Паралелен свят

« публикувано на 16-10-2008 @ 10:32 am »

“Стрелката се завърта и отмерва 59 секунди… един ход по-късно, ще сме преживели цяла минута. Минута на мълчание, минута на споделена болка, минута на въздишка, в която минута хванати ръка за ръка, продължаваме в един по-добър, паралелен свят…”

Затворих книгата. Стисках я силно в едната си ръка, а с другата милвах лицето му. Не получавах никаква реакция от негова страна. Продължавах да се чувствам самотна. Той отдавна си беше тръгнал. Изгубих го отдавна. Макар и присъстващ тялом… мисълта му отдавна бе напуснала този свят. Останаха ни спомените. Както обикновено, спомените остават. Но не мога да ги споделя с никого. Все така силно стисках книгата. Корицата поддаваше под пробождащия захват на пръстите ми.

Препрочитах му я всеки път, когато идвах да го видя. Любимата му книга - “Детективска история” от Филип Елисън. Обожаваше този автор… когато все още беше с всичкия си. Превъплъщаваше се в героя му… силно и дълбоко преживяваше историята, макар тя да беше кратка. И непрекъснато ми я разказваше. Увличаше ме в нея. Колко безсънни нощи на препрочит. Такъв беше.

Махнах пред погледа му, не успях да разсея фокуса към точката на стената зад мен. Болезнено усещане. Едва удържам сълзите си.
Някак си, мечтая един ден отново да размърда очи с разбиране. От устата му да излязат думи, разумни думи. Цели изречения… да каже едно: “Здравей…” или “Обичам те”. Но все така… не обелва дума.

Огледах се наоколо, всички посетители си бяха тръгнали. Отново бях последна. А и какво друго можех да правя. Смисълът на живота ми беше тук. Безмълвен, с празен поглед в далечината. А не можех да му помогна. Отчаяно го връщах в любимия му роман, само и само да го почувствам психически жив. Но не беше същото. Нямаше я реакцията. Нямаше го трепета отпечатан върху скулите му, нито горящия пламък в очите му. Беше като статуя от плът и кръв… без възможност да споделя емоциите си. Заплаках…

Целунах го. Опрях буза в неговата и затворих очи. Оставих сълзите да намокрят лицето му. Отново го помилвах и напуснах помещението. Санитарите влязоха при него веднага след мен. Запътих се към администрацията.

- До последно, а г-жо Ейнджъл - с израз на тъга в усмивката си ме заговори момичето зад плота.
- Мхм… - отвърнах, разписвайки се на картона за посетителите - Може ли… може ли да оставя книгата тук?
- Разбира се! Ще ви я дам утре, като се появите отново. Ако желаете, може да му я прочета по-късно тази вечер? - беше толкова любезна.
- Може… може… - завърших подписа си, поставих час и дата.

Сведох глава, не казах нищо повече. Тръгнах по коридора към изхода. Усещах погледа й. Проследяваше всяка моя крачка, всеки път, когато си тръгвах от тук. И въздъхваше угрижено, унесено… влюбено. Може би мечтаеше за такава силна връзка… но същевременно не беше подготвена да преживее подобно нещо. Не беше готова за силата на любовта и отдадеността. Приятно момиче. Затова й оставих книгата. Тя щеше да се грижи за него.

Фигурата в дъното на коридора ставаше все по-малка. Силуетът губеше форма. Вратата се затвори зад гърба ми…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. vilford @ October 16, 2008

Ще чакам. :)

2. вили @ October 16, 2008

Ама аз тази статия не успях да прочета! Я ми я изпрати, да не съм така невежа.
Надявам се, че заради нещо голямо и хубаво си ги скрил!!! :)))

3. legrandelf @ October 16, 2008

Все още не е написана :)) Тук ще стои епилога на кримката, която списвах :)
След като Нещото приключи, всички постове ще си дойдат по местата :)

4. вили @ October 16, 2008

OK!!!

5. legrandelf @ October 17, 2008

Пощите ви ги имам, ако станете извънредно нетърпеливи :P Ще ви метна откъсите, за да почувствате цялостния завършек :)))

6. legrandelf @ October 28, 2008

За феновете на… новелата ми :)
Тия ********** от Кафене, нещо не ми отговарят. Дразня се и май ще им тегля една :)

Което означава, че преди февруари 2009 ще върна новелата на верните й почитатели! ;)

Редакция:

Интересно… Чаках ги почти 2 седмици и точно когато се разпенявих в коментара си, проверих пак сайта и… о, вътре съм! :)
Сега трябва да видим колко силна ще е конкуренцията! ;)