Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Пениси, пениси, пениси - кървави пениси

« публикувано на 29-08-2008 @ 1:55 pm »


“Пениси, пениси, пениси… кървави пениси” - Димчо Дебелянов

Нали?! Звучи ви странно. Е да, но след като се е завърнал в бащината си къща, геният на този човек е родил въпросната сентенция. Колкото и да не ви харесва, колкото и мръснишки да го въртите, кървавите пениси, са си кървави пениси!

Но, защо изобщо има алена течност по тези така чувствителни органи?! Сега ще ви обясня откъде тръгна цялата история.

Прочетох навремето една книжка. Много сладка, жълта книжка. В нея, имаше разкрития относно творчеството на разни български автори. И тогава, страшно се зарадвах като видях тия мръсни (за онази ми възраст…) думички. Пенис честно казано не е мръсна дума. Не е хуй, нито кур. Пишка и пенис, според мен са нормални за употреба в речта ни. Виж къде точно и как ги използваш тия пишки и пениси е друг въпрос. Там трябва да се съобразяваш.

Та, прочетох аз този фрапантен цитат на г-н Д.Д. и се впечатлих. Жадното за знания съзнание на малкия Елф (тогава още не беше Елф) се обогати с още една простотия. Литературно насочена, да, но простотия!

Години по-късно, същия този лирически герой (Елфа, не пениса) си дреме в леглото, доглеждайки Никита на Люк Бесон. Когато идилията му е нарушена от една прекрасна (така смятах тогава) личност. В течение на чат комуникацията, в следващите 10 минути аз се отегчих. Ни в клин, ни в ръкав, пльоснах на бялото й поленце в кю-то следното:

“Пениси, пениси, пениси… кървави пениси”

Не знам какво толкова казах… все още не проумявам защо толкова се сопна това момиче. Прекрати разговора на секундата и даже ме игнорира за около два месеца.

Тежко го преживях :) Щото си мислех, че е с либерално мислене. Изобщо не очаквах от нея, толкова надълбоко да ги поеме тия ми ти кървави пениси.

Въпреки всичко, след въпросните два месеца (там някъде бяха) тя се свърза с мен и очевидно искаше да ми прости. Добре де, нещата се стекоха по такъв начин, че тя вече не беше толкова отвратена от кръвта по пенисите на отблъскващата ми циничност.

След като ви въведох в историята и сте наясно кой и защо кърви, ще задам гласно няколко въпроса:

Колко директни трябва да сме в разговорите с хората (познати / непознати) ?!

Трябва ли да се съобразяваме с факта, че говорим с противоположния пол, и повече от внимателно да си подбираме словоизлиянията ?!

Отварят ли царски врати милите думи или захласват и най-малките дървени вратички за външния кенеф ?!

Те и повече въпроси може да се появят. Но пък ще ми е по-интересно да обменим въпросите, а не да ви правя лексикон и да ми отговаряте.

Накратко моите пошли становища по тия елементарни екзистенциални (браво на Владо Атанасов, че ме научи на тая дума… анус такъв) въпросчета.

1) Когато усетя, че с някого имам по-близки отношения и съм го преценил като сходна на моята душа (разбирай, такъв дето има чувство за хумор, най-малкото) си позволявам отпускане. Леко, лекичко, така че хем да схване сарказма и иронията, с която си служа, хем и да не разваля магията от това, че ме има за внимателен и съобразителен.

2) Изхождайки от отговор номер 1, поведението ми е почти същото. Разбира се, с жените винаги е по-тънко общуването ми. Мъжката аудитория мога да я впечатля по-лесно и по-бързо да я отеба. Не ми е толкова интересно.
С женската обаче, започвам по-внимателно. Все пак… трябва първо да покажа милата си страна (имам такава) и след това, ако си паснем като характер - да лея глупости от устата си…

3) Мили думи съм раздавал. И на мене са ми правили четки. От опит знам обаче, че всичко зависи от настроението на портите, през които се опитваш да проникнеш. Ако треските ти се набиват в пръстите при всеки нежен допир до тая повърхност, очевидно никакви мили думи няма да ти помогнат. Ще те преебат и няма и извинение да получиш. А ако си някой по-чувствителен, ще ти се намаже целия ден и ще ти вали дъжд само и единствено над твоята прекланяща се глава.
От друга страна, въпросния положителен флирт, може да ти оправи настроението за целия ден. ОК, поне за 5 минути след приключване на отвори / затвори се Сезам. Благинката от това усещане е по-доброто, повярвайте ми. Ох, какво ви говоря… отивайте да се скарате с кварталния или със съседа.
А може просто да си купите нещо от магазина и да направите скандал за дреболия. Конфликност?! Зависи от настроениетооооооо…

« подобни cynical speech, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Molo @ September 1, 2008

Колко директни трябва да сме в разговорите с хората (познати / непознати) ?! - Не трябва да ритаме хората по пищяла, само защото можем или да видим дали ще ги заболи. Минали сме по тоя път и сме поумнели, нали ?

