МИО - Международни Истерически Отношения

« публикувано на 18-10-2008 @ 10:14 pm »

“Пих един път шоколадово мляко, след което повръщах.
Повече не желая да го опитвам…”

Тук няма да ви говоря за УНСС и Международни Икономически Отношения. Няма да ви говоря за последното ми гадже, която следваше тази специалност. Нито ще стане въпрос за уикенд събужданията… мляс, мляс…

Една по-различна гледна точка относно международното обричане, влюбване и сношение. Кога дойде сюблимния момент в тези ми размишления? Два възбудителя:
- Крис и холандския й приятел;
- Оги и съвършената полова шпага от остров Мавриций;

- Ти коз пушиш ли? - попита ме тя.
- Пуша и блажна хартия от банички…

След това отидохме на скърцащата люлка и мистерията около холандския й (Крис) приятел падна. Много бързо падна - нищо особено, а аз очаквах пикантерия - нали съм клюкарка. Не, Крис няма международна връзка. Нито с мъж, нито с жена. Надявам се това да продължи и занапред… както и да не изпада в промеждутъци, интернешънъл трансвестайт комюнити, сещате се!

Но на следващата вечер, бях на купон, на който за пореден път гледах щастливото й (Оги) лице, в очакване на заветната дата. “Remember, remember, the fifth of November” - тогава Той ще дойде тук. Бърз полет Лондон-София, за да се срещне с нас, да го опознаем и след това да нарадва поне 10 пъти за една нощ моята близка приятелка.

Защо се търсят подобни международни връзки?
Нима чужденците са по-секси? По-красиви ли са? Е хубаво де, не може всички да сме с италианци или франсета. Какво ще правят тамошните девойки, ще взимат българи? Правим си размяна, и то очевадна! Оглеждам се и виждам достатъчно качествен материал наоколо. И от мъжки и от женски род. Обаче - повечето не са заети. Защо се получава така?

Прекалено много ги е страх да се лепнат за нещо родно, де що любят, тачат и милеят? Предпочитат нещо чуждо? Щото чуждото, още като са били малки, им е по-скъпо и приятно за консумация. Аз смятам, че българките са най-красивите моми в тоя свят. Не съм го видял света, но фотосите на които съм попадал, филмчетата, даже специалните документални архиви, показват… че в България все си е имало красота и тенденцията е - ако се спре потока “икономически бежанци”, че тая хубост ще се запази.

Жените тук може да се включат, като се изкажат от другата страна. Има ли качествен сперматозоид в България? Имам повече приятели, отколкото приятелки. И не само защото са ми такива, мога да кажа, че са здраво семе. Красиво семе, умно при това. Айде, не умно - интелигентно. Работливо, амбициозно, нямат недъзи, пият, пушат, пороци, като всички останали. Но… имат цел и посока. Само трябва да си закачат другарче, с което да си говорят по време на дългото пътуване. Но факт е, че все още стоят сами…

Не смятам, че са се свършили нито мъжете, нито жените в България. За всеки си има точен ин-ян парцел. Онова с влака и пътниците за всеки вагон, няма да го казвам. А мъжете да не се жалват, че няма не-прости жени наоколо. Оказва се, че е пълно.
Приятелка ми заявява:

“В България са 2:1 жени спрямо мъже… трудно ни е да си намерим качествен мъж. Много е трудно. Стоим с приятелки, и си се оплакваме как сме сами и няма…”

Преди гневно да стана от масата и да се запътя към тоалетната, за да се изпикая, реших да я попитам точно какво търси. Направих го, и отговора беше обикновен:

“Не знам”

