуваш нещо,думите са излишни.Ако знаеш колко акъл за ми наливали,ама и аз съм инатлива и докато лично се се убедя-тц,не приемам за чиста монета.

А по отношение на воайорите-честно казано,когато говоря по такива въпроси,влагам в думите си част от себе си и от това,което съм преживяла през предългия си живот.И в тоя ред на мисли идеята за воайорщина донякъде ме дразни-щото,ако трябва да съм честна,когато драскам пенливите си мисли,се обръщам конкретно към теб.Но пък знаеш ли,току-виж съм била полезна на някой…

А ти си странна порода-напомняш ми на представителна извадка на няколко от странните хора,които познавам лични-включая и себе си :)))

19. вили @ October 30, 2008

Тъжно. Но утре пак ще го прочета …

20. legrandelf @ October 30, 2008

@вили:
ОК :))

21. vilford @ November 1, 2008

Най-пълно си изливаш душата на кутия Cappy, нали?!
Да си влюбен… и да си влюбен в някой когото чувстваш истински близък,… да почувстваш какво е интимност (не онази - телесната, а по-страшната) и това да свърши. Хм, това със сигурност отваря празнота в душата ти. И запълването е трудно, защото след това не си съгласен на по-малко. Дори и това, че успяваш да облечеш усещането в точните думи не помага. Въпреки, че не можах да не се насладя на “Спях върху завивките” и “стъпвах леко”.
:)

22. legrandelf @ November 1, 2008

Точно така, Cappy :)))
Незаменим спътник в самотата :))
Сега например, до мен има прясна… нова, кутия, току що я купих. Погледни часовника - 3:14… уви, хубавия РД свърши и аз трябваше да се прибера :)
Но си имам Cappy, и ще си го изпия с кеф сега! :)

23. mushichka. @ July 20, 2009

някъде бях чела, че за да се възстановиш след подобен срив е необходимо да мине 3 пъти повече време отколкото е продължило привързването. и този период да не е просто изчакване или търсене на заместители, а да е изпълнен с нови преживявания, от различен тип.. със същия/същите тези хора. атмосферата да бъде променена,гневът да бъде изразен, призраците да бъдат разкарани.

иначе горчилката се загнездва между завивките, и извървяваш километри без да стигнеш до никъде, и забравяш че искаш да бъдеш някъде..

и преди да си се усетил започваш да събираш котки от улицата и да живееш повече в главата си.

многоточие.

ПП: знам, изречения не се започват с “и”, но напук! :)

24. legrandelf @ July 20, 2009

Възстановяването е overrated :)

Може би не трябва? А с такъв срок, по-добре да не…

:))

25. gergana @ July 20, 2009

?тъжно ли? хм, неееееее, красиво е :)))

(въздишка)

поемам въздух и пак

(въздишки)

как прекрасно влюбен се оказа този ден…