Трябва ли да се съобразяваме с факта, че говорим с противоположния пол, и повече от внимателно да си подбираме словоизлиянията ?! - Разбира се, всеки който твърди обратното или има изпростели приятелки или е простак сам по себе си.

Отварят ли царски врати милите думи или захласват и най-малките дървени вратички за външния кенеф ?! - Милите думи отварят вратата веднъж, най-много два пъти. Добрия и любезен тон е виж друго нещо. Това не е така явното подмазване ако правиш “мили” очи, а показва един вид уважение, което изпитваш към събеседника, било то мъж или жена, независимо от емоциите които изпитваш към него/нея. Усеща се и другата страна го оценява и отвръща със същото в повечето случаи.

2. legrandelf @ September 1, 2008

Мда, минах аз по тоя път. Не на всеки му харесват толкова прямота!

Не всички отворени приятелки са изпростели :P
Виж, за “простак сам по себе си” е друг въпрос :)))

Цялата игра с милите думи, очи, любезност и отразено положително отношение ми харесва. Уви, не винаги се получава…

3. JustAFaceInTheCrowd @ September 1, 2008

Като малка много обичах ОЛВ (отговор на литературен въпрос).Приемам въпросите ви за такива,г-н Елф.

Поред на номерата :

“Колко директни трябва да сме в разговорите с хората (познати / непознати) ?!”
Отговорът е прост-колкото трябва :).
Но тъй като простите отговори са най-сложни,ще се впусна в разсъжедния.
Няма универсална формула,поради простия факт,че всички хора за различни.И взаимоотношенията ти със всеки са различни.И ситуацията,и настроението,и всичко.
Но!==>има лъч в края на тунела.Всеки средноинтелигентен човек е в състояние да прецени какво може да каже и кога и на кого и т.н.И преди да си се обидил,че ти намеквам,че не си средноинтелигентен,бързам да добавя-това не значи,че всеки го прави!Защо се пита в задачата.Защото според скромните ми наблюдения един отчайващо голям процент от хората никога не гледат и не слушат внимателно събеседника.Не,разбира се,че не говоря за това да следиш разговора.Следят го.Обаче не следят нюансите на настроението на отсрещния,не обръщат внимание как реагира на всяка дума,на провокация,на отблъскване,на приближаване.Ама хич не обръщат внимание,освен ако не са решили да проследят конкретно реакцията на другарчето върху дълго обмисляна реплика от тяхна страна.И като резултат се получават такива изцепки.
Има и други хора.Те знаят.Но просто не им пука.Нямат за цел да бъдат част от обществото,а по една или друга причина им харесва да навират в лицата на всички колко са различни и бунтарски настроени и какви пичове са,”щото въобще не ми дреме на кура,лек”.Много са ми смешни…ненадрастнали пубертета сладурчета :).
Та…стига толкоз за издънките и причината за тяхното появяване.Нека не говорим за проблема,а за решението.Количеството директност се определя от съотношението между близостта ни с този човек и индивидуалните особености на характера му.Това от една страна.А от другата стои нашата лична преценка доколко и какво искаме да знаят за нас.И по средата са дребните,но важни факторчета като настроение,обстановка и т.н. глупости.И при всички положения-ако не познаваш добре някой,не е разумно да изтърсиш Голяма Директност.Трябва да се почне с малки директности.Опипването на почвата е задължително.Аз му викам “сондиране”.Без него не може,не и ако искаш всичко да е изпипано и по-важното-да си в по-добра позиция.Като шаха е.Не започваш да тикащ най-силните си фигури в боя (от чиято загуба боли доста),преди да си проучил нещата с пешките.Докато се стигне до сблъсък на силни фигури,вече са минали достатъчно ходове,за да знаеш как играе противника и какво може да се очаква от него.

“Трябва ли да се съобразяваме с факта, че говорим с противоположния пол, и повече от внимателно да си подбираме словоизлиянията ?!”
Чак пък повече от внимателно…Обаче говорейки с човек от противоположния пол,винаги го има рискът нещо да се приеме като сексуален намек.Много тъпо,но факт.Така че според зависи.
Отново ще споделя скромните си наблюдения и опит.От малка се разбирам по-добре с мъжете.Женските не ги понасям-общувам с тях по принуда,с малки изключения.Та,винаги съм търсила за другарчета мъже.Обаче…те не винаги са виждали в мен другарче.Как се справяме с това?Ами просто,колкото по-открит и досадно прям и рязък си,толкова повече противоположния пол започва да загрява,че тука свалка няма да има.Нали знаете,като се сваляш с някой се правиш на загадъчен,мистерозен-чупки,стойки…прочие женски номера.
Така че-ако целиш свалка,трябва да си деликатен,ноооо (винаги има но) трябва да усетиш тънката граница между деликатност и безличност/незаинтересованост/пълна скука.За което пак трябва да следиш и изучаваш внимателно другия.
Ако пък искаш просто да си лафиш с другарче от другия пол и да си издавате един на друг забавни тайни и т.н.-позволена е по-голяма директност,повече непринуденост.А пък ако другия вземе,че се засегне,или изненадващо се отдръпне,значи е имал съвсем други намерения спрямо…вас.