Момент, моля! Ти много добре знаеш какво искаш. Но не го казваш. Не може да излизаш със същия мурафет, с който и заобикалящите ме мъже се измъкват. Само дето тембъра на гласът ти е по-приятен. Не става! Не съм съгласен!
Стоя между двете страни и слушам едно и също. Как едната страна не струвала и не знаела, какво точно да даде на другата… Повтаряте се и това ме дразни. И приятелите ми и приятелките ми знаят какво искат, но не смеят да си го поискат. Или ако нещо не знаят, то това е начина, по който да постигнат заветната цел. Говорете бе, хора! Ко-му-ни-ка-ци-я! Не е като да нямате възможност! Ей, преди са имали по един бял гълъб. Чакали са си писмата със седмици и са се разбирали. А сега какво? С другия край на планетата може да се свържеш за по-малко от 5 секунди. За 10 секунди може да свършиш, да зарежеш гаджето си от Австралия или пък да се влюбиш в Ларс от Рейкявик. Яко, нали? Защо не го използвате по предназначение тогава? Ама на локална почва…

Проблемите, които “озлобяват” търсещите връзка
- СТРАХ -
Предпазливи в началото, притеснени от неизвестното, опорочени след неуспешните опити;

- ДОВЕРИЕ -
Захапани жестоко един, два, три пъти (в зависимост от това колко удържа търпението им), поставят доверието в кучи гъз и забравят за него;

- МИСЛЕНЕ -
О, да! Това е любимото ми. Наясно сме, че всичко знаем. Наясно сме, че съвети не получаваме. Борим се с вътрешния си глас и понякога, само понякога, го оставяме да ни победи. Но и тук сме наясно, че този глас е компромисния вариант на циничните ни мисли;

Когато тези три фактора, в подходящите количества се смесят и образуват крайното съединение, получаваме изгарящо желание за международна истерическа връзка. Границите на държавата ни, разстоянието което ни дели са наши приятели. Главните закрилници. Не ме е страх - далеч е! Няма нужда да му се доверявам, както и той на мен - очите си не виждаме, за какво доверие говорим. Трябва ли да мислим? Ние просто се обичаме. Използваме малкото време заедно, за да не говорим. Само секс, брутален, нежен, плодовит… не, не, не, само не и плодовит – опасна предпоставка, която може да разруши защитата, от разстоянието, което ни дели.

Вярно е, че най-лесно се забравят очи, които не се виждат… но колкото по-малко се виждате, толкова повече си липсвате. Някъде там, между тези две състояния, търсещите модерна връзка, хленчат и продължават да живеят в самотата си.

Озлобяват, порастват, стават по-силни, но губят чара си. А след това и ебането не е същото! Ами не е! Аз продължавам да си мечтая за онази изгубена страст, която имах преди. Беше елементарна, на коридор разстояние - и всичко бе от потно, по-потно! Сега какво? Творя… за да компенсирам? Нямам сладолед в хладилника, не ми се ще да се жалвам на приятели и те си имат проблеми. По-добре да идем в Бъргър Кинг и да ударим по един Троен Уопър преди премиерата на някое ново, изпразнено от съдържание, филмче. За всички ни, ще е по-добре!

Кой го прави по-често?
Мисля, че са жените. / Момичетата, прощавайте - още не сте жени, колкото и да ви се иска! Шест дневното кръвотечение между краката, ви прави жени… по други критерии./
Защо мисля така? Не, не съм предубеден - сравнявам данните. Както споменах имам повече мъже приятели, отколкото жени такива. Последните копнеят ли копнеят за някаква чуждоземна връзка. Интригуващо им е, уж опит да натрупат, друг размер на пениса, повече галантност, ще се почувстват модерни, нещо за което да си говорят с приятелките.

Малко мъже приятели имам, които да искат интернешънъл мацка. Или отиват някъде да поебат и после се прибират, или отиват да живеят някъде, където си хващат… българка! Точно така, намират си я - защото е със същия манталитет и най-вече - същата красота!

