Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Алкохолия: My fair(y tale) Jameson

« публикувано на 16-10-2013 @ 10:52 pm »


слушайки: Bebe - Siempre Me Quedara

“Вечерта е била яка, ако е свършила или в Пирогов, или в Уго… а защо не и в двете” — е една от любимите сентенции на моя приятел Меци. След многото пиянски вечери с него, кои планирани, кои не, лафът се превърна в поличба, предимно приятна…

Но най-добрите преживявания, физически или пък били те чисто психо-емоционални, са тези, от които ти остават белези. Или пък и двете?

Февруари, мръсен 14-ти ден, последователен. Плана го имахме — културно мероприятие с две незаслужили изгори, по които отдавна бяхме прегорели. Концертче, Бебе, без бебета 9 месеца по-късно.

Но както казах, емоцията надделяваше и просто нямаше как да пропуснем съвършеното подгряване с няколко “бързи”, но предимно големи чашки Джеймисън. Фетишът към алкохола е творческо-приключенски, а ние обичахме както артистичността на времето, в което живеем, така и безрасъдния начин на живот, който водим.

Докато зенитският Хълк тегли две патки на Ливърпул, вече бях със същия брой уискита напред. Хубав аванс. След ранния мач, с Меци потеглихме към срещата. Преди Sofia Live Club, ни очакваше малко кълчър шок в Кривото под НДК. “Още един Джеймисън, моля… Голям, да, не пия малки”.

Хубав хеттрик, но концертът след това беше толкова пленяващ, а и наивността ни беше повече от очарователна, че набързо заминаха още две големи, преди да сме приключили с момичетата.

В крайна сметка… те свършиха с нас, но не по приятния начин. Бесни, поне аз, потеглихме обратно към бара на Меци, където… нещата ескалираха до такава степен, че в мое лице “съдбата” припозна типичния пример за биполярно разстройство. Със склонност към самонараняване, разбира се.

И не, това не беше опит за самоубийство, макар че драмата не е излишна, а чисто и просто пример за… здравината на бирените чаши. ТРЯС! Една се счупи при наздравица, опитах да отпия от острия й ръб, но ме спряха. Което не бе много разумно — да дърпаш чашата от пияница, докато той се опитва да я приближи към лицето си… not sexy, not at all!

ТРЯС! Между дланите ми изхрущя втората чаша. Явно всичко в тази вечер беше четно. От вените ми потече уиски. Поне колкото пет големи. Шест? Приятел се опита да промие раните с водка — спрях го, преди да е похабил алкохола. Натъпкаха ме със салфетки, после в таксито и… към Пирогов. Нямаше по-голяма усмивка от тази на лицето ми. Успях да се сваля със сестрата от нощната смяна, 40+ годишна лелка, която първо ми беше ядосана, защото в мен виждала подрастващия си син след година-две; но след като хирургът си свърши работата, започна да ме милва по един по-особен начин…

Не стигнахме до Уго. С Меци решихме да крашна в неговия апартамент. А и ако има нещо, което може да замени пиянската закуска в Уго, то това са баничките в Младост III.

Няколко месеца след тази случка гледам към дланите си. Имам хубави белези. Спомням си и за сутринта след въпросната вечер. Чувствах се прекрасно, събудих се с лекота в гърдите и най-вече… с чисто съзнание. Когато човек отвърти кранчето на кръвоносната си система… някак се пречиства. Поне пред себе си…

« подобни cynical speech, , , , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Събина @ October 16, 2013

Аз те видях тази същата вечер и май от тогава не съм. Липсваш ми, честно казано. :)

2. legrandelf @ October 16, 2013

Осем месеца? Не си спомням тогава да сме се виждали, но кой знае… И пак: Осем месеца? :)

3. Събина @ October 19, 2013

Бяхте пред нас на Бебе :)

4. alen @ October 20, 2013

ей отворко, т’ва да не ти е X factor… :)) а видяхте ли Ламота на кастинга… хаха хаха ;)

5. legrandelf @ October 20, 2013

Съвсем не - можеше линк да пуснеш. Кой гледа X-Factor?

6. рицар @ October 23, 2013

“За да съдим за детето справедливо и вярно, не трябва да го пренасяме от неговата сфера в нашата, а сами да се преселим в неговия духовен мир.”

Николай Пирогов

7. рицар @ October 23, 2013

Имам и един любим цитат от Уго, ама е възможен само след голяма палермо с няколко бирички, сори, пък и без друго не пасва на текста.

8. alen @ October 24, 2013

риц (Крис), ти още ли я мъчиш тая пуста психология, пич! ;))

9. рицар @ October 25, 2013

:)

качихме стъпала, полуетажа е близо. а тя е толерантна, изчаква те строго да я заобичаш по свой си начин.

10. alen @ October 29, 2013

о, дано да е едноетажна и също така любвеобилна, освен толерантна и строга… ;))

« Ratio 2013: Разплети мистерията на съзнанието Love, Sex, Porn – Cynical Speech, Ep. I »