“Отварят ли царски врати милите думи или захласват и най-малките дървени вратички за външния кенеф ?!”
Милите думи-не.Добре преценените думи обаче-винаги.Не е задължително да си мил,любезен,тактичен и прекрасен.Както казах,еднакви хора няма.Съответно и единакви изисквания няма.Един човек те обича/харесва/кефиш го,шти звънне,когато получава дивиденти от теб.Трябва да има симбиоза.Даваш-получаваш.Кой е казал,че всеки на света търси мило отношение??Дай на човека това,което иска…все едно какво е-и си го спечелил.Фор евър.Най-малкото,все по-рядко се срещат хората,които се държат един с друг според ИНДИВИДУАЛНОСТТА на събеседника,а не просто да се придържат към стар колкото света и досаден шаблон на общуване.И когато има такъв случай-това не се забравя.Аз поне не го забравям.И мен не са ме забравили хората,с които съм се държала така.

4. legrandelf @ September 1, 2008

Моля те! Как да ти се обидя :)))

Много ми харесва сериозността, с която започна коментара си. Оттам нататък, та чак до края - все като литературно съчинение го гледах :)

Написала си доста, но като цяло гравитираш около индивидуалността и проучването на противоположната такава. Казвайки противоположната, нямам предвид като пол, а по-скоро “отсрещната” страна - събеседника ти!
Това ми харесва разбира се. Имаш много точни попадения по отношение на това, какво АЗ мисля (ако тръгна да разписвам по-подробно) :)

5. legrandelf @ September 1, 2008

О, да… това ОЛВ! Честно казано първо помислих, че си написала ОВИ (остра вирусна инфекция), та се хилих няколко минути :)

Но, аз нещо не си спомням да съм писал такива глупости! Имахме една гад, това последните години от гимназията (к’ва ти гимназия, техникума дето учех) - писахме ЛИС (литературно интерпретативно съчинение)!

Ах, пак ще го спомена Владо… ех, Владо, мили мой анусе, ах… ти… палавнику!

6. JustAFaceInTheCrowd @ September 1, 2008

Хахах,и аз познавам един Владо,който от години е извор на неизчерпаемо веселие за мен :).Когато стана свидетел на смешна/просташко-дебилна случка,винаги наум (а понякога по невнимание-на глас) си казвам “Оооо,Владоооо” с нотки на носталгия,не съм го виждала отдавна този тип…името Владо да не е омагьосано?
ОЛВ правихме до 8 клас,в гимназията наистина пишехме глупости като ЛИС-в редките случаи,когато някой благоволяваше да напише домашна,еххх,днешната младеж за нищо не става ;).
А иначе-да,извлякъл си есенцията от многословността ми.Златното ключе към качествени взаимоотношения за мен се базира изцяло на индивидуален подход,както и на запазване на собствената индивидуалност-иначе да не вземем да се престараваме и да загубим идентичността си в опитите да угодим на някой-не е далавера.
И последно-просто искам да пробвам работи ли [b]BBCode[/b]…

7. JustAFaceInTheCrowd @ September 1, 2008

Май не…

8. legrandelf @ September 1, 2008

Не бачка BBCode :)))) Онова са специални форматираници за форумите :)
Тук може да ползваш простите HTML тагове :))

[b]BBCode[/b] = BBCode

Вместо [ и ] се ползват < и > :)

9. JustAFaceInTheCrowd @ September 1, 2008

Проверката е висша форма на доверие.
дзак

10. JustAFaceInTheCrowd @ September 1, 2008

It`s alive!It`s alive!!
Ми така де.Иначе много суховато.Аз се притесних,че няма да мога да си “украсявам” текста :)))
А иначе интересното е,че ако пишеше “пенсии”,бая народ щеше да види “пениси”,обаче обратното е рядко срещана липса на МПС в средностатистическия българин :)))

11. legrandelf @ September 1, 2008

@Светла:
Хахахаахахахаахахааххахааха…
Аааааааааааааааааааааахахахахахахахахахаха…

Хах…

Хаахахахахахахахаххаха…

Ахах… ахахахаа… хах… хАхахАхАХхахАХхАхаха!

:))))))))

@JustAFaceInTheCrowd:
Успя със своето уеб франкенщайнче, нали :P
Браво, браво, продължавай да дерзаеш!

@двечките:
Много ми харесаха коментарите, момичета! Браво!

12. Molo @ September 3, 2008

Светле, шапка ти свалям. Суперяк виц, много ме изкефи. Пък и как се изразяваш, много ми харесва. Браво!

13. Фифи @ June 15, 2009

Ти си педал! Да ми пърдиш на хуя!

14. legrandelf @ June 15, 2009

Ще потренирам :)

« Среднощна разходка Шпеков салам за Вас »