Жените са по-експериментално настроени? Според мен са по-суетни. И доста по-мислещи от мъжете. Нека спрем сега. Не говоря за жизнонеобходимото ни мислене, а за онова, което внася излишни усложнения в една родна връзка.
Просто да говорим, да спрем с клюките по адрес на партньора ни. Да сме градивни в отношенията и да си поставим цел, отново - откровеност и откритост, другото е самозаблуждение!
И да не се обичате - уважавайте се - секса е пак същия!

Малко са бройките, които успяват в МИО. Повечето се побъркват максимално, а накрая - отново са с чесново лъхащ българин с гащеризон на “Киров” или “BOSCH”. Щото са били оборотни като млади, но след като срока им за годност е изтекъл, не им е останал, обено голям, збор. А сега са щастливи… и защо да не са?!

Изводи?
Земята е пълна с хора! Вярно, на някои места е препълнена!
На всеки 5 свещени крави има по 2000 човека. На всеки малък площад се събират по 2 000 000 дръпнати. И все пак е най-добре да осъществиш контакт в най-близкия за теб ареал. Има. Има материал, чакащ точно теб. Съумей да го намериш. Не си глупав. А и да си глупав, „Някой”, някъде там е помислил за теб. В очите на не толкова интелигентна, ти ще си перфектния осеменител!

Колкото и модерни да желаете да бъдете, каквито и феноменални цели в работна насока да сте си поставили, годините ще ви чукнат, родителите ще станат още по-настоятелни, и ще трябва да се съешите с образа до вас.
Предпочитате българската сперма/яйцеклетка, да поеме нещо от бледия и измъчен вид на обитаващите Кралството? Или някоя норс република? Нима детето ви ще се казва: Иван Густавсон? Или Кристофър Петров? О, била сте в Китай, влюбила сте се в краставичката на Мин Чу - те и деца ще ви се раждат, не забравяйте…

Няма изводи! Няма да ги прочетете и без това. А и да го направите, ще е поредния виц, който ще разказвате по Скайп, или ще сложите като Note във Фейсбук… за да се покажете пред Патрик… или Хайнрих… или пред Мелани, а защо не и Стефани…

П.П. Историята за шоколадовото мляко… едва не забравих. Датчанка, мениджърка на българска фирма, си купува шоколадово мляко. Отпива, повръща… заканва се повече да не го прави, хвърляйки бутилката срещу свой работник. Последния ухилено напуска офиса, държащ в ръка продукта, носещ четирибуквеното название “БОЗА”.

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. deni4ero @ October 19, 2008

нема да е било от шоколада в млякото, да знаеш …

2. вили @ October 19, 2008

А преди шоколадовото мляко какво беше пил, а?

3. legrandelf @ October 19, 2008

Абе точно от шоколадовото мляко е! Ама чакайте да разберете, на кое му казват шоколадово мляко… :)))

4. deni4ero @ October 19, 2008

много хубав пост, браво. Аз мисля, че всеки мрънка заради страха от обвързване и уж-загубата на свободата си. Ако знаеш какво искаш (както ти изясни, че всеки знае), ще намериш, когото ти трябва. Но хората са мързеливи. Искат всичко на готово, ама не би!

5. legrandelf @ October 19, 2008

Количеството от трите съставки може би не е толкова важно :)
Но факт е, че и мързела май трябва да го прибавим към тях :)))

6. Паро @ October 19, 2008

:) :)

7. котка с шапка @ October 19, 2008

Имам една идея..кое им е по-хубавото на чужденците мъже..
Преди време не бих повярвала, ако някой ми кажеше, че ще се влюбя в американец. Да но тъкмо това ми се случи и след около 12 години прекарани с около 10-тина български момчета/мъже, мога чистосърдечно да кажа, че чужденците мъже понякога имат големи предимства, едно от тях е, че умеят да ценят по-добре това което имат. Може би защото там го нямат? Не знам… Все пак..българските мъже да му мислят :)

8. legrandelf @ October 19, 2008

@Паро:
:))

@котка с шапка:
Ти си от изключенията, за които говоря :))
Похвално, че си намерила точен човек. Няма значение американец ли е, мексиканец ли е :))

П.П. Къде са чизмите? :))

9. deni4ero @ October 19, 2008

котка с шапка, тук може да се поспори с тебе, щото тва, че си попаднала на такъв човек, който те цени, не е извод, че всички чужденци са такива … ама не ми се спори с котка … че и с шапка … сложно ства, некак си …

10. trakatumka @ October 20, 2008

Съвсем случайно попаднах на блога ти и този пост опредено ме накара да се замисля.Браво!Апелът ти изразява най-красноречиво какво трябва да научим всички(и то докато не е все още късно)-Ко-му-ни-ка-ци-я!В крайна сметка нали всичко е такова, каквото сами си го направим?Продължавай!

11. legrandelf @ October 20, 2008

Радвам се, че мислите, хора :))
Ще продължавам да дращя, щом се наслаждавате на написаното :P

12. deni4ero @ October 20, 2008

о, да, забравих миналия път да се възхитя, че толкова млад, а вече си постигнал до най-правилния извод - комуникация му е майката …

13. trakatumka @ October 21, 2008

:)И ние ще продължим да мислим, а даже и на практика ще се постараем да го приложим!

14. legrandelf @ October 21, 2008

@Дени:
Благодаряяяяяя (казвам го като Лили Иванова, нали…) :))

@trakatumka:
О, това е добре! Старайте се :)))
Старание му е майката ;)

15. legrandelf @ October 28, 2008

М - -
- И -
- - О

Те така, нямам какво да правя и вместо да спя си пиша глупости! ;)

16. legrandelf @ October 28, 2008

Брей, че… ти защо четеш толкова назад :))
Аз затова си шумоля сам тука, уж да не ми ги вижда никой, който вече е чел поста. А то какво се оказа - тайната полиция на Светла! Хмм…

Как ти беше фамилията? ДАНСова?! :)

17. vilford @ November 1, 2008

Хм, ако хората просто пред други не искаха да си признаят какво точно искат, животът щеше да бъде песен. Печалната равносметка е, че дори пред себе си не успяват да бъдат честни и после недоволството им избива в какво ли не странни идеи и експерименти. (Лошо - честността се превръща в лукс.) Просто получават точно това, което са поискали. А връзката с чужденец, заради дългите раздели и слабата комуникация, удължава живота на нереалистичните представи, които сме си създали за партньора.
Много хубава тема, Елф!
“И да не се обичате - уважавайте се - секса е пак същия!” - сигурен ли си?!? ;)

18. legrandelf @ November 1, 2008

Правил съм секс в рамките на уважението - супер си беше :)) И двамата бяхме доволни.

ОК, не беше СЪЩОТО, но определено може да бъде задоволително :P

19. Събина @ December 10, 2008

Как съм я пропуснала аз тая тема!

Има много фактори, Елф. Да, има жени дето предпочитат да чукат немски старци, ама да са чужденци и това е дразнещо. Но има и такива, които наистина се влюбват.

Аз вярвам, че човек трябва да take chances… не знам как да го преведа. Ако мъжът е интересен, има търпка, палите от вътре, какъв е проблема? Аз лично съм била с чужденци точно по тези причини, но вътре в себе си за нещо по-сериозно винаги съм предпочитала българин.

А българите, да си говорим право-куме-у-очи, имат доста проблеми. Самочувствието им често е на двете крайности - или е свръх или го няма. А и в леглото, сори, че ще го кажа, но повечето родни мъже са повече на приказки… А и да 2:1 сме, а аз не съм спортен тип - не обичам да се състезавам, особено с руси, мигащи лигли и особено, за мъже, които не се знае колко си заслужават точно!

20. legrandelf @ December 10, 2008

Събина, не знам как си я пропуснала :))
Ти късно се “запозна” с мен :)
А и едва ли си намирала време да разровиш Cynical Speech за нещо “old but still good”